Присъда по дело №3406/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 3406/2024г. ВРС ІV състав

Против подсъдимата К. Т. Б. е подадена тъжба от С. И. А., в която се съдържат
обстоятелства на извършено престъпление от частен характер и същата е предадена на съд
за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си чрез процесуален представител.
На осн. чл.84 и сл. НПК предявява граждански иск против подсъдимата за сумата от
4 000 лева, представляващи нанесен му неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес и
пострадалият е конституиран като граждански ищец.
Подсъдимата Б. пред съда дава обяснения като сочи, че на инкриминираната дата –
24.04.2024г. около 19 часа е била на детската площадка с детето си, където то се спречкало с
дъщерята на ч.т. по повод играчка и тя се разплакала. Тогава възприела как ч.т.А. размахва
пръст срещу детето й и му крещи. Подсъдимата се намесила в защита на детето си и между
двамата възникнала кратковременна кавга, по време на която не е имало размяна на никакви
обидни думи или реплики и от двете страни.
Следващите дни споровете около родителите на двете деца продължили
включително и в детската градина, която посещавали децата, пред органите на МВР и т.н.
Категорично сочи, че описаното в частната тъжба не отговаря на истината и не е
отправяла никакви обидни деми по одрес на ч.т.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на частния
тъжител счита , че по делото безспорно е установено виновното поведение на подсъдимата.
След анализ на събраните доказателства моли съда да постанови справедлива присъда и да
уважи предявения граждански иск.
По съществото на делото защитника на подсъдимата счита, че от събраните
доказателства се оборват твърденията в частната тъжба.
Акцентира на показанията на св.Хр.Х. в които същият цитира изречени обидни
думи от подсъдимата, но същите са различни от описаните обиди в частната тъжба. Визира
и показанията на св.Б., в които се сочи, че обидни думи не са произнасяни.
Сочи на събраните по делото доказателства посредством които се установява, че в
този период ч.т. е претърпял ПТП, както и детето му е било двукратно оперирано, поради
което визираният стрес и последици счита че се дължат на тези събития, а не на описаното в
ч.т. и заключението по изготвената съдебно-психологична експертиза.
Моли съда да се произнесе с оправдателен диспозитив.
В последната си дума подс.Б. моли съда за оправдателен диспозитив.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ч.т. А. и съпруга му – св.С. А., имат две деца близнаци - Р. и В., родени през 2020г.
като Р. е с диагноза - детски аутизъм, а В., посещава детска градина в кв.Аспарухово,
гр.Варна и в същата група е и детето на подс.Б. – К..
След детската градина децата си играели често в находяща се в близост детска
площадка.
През м.Април 2024г. ч.т. А. неколкократно забелязал, че детето на подсъдимата – К.
провявява агресия вкл.физическа спрямо дъщеря му – В., като при тези прояви подсъдимата
не вземала почти никакво отношение за да укори и коригира поведението му.
1

Така на 22 и 23.04.2024г. възниквали скарвания между децата докато са на детската
площадка, при които ч.т. А. възприемал, че детето К. проявява физическа агресия спрямо
дъщеря му като я удря и при тези инциденти подсъдимата Б. не облъщала необходимото
внимание за да не се повтарят.
На 24.04.2024 г., около 19,00ч. ч.т. отново бил със съпругата и децата си на детската
площадка в кв.Аспарухово, в гр.Варна, като дъщеря му В. си играела в пясъчника. Там бил и
синът на подсъдимата - К. и между децата отново възникнал конфликт по повод играчка.
При това детето К. ударило неколкократно детето В. и то се разплакало.
Ч.т. А. веднага се намесил и повикал подсъдимата също да се намеси и прибере
детето си, но тя не реагирала.
През това време детето К. направило опит да удари детето на ч.т. и той го попитал
дали вече бие момичета. Подсъдимата едва тогава дошла при сина си и между родителите
възникнал спор относно поведението на К. спрямо В..
Ч.т. А. пожелал да поговори със съпруга на подс.Б. за случващото се, но тя отказала
категорично. Спорът ескалирал на висок тон, при което подсъдимата изрекла многократно
обидни изрази по отношение на ч.т. като го наричала „малоумник“, „идиот“, „не си добре“ и
др.
Така изречените думи станали достояние на останалите присъстващи на
територията на детската площадка родители, както и на случайно преминаващи лица.
За да не стават свидетели на подобно поведение съпругата на ч.т. – С. А. побързала
да се прибере с децата им в жилището, откъдето продължавала да чува крясъците на подс.Б..
Ч.т.А. останал още няколко минути, но тъй като се почувствал унизен и обиден пред
съседите си от думите на подс.Б., а и не можел да проведе нормален разговор с нея се
прибрал в дома си.
Съпругата му св.А. възприела, че ч.тъжител е разстроен от случилото се, като
същевременно рязко се повишили стойностите на кръвното му налягане. Това му състояние
продължило във времето и се наложило приемане на съответните медикаменти през
следващите няколко месеца. Имал и нарушения на съня.
Ч.т. А. приел, че изразите употребени спрямо него от подс.Б., наричайки го
„малоумник“, „идиот“, „не си добре“ и др. са обидни за личността му и на 30.08.2024г.
депозирал частна тъжба въз основа на която било образувано настоящето производство.
От заключението на изготвената в хода на производството съдебно-психологична
експертиза се установява, че случилото се на 24.04.2024г. представлява стресогенен фактор,
който е формирал психотравма, която и към момента не е преработена ефективно и
пълноценно, като обичайният период на възстановяване е минимум няколко месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните в с.з. свидетели Хр.Х., С.
А., Г. Я., Л.Б., Ч.Б. и Г. Т., свид. за съдимост на подсъдимата, съдебно-психологична
експентиза и др.
За да приеме за установено по безспорен начин, че именно подс.Б. е изрекла
изразите възприети от ч.т. като обидни спрямо неговата личност, съдът прецени събраните
гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
В конкретния случай съдът при определяне на фактическата обстановка прецени, че
са налице условно две групи гласни доказателства.
В първата такава следва да се отнесат показанията на св.Хр.Х. и С. А., както и на
св.Я..
Към втората група гласни доказателства следва да се отнесат обясненията на
подсъдимата и показанията на разпитаните по нейно искане свидетели Л. Б., Ч. Б. и Г. Т..
2

При анализ на показанията на първата група свидетели, съдът намери, че по
отношение показанията на свидетелката С.А. същите следва да се преценят през призмата на
нейната в една или друга степен заинтересованост от изхода на процеса, доколкото свид.С.
А. е съпруга на ч.т.С. А..
На първо място съдът взе предвид показанията на св.Хр.Х. и С. А., явяващи се
преки очевидци на случилото се и възприели поведението и действията на подсъдимата при
произнасянето на обиди по адрес на ч.тъжител.
Свид.Х. на практика е възприел случилото се от непосредствена близост като
описва състоянието на подсъдимата като „..К. ужасно много се ядоса…не знам закщо
изпадна в някаква ярост…..К. се нахвърли ужасно много върху С.….Голямо викане, голямо
чудо беше. ..Тя го ибиди, …два пъти му каза „ти си ненормален“ и „не си добре“…..Даже аз
й казах поне не го обиждай…“.
С оглед изминалият значителен период от време свид.Х. изрично сочи, че не си
спомня точните думи с които подсъдимата е обиждала тъжителя и не е в състояние да
пресъздаде дословно цялата ситуация, но е категоричен, че обидите отправени към тъжителя
за три.
Показанията на св.Х. се подкрепят изцяло и от показанията на св.С. А. – съпруга на
пострадалия, която е също пряк очевидец на случилото се. Свид.А. подробно пресъздава
случилото се на инкриминираната дата и след това като изрично сочи, че е възприела как
подсъдимата Б. нарича ч.тъжител „малоумник“ и „идиот“, след което си е тръгнала с децата
от детската площадка.
Показанията на свидетелите Х. и А. се подкрепят и от показанията на св. Я.. Макар
и непряк очевидец на случилото се свид. Я. е узнала за случилото се същата вечер от разказа
на нейният съпруг, който станал неволен очевидец на действията и думите изречени от
подсъдимата Б.. Съпругът на св.Я. изрично посочил , че били изричани обиди и подсъдимата
наричала тъжителя „идиот“, държала се много грубо с него и викала истерично. След
случилото се забелязала промяна у тъжителя – станал нервен, напрегнат, оплаквал се от
безсъние. По отношение на св.Б. – разпитан по искане на подсъдимата изрично сочи, че
неговото семейство и семейството на подсъдимата са в близки приятелски отношение и си
ходели на гости.
Характерно за показанията на тези свидетели, е че същите са логични,
последователни и взаимно-допълващи се. Безспорно констатират се и някои незначителни
противоречия в детайлите, но съдът взе предвид отдалечеността на инкриминираното
събитие във времето – изминала е почти цяла календарна година.
И тримата свидетели описват действията и употребените изрази от подсъдимата на
инкриминираната дата, които могат да се характеризират като „обидни“ спрямо личността
на пострадалия А..
Употребените изрази от страна на подс.Б. – „малоумник“ и „идиот“ по отношение
личността на ч.т.А. категорично и безспорно могат да бъдат определени като обидни, с
което от обективна страна осъществяват състава на деянието по чл.146 ал.1 от НК.
Не на последно място показанията на горевизираните свидетели се подкрепят и
индиректно и от заключението на приетата от съда съдебно-психологична експертиза,
според което случилото се на 24.04.2024г. представлява стресогенен фактор за ч.т.А., който е
формирал психотравма, която и към момента не е преработена ефективно и пълноценно,
като обичайният период на възстановяване е минимум няколко месеца.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да кредитира показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Христо, А. и Я. като обективни и
установяващи действителната фактическа обстановка.
Преди да приеме гореописаната фактическа обстановка съдът освен показанията на
3

разпитаните свидетели прецени и обясненията на подсъдимата.
Подсъдимата Б. в обясненията си пред съда категорично отрича да е отправяла
обидни изрази спрямо ч.т. А. като акцентира, на слухове по отношение на ч.т А., други
случки с други лица /неконкретизирани/ на неустановени дати, последващи случаи на
взаимоотношенията им неотносими към предмета на делото.
Съдът взе предвид и показанията на разпитаните по искане на подсъдимата
свидетели- св. Л.Б., , които се явява и свидетел–очевидец на случилото се, св. Ч.Б.-нейн
съпруг и Г.Т.-нейн съсед.
Характерно за показанията на св.Б. е, че в тях прозира отрицателно отношение към
личността на ч.т. и същевременно се правят опити да се оневини подсъдимата. Така
например св.Б. изключително пестеливо описва какво се е случило между тъжителя и
подсъдимата,като визира само, че ч.т.А. е отправял упреци и реплики към подс.Б., но без да
конкретизира какви. Сочи, че не е чувал подсъдимата да проявява вербална агресия или да
повишава тон. Единствените укорими изрази чул да са от страна на тъжителя.
Така депозираните пестеливи и „ревизирани“ показания на св.Б. формират извод у
съда, че не следва да кредитира показанията на този свидетел безкритично, а следва да ги
прецени през призмата на неговата заинтересованост като лице в близки приятелски
отношения с подсъдимата и с отрицателно мнение за ч.т.
Пред съда дава показания и свид.Ч.Б. и Г.Т..
Св.Б. е съпруг на подсъдимата, а свид.Т. е нейн съсед, но и двамата не са
присъствали на инкриминираното събитие и не са въприели какво се е случило. Техните
показания сочат събития последващи тези на инкриминираната дата относно опити на ч.т. да
проведе разговор със св.Б., който така и не се е състоял по същество.
Съдът намира, че и показанията на свидетеля Б. следва да бъдат кредитирани, но
през призмата на неговата заинтересованост като лице в близки отношения с подсъдимата-
неин съпруг и с отрицателно мнение за ч.т.
Въпреки преценката през призмата на заинтересованост от изхода на
производството, съдът намира че показанията на св.Б. и Б., както и тези на св.Т., не оборват
изнесеното в частната тъжба, а именно, че подсъдимата е изрекла описаните обидни
изрази-„малоумник“ и „идиот“ към ч.т.
Така, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намери, че се
установява изцяло твърдяната с тъжбата фактическа обстановка с изключение на това
подсъдимата да е изрекла и израза „простак“ за който не бяха събрани доказателства.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимата К. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.148 ал.1 т.1
вр.чл.146 ал.1 от НК, тъй като на 24.04.2024 г., около 19:00 – 19:15 часа, в района на детска
площадка пред блок 18 в ж. к.„Дружба“ в кв. Аспарухово, в гр. Варна, на публично място е
изрекла в присъствието на С. И. А. унизителни за честта и достойнството му обидни думи –
„малоумник“ и „идиот“.
С оглед липсата на доказателства да е изрекла обидната дума „простак“ съдът
оправда подс.Б. по това обвинение.
Преди да приеме от правна страна, че подсъдимата Б. е осъществила състава на
престъплението по чл.148 ал.1т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК, съдът прецени възраженията на
защитата по съществото на делото.
По същество защитата излага твърдения, че от гласните доказателства се установява,
че подсъдимата не била произнесла визираните в тъжбата обидни изрази като се позовава на
показанията на св.Х. и ги цитира избирателно.
Съдът намира подобно възражение за неоснователно и в противоречие със
4

събраните и анализирани по горе доказателства, доколкото при анализа на показанията на
св.Х. изрично се отбеляза че същият е чул три обиди, но не може да ги възпроизведе точно с
оглед изминалото време. Отделно от горното съдът е изложил подробни мотиви и относно
показанията на св.А. и св.Я., поради което и намира възраженията на защитата в тази насока
за неоснователни.
На следващо място по същество защитата прави опит да опровергае твърдените от
ч.т. травми причинени от процесното деяние с преживени от него други стресогенни
ситуации, настъпили в значително по-късен период от време- след няколко месеца –
претъряно ПТП с материални щети и операция на лакътя на детето му, следствие фрактура.
Съдът като взе предвид както гласните доказателства – показанията на св.А. и Я.,
както и заключението по назначената и приета от съда съдебно-психологична експертиза
намира възраженията на защитата за неоснователни.
Предвид горното съдът намери, че с действията си на инкриминираната дата
подсъдимата е осъществила състав на деяние по чл.148 ал.1т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК.
Обект на престъплението: обществените отношения, осигуряващи морално-
етичните отношения в обществото и охраняващи честта и достойнството на личността.
От обективна страна деянието е извършено от подс.Б. чрез действия: на 24.04.2024г.
съзнателно подс. Б. в района на детска площадка пред блок 18 в ж. к.„Дружба“ в кв.
Аспарухово, в гр. Варна, на публично място е изрекла в присъствието на С. И. А.
унизителни за честта и достойнството му обидни думи – „малоумник“ и „идиот“.
Използваните изразите са станали достояние на повече от едно лице, т.е. обидата е била
нанесена публично.
Субект на престъплението – пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подс. Б. е съзнавала, че използваните от нея изрази са обидни за личността на ч.т. А., но
въпреки всичко го е нарекла „малоумник“ и „идиот“. Волята на подс.Б. е била насочена към
обида личността на ч. тъжител А..
Причини за извършване- лоши човешки взаимоотношения.
При определяне на наказанието на подсъдимата на първо място съдът съобрази, че
приложението на разпоредбата на чл.78а от НК е задължително, предвид наличието на
установените в тази норма предпоставки.
За да определи размера на административното наказание глоба по отношение на
подсъдимата, съдът взе предвид чистото съдебно минало и оказаното съдействие в хода на
производството.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Гореизложеното, дава основание да се определи административно наказание глоба
при наличието само на смегчаващи отговорността обстоятелства , в минимален размер.
Водим от горното и на осн. чл.78а от НК съдът наложи на подс. Б. административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
На база на установената фактическа обстановка, след като прие за установено от
правна страна, че в на 24.04.2024 г., около 19:00 – 19:15 часа, в района на детска площадка
пред блок 18 в ж. к.„Дружба“ в кв. Аспарухово, в гр. Варна, на публично място е изрекла в
присъствието на С. И. А. унизителни за честта и достойнството му обидни думи –
„малоумник“ и „идиот“, съдът намери, че гражданския иск е доказан по основание.
По отношение на размера , в който да бъде уважен, съдът взе предвид, че обидите
5

изречени пред множество лица познаващи тъжителя са били стресово събитие за ч.тъжител
и са преживени тежко от същия. Същите са дали отражение върху здравословното му
състояние като нарушаване на съня, повишени стойности на кръвното налягане,
невротичност и тревожност.
В резултат на деянието тъжителят е преживял и значителен дискомфорт и
неудобство пред семейството и съседите си. Водим от горното, съдът определи по
справедливост възмездяване в размер от 1500 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането и отхвърли предявения граждански иск в останалата му част до размер от 4000
лева .
С присъдата съдът осъди подсъдимата да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както и да заплати на частният тъжител направените от него
разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	156
Дата:	2 юни 2025 г.
Съдия:	Атанас Шкодров

Дело:	20243110203406
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 септември 2024 г.

Присъда по дело №3406/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите