Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 820
гр. Пловдив 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на единадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1093 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1131 от 09.04.2020г. на Пловдивски районен
съд, ІІІ-ти гр. с., постановено по гр. дело
№21094/2019г., с
което се налага на по отношение на А.Г.А., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН следните мерки за
защита: да се въздържа от всякакъв акт на физическо
и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по
отношение на Н.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***; да приближава Н.В.А., ЕГН: **********,
жилището, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих за срок от 12
(дванадесет) месеца, считано от датата на постановяване на решението и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на А.Г.А., ЕГН: **********
глоба в размер на 200 лв. (двеста лева).
Жалбоподателят А.Г.А., ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на
районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, като отхвърли молбата
за налагане на мерки по ЗЗДН.
Въззиваемата страна Н. В.А. лично и като законен
представител на малолетната В.А.А. счита жалбата за неоснователна и моли съда
да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Н.В.А., ЕГН: ********** като законен представител на малолетната
си дъщеря В.А.А., ЕГН **********, с която моли съда да отмени първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на малолетната В. А. А.
и уважи исковата претенция в тази част.
По жалбата подадена от А.А.:
Няма спор, а и от представените преписи от
удостоверения за сключен граждански брак и раждане са установява, че Н. и А.А.
са съпрузи, а В.А. е тяхно дете.
В молбата за защита от домашно насилие и декларацията
по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е описан акт на домашно насилие осъществен от А. А.,
извършен на 15.12.2019г., изразяващ се отправяне на обиди и удар по тялото,
дърпане за косата и заплахи.
За установяване осъществяването на твърдения акт на
домашно насилие съдът съобрази показанията на свидетелите М., Б. и Ч., които са
съответно майка на Н., колежка на Н. и приятелка на А.. Съдържанието на
показанията на свидетеля Б. съдържат неотносими към предмета на делото
обстоятелства, поради което те следва да се обсъждат.
М. установява, че при пристигането в дома на дъщеря си
на 17.12.19г. е разбрала за инцидента от 15.12.19г., от Н. и малолетната В., че
на посочената дата вечерта съпрузите са се скарали, А. е нанесъл удар в
бъбреците ú, и я е скубел за косата. Същите обстоятелства установява и
свидетелката Б., които са ú споделени от пострадалата. От показанията на
свидетелката Ч. съдът кредитира онази част, в която сочи разговор между нея и
съпругата на А., когато Н. я е помолила А. повече да не я притеснява, който
разговор се е провел около Коледните празници на 2019 година. В останалата част
– относно твърденията на свидетелката, че Н. е споменала, че А. никога не е
посягъл на Н. съдът не кредитира показанията на Ч., понеже в тази част те
остават изолирани от останалия доказателствен материал, както и възможната
заинтересованост предвид близките отношения между свидетелката и жалбоподателя.
Изложеното налага единствения възможен извод, че А.А.
на 15.12.19г. е извършил акт на физическо, психическо и емоционално домашно
насилие спрямо своята съпруга Н., изразяващ се отправяне на обиди и удар по
тялото, дърпане за косата и заплахи.
Ето защо решението на районния съд, в частта, с която
е наложил мерките по чл. 5, т.1и т. 3 от ЗЗДН е правилно и следва да се потвърди
По насрещната жалба: В нея се твърди, че е насочена
срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска за защита от домашно
насилие по отношение на малолетното дете В.. В диспозитива на решението обаче
няма произнасяне по отношение на малолетната В.А., въпреки, че в мотивите е
формирана воля в тази насока.
Предвид тези констатации и обстоятелството, че не е
ясно дали с насрещната жалба се прави и искане за допълване на решението, то в
тази част на производството следва да отмени определението, с което е даден
хода на делото по същество, като се прекрати производството, а делото се върне
на районния съд, който чрез изпълнение на процедурата, уредена в чл. 262 от ГПК
да установи конкретното искане на жалбоподателката.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят дължи разноски
за платено адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна в размер на 200лв.
разноски направени във въззивната инстанция, представляващи половината от
заплатения адвокатски хонорар, доколкото в договора за правна защита и
съдействие, сключен на 05.06.2020г.не е упоменато каква част от сумата е по
жалбата подадена от А.А. и съответно по насрещната жалба.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1131 от 09.04.2020г. на
Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. с., постановено по гр. дело №21094/2019г.,
с което се налага на по отношение на А.Г.А., ЕГН: **********, адрес: ***-стр.3
от решение по в. гр. д. № 1093/20г. на ПдОС-
на основание
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН следните мерки за защита: да се въздържа от всякакъв
акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на
насилие по отношение на Н.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***; да приближава Н.В.А.,
ЕГН: **********, жилището, местоработата и местата за социалните й контакти и
отдих за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на постановяване на
решението и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на А.Г.А., ЕГН: ********** глоба в
размер на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН: **********,
адрес: *** заплати на Н.В.А.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата 200 (двеста) лева разноски.
ОТМЕНЯ определение,
постановено в открито съдебно заседание проведено на 11.08.2020г. в частта, с
която е даден ход на устните състезания относно насрещната въззивнва жалба.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта относно насрещна въззивна жалба подадена от Н. В. А.
лично и като законен представител на малолетната В.А.А..
Връща делото на Пловдивския районен съд, ІІІ-ти гр. с., за
изпълнение на дадените в мотивната част на решението указания.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.