РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. гр. Хасково, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20235640200317 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №Х-14-13/01.03.2023г. на Началник
на Регионална Дирекция за национален строителен контрол – гр.Хасково, с което за
нарушение по чл.148 ал.4 от ЗУТ и на основание чл.232 ал.1 т.5 от ЗУТ на ***.Т. Д. Г. ЕГН
********** от гр.******е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000
лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради
което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и неправилно. В АУАН
нямало описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Освен това в
НП не ставало ясно дали наложената глоба била в качеството на физическо лице или на
******, тъй като било посочено ***.Т. Д. Г.. В НП не били описани обстоятелствата, при
които било извършено нарушението. Датата на нарушението била посочена като
10.09.2022г. Това бил неприсъствен ден – събота. Така АНО неправилно определил датата
на извършване на нарушението. Не ставало ясно и за кое конкретно разрешение за строеж
става въпрос и от кога следва да се брои 7 дневния срок.
Иска от съда да отмени НП изцяло.
Ответникът по жалбата – Началник на Регионална Дирекция за национален
строителен контрол – гр.Хасково оспорват жалбата. Атакуваното НП било правилно и
законосъобразно. Молят съда да го потвърди.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. Д. Г. е Главен ****** в Община – Хасково. В качеството
си на такъв Г. е оправомощен да издава Разрешения за строеж или мотивирани откази за
издаване на Разрешения за строеж.
На 30.05.2022г. в Община-Хасково постъпило Заявление рег.№94Б-1230-
10/30.05.2022г. за съгласуване и одобряване на технически проект за строеж на две
еднофамилни жилищни сгради.
На 03.06.2022г. главният ****** е одобрил този инвестиционен проект.
По Заявление рег.№94Б-1230-10#2/02.09.2022г. не е изпращано уведомление
за отстраняване на нередовности.
На 09.09.2022г. – петък – присъствен, е изтекъл 7 дневния срок по чл.148 ал.4
от ЗУТ.
До този момент разрешение за строеж не е било издадено от ***.Т. Г., нито е
бил издаден мотивиран отказ.
След изтичане на срока на 19.01.2023г. е била извършена проверка от св.М. М.
– главен инспектор в РДНСК-гр.Хасково и св.М. М. – главен инспектор в РДНСК-
гр.Хасково. При тази проверка св.М. и св.М. установили, че в рамките на 7 дневния срок
нямало издадено разрешение за строеж или мотивиран отказ за издаване на разрешение за
строеж.
При тези факти е бил издаден АУАН №Х-14/08.02.2023г., в който са отразени
горните констатации – съставен в присъствие на нарушителя и връчен лично.
Въз основа на него е издадено и атакуваното Наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на св.М. и св.М.,
както и от представените писмени доказателства в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ предвижда, че строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Т.е за извършването на строеж са
необходими съответните строителни книжа издадени по реда и при условията на ЗУТ.
По-насетне чл.148 ал.4 от ЗУТ предвижда, че Разрешението за строеж се издава
на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект,
когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде въз основа на
одобрен идеен проект при условията на чл.142 ал. 2.
Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на
инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на
обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване
2
разпоредбите на Закона за културното наследство.
Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото
заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.
Именно такъв е конкретния случай.
По Заявление рег.№94Б-1230-10#2/02.09.2022г. не е изпращано уведомление за
отстраняване на нередовности.
На 09.09.2022г. – петък – присъствен, е изтекъл 7 дневния срок по чл.148 ал.4
от ЗУТ.
Разрешение за строеж не е било издадено, нито мотивиран отказ.
Налице е нарушение на чл.148 ал.4 от ЗУТ.
Седемдневният срок по чл.148 ал.4 от ЗУТ, който е преклузивен е изтекъл в
присъствен ден 09.05.2022г. – петък.
АНО е приел в НП, че нарушението е извършено на следващия ден –
10.05.2022г. – събота, неприсъствен.
В конкретния случай това е правилно.
Съществуват различни видове административни нарушения. Не винаги е
невъзможно едно административно нарушение да е извършено в неприсъствен ден /
например почти всички нарушения по ЗДвП се вършат по всяко време на денонощието и
всеки ден от седмицата – присъствени и неприсъствени/.
Доводите на жалбоподателя щяха да са основателни, ако 7 дневният срок
изтичаше в неприсъствен ден / например в събота/, тогава нарушението щеше да е
извършено /по-точно довършено/ в първия присъствен ден. В случая обаче целият законов
срок по чл.148 ал.4 от ЗУТ е изтекъл до края на седмицата, в присъствен ден – петък
09.09.2022г. и тогава е последния момент, в който нарушителят е можел да изпълни
задължението си – в присъствен ден.
На следващият ден 10.05.2022г. вече е бил в нарушение – без значение
присъствен или не.
Другите доводи в жалбата са неоснователни.
Нарушението е описано доволно ясно. Всички елементи от обективна и
субективна страна са налице.
НП е мотивирано.
За сега няма ******и – юридически лица. ***.Т. Д. Г. ЕГН ********** и Т. Д. Г.
ЕГН ********** са едно и също физическо лице. Няма съмнения кой е субекта на
административна отговорност. Ако Т. Д. Г. ЕГН ********** от гр.**********не беше
главен ****** на община, нямаше да има и задължението да издава разрешения за
строеж.
Съгл.чл.232 ал.1 т.5 от ЗУТ се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг
3
закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което –т.5 - в срок, определен
с нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на
устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни
проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни
книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически
услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на
компетентния орган.
Именно такъв е конкретния случай.
Санкционният текст е определено правилно от АНО.
На жалбоподателят е наложена глоба в размер на 2 000 лв. Това означава, че
АНО е индивидуализирал отговорността при превес на смекчаващите вината обстоятелства
– над минимума / 1000 лв./ и под средата / 2500 лв./. Това е благоприятен вариант за
жалбоподателя. Съдът не установи някакви допълнителни смекчаващи вината
обстоятелства, та да слиза още в размера на глобата и да я определя на абсолютния
минимум. Според съда наказанието е правилно определено по вид и размер.
НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Х-14-13/01.03.2023г. на
Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол – гр.Хасково, с което
за нарушение по чл.148 ал.4 от ЗУТ и на основание чл.232 ал.1 т.5 от ЗУТ на ***.Т. Д. Г.
ЕГН ********** от гр.*****е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2
000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Хасково, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
4