РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Перник , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500155 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от особения
представител на ответницата С. Т. Т. – адвокат С.С., срещу решение № 260014
от 02. 02. 2021г. постановено по гр. д. № 1245 / 2019г. описа на Радомирския
районен съд, с което е признато за установено, че С. Т. Т. дължи на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД гр. С. следните суми :
1741,09лв. главница по договор за паричен заем № ***г.;
147,83лв. договорна лихва за периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г.;
1439,94лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г.;
327,31лв. обезщетение за забава за периода от 04. 04. 2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 30. 08. 2019г.;
както и законната лихва за забава от подаване на заявлението на 30. 08. 2019г.
1
до окончателното изплащане на задължението
и с което С.Т. е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 991,98лв, разноски в исковото производство и 123,85лв. разноски в
заповедното производство.
В жалбата се моли решението да бъде отменено изцяло и предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Основните доводи, които се развиват във въззивната жалба са, че
ищцовото дружество не е доказало наличието на процесуална представителна
власт по договора за цесия, че клаузите на договора са неизпълними и
заблуждаващи, поради което исковата претенция за неустойката противоречи
на ЗЗП и е нищожна, че разпределението на платените суми не е
разпределено правилно, както и че липсва европейски формуляр към
договора.
„Агенция за събиране на вземанията“ АД, чрез юрисконсулт П. Б., e
подала писмен отговор на въззивната жалба. С него я оспорва като
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
За да се произнесе Радомирският районен съд е приел следното :
Приел е, че предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК и същите са процесуално допустими, тъй като за тях е водано
заповедно производство.
Отбелязал е, че с Договор за паричен заем № ***г. „Изи Асет
Мениджмънт“ е предоставило на С. Т. Т., паричен заем в размер на 3000лв.,
като същата се е задължила да го върне на погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора, съставляваща главница по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя при
фиксиран лихвен процент за срока на договора. Въз основа на рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. и приложение № 1
към него от ***г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, е отбелязал, че процесното вземане е било
2
прехвърлена в полза на ищцовото дружество изцяло, като се сочи, че за
събиране на сумите е било водено заповедно производство по ч. гр. д. №
691/2019г. по описа на РдРС, като в полза на дружеството е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
процесните суми.
Съдът е приел, че ответната страна не е оспорила представените
писмени доказателства, както и твърденията на ищеца в горния смисъл.
Посочил е, че видно от заключението на вещото лице съдебно – счетоводната
експертиза :
За периода от усвояването на кредита - ***г. до настоящия момент, са
внесени суми от заемателя С.Т. по договор за паричен заем № ***г.;
задължението на Т. по този договор, прехвърлен с цесия на Агенция за
събиране на вземания към 30. 08. 2019г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е както следва :
Главница от 26. 06. 2017г. до 23. 12. 2017г. - 1741,09лв.;
Договорна лихва по чл. 2 от договора - 147,83лв. за периода от 26. 06.
2017г. до 25. 12. 2017г.;
Неустойка по чл.4, ал.2 от договора - 1439,94лв. за периода от 26. 06.
2017г. до 25. 12. 2017г.;
Лихва за забава за периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г. - 327,31лв.,
като според вещото лице няма суми по давност.
Въз основа на гореизложеното Радомирският районен съд е приел, че
исковете се явяват основателни доказани, като по отношение на размера
следва да се уважат за по – малката сума от претендираната, а именно :
Главница от 26. 06. 2017г. до 23. 12. 2017г. - 1741,09лв.;
Договорна лихва по чл. 2 от договора - 147,83лв. за периода от 26. 06.
2017г. до 25. 12. 2017г.;
Неустойка по чл.4, ал.2 от договора - 1439,94лв. за периода от 26. 06.
2017г. до 25. 12. 2017г.;
3
Лихва за забава за периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г. - 327,31лв.,
Съдът е изчислил разноските в исковото и в заповедното производство.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. дело № 691/2019 г. по описа на Радомирския
районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково производство,
като съобщението до длъжницата е връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, а
дружеството - заявител в срок е предявило установителния си иск, поради
което същият иск е допустим. Съдът се е произнесъл именно по предявения
установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
с Договор за паричен заем № ***г. „Изи Асет Мениджмънт“ е
предоставило на С. Т. Т., паричен заем в размер на 3000лв., като същата се е
задължила да го върне на погасителни вноски, указани по размер и брой в
4
договора, съставляваща главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя при фиксиран
лихвен процент за срока на договора.
Следователно договорът се явява потребителски такъв по смисъла на
чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, а С.Т. има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от същия закон, както и по смисъла на п-
ф 13, т.1 от ДР към Закона за защита на потребителите.
Въз основа на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от ***г. и приложение № 1 към него от ***г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е
отбелязал, че процесното вземане е било прехвърлена в полза на ищцовото
дружество изцяло. Ответницата, чрез особения й представител адвокат С.С. е
депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковете изцяло като
неоснователни. Доводите във въззивната жалба, касаещи неправилното
извършване на цесията, че се касае за бъдещи вземания, че ищецът не е
активно легитимиран да претендира процесните суми и т.н. са неоснователни.
Цесията е извършена надлежно, като в § 1, т.1.2 от договора за цесия, изрично
е отбелязано какво се има предвид под вземане.
Развитите във въззивната жалба оплаквания касаещи уговорената
неустойка – че клаузите на договора са неизпълними и заблуждаващи, поради
което исковата претенция за неустойка противоречи на ЗЗП и е нищожна, се
явяват основателни. Ако страната е имала възможност да предостави,
визираните в чл.4 от договора обезпечения, то логично е тя да няма
необходимост от тегленето на потребителския кредит. В чл. 4 от договора е
посочено, че заемателят се задължава, в срок от три дни от сключване на
договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения :
1.Две физически лица – Поръчители, всяко от които да отговоря на
следните изисквания : да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния да е в
размер над 1000лв.; да работи по безсрочен трудов договор§ да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асен
Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
5
да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако
има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е в със
статут не по – лош от 401 „Редовен“; поръчителят подписва договор за
поръчителство.
2.Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя за сумата по чл. 2, т.7,
със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора – страните уговарят, че при
неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2 741,70лв. Неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на
всяка от вносните, посочен в чл.2, т.3 се добавя сума в размер на 105,45лв.
Съгласно процесуалната разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК, обн. с Дв.
бр.100 / 20. 12. 2019г., влязла в сила на 24. 12. 2021г. – съдът следи служебно
за неравноправни клаузи в договор сключен с потребител, а както беше
отбелязано по – горе ответницата има качеството на потребител по
потребителски кредит.
Изхождайки от размера на отпуснатия заем, от причините, поради които
е уговорена неустойката и нейния размер, Пернишкият окръжен съд намира,
че разпоредбата на чл.4 от договора за кредит противоречи на добрите нрави
и същата е нищожна, тъй като с нея се излиза далеч извън пределите на чл. 92
от ЗЗД. Същата не е породила правно действие, поради което решението в
частта, с която е присъдена неустойка в размер на 1439,94лв. следва да бъде
отменено, а предявеният иск в тази част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В останалата част от неустойката, с която са извършени плащания в общ
размер на 1301,76лв., на практика са погасявани недължими суми за
неустойка. С оглед разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, с тази сума следва да
се покрият договорна лихва по чл. 2 от договора - 147,83лв. за периода от 26.
06. 2017г. до 25. 12. 2017г.; лихвата за забава за периода от 26. 06. 2017г. до
25. 12. 2017г. - 327,31лв., както и част от главницата в размер на 826,62лв.
6
Следователно решението следва да бъде отменено и в частта, с която е
присъдена главница за горницата над 914,47лв. до 1741,09лв., както и в
частта, с която са присъдени : договорна лихва по чл. 2 от договора -
147,83лв. за периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г. и лихва за забава за
периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г. - 327,31лв., като в тези части и за
тези суми исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода по делото, решението следва да бъде отменено в частта, с
която С. Т. Т. е осъдена да заплати на Агенция за събиране на вземания
горницата над 249лв. до 991,89лв. разноски в исковото производство и за
горницата над 31,01лв. до 123,85лв. разноски в заповедното производство.
В останалата част за сумата 914,47лв. главница, решението следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Дружеството е направило разноски пред Пернишкия окръжен съд в
размер на 488,47лв. възнаграждение за особения представител на Т., поради
което и с оглед изхода по делото същата следва да бъде осъдена да заплати на
дружеството сумата 122,30лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, Т. следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемото ответно дружество сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК Т. следва да бъде осъдена да заплати
25лв. държавна такса по сметка на Пернишкия окръжен съд, ведно със
законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 260014 от 02. 02. 2021г. постановено по гр. д. №
7
1245 / 2019г. описа на Радомирския районен съд, в частта, с която е признато
за установено, че С. Т. Т., с ЕГН **********, от ***, дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, гр. С. следните
суми :
горницата над 914,47лв. до 1741,09лв. главница по договор за паричен
заем № ***г.;
147,83лв. договорна лихва за периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г.;
1439,94лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г.;
327,31лв. обезщетение за забава за периода от 04. 04. 2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 30. 08. 2019г.;
както и в частта, с която е осъдена С. Т. Т., с ЕГН **********, от ***,
да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, горницата
над 249лв. до 991,89лв. разноски в исковото производство и за горницата над
31,01лв. до 123,85лв. разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля предявените искове от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, с които моли да бъде признато за установено по отношение на
ответницата С. Т. Т., с ЕГН **********, от ***, че дължи на ищцовото
дружество следните суми :
горницата над 914,47лв. до 1741,09лв. главница по договор за паричен
заем № ***г.;
147,83лв. договорна лихва за периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г.;
1439,94лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 26. 06. 2017г. до 25. 12. 2017г.;
327,31лв. обезщетение за забава за периода от 04. 04. 2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 30. 08. 2019г., като неоснователни.
Осъжда С. Т. Т., с ЕГН **********, от ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ
8
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, сумата 100лв. /сто
лева/ юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда С. Т. Т., с ЕГН **********, от ***, да заплати 25лв. държавна
такса по сметка на Пернишкия окръжен съд, ведно със законните лихви за
забава, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9