Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.05.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 632 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
въззивна жалба на С.С.Л. срещу решение №
8/25.04.2019 г. по гр. д. № 10/2018 г. по описа на РС– гр. Е., с което съдът е
отхвърлил предявения от нея срещу ответниците И.В.Д., В.Д.И., И.Д.И. и Т.Д.И. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределение ползването на поземлен имот № 3079, кв. 194, по плана на гр. Е.,
както и по въззивна жалба срещу допълнително решение от 01.06.2020 г., с което
е отхвърлен предявеният от С.С.Л. срещу И.В.Д.,
В.Д.И., И.Д.И. и Т.Д.И. осъдителен иск за отстраняване изградената от ответниците
ограда, препятстваща достъпа до поземлен имот № 3079, кв. 194, по плана на гр. Е..
Решението, с което е отхвърлен искът за разпределение
ползването на съсобствения между страните имот, е обжалвано с доводи за неправилност,
тъй като съдът не е изследвал възможните варианти за разпределяне ползването на
земята. Искането е за отмяна на това решение и постановяване на нов акт, с
който да се определи участък за ползване само от ищцата и участък за ползване
от ответниците.
Ответниците по иска оспорват въззивната жалба.
Решението, с което съдът е отхвърлил иска с правно
основание чл. 109 ЗС, е обжалвано от ищцата с доводи за необоснованост и
неправилност и с искане за неговата отмяна.
Насрещната по тази въззивна жалба страна я оспорва.
Софийски окръжен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за
установено следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно. То е допустимо, но само по отношение произнасянето
по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС указва, че
начинът на разпределение на ползването на общата вещ се решава от самите
съсобственици или от мнозинството от съсобствениците (т. е. от тези, които имат по-голям дял от вещта). Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
13/2012 г. по тълк. дело № 13/2012 г. на ОСГК на ВК, е допустимо да се иска
разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от
съсобственик, притежаващ повече от половината от общата вещ, като в
производството по посочения законов текст съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези,
чрез които се упражняват потестативни права.
В
разглеждания случай по делото е безспорно, че страните са съсобственици на поземлен имот № 3079, кв. 194, по
плана на гр. Е., като правата на ищцата в имуществената общност са в обем
½ ид. част от правото на собственост, а носители на останалата ид. част
от правото на собственост върху земята са ответниците.
Във въззивното производство
е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, като в заключението си вещото
лице предлага два
варианта за разпределяне ползването на земята.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е
исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на
общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества
липсващото решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово
решение, което е вредно за общата вещ. При разрешаване на спора съдът
съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и
постройки на допълващо застрояване, фактическото положение до възникване на
спора и предназначението на имота, като няма право да предписва или да взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване.
В настоящия случай въззивният съд приема, че разпределението следва да бъде извършено по вариант първи по заключението към
съдебно-техническа експертиза вх. № 262655/31.03.2021 г., като следва да бъде
постановено ищцата да ползва площта, оцветена в светло зелен цвят, а
ответниците – площта, оцветена в тъмно зелено, тъй като
определените за ползване части от имота напълно съответстват по площ
на притежаваните върху тях права на собственост на ищцата, от една страна, и
ответниците, от друга, в идеални части. Посоченият
вариант не създава неудобства и осигурява достъп до собствения на ищцата УПИ XIII – 549.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена, а решението
на районния съд
– отменено, като вместо него следва да бъде извършено разпределение на
ползването съобразно заключението към съдебно-техническа експертиза вх. №
262655/31.03.2021 г., изготвено от вещото лице Д. Х..
При обжалване в производството по спорна
съдебна администрация отговорността за разноските се разпределя по общите
правила (виж решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК). В този смисъл, предвид изхода от настоящия спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемите
следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцата действително направените разноски във въззивното и първоинстанционното производство - 25.00 лв.
– държавна такса за въззивното производството, както и сумата от 600 лв. –
възнаграждение за вещи лица в производството пред районния и оклръжния съд.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК
настоящото решение,
постановено по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, не подлежи на касационно обжалване.
Допълнителното
решение на районния съд, с което е отхвърлен предявеният от С.С.Л. срещу И.В.Д., В.Д.И., И.Д.И. и Т.Д.И.
осъдителен иск за отстраняване изградената от ответниците ограда, препятстваща
достъпа до поземлен имот № 3079, кв. 194, по плана на гр. Е., е недопустимо, тъй
като е постановено по непредявен иск и затова подлежи на обезсилване, а делото
следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск – иск
за възстановяване на УПИ XIII – 549 в състоянието му отпреди нарушението чрез осъждане на ответниците да премахнат частта от
оградата, препятстваща достъпа на ищцата до УПИ XIII – 549.
С определение от 05.11.2019 г., постановено по гр. д.
№ 782/2019 г. по описа на СОС, образувано по въззивна жалба на С.С.Л. срещу решение № 8/25.04.2019 г. по гр. д. №
10/2018 г. по описа на РС – гр. Е., с което съдът е отхвърлил предявения от нея
иск за разпределение ползването на поземлен имот № 3079, кв. 194, по плана на
гр. Е., окръжният съд е приел, че въззивната жалба има характер на молба за
допълване на решението по чл. 250 ГПК и затова е прекратил производството по в.
гр. д. № 782/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд и е изпратил молбата на С.С.Л.
за допълване на решението за разглеждането й по реда на чл. 250 ГПК на РС– гр. Е.. В мотивите към това
определение окръжният съд е посочил, че преди произнасяне по иска с правно
основание чл. 109 ЗС районният съд следва да укаже на ищцата да приведе обстоятелствата в исковата молба в
съответствие с формулирания петитум, да предостави възможност на ответниците да
вземат становище по уточнението и да изготви на доклад по делото.
След връщане на делото на районния съд нито едно от тези
указания не е било изпълнено. Ето защо необходимите действия бяха извършени от въззивния
съд в производството по в. гр. д. № 632/2020 г. по описа на СОС. С молба за
уточнение на иска пред въззивния от 21.10.2020 г. съд ищцата заявява, че
искането е й за възстановяване на УПИ XIII – 549 в състоянието му отпреди нарушението чрез осъждане на ответниците да премахнат частта от
оградата, препятстваща достъпа на ищцата до УПИ XIII – 549.
Предмет на защита по иска с правно основание чл. 109
ЗС е не правото на собственост върху поземлен имот № 3079, кв. 194, по плана на
гр. Е., който е съпритежание на страните в производството, а имотът, който
ищцата счита за своя изключителна собственост - УПИ XIII – 549. При произнасянето си по негаторния
иск районният съд е дал защита, с искане за каквато не е бил сезиран. Не се
касае и за допусната в решението от 01.06.2020 г. очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл. 247 ГПК, тъй като и мотивите, които са твърде лаконични, и диспозитива
на съдебното решение касаят съсобствения между страните поземлен имот № 3079,
кв. 194, по плана на гр. Е., а не УПИ XIII – 549, за упражняване правото на
собственост върху който ищцата твърди, че са създадени пречки от ответниците.
Воден от горното, Софийски окръжен съд съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8/25.04.2019 г. по гр. д.
№ 10/2018 г. по описа на РС– гр. Е., И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС
ползването на поземлен имот № 3079, кв. 194, по плана на гр. Е., съобразно
вариант първи в скицата към заключението по съдебно-техническа експертиза с вх.
№ 262655 от 31.03.2021 г. по описа на СОС, която, приподписана от съдебния
състав, да се счита за неразделна част от настоящото решение, като С.С.Л. с
ЕГН: **********, да ползва частта от мястото с обща площ от 59 кв. м., означена
от вещото лице в светло зелен цвят, а И.В.Д., ЕГН: **********, В.Д.И., ЕГН: **********,
И.Д.И., ЕГН: **********, и Т.Д.И., ЕГН: **********, да ползват частта с обща
площ от 59 кв. м., означена от вещото лице в тъмно зелен цвят.
ОБЕЗСИЛВА решение от 01.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 10/2018 г. по описа на РС– гр. Е., и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд по предявения
иск за възстановяване
на УПИ XIII– 549 в състоянието му отпреди нарушението чрез осъждане на ответниците да премахнат частта от
оградата, препятстваща достъпа на ищцата до УПИ XIII – 549.
ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН: **********, В.Д.И.,
ЕГН: **********, И.Д.И., ЕГН: **********, и Т.Д.И., ЕГН: **********, да
заплатят на С.С.Л. с ЕГН: **********, сумата от общо 625 (шестстотин
двадесет и пет) лева –
разноски по делото по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС в производството пред районния и
окръжния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис само в частта, в която решението на районния съд е
обезсилено. В частта по произнасянето по иска с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС въззивното решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.