№ 3597
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110104040 по описа за 2023 година
Предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане в условията на разделна
отговорност на И. С. А. и К. С. А.а да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 1 589,86 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 173,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
10.01.2023 г., сумата 42,08 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 7,11 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г., които касаят апартамент № 42, находящ се в
гр. София, общ. „Слатина“, ул.. „... 34, вх. „Г“, ет. 2, ап.42, аб. №88568 при следните
квоти:
И. С. А. за 1/2 или за сумите: 794,93 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 86,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., сумата 21,04 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
К. С. А.а К. за 1/2 или за сумите: 794,93 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 86,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода
1
от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., сумата 21,04 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответник за заплати на ищеца процесните суми. Претендира
разноски.
Ответниците И. С. А. и К. С. А.а, представлявани от назначен на основание чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановен срок по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Оспорват твърдението, че през процесния период
притежават качеството потребител на топлинна енергия, като сочат, че макар и
собственици, не са ползватели на имота. Сочат, че трето за процеса лице е титуляр на
вещно право на ползване в процесния период. Поддържат, че претендираните от
ищеца суми са неправилно изчислени, неотговарящи на действително доставената и
потребена ТЕ. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за
отхвърляне на исковете. Третото лице помагач на страната на ищеца
"Директ" ЕООД изразява становище за основателност на исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. По иска по чл.
86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на
горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите
задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
2
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия по делото Протокол от 15.12.1988г. по гр.д. № 555/1988г. по описа на
Ленински районен съд, 5 състав, се установява че е постигната съдебна спогодба, по
силата на която в дял и изключителна собственост на С.И. А. е поставен процесният
недвижим имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, жк. ... 34,
вх. Г, ет. 2. От съдържанието на така постигнатото споразумение се установява още, че
за уравняване дела на съделителката Е.Г. А.а е учредено пожизнено правото на
ползване върху същия имот. Видно от представен по делото препис – извлечение от
3
акт за смърт № 0280/20.05.1999г., издаден от Столична община, район Слатина“, Е. А.а
е починала на 19.05.1999г., с което на основание приложимата норма на чл. 59 ЗС се е
погасило учреденото вещно право върху имота. Същевременно от прието
удостоверение за наследници изх. № 222/07.07.2017г., издадено от Столична община,
район „Слатина“ се извежда, че С.И. А. е починал на 16.10.2008г., като е оставил за
свои наследници по закон И. С. А. и К. С. А.а, ответници по делото. Съгласно нормата
на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, поради което по
силата на наследствено правоприемство децата на починалия И. С. А. и К. С. А.а са
придобили по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. В качеството
си на собственици на процесния апартамент № № 42, находящ се в гр. София, общ.
„Слатина“, ул.. „... 34, вх. „Г“, ет. 2, ап.42, ответниците са и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения
имот.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем Сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 06.08.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответниците не е имало отоплителни тела, а
само един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през исковия
период, не е начислявана ТЕ за отопление, а топлата вода, поради неосигурен достъп е
начислявана, както следва: за сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. по разход от предишен
период, за сезон 2021/2022г. на база бр. 1 лице/потребители по 140л/ден за един човек
съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, за което са съставени протоколи с
подпис на свидетел, показанията от които са правилно нанесени в подробните
изравнителни сметки. От заключението се изяснява, че дължимата от сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 1589,87 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
4
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба –
26.01.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е подадена на 26.01.2023г., то следва да се приеме, че
вземането на ищеца от м.05.2019г. до м.11.2019г. е погасено по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период – от 01.12.2019г. до 30.04.2022г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 1528,05 лв. Съгласно гореизложените мотиви относно
собствеността на имота, ответниците И. С. А. и К. С. А.а дължат по 1/2 част от сумата
от 1528,05 лв. – или сумата от 764,03 лв., за която сума искът по отношение на
ответниците е основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния
предявен размер от 794,93 лв., искът следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 37 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 42,08 лв., от която всеки от
ответниците дължи по 1/2 /съгласно гореизложените мотиви относно квотите в
съсобствеността/, или сумата от по 21,04 лв., поради което исковете са основателни и
следва да се уважат.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
5
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответниците е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г. и 2018г. обаче разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото производство са в размер от 1331 лв., представляващи заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и за особен представител на ответниците,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, от
които съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата 1157,97 лева.
Ответниците са защитавани от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, поради което разноски не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 764,03 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 21,04 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
6
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които касаят апартамент № 42, находящ се в гр. София, общ. „Слатина“, ул.. „... 34, вх.
„Г“, ет. 2, ап.42, аб. №88568, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена ТЕ над
сумата 764,03 лева до пълния претендиран размер от 794,93 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.11.2019г., иска за сумата 86,60 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., както и иска за
сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
ОСЪЖДА К. С. А.а, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ,
сумата от 764,03 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
сумата 21,04 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 26.01.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
които касаят апартамент № 42, находящ се в гр. София, общ. „Слатина“, ул.. „... 34, вх.
„Г“, ет. 2, ап.42, аб. №88568, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена ТЕ над
сумата 764,03 лева до пълния претендиран размер от 794,93 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.11.2019г., иска за сумата 86,60 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020 г. до 10.01.2023 г., както и иска за
сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 10.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. А., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 578,99 лева,
представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. С. А.а, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 578,99 лева,
представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на "Директ" ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7