№ 18806
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110140674 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес в .., чрез пълномощника й адв. Е. И., АК – Пловдив, със съдебен адрес в
... против „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано от управителя И. Н. Х.С.
Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за кредит на 20.08.2020 г., по силата на който на Л. С. са предоставени заемни
средства в размер на 3 200 лв. при фиксиран лихвен процент по заема 40,69 % и годишен
процент на разходите – 49,21 %. Съгласно чл. 4 ал. 3 от договора, договорът за заем в срок
до края на следващия работен ден от сключването му следва да бъде обезпечен с банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция за сумата от 4 728 лв. В случай на
неизпълнение на това задължения, кредитополучателят дължи неустойка на основание чл. 6
ал. 1 от договора в размер на 5 496 лв., която следва да престира разсрочено, заедно с
погасителните вноски.
Ищцата излага подробни доводи, че клаузата регламентираща заплащането на
неустойка е нищожна, тъй като е неравноправна, противоречи на закона и на добрите нрави.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Л. С. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на
неустоечната клауза на чл. 6 ал. 1 от договора за кредит.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът
не оспорва сключването на процесния договор за кредит, включително и клаузата за
заплащане на неустойка в посочения от ищцата размер в случай, че не бъде предоставено
обезпечение от страна на кредитополучателя. Ответникът, обаче, сочи, че заплащането на
неустойката не следва да се включва в размера на годишния процент на разходите. Излага
подробни съображения касателно действителността на неустоечната клауза на чл. 6 ал. 1 от
договора за кредит.
С отговора ответникът не прави доказателствения искания.
1
В срок за отговор „Неткредит“ООД предявява насрещни искове против Л. С.. С
определение № 42487 от 20.10.2024 г. са допуснати за съвместно разглеждане в настоящето
производство насрещните искове, с които „Неткредит“ ООД моли да бъде осъдена Л. С. да
заплати сумата от 1 629,80 лв. (хиляда шестстотин двадесет и девет лева и осемдесет
стотинки), дължима по договор за кредит № 202008201149110070, от която а) 1 414,13 лв.
(хиляда четиристотин и четИ.десет лева и тринадесет стотинки) – падежирала главница,
дължима за периода от 21.12.2021 г. до 21.08.2022 г., ведно със законната лихва (обезщетение
за забава по чл. 86 от ЗЗД) от датата на депозирането на насрещния иск – 24.07.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 215,67 лв. (двеста и петнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки) – падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от
21.01.2022 г. до 21.08.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещните искове депозира отговор, с
който ги оспорва, като излага съображения за недействителност на договор за кредит №
202008201149110070, поради противоречието му с добрите нрави и с императивните норми
на чл. 11 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. Излага и съображения, че ГПР е неправилно посочен в
договора, тъй в него трябва да се включи и размерът на неустойка, дължима от
кредитополучателя поради непредставянето на обезпечение.
С отговора на насрещната искова молба процесуалният представител на Л. С. моли за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В съдебно заседание страните депозират писмени становища, с които поддържат
предявените искове (първоначален и насрещен) и възраженията си в депозираните отговори.
Не представят допълнително доказателства. Л. С. не внася изискуемите разноски за
изпълнение на поисканата от нея и допусната от съда експертиза, поради което същата не е
изпълнена.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че на
20.08.2020 г. между „Неткредит“ ООД, като заемодател и Л. С., като заемополучател е
сключен договор за кредит № 202008201149110070. В изпълнение на задълженията си по
договора, ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 3 200 лв. при
фиксиран лихвен процент по заема 40,69 % и годишен процент на разходите – 49,21 %.
Съгласно чл. 4 ал. 3 от договора, в срок до края на следващия работен ден от сключването му
следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова
институция за сумата от 4 728 лв. В случай на неизпълнение на това задължения,
кредитополучателят дължи неустойка на основание чл. 6 ал. 1 от договора в размер на 5 496
лв., която следва да престира разсрочено, заедно с погасителните вноски. Крайният падеж на
задълженията по договора е 21.08.2022 г.
В хода на производството не се събраха доказателства, установяващи каква част от
задълженията по договора за кредит е погасила Л. С., но тя не оспорва твърденията в
насрещната искова молба, че заплатената от нея сума е общо в размер на 3 098,20 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният от Л. С. против „Неткредит“ ООД иск за прогласяване на нищожността
на клаузата на чл. 6 ал. 1 от договор за кредит № 202008201149110070, сключен на
20.08.2020 г. е основателен.
Сключеният между ищцата и „Неткредит“ ООД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 6, ал. 1
2
от договора следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,21 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно- неустойката в размер на 5 496 лв.,
която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда
на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите- ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че
получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
5 496 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 6, ал. 1 от
договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна
лихва“. Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
3
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано всеки месец заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално
съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде
изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива
за обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от заетата сума и заедно с нея
се формира годишен процент на разходите в размер, който е значително по-висок от
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 6, ал. 1 не е свързано с неизпълнението
на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на
правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в
договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданата сума по чл. 6, ал. 1, те не могат да изпълнят отредената
им функция- да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае
с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му (така ....).
Предвид гореизложеното, съдът счита неустоечната клауза и целият договор за
паричен заем за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което обуславя уважаването на първоначално предявения иск.
Предявеният от „Неткредит“ ООД против Л. С. иск за осъждането на ответницата по
насрещните искове да заплати главницата по договор за кредит № 202008201149110070,
сключен на 20.08.2020 г. е частично основателен, а искът, имащ за предмет договорна лихва
е изцяло неоснователен, с оглед следните аргументи:
По съображенията, подробно изложени по-горе, съдът прие, че договор за кредит №
202008201149110070, сключен на 20.08.2020 г. е недействителен, поради което и на
основание чл. 23 от ЗПК заемополучателят дължи връщането само на чистата стойност т.е.
главницата, която е в размер на 3 200 лв. В насрещната искова молба, ищецът по нея твърди,
че Л. С. е заплатила по процесния договор общо сумата от 3 098,20 лв. С оглед извода за
нищожност на договора е без значение по какъв начин кредиторът е осчетоводил
направените от заемателя плащания и към кои задължения „по пера“ са отнесени тези
плащания. Т.е. цялата заплатена сума от 3 098,20 лв. следва да се приеме, че погасява
чистата стойност на кредита респ. остатъкът от дължимата главница възлиза на сумата от
101,80 лв., до който размер е основателен насрещния иск за заплащане на главница по
договор за кредит № 202008201149110070, сключен на 20.08.2020 г. Предвид нищожността
на договора, ответницата по насрещните искове не дължи лихви и други разходи по кредита,
поради което акцесорната претенция на „Неткредит“ ООД за заплащане на договорна лихва
е изцяло неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът по първоначалния иск следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски за заплащане на адвокатски
4
хонорар и държавна такса в общ размер на 1 069,44 лв.
В полза на ищеца по насрещните искове следва да бъдат присъдени разноски за
държавна такса в размер на 106,57 лв. и юрисконсултско възнаграждение в претендиран
размер от 360 лв., които разноски съразмерно на уважената част от насрещните искове
възлизат на сумата от 29,14 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в .. против „Неткредит“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3,
ет. 10, представлявано от управителя И. Н. Х.С. прогласява нищожността на чл. 6 ал. 1 от
договор за кредит № 202008201149110070, сключен на 20.08.2020 г.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на „Неткредит“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10,
представлявано от управителя И. Н. Х.С. сумата от 101,80 лв. (сто и един лева и осемдесет
стотинки), представляваща незаплатен остатък от главницата по договор за кредит №
202008201149110070, сключен на 20.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на насрещната искова молба – 24.07.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения такъв от 1 414,13
лв. (хиляда четиристотин и четИ.десет лева и тринадесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано от управителя И.
Н. Х.С. против Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в .. иск за осъждане на ответницата да
заплати на ищцовото дружество сумата от 215,67 лв. (двеста и петнадесет лева и шестдесет
и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 21.01.2022 г. до
21.08.2022 г. по договор за кредит № 202008201149110070, сключен на 20.08.2020 г.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано от управителя И. Н. Х.С. да
заплати на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в .. сумата от 1 069,44 лв. (хиляда шестдесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща направени от ищцата
разноски в първоинстанционното производство за заплащането на държавна такса и
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на „Неткредит“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10,
представлявано от управителя И. Н. Х.С. сумата от 29,14 лв. (двадесет и девет лева и
четИ.десет стотинки), представляваща направени разноски от ищеца по насрещните искове в
първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от насрещните искове, като ОТХВЪРЛЯ
искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датат на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5