№ 22919
гр. София, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110117068 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 104914/25.03.2025
г. от ********, ЕИК ******, със седалище в *********** срещу С. Т. С., с
адрес: **********, с която са предявени положителни установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.198о от ЗВ вр. чл. 6, т.2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ****** вр. с
чл. 8 и чл.32 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 051.99 лв. -
главница, представляващи задължения за заплащане на предоставените
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води с период на консумация 04.02.2021 г. до
26.11.2022 г. и период на фактуриране 04.03.2021-04.01.2023г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
(10.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 424.16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница от 1051.99 лева,
1
дължима за периода 04.04.2021 г. до 04.01.2023 г.
за които суми има издадена заповед за изпълнение Заповед за изпълнение
37158/25.11.2024 г. по ч. гр. д. № 42300/2024 г. по описа на СРС, за
водоснабден имот *********, ап. 6х с клиентски номер ***** с договорна
сметка **********.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ответникът е
собственик на процесния имот. Твърди се, че като такъв е потребител по
смисъл на чл. 2, ал.1, т.1 от Общите условия. Твърди, че за процесния период е
доставял вода, както е отвеждал пречиствал отпадъчни води в твърдяното
количество. Сочи, че за тези услуги издавал фактури, чиито суми ответникът
не е заплатил. Претендира и лихва за забава. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Прави искане за неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подово отговор. Оспорва исковете
по основание и размер. На първо място счита, че ИМ е нередовна, тъй като
има разминаване по период в титулна част и петитум, ищецът не е приложил
ОУ, ищецът не е конкретизирал какво количество вода е потребител
ответника. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не е
доказал, че ответникът е потребител на вода, както и уредите не са отчитане
редовно и правилно. Изчисленията са неточни и неправилни. Твърди, че
ищецът е следвало да начисли сумата за брой живущи 1 човек, а не за двама.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от 04.02.2021 г.
до 09.07.2021 г.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът не се явява и не се
представлява. С писмена молба поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списък по члц80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно призован в о.с.з., не се явява, но се представлява от
двама адвокати. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК. Твърди, че справката от АВ не доказва
собственост, а при условията на евентуалност да се отчетат плащанията на
ответника. Твърди, че експертизата не е подкрепена с доказателства от
справките, както и че живее един човек.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 40735/01.10.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.109-115 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
2
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 40735/01.10.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 109-115 от
делото).
Страните не спорят, че ищецът - ВиК дружеството притежава лицензия
за процесния обект и територия за посоченото време. Не е спорно, че имотът
е свързан към ВиК мрежата.
Спорно остава дали ответникът е собственик на процесния имот за
процесния период на потребление.
Спори се по размера на доставяното количество вода, размера на
сумите, както и изискуемостта на вземането – настъпилия падеж.
Спори се дали ответникът е заплатил задължението преди завеждане на
ИМ.
Спори се, дали ответникът е потребител на ВиК услуга, доставянето
количество вода, съответно отвеждане и пречистване на отпадъчни вода, както
и по размера на вземането.
Спорно остава дали е настъпила давността.
С доклада по делото настоящият съд е разпределил доказателствената
тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ,
като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между страните
по делото, в т. ч. и че ответникът притежава качеството "потребител", обема
на доставените В и К услуги през процесния период, както и размера на
дължимата цена. Съдът е указал, че ищецът не сочи доказателства, че
ответникът е собственик на процесния имот, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Съгласно легалното определение на понятието "потребител", дадено в §
1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица -
3
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващия на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
Съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху процесния имот.
За установяване на посоченото обстоятелство в настоящото
производство е представена справка oт 24.11.2023 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № ******а ответника, от
която е видно, че има вписвания на имота като възбрани, учредяване и
заличаване на договорна ипотека.
Справката от имотния регистър би могла да се цени само като индиция,
че ответникът е собственик на имота, но не го легитимира като такъв, тъй
като не представлява титул за собственост. В случая, с оглед изрично
направеното с отговора на исковата молба от ответника оспорване на
доказателствената стойност на справката като доказателство, справка от СВ,
ищецът е следвало да ангажира по делото доказателства, чрез които да докаже
при пълно и главно доказване, че ответникът е бил собственик на процесния
имот през процесния период, и в това си качество се явява потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по см. на § 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от
ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, което не е
сторено по делото.
Съдът приема, че справката от СВ не представя доказателства, че
ответникът има качеството потребител на ВиК услуги. Това е така, защото
сама по себе си справка няма доказателствено значение, когато се оспори. Така
представена справка показва данните от персоналната партида, но не и от
имотния регистър за конкретен имот. Освен това няма данни от справката кой
е собственик за каква част и от кога и дали правото на ползване е запазено в
полза на трето за делото лице. Така справката доказва само факта на
вписвания, заличавания и отбелязвания, които могат да имат грешки. Но не
доказва, че ответникът е потребител, защото потребител и човекът, който има
вещно право на ползване.
По материалноправния въпрос: дали справката от АВ – СВ за дадено
лице доказва качеството му на потребител на комунални услуги за
електрическа енергия, топлинна енергия, газ, вода, е налице противоречива
съдебна практика.
Една част от съставите на СГС приемат, че справката от СВ не доказва,
че лицето е собственик, съответно потребител на комунални услуги. В този
смисъл са: Решение № 2683 от 6.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1587/2022 г.,
Решение № 1920/31.03.2025 г. по в. гр. д. № 5167/2024 г. по описа на СГС, с
което отменят решение на настоящия състав, който се позовал на справка и
4
декларация.
Друга част от съставите на СГС приема, че справка доказва качеството
на потребител. В този смисъл са: Решение № 159 от 9.01.2024 г. на СГС по в.
гр. д. № 10716/2022 г., Решение № 1831 от 26.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
11462/2024 г.
Настоящият състав приема, че справката от СВ сама по себе си не е
годно средство да докаже правото на собственост, тъй като не е титул за
собственост, а само индиция, която може да се приложи към веригата от
косвени доказателства. Второ, справката трябва да е актуална и да е налице
справка за имот, а не само персонална справка.
Исковата молба е подадена в съда на 25.03.2025 г., като справката е от
2023 година, като по делото липсват други доказателства, дори и по веригата
от косвени такива, от които да се направи извод, че ответникът е собственик
или насител на вещно право на ползване, което да го определи като
потребител. Както съдът прие по-горе, справката от АВ не установява и дали
трето лице има право на ползване.
С оглед изложеното, с оглед оспореното от ответника, съдът приема, че
ищецът не успя да докаже първата предпоставка за уважаване на иска за
главница, а именно ответникът е потребител на ВиК услуги. Ето защо искът за
главница следва да се отхвърли изцяло.
Доколкото не е доказана първата предпоставка за доказване на иска,
която наред с другите е кумулативна, то е безпредметно да се обсъждат и
другите предпоставки.
Предвид изложеното по – горе, предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват
неоснователни, тъй като няма главница.
По разноските
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
В заповедното производство, ответникът не претендира разноски,
поради което не следва да му се присъждат.
По исковото производство
Ответникът представи списък по чл.80 ГПК (л.173 от делото),
съгласно, който претендира: 600 лева адвокатско възнаграждение (л.175 от
делото) и 700.00 лева депозит за експертизи (л.128 от делото).
Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема
същото за неоснователно.
На първо място, делото е със средна фактическа и правна сложност, с
5
оглед фактите и спорните обстоятелства. Освен това, ответникът е поискал
допълнителни въпроси към експертизата, взел е активно участие в о.с.з. със
задаване въпроси на вещите лица. Делото е сложно от фактическа страна с
оглед извършените различни плащания по периода и специфичното
приложение на начисляване на ВиК услуги на основание т. нар. „база“. Това
определя средната сложност на делото.
Съгласно приетото в решение по дело С-438/22, съдът следва да
присъжда адвокатски хонорар, съгласно свободния пазар по чл.101 ДФЕС.
Ответникът претендира сумата от 306.77 евро. Делото не е лесно от
фактическа и правна страна. Следователно възнаграждение в размер на 306.77
евро е нормално с оглед пазара. Възнаграждение на адвокат за отговор на
искова молба и процесуално представително повече от едно съдебно
заседание в Европа – Германия, Франция, Люксембург, Швеция, Дания,
Полша, под 500 евро за такъв вид иск няма. Ето защо с оглед правилата на чл.
101 ДФЕС възнаграждението е определено по правилата на пазарната
икономика и не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност,
защото ПЕС следва да се тълкува, че възнаграждението на адвоката не следва
да се намалява само по фактическа и правна сложност, но и когато нарушава
конкуренцията, поради което настоящият съдебен състав приема, че чл.75,
ал.5 ГПК частично противоречи на ПЕС.
Ето защо възражението не е основателно.
Общият размер разноски на ответника следва да се признае в размер на
1300 лева.
Ето защо „******, ЕИК ******, със седалище в *********** следва да
бъде осъден да заплати на „С. Т. С., с адрес: ********** сумата от 1300 лева
(хиляда и триста лева), представляващи разноски по гр. д. № 17068/2025 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от ********, ЕИК ******, със седалище в *********** срещу С. Т. С., с
адрес: ********** положителни установителни искове за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.198о от ЗВ вр. чл. 6, т.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
****** вр. с чл. 8 и чл.32 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 051.99 лв. - главница, представляващи задължения за заплащане на
6
предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води с период на
консумация 04.02.2021 г. до 26.11.2022 г. и период на фактуриране
04.03.2021-04.01.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (10.07.2024 г.) до окончателното изплащане
на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 424.16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница от 1051.99 лева,
дължима за периода 04.04.2021 г. до 04.01.2023 г.
за които суми има издадена заповед за изпълнение Заповед за изпълнение
37158/25.11.2024 г. по ч. гр. д. № 42300/2024 г. по описа на СРС, за
водоснабден имот *********, ап. 6х с клиентски номер ***** с договорна
сметка **********.
ОСЪЖДА „******, ЕИК ******, със седалище в *********** да
заплати на „С. Т. С., с адрес: ********** сумата от 1300 лева (хиляда и
триста лева), представляващи разноски по гр. д. № 17068/2025 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7