Решение по КНАХД №604/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Хр. К., срещу Решение № 179/19.05.2025 г. по АНД №658/2024г., по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено № 766592-F760126 от 23.04.2024 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол", с което на „БЕСТ ТИЙМ ВТ“ ЕООД за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът намира, че при постановяване на обжалвания акт, първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства и приложимата европейска практика. Уточнява, че константната практика на СЕС е в смисъл, че ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, като доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите следва да доминират. В редица решения на СЕС /по дело С – 231/94 Faaboring-Gelting Linien A/S срещу Finanzamat Flensburg; дело С – 703/19 J.K. Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Katowicach, съединени дела С-497/09, С-499/09, С-501/09 и С-502/09/ е прието, че доставката на приготвени храни и напитки, готови за непосредствена консумация, е резултат от поредица услуги, като се започне от приготвянето на ястията и се стигне до физическото им сервиране в чинии, и се съпровожда от осигуряване на клиентите на инфраструктура, която включва салон за хранене с мебели и посуда, така и прилежащите му помещения – гардероб и тоалетна. Касаторът настоява, че в настоящия случай няма лице, което да изпълнява длъжността сервитьор, няма специално предназначени за консумацията на предлаганата храна затворени и отоплени помещения, няма гардероб, съдове, мебели или прибори за подреждане, като храните се предлагат в опаковки за еднократна употреба. Санитарното помещение е общо за търговския обект, а самият обект е 15 кв.м. Твърди, че въззивния съд не е обсъдил всички доказателства, това число тези събрани чрез разпит на органите по приходите. Иска се отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново такова по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – „БЕСТ ТИЙМ ВТ“ ЕООД, не се явява, представлява се от адв. Х. К.. По същество, оспорва жалбата по мотивите в представеният отговор на подадената касационна жалба. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд – Велико Търново и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:

На 15.03.2024 г., в 14:00 часа, служители на Национална агенция по приходите при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - дюнер, находящ се в гр. Велико Търново, [улица], стопанисван от „Бест Тийм ВТ" ЕООД. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат чрез фискално устройство „Датекс" с индивидуален номер DT767186 в данъчна група „Г" - продажби облагаеми с 9% данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група „Б" - продажби облагаеми с 20% ДДС. В хода на проверката е установено, че е издаден фискален бон № 0075906/15.03.2024/15.03.2024/14:03:334 и изведен от фискалното устройство дневен отнет № 0075908, от които се установило, не оборотите се отчитат в група „Г". Установило се, че обектът е категоризиран като Бързо хранене „Експрес" с капацитет 12места /Удостоверение № 3267/04.08.22 г. издадено от Община Велико Търново. Установило се, че дейността се извършвала в помещение около 15кв. м., в което се приготвяли дюнерите и били разположени местата за консумация. На закрито били установени три места за консумация, а на открито - четири. За периода, в който органите по приходите извършвали проверката повечето дюнери се продавали за консумация извън обекта. Процесът на поръчване бил опростен, липсвало специализирано обслужване от сервитьор. Заето било едно лице, на длъжност „готвач - заведение", което приготвяло дюнери и приемало плащания. Нямало друг персонал, нямало сервитьори. В обекта нямало гардероб, нито санитарно помещение. Налице било ограничено пространство, с основно оборудване и основната част от клиентите консумирали закупената храна вкъщи. Значителна част от поръчките се изпълнявали за вкъщи чрез платформите „Glovo" и „Таке Away" и се отчитали с „отложено плащане". В дневния отчет от фискалното устройство, изведен по време на проверката № 0075908/15.03.2023/14:16:514 се установило, че 198.60 лева били отчетени в департамент „отложено плащане" от общ оборот 508.60 лв. Същата е документирана с протокол сер. АА № 0108242 от 15.03.2024/14:00 часа. На 18.03.2024 г. е съставен Актът за установяване на административно нарушение № F760126 в присъствието на представляващия дружеството. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН са подадени писмени възражения. Същите са приети от АНО за неоснователни и въз основа на този АУАН, от началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ е издадено обжалваното пред РС – Велико Търново Наказателно постановление № 766592-F760126 от 23.04.2024 г., с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на осн. чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

Същото е връчено на представляващия на санкционираното дружество на 27.04.2024 г., видно от разписката към него, и е обжалвано в законоустановения срок пред РС – Велико Търново.

От въззивния съд е прието, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, както и на чл. 57 и сл. от ЗАНН, в която връзка, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. Прието е обаче, че неправилно е приложен материалният закон. Решаващият съд е отграничил спорният по делото въпрос, а именно - дружество осъществява ли ресторантьорски и кетъринг услуги, за да е приложима ставката от 9 % ДДС върху доставяните от него стоки и услуги. Прието е за доказано, че обектът разполага с маси и столове, където да се консумира храната, като и прибори, различни от тези за еднократна употреба - вилици и порцеланови чаши. Заведението е разполагало и с удостоверение за категоризация, в която е определено като именно такъв тип заведение за хранене и развлечение. В същото се прилага принципа на самообслужването. Няма назначени лица на длъжност сервитьор. Обектът е снабден със закачалки, климатична инсталация и санитарен възел с течаща вода. В него се приемат поръчки, изслушват се желанията на клиентите, приготвя се поръчката - от суров продукт до такъв годен за консумация, маркира се, заплаща се и се предава за консумация. Поръчаната храна може да бъде консумирана на място, при което се извършва и съответното почистване и хигиенизиране. Направен е краен извод, че липсата на сервиране в заведението не обуславя извод, че не са осъществявани ресторантьорски услуги. Съобразно дефиницията на този вид услуги, съдържаща се в чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 и практиката на СЕС по сходни казуси, наличието на сервиране в съответния обект не е задължителен елемент от фактическия състав на тази доставки. Обслужването на клиентите не се ограничава единствено до сервиране на храната, както приема СЕС в редица свои решения, а е свързано и с много други дейности, основна част от които са изпълнявани в обекта на санкционираното дружество. По тези мотиви РС – Велико Търново е потвърдил обжалваното пред него НП.

Постановеното решение от Районен съд – Велико Търново е правилно.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и след обсъждане на наведените от страните доводи. Доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на Районен съд-Велико Търново.

За прецизност, а и за да се обсъдят в цялост възраженията на касатора, следва да се уточни, че действително, така както е очертан и от въззивния съд - основният спорен въпрос в това производство е дали дружеството осъществява ресторантьорски и кетъринг услуги, за да е приложима ставка от 9% ДДС върху доставяните от него стоки и услуги.

Както и самите проверяващи са установили при проверката, налице е Удостоверение за категоризация с една звезда и капацитет от 12 места, обособено е място за приготвяне на храната, обособено е пространство за непосредствена консумация на поръчаната и приготвена храна, като за целта са налични маси и столове, както и прибори, различни от тези за еднократна употреба. Обектът е снабден с климатична инсталация, течаща вода и закачалки. Вярно е, че една от констатациите на проверяващите е, че липсва собствена тоалетна, но такава се установи, че е била на разположение на клиентите в комплекса, като липсва изискване тя да е "собствена".

В допълнение следва да се посочи, че с решение от 10 март 2011 г., Bog и др., по съединени дела C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, СЕС е приел, че що се отнася до характерните за ресторантьорските сделки елементи на доставката на услуги, така както са изведени в припомнената в точки 63—65 от решението съдебна практика, следва да се приеме, че при дейностите, разглеждани в главното производство по дела C-497/09 и C-501/09, няма сервитьор, не се дават реално съвети на клиентите, няма обслужване в същинския смисъл, което да се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, няма специално предназначени за консумацията на предлаганата храна затворени и отоплени помещения, няма гардероб и тоалетни и в общи линии няма и съдове, мебели или прибори за подреждане. Съдът е посочил, че споменатите от запитващата юрисдикция елементи, свързани с предоставянето на услуги, са само елементарно оборудване, а именно обикновен бар плот за консумация, без каквато и да било възможност за сядане, който позволява само на ограничен брой хора да консумират храната на място, на открито. Това елементарно оборудване предполага само незначителна човешка намеса. Ето защо, посочените елементи представляват само минимални съпътстващи доставки и не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки. Следва да се посочи, че обсъжданите от СЕС дейности са изпълнявани в каравани, фоайетата на кина, като установените от запитващите институции факти съществено се различават от установените в разглеждания случай дейности, осъществявани от касатора. Както се посочи, в процесния обект е налице инфраструктура, която позволява на клиентите да консумират приготвената храна на място, като се предоставя обслужване от персонала подробно обсъдено по-горе в решението.

Ето защо, съдът приема, че визираното в НП деяние не е осъществено от търговеца, доколкото се касае за обект - заведение за бързо хранене със зона за консумиране на закупените храни и напитки, в което се предоставят ресторантьорски услуги по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС и чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, поради което в издадения касов бон продадените стоки правилно са били включени в група "Г" от чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, предвиждаща дължимо ДДС в размер на 9 % при доставка на приготвена храна.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като Национална агенция за приходите – гр. София, следва да бъде осъдена да заплати в полза на „БЕСТ ТИЙМ ВТ" ЕООД сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/19.05.2025 г. по АНД № 658/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София, да заплати на „БЕСТ ТИЙМ ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Асен Златаров“ № 7 А, представлявано от управителя Г. В. И. сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.