РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 11.10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Ловеч, в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
-съдия от Административен съд Русе,
командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане
на делото в Административен съд – Ловеч съгласно Заповед № РД-08-173/25.05.2023
г. на Председателя на Върховния административен съд, при секретаря Десислава Минчева, като разгледа докладваното
от съдия Дякова адм. дело № 131 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, вр. с чл.149, ал.5 от АПК.
Производството е образувано
по жалба на Г.В.В.,***, против Заповед № Л-953 от 11.04.2022 г. на началника на
Затвора Плевен, с която на осн. чл. 104, ал.1, чл. 102и чл. 101, т.7 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ му е наложено дисциплинарно наказание
"Изолиране в наказателна килия за срок от 14денонощия ".
Жалбоподателят претендира
прогласяване нищожност на заповедта, тъй като същата е в противоречие с
материалноправните разпоредби. Твърди се, че не е било налице основание за
издаване на атакуваната заповед, както и че са налице доказателства за нововъзникнали
обстоятелства, които са основание за обявяване нищожността на атакуваната
заповед. Претендира се прогласяване на нищожността на оспорената заповед.
Началникът на Затвора в гр.Плевен,
в качеството на ответник по жалбата, чрез упълномощен процесуален представител-ю.к.
П.П. изтъква възражения за недопустимост на жалбата, както и за нейната
неоснователност. Посочва се в отговора по жалбата и писменото становище по
същество на делото, че процесната заповед на началника на Затвора Плевен е била
обжалвана на две основания- като незаконосъобразна и във връзка с
предварителното изпълнение на акта, като окончателните съдебни актовете по двете съдебни производства са
влезли в сила.
Твърди,
че атакуваната заповед е валиден и законосъобразен административен
акт.Претендират жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено, като недопустимо, а при условията на евентуалност,
ако съдът приеме жалбата за допустима, да я отхвърли като неоснователна.
Съдът, като съобрази
представените по делото писмени доказателства, които обсъди в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, приема за установени следното от фактическа страна :
Не се спори по делото, че
към м.февруари 2022г. жалбоподателят Г.В.В. изтърпява наказание Лишаване от
свобода в Затвора гр.Плевен. Същият
през м.февруари 2022г. е наказван за нарушения на установения вътрешен ред в
затвора със заповеди на Началника на Затвора Плевен както следва – Заповед
№ Л-381 / 11.02.2022г., Заповед № Л- 487
/ 22.02.2022г. и Заповед № Л-533 /
24.02.2022г. След обжалване на
посочените заповеди от Г.В. по реда на
чл.110, ал.1 от ЗИНЗС пред Главния Директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ жалбите са отхвърлени и със
заповеди, съответно Заповед № Л-1117 /
21.10.2022г., Заповед № Л-1354 / 22.02.2022г. и Заповед № Л-1202 / 25.03.2022г.
на Главния Директор на ГДИН са потвърдени съответните обжалвани заповеди на
Началника на Затвора Плевен.
Със Заповед № Л-953 /
11.04.2022г. на Началника на Затвора Плевен на Г.В. е наложено дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“
Като фактическо основание за
издаване на акта е посочено, че на 14.02.2022г.
около 11,15ч. при престой на открито двама от лишените от свобода – Г.
В.В. и Г. г.Г. – двамата от пета група, влизат във физическа саморазправа, като
си разменят удари помежду си. След прекратяване на саморазправата от служители
на затвора от двамата са снети обяснения и са проведени с тях разговори.
Предвид конкретния случай и наложените предходни наказания на Г.В. за системни
нарушения на основание чл. 104, ал.1, чл.102 от ЗИНЗС и чл. 101, т.7 от ЗИНЗС е
наложено дисциплинарното наказание.
Жалбоподателят Г.В. е
обжалвал законосъобразността на издадената заповед в производство по АД № 314
по описа за 2022г. на АС Враца, в което жалбата е оставена без разглеждане и
производството е прекратено поради неизпълнени указания на съда с Определение
№257 от 01.06.2022г., потвърдено с Определение № 480 / 01.09.2022г. по ЧКАД № 413 по описа за 2022г. на АС Враца.
По жалба на Г.В. относно допуснатото
предварително изпълнение на Заповед № Л-953 / 11.04.2022г. на Началника на
Затвора Плевен е образувано адм.д.№ 85 по описа за 2022г. на АС Габрово, по
което с Определение № 423 от 12.05.2022г. съдът е отхвърлил искането да бъде
спряно допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта.
По тъжба на Г.В. срещу С.И.е
образувано НЧХД № 1628 по описа за 2022г. на Районен съд Плевен, по което дело
в проведено заседание от 11.01.2023г. са разпитани свидетели. Техните показния
са отразени в съставения съдебен протокол № 56 от 11.01.2023г.
Съдът, при така установените
релевантни факти, прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, което е
адресат на издадения ИААкт,
поради което е налице правен интерес от прогласяване нищожността на издадената
заповед. В процесния
случай е налице приключило без произнасяне по същество предходно производство
по обжалване законосъобразността на издадената заповед - АД № 314 по описа за 2022г. на АС
Враца, като няма данни в това производство да е била претендирана изрично
нищожност на заповедта. Предвид изложеното неоснователно е възражението на
ответната страна, изложено в писмените бележки, че производството следва да се
прекрати като недопустимо, тъй като прекратителното определение на съда не е акт по същество на спора и като такова
няма сила на присъдено нещо. Тъй като оспорването е обвързано с искане за обявяване
на нищожност на заповедта на ответника, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК същото
може да се предяви безсрочно. Оспореният
ИАА е издаден на 11.04.2022г., жалбата
до АС Плевен, с искане за обявяване на неговата нищожност, е подаден на 24.03.2023г.
В тази връзка, съдът приема жалбата за процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
По основателността на
жалбата.
В съдебната практика е характеризирана
съществената разлика между основанията за законосъобразност на административния
акт и тези за неговата нищожност. Критериите за законосъобразност на
административните актове са спазване на формата, предвидена в закона; спазване
на административно производствените правила; спазване на материалноправните
разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта
на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има за последица
нищожен административен акт. Следва да се отграничат критериите за различаване
на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална
незаконосъобразност". Нищожен е административен акт, когато: 1. налице е
пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата
материално-правна норма; 2. актът е изцяло лишен от законово основание; 3. акт
със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от
нито един орган.
При контрола за
законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със
закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един
много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта
като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че
приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на
несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни
последици, които заинтересуваното лице, естествено, има интерес да отстрани.
В действащото българско законодателство
няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен
и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го прогласи за нищожен.
При решаване на въпроса за валидността на
административния акт от значение е обективното съответствие на конкретния административен
акт с нормативните изисквания за законосъобразността на административните
актове от дадения вид и категория.
Един административен акт е
нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично
изисквани от закона условия за валидността на административния акт или поради
нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на
административните актове - изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК.
Нарушението на законовите
изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено,
изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт и изискванията
и предписанията на закона.
При незаконосъобразните
(унищожаемите) административни актове степента и тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаване на акта не са радикални нарушения на
законността, като административното решение не страда от тежък или съществен
порок решение. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 5 от
20.07.2010 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите.
АПК не съдържа изрична
квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове.
Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда,
когато прецени, че актът е нищожен
поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да
се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е
актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа
следва да се преценява по материя, по място и по степен. Съгласно посоченото в
атакуваната заповед правното основание за нейното издаване е нормата на чл.104
от ЗИНЗС, според която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат
с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от
началника на поправителния дом. В настоящия случай атакуваната заповед е
издадена от ст.комисар Ст.С. в качеството му на началник на затвора Плевен.
Няма съмнение относно компетентността на органа, издал заповедта, предвид
представената по делото Заповед № ЧР-05-64 от 02.03.2020г. на Министъра на
правосъдието, с която гл.инспектор Ст. Ж. С. е преназначен на длъжност Началник
на затвор втора категория в затвора в гр.Плевен, където към момента на издаване
на заповедта жолбоподателят В. е изтърпявал наказание Лишаване от свобода.
В този смисъл оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентният
административен орган, затова в случая не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на нищожността й.
ИАА е издаден в писмена
форма, като съдържа фактически и правни основания за издаване на акта и
разпоредителна част.
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се
очертава от степента и/или
тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия.
Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в
зависимост от тежестта на констатирания порок. Следва да бъдат преценени всяко
едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт,
както са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК, и в случай, че се
констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и
тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна
да обоснове извод за нищожност.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявена форма (нищожност или унищожаемост) се
определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата
писмена форма на предписанието, материализираното волеизявление е ясно, поради
което не е налице порок във формата.
Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за
нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса
на волеизявление. Според правната теория и съдебната практика нарушението на
административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта. В настоящия случай такъв порок
липсва.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на
основание на нито една правна норма, налице е пълна липса на предпоставките,
визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган.
В настоящото производство
искането на жалбоподателя В. за обявяване на нищожност на процесната заповед се
мотивира с настъпване на нови обстоятелства, разкрити в разпитите на
свидетелите по НЧХД № 1628 по описа за
2022г. на Районен съд Плевен, в проведено заседание от 11.01.2023г., което е
отразено в съставения и представен по делото съдебен протокол № 56 от
11.01.2023г. В жалбата са развити съображения, че от разпита на свидетелите се
налага извод, че не са били налице предпоставки да му бъде наложено наказание. Съдът
не споделя тези доводи, тъй като само пълната липса на предпоставките, предвидени
в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност поради нарушение на материалния закон. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият казус не е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.
За пълнота на изложението
следва да се подчертае, че останалите релевирани в жалбата доводи за нищожност
на акта, са относими към незаконосъобразността на акта, а доколкото касаят
преклудираното право на съдебна защита по чл.145, ал.1 от АПК, са неотносими
към спора за нищожност и не следва да се обсъждат.
От изложеното по-горе
относно компетентността на Началника на Затвора Плевен да издава такива
административни актове по отношение на лица, изтърпяващи наказание в същия
затвор, се налага извода, че липсва и последната предпоставка за нищожност на издадените
заповед - поради противоречие с материалния закон, а именно акт със същото
съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган.
Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност. Само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност. Нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да
бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт.
Съгласно чл. 15, ал.1, т.4 и
т.6 от ЗИНЗС Началникът на затвора отговаря за спазването
на законността в затвора; дейностите по реализиране на правата и задълженията
на лишените от свобода, социалната и възпитателната работа; За да изпълнява
тези свои функции началникът на затвора разполага с устатновена от закона
компетентност да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на
лишените от свобода. Оспорваната заповед е в съответствие и е насочена към постигане
именно на тази определена от закона цел във връзка с възпитателната работа.
Оспорената заповед е валиден
индивидуален административен акт, постановен от компетентен държавен орган, в
предписаната от закона форма, при наличие на необходимите реквизити и съобразно
установените изисквания, поради което е действителен административен акт.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, вр.с чл.149, ал.5 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.В.,***, против
Заповед № Л-953 от 11.04.2022 г. на началника на Затвора Плевен, с която на
осн. чл. 104, ал.1, чл. 102и чл. 101, т.7 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ му
е наложено дисциплинарно наказание "Изолиране в наказателна килия за срок
от 14денонощия ".
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: