РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Карлово, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320101890 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от
ЗЗД.
Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за
парични заеми с ответното дружество.
За периода от 04.01.2022 г. до 29.03.2022 г. на ответника била
заплатена общо сумата в размер на 824 лева, чрез банков превод както следва:
на 04.01.2022 г. – сумата от 206 лева; на 31.01.2022 г. – сумата от 190 лева; на
14.02.2022 г. сумата от 16 лева и на 28.03.2022 г. сумата от 412 лева. Твърди,
че към датата на извършване на плащанията, нямала вече каквито и да било
парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало
заплащането на посочената сума. Ето защо извършените плащания били
извършени без да има правно основание за това, което обуславя правния й
интерес ми от предявяване на осъдителен иск.
В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по
договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:
„************************************, титуляр на сметката К. К..
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от управителя -
И. Н. Х.-С., да заплати на Е. М. Б., ЕГН **********, от ***, сумата от 50 лева,
частично от общата сума от 824 лева, представляваща дадена без основание
1
сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
24.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД, чрез процесуалния си
представител оспорва иска. Не излъга факти, оспорва всички твърдения на
ищцата.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
В ХОДА на производството ищцата е поискала и е допуснато
изменение в размера на предявения иск, като същият се счита предявен за
сумата от 824.00 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с
извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага,
доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).
От представеното по делото извлечение от банкова сметка на
ищцата, неоспорено от ответната страна, се установява, че същата е направила
в полза на ответното дружество банкови преводи, както следва:
- 04.01.2022 г. – 206 лева с посочено основание – вноска по кредит
**********;
- на 31.01.2022 г. – 190 лева с посочено основание – вноска по кредит
**********;
- на 14.02.2022 г. - 16 лева с посочено основание – вноска по кредит
**********;
- на 28.03.2022 г. - 412 лева с посочено основание – вноска по кредит
**********.
Други доказателства от значение за правилното решаване на правния
спор не са ангажирани.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при
първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема,
че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. І-о
от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.
В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на
основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото. В
настоящия случай ответникът оспорва както получаването на процесната сума
и не въвежда наличие на твърдения за получаването й на някакво основание в
преклузивния срок по чл. 131 от ГПК. Въведено е възражение за наличие на
договорно основание едва след представяне на извлечение от банковата
сметка на ищцата, и въпреки че съдът не е приел като доказателство
процесния договор, следва за пълнота да отбележи, че ответникът е
разполагал със същите данни за получаване на процесните суми, които са му
платени по банков път, отделно от това, основанието по извлечението от
банковата сметка на ищцата е договор с различен номер от този, които съдът
2
отказа да приеме като доказателство поради настъпила преклузия.
Ищцата, при условията на пълно и главно доказване установява
плащането на сумата, представеното доказателство не е оспорено в процеса,
не се нито твърди, нито установява сумата да е платена на законово или
договорно основание, поради което искът следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за
заплатена държавна такса.
От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът
съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е
постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна
защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на
основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Производството е приключило в две съдебни заседание, не се
отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за
справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и
фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на
адвокат адв. К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на
300 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Е. М. Б. по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя общо за двата предявени
иска и с оглед продължителността на производството и явяването й в съдебно
заседание.
В същия смисъл е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. №
991/2024г. на ВКС, ІV г.о.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от управителя -
3
И. Н. Х.-С., да заплати на Е. М. Б., ЕГН **********, от ***, сумата от 824.00
(осемстотин двадесет и четири) лева, представляваща дадена без основание
сума, от която: на 04.01.2022 г. – сумата от 206 лева; на 31.01.2022 г. – сумата
от 190 лева; на 14.02.2022 г. сумата от 16 лева и на 28.03.2022 г. сумата от 412
лева, ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска –
24.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „„НЕТКРЕДИТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от управителя - И. Н. Х.-
С. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от *** деловодни разноски в
размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „НЕТКРЕДИТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от управителя - И. Н. Х.-
С. да заплати на адв. К. Й. К. с адрес на упражняване на дейността – ***,
адвокатско възнаграждение за осъществено на Е. М. Б. безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 300.00 (триста) лева, определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
4