№ 1182
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500603 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане №4106/05.04.22г., постановено по ч.гр.д.№1686/22г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №1151/05.04.22г., в
частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Д.
Б. К.., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 210.94 лева; 412.48 лв. –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги; 67.03 лева – мораторна лихва от 15.04.21г.
до 24.02.22г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираната сума. В частната жалба цитирана съдебна практика и излага подробни
съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на
сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3
ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Велинград на 25.02.22г., е подадено заявление по чл.410 ГПК
от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Д. Б. К.., за следните суми по договор за
потребителски кредит Стандарт №**********/16.10.2018г.: 717.93 лева – главница;
договорно възнаграждение, в размер на 210.94 лева за периода 15.11.2020г. – 15.04.2021г.;
412.48 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги; 67.03 лева – мораторна лихва от
15.04.21г. до 24.02.22г.
1
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски
кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от договора – 3000 лева; изложени
са твърдения за договорени 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 279.21 лева
съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 15-то число на месеца. Изложени са
твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като
се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 210.94 лева. Твърди се, че е уговорено
закупуване на пакет от допълнителни услуги с остатъчна стойност 412.48 лева. Твърди се, че
длъжникът е заплатил 22 погасителни вноски, като е изпаднал в забава, като падежът на
последната погасителна вноска съгласно погасителния план е 15.04.21г. Претендира 717.93
лева – главница; договорно възнаграждение, в размер на 210.94 лева за периода 15.11.2020г.
– 15.04.2021г.; 412.48 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги; 67.03 лева –
мораторна лихва от 15.04.21г. до 24.02.22г.
Делото е изпратено по компетентност на Районен съд Бургас.
По заявлението е издадена Заповед №1151/05.04.22г. за следните суми: 717.93
лева, представляваща главница; законната лихва от 25.02.22г. до окончателното й
изплащане, 14.36 лева – разноски, държавна такса и 50.00 лева възнаграждение за
юрисконсулт. С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на
договорно възнаграждение, в размер на 210.94 лева; 412.48 лв. – възнаграждение за пакет
допълнителни услуги; 67.03 лева – мораторна лихва от 15.04.21г. до 24.02.22г.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно –
по отношение на договорната лихва и мораторна лихва. В частта, относно възнаграждението
за закупени пакети допълнителни услуги е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно
и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
кредита.
По отношение на включените в пакета „услуги“, в т.ч. приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, следва да се каже: касае се за предварителна
дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира
информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума.
2
Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към
преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Налице е и противоречие с добрите нрави - видно от представените приложения,
сумата по кредита е 3000 лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 2250 лева.
Така размерът на цялото задължение, извън договорната лихва и лихвата за забава е 5250
лева – почти двойно на главницата. И т.к. една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е искането да
не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е
налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде
потвърдено.
В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 41%., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката,
касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди сумата от 210.94
лева – възнаградителна/договорна лихва за периода
Предвид обстоятелството, че договорът е с изтекъл срок и последната
погасителна вноска е следвало да бъде заплатена на 15.04.21г., след сключване на
допълнителни анекси в тази насока, длъжникът дължи и обезщетение за забава на
главницата от този момент, до датата на подаване на заявлението – 25.02.22г., в
претендирания размер от 67.03 лева.
3
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 43.17 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 32.05 лева – държавни такси и 74.25 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил съотв. 14.36 лева и
50.00 лева, въззивният следва да присъди разликата от съотв. още 17.69 лева – държавна
такса и 24.25 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №4106/05.04.22г., постановено по ч.гр.д.№1686/22г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№1151/05.04.22г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу Д. Б. К.., за заплащане на договорно възнаграждение, в
размер на 210.94 лева и 67.03лева – мораторна лихва И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Д. Б. К.. ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски
кредит Стандарт №**********/16.10.2018г., следните суми:
210.94 лева – договорна лихва за периода 15.11.2020г. – 15.04.2021г.;
67.03 лева - лихва за забава от 15.04.21г. – 24.02.22г.;
още 32.05 лева – държавни такси;
още 24.25 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред
въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4