Решение по дело №264/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 47
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20201400200264
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

гр. Враца, 24.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                                                                                                 мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА

 

            с участието на секретаря М. Ценова и прокурора Асен Пашански, като разгледа докладваното от мл. съдия К. Колева ЧНД № 264 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 32 във връзка с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение № 15.1500225.8 от 21.03.2019 г., в сила от 25.04.2019 г., на несъдебен орган - Служба по глоби и санкции при Полицейски президиум, гр. Шпайер /федерална провинция Рейнланд-Пфалц/, Федерална република Германия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба, в размер на 70 евро /седемдесет евро/ за извършено от българския гражданин А.А., с последен известен адрес ***, родена на *** г., нарушение по пар. 3, ал. 3 и пар. 49 от Наредба за движението по пътищата, пар. 24 от Закон за движението по пътищата; пар. 11.1.4 от Каталог за глобите. Решението е придружено с Удостоверение по чл. 4 РР 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

            В съдебно заседание представителят на ОПВраца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Германия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

            Засегнатото лице - А.А., признава нарушението и изразява готовност да заплати наложената глоба.

            Врачанският окръжен съд, като изслуша становищата на страните в процеса и след като се запозна с представените писмени доказателства, приема следното:

            Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за допустимата максимална скорост за движение на моторни превозни средства извън населено място на територията на Федерална република Германия.

            Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава - Служба по глоби и санкции при Полицейски президиум, гр. Шпайер /федерална провинция Рейнланд-Пфалц/, Федерална република Германия, който е удостоверил и неговото съдържание. От същото се установява, че на лицето А.А. е наложена финансова санкция - глоба, в размер на 70 /седемдесет/ евро за това, че на 05.01.2019 г. в 08:13 часа в района на Weinsheim, федерален път В 51, в района на 4.060 км. в посока Köln, в качеството си на шофьор на камион с регистрационен номер ВР-7080-ВТ е превишил допустимата максимална скорост за движение извън населено място с 20 км./ч., движейки се със скорост от 80 кв./ч., измерена след изваждане на допустимата погрешност, при разрешена максимална скорост от 60 км./ч. В тежест на засегнатото лице А. са възложени и разноски по административната процедура в размер на 28,50 евро, при което общият размер на финансовата санкция възлиза на сумата 98,50 евро.

            При описаните по-горе фактически констатации и на основание чл. 16, ал. 7 ЗПИИРКОРНФС във връзка с чл. 6 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема искането за допустимо и основателно по следните съображения.

            От посочения в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване на засегнатото лице е видно, че настоящият адрес на пребиваване на българския гражданин А.А. ***, обстоятелство, подкрепено и от изисканата справка от служба ГРАО. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд, който следва да се произнесе по направеното искане, е именно Врачанският окръжен съд.

            Налице са положителните предпоставки по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 ЗПИИРКОРНФС за уважаване на направеното искане – влязло в сила на 25.04.2019 г. решение на несъдебен орган в държава-членка на Европейския съюз – Федерална република Германия, с наложена финансова санкция, за извършено правонарушение на територията на издаващата държава. Спазени са изискванията и на чл. 4 и 5 ЗПИИРКОРНФС, като издаващата държава – Федерална Република Германия, е изпратила на изпълняващата – Република България, Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, преведено на български език. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на решението за налагане на финансова санкция на Служба по глоби и санкции при Полицейски президиум, гр. Шпайер /федерална провинция Рейнланд-Пфалц/, Федерална република Германия, по дело № 15.1500225.8.

            За извършеното от засегнатото лице А. административно нарушение на правилата за движение във Федерална Република Германия, а именно като шофьор на камион с регистрационен номер ВР-7080-ВТ е превишил допустимата максимална скорост за движение извън населено място с 20 км./ч., движейки се със скорост от 80 кв./ч., измерена след изваждане на допустимата погрешност, при разрешена максимална скорост от 60 км./ч., не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че подобно административно нарушение е предвидено и в българското законодателство - чл. 182, ал. 2 във връзка с чл.21, ал. 1 ЗДвП/.

            Засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

            Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на  решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд съгласно чл. 4 ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 98,50 евро с левова равностойност 192,65 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало, видно от изричната отметка в т. 3 на удостоверението. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и е било уведомено за сроковете за обжалване, но лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в предвидения срок /чл. 35, т. 10, б. „в” от закона/.

            С оглед гореизложеното и предвид приложените по делото писмени доказателства и становището на страните, в това число признанието на засегнатото лице, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Германия против лицето А.Н.А. *** за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 98,50 евро е 192,65 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 25.04.2019 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.

            За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно – Служба по глоби и санкции при Полицейски президиум, гр. Шпайер /федерална провинция Рейнланд-Пфалц/, Федерална република Германия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

            При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА Решение № 15.1500225.8 от 21.03.2019 г., в сила от 25.04.2019 г., на несъдебен орган Служба по глоби и санкции при Полицейски президиум, гр. Шпайер /федерална провинция Рейнланд-Пфалц/, Федерална република Германия, с което е наложена финансова санкция на българския гражданин А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, в общ размер от 98,50 евро, равностойни на 192,65 лева по фиксиран курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. София.

            ПРЕПИС от настоящото решение след влизането му в сила и Решение № 15.1500225.8 от 21.03.2019 г., в сила от 25.04.2019 г., на несъдебен орган Служба по глоби и санкции при Полицейски президиум, гр. Шпайер /федерална провинция Рейнланд-Пфалц/, Федерална република Германия, да бъде изпратено на НАП – ТД – офис Враца за изпълнение.

            ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

            ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава - Федерална служба на правосъдието гр. Бон, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, като съгласно чл. 13, ал. 1 разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.

            КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

           

                                                      2.