№ 649
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110161160 по описа за 2021 година
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 01.12.2021г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист, получен от заявителя на 03.12.2021г.
В срока за възражение е постъпило и искане с правно основание чл. 420 от ГПК от
длъжника ЗЛ. П. Х. за спиране изпълнението по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 01.12.2021г. Съдът
приема, че искането е подадено в законоустановения едномесечен срок, доколкото
изпълнителния хлист е издаден на 02.12.2021г. и получен на 03.12.2021г., а молбата за
спиране е подадена на 23.12.2021г., поради което е подадена в срок, и като такава е
допустима за разглеждане по същество.
Молителят излага, че предмет на заповедта за изпълнение е дължимост на суми за
незаплатена наемна цена по договор за наем от 08.09.2020г., като поддържа, че същият е
прекратен на 22.10.2021г. с четиримесечно предизвестие от 11.06.2021г. и уведомително
писмо от 22.06.221г. Навежда, че видно от КП от 29.09.2021г., акт № 115, том IV, рег. №
9819/2021г. на Нотариус № 701 в регистъра на НК, с район на действие, районна на СРС –
ИИЖ е напуснала и освободила имота. Твърди, че няма просрочени задължения до
м.10.2020г., като съгласно чл. 2 от споразумение от 10.09.2020г. към договора за наем с рег.
№ 9382/08.09.2020г. страните са се споразумели, че със сумата в размер на 5699,84 лева ще
бъдат погасени бъдещи задължения по чл. 4, ал.1 от договора. Отделно посочва, че пред
СГС е висящо дело № 61277/2021г. с предмет разваляне на процесния договор за наем. По
изложеното моли за уважаване на молбата и спиране на незабавното изпълнение.
Искането по чл. 420 от ГПК е допустимо. Същото е направено от легитимна страна в
производството, в срока по чл. 414 от ГПК.
По същество същото съдът намира за неоснователно. Съдът спира принудителното
изпълнение когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.
180 и 181 от ЗЗД, съгласно чл. 420, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят-длъжник не е представил
такова обезпечение и няма доказателства за надлежно обезпечение на кредитора по реда на
чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Другата алтернатива за спиране на изпълнението е когато искането
за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че длъжникът не дължи ( чл. 420, ал.2 от
ГПК). Съдът намира, че искането на молителя-длъжник е подкрепено с писмени
доказателства, съгласно изискванията на чл. 420, ал.2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът постановил
1
незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо обезпечение по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези. Първата
е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи. Втората е свързана с
твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на вземането по договор,
сключен с потребител. В случая молителят се позовава на първата хипотези, а именно
наличието на доказателства, от които съдът може да направи обоснова заключение, че
длъжникът не дължи сумите по издадената заповед. Представени са доказателства, че по
делото е сключено споразумение, от което е видно, че страните са се съгласили, че с
преведената сума от 2920,00 евро ще се погасят бъдещи задължения на длъжника. Няма
изрични данни обаче, че сумата за наем за м.11.2021г. е заплатена, така, както е констатирал
съда по ч.гр.д. № 55848/2021г., че са налице доказателства, че задължението е заплатено до
м.09.2021г., поради и което е спрял незабавното изпълнение. Също така е без значение
факта, че длъжникът счита процесния договор за прекратен. Това обстоятелство, тепърва ще
се установява в хода на спорно исково производство, а и предмета на същото би бил
преюдициален по евентуално бъдещо производство по чл. 422 от ГПК, образувано въз
основа възражението, направено от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК.
По изложеното молбата по чл. 420 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗЛ. П. Х., обективирано в молба с вх. №
115595/23.12.2021г. за СПИРАНЕ изпълнението по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 01.12.2021г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 61160/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав и издадения въз
основа на заповедта, като изпълнително основание изпълнителен лист от 02.12.2021г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на
страните с частна жалба пред СГС.
Препис от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2