О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260003
град Шумен, 17.08.2020 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети август, две хиля- ди и двадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1. Йордан Димов
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 259 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК... със седалище и адрес на управление гр. С..., чрез ад. З.Й.Ц. със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С... против Разпореждане № 377 от 29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 185/2020 г. на ВПРС, с кое- то е отхвърлено заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в частта му, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя Заявление за издава- не на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.Т.И., ЕГН ****** 8800 с настоящ адрес *** за су- мата от 293.64 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********, ведно с приложение към него от 20.05.2017 г., допълнител- но споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.01.2018 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.01.2018 г. Счита, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно, поради про- тиворечие с материалния и процесуалния закон, а също така необосновано.
Жалбоподателят уточнява, че претендираният от него размер на неустойките от 293.64 лв., включва неустойка в размер на 146.82 лв. за предсрочно прекратяване на дого- вор за мобилни услуги № *********, ведно с приложение към него от 20.05.2017 г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 01 4180528 от 21.01.2018 г. и 146.82 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на При- ложе ние към договор за мобилни услуги № *********, изменен с допълнително споразу- мение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.01.2018 г. Размерът на претендираните неустойки е съобразен със спогодбата между жалбоподателя и Коми- сията за защита на потребителите постигната по г.д. № 15539/2014 г. и г.д. № 16746/2014 г. по описа на СГС. Позовава се на разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД съобразно ккоято кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, както и да му бъдат присъдени направените разноскиза въззивното производство.
Насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба, съответно не е изразила становище по нея.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжал- ване акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът в настоящия си състав, след като съобрази твърденията на жалбоподателя, развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото по отделно и в тяхна- та съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № 185/2020 г. на ВПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Теленор България“ ЕАД гр. С., ЕИК ..., действащо чрез пълномощника си адв. З.Ц. САК, против длъжника С. Тодо- ров И., ЕГН ********** за заплащане на сума в размер на 762.78 лв., от която парични задължения по посочени в заявлението 4 бр. фактури в размер на 469.14 лв. и не- устойки в общ размер на 293.64 лв. За да отхвърли частично подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, в частта относно претендираната неустойка районният съд е приел, че клаузата за неустойка във всеки един от договорите не е угово- рена индивидуално. На следващо клаузата осъществява съставите на чл.143, ал.2, т.т. 5,6 и 14 от ЗЗП, поради което клаузата за неустойка е нищожна.
Претенцията за неустойки се основава на р. ІV т.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.01.2018 г. и р. ІV, чл.4 от допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.01.2018 г. И двете клаузи са с идентичен текст, съгласно който в случай на прекратя- ване на договора преди изтичане на срока в чл.2 от същия раздел на споразумението по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по настоя- щия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абона- менти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и б) в случаите, в които е предоставено уст- ройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разли- ката между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин (чл.147, ал.1 от ЗЗП) и не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последствия от поведението си, т.е. какъв е точния размер на неустойката, която ще заплати при нарушаване на задълженията си по договора. Така както е съставена клаузата за неу- стойка на практика заобикаля посочената от жалбоподателя спогодба сключена между него и Комисията за защита на потребителя предвид изричната уговорка, че неустойка- та включва освен трикратния размер на стандартните месечни абонаментн и допълни- телни суми които не са посочени точно в договора и на практика едностранно се опре- делят от търговеца. С оглед на това клаузите за неустойка в двете допълнителни спора- зумения от 21.01.2018 г. са неравноправни съгл. чл.143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно определяне на размера на дължимата неустойка от търговеца по начин, който е неясен за потребителя и води до неравновесие в негов ущърб. Не са представени доказателства от жалбоподателя, че процесните клаузи в двете допълнителни споразумения от 21.01.2018 г. са индивидуал- но уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени. Предвид неравноправния характер на посочените клаузи, същите са нищожни на основание чл.143, ал.2, т.19 и т.20 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не пораждат действие и необвърз- ват потребителя.
С оглед на гореизложеното разпореждането на Великопреславския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава Разпореждане № 377 от 29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 185/2020 г. на Великопреславския районен съд, в частта му, с която не е уважено заявлението на „Те- ленор България“ ЕАД, ЕИК... със седалище и адрес на управление гр. С... за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.Т.И., ЕГН ********** *** за су- мата от 293.64 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********, ведно с приложение към него от 20.05.2017 г., допълнител- но споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.01.2018 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.01.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.