Решение по дело №1093/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 820
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20205300501093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 820

 

гр. Пловдив 13.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Румяна Андреева

                                                                                               Членове: Пламен Чакалов

                                                                                                           Бранимир Василев                                                                               

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 1093 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение № 1131 от 09.04.2020г. на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. с., постановено по гр. дело №21094/2019г., с което се налага на по отношение на А.Г.А., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН следните мерки за защита: да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Н.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***; да приближава Н.В.А., ЕГН: **********, жилището, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на постановяване на решението и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на А.Г.А., ЕГН: ********** глоба в размер на 200 лв. (двеста лева).

Жалбоподателят А.Г.А., ЕГН: ********** моли съда да отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, като отхвърли молбата за налагане на мерки по ЗЗДН.

Въззиваемата страна Н. В.А. лично и като законен представител на малолетната В.А.А. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Н.В.А., ЕГН: ********** като законен представител на малолетната си дъщеря В.А.А., ЕГН **********, с която моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на малолетната В. А. А. и уважи исковата претенция в тази част.

По жалбата подадена от А.А.:

Няма спор, а и от представените преписи от удостоверения за сключен граждански брак и раждане са установява, че Н. и А.А. са съпрузи, а В.А. е тяхно дете.

В молбата за защита от домашно насилие и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е описан акт на домашно насилие осъществен от А. А., извършен на 15.12.2019г., изразяващ се отправяне на обиди и удар по тялото, дърпане за косата и заплахи.

За установяване осъществяването на твърдения акт на домашно насилие съдът съобрази показанията на свидетелите М., Б. и Ч., които са съответно майка на Н., колежка на Н. и приятелка на А.. Съдържанието на показанията на свидетеля Б. съдържат неотносими към предмета на делото обстоятелства, поради което те следва да се обсъждат.

М. установява, че при пристигането в дома на дъщеря си на 17.12.19г. е разбрала за инцидента от 15.12.19г., от Н. и малолетната В., че на посочената дата вечерта съпрузите са се скарали, А. е нанесъл удар в бъбреците ú, и я е скубел за косата. Същите обстоятелства установява и свидетелката Б., които са ú споделени от пострадалата. От показанията на свидетелката Ч. съдът кредитира онази част, в която сочи разговор между нея и съпругата на А., когато Н. я е помолила А. повече да не я притеснява, който разговор се е провел около Коледните празници на 2019 година. В останалата част – относно твърденията на свидетелката, че Н. е споменала, че А. никога не е посягъл на Н. съдът не кредитира показанията на Ч., понеже в тази част те остават изолирани от останалия доказателствен материал, както и възможната заинтересованост предвид близките отношения между свидетелката и жалбоподателя.

Изложеното налага единствения възможен извод, че А.А. на 15.12.19г. е извършил акт на физическо, психическо и емоционално домашно насилие спрямо своята съпруга Н., изразяващ се отправяне на обиди и удар по тялото, дърпане за косата и заплахи.

Ето защо решението на районния съд, в частта, с която е наложил мерките по чл. 5, т.1и т. 3 от ЗЗДН  е правилно и следва да се потвърди

По насрещната жалба: В нея се твърди, че е насочена срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска за защита от домашно насилие по отношение на малолетното дете В.. В диспозитива на решението обаче няма произнасяне по отношение на малолетната В.А., въпреки, че в мотивите е формирана воля в тази насока.

Предвид тези констатации и обстоятелството, че не е ясно дали с насрещната жалба се прави и искане за допълване на решението, то в тази част на производството следва да отмени определението, с което е даден хода на делото по същество, като се прекрати производството, а делото се върне на районния съд, който чрез изпълнение на процедурата, уредена в чл. 262 от ГПК да установи конкретното искане на жалбоподателката.

С оглед изхода на спора, жалбоподателят дължи разноски за платено адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна в размер на 200лв. разноски направени във въззивната инстанция, представляващи половината от заплатения адвокатски хонорар, доколкото в договора за правна защита и съдействие, сключен на 05.06.2020г.не е упоменато каква част от сумата е по жалбата подадена от А.А. и съответно по насрещната жалба.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1131 от 09.04.2020г. на Пловдивски районен съд, ІІІ-ти гр. с., постановено по гр. дело №21094/2019г., с което се налага на по отношение на А.Г.А., ЕГН: **********, адрес: ***-стр.3 от решение по в. гр. д. № 1093/20г. на ПдОС-

  на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН следните мерки за защита: да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Н.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***; да приближава Н.В.А., ЕГН: **********, жилището, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на постановяване на решението и на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на А.Г.А., ЕГН: ********** глоба в размер на 200 лв. (двеста лева).

ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН: **********, адрес: *** заплати на Н.В.А., ЕГН: **********, адрес: *** сумата 200 (двеста) лева разноски.

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 11.08.2020г. в частта, с която е даден ход на устните състезания относно насрещната въззивнва жалба.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно насрещна въззивна жалба подадена от Н. В. А. лично и като законен представител на малолетната В.А.А..

Връща делото на Пловдивския районен съд, ІІІ-ти гр. с., за изпълнение на дадените в мотивната част на решението указания.

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                                  Членове:1.                            

 

 

 

 

                                                                                        2.