№ 54
гр. Айтос, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200114 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Г. И. Р., ЕГН **********, в
качеството си на Управител и представляващ на „Апартмент Строй-Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, действаща чрез пълномощник адв.И. Р. – АК - Варна, със съдебен адрес: ***
против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6430773 на ОД на МВР Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в
размер на 300.00 (триста) лева.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Г. И. Р., редовно призована
не се явява. В молба вх.№ 2553 от 28.04.2025 г. адв.Р., излага становище по същество като
поддържа изложените в жалбата оплаквания. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради
допуснати в хода на адм.производство нарушения на материалния и на процесуалния закон,
довели до накърнявана правото на защита на жалбоподателя и при липса на установено от
АНО авторство на извършеното нарушение. Претендира заплащане на съдебно-деловодните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращане на
адм.наказателната преписка излага писмено становище за неоснователност на жалбата, като
отправя молба за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, извън събраните по
административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
1
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 300,00 (триста)
лева.
Законоустановеният срок за обжалване съдът приема за спазен по следните
съображения: видно от данните по делото АНО (въпреки изрично вмененото и от съда
задължение) не представя доказателства относно датата на връчването на ЕФ, извън
електронна справка- извл. от АИС АНД с посочено връчване 12.03.2025г. Доколкото жалбата
на Г. Р., чрез пълномощник адв.Р. е постъпила на 27.03.2025 г., (подадена на 26.03.2025г. чрез
Спиди – офис –Бургас - л.19),съдът приема, че следва да бъде разгледана като допустима по
реда на чл.59 ЗАНН, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за
нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение на
управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано техническо
средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на
ЕФ, както следва: „На 30.07.2022 г. в 14:46 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция
„Орел 2001“, при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч и
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със
стационарно АТС, насочено в посока измерване северозапад. С МПС АУДИ КУ8, вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, регистрационен номер В 2332 ТК е извършено за скорост, установено и
заснето с техническо средство.Превишена стойност на скоростта 39 км/ч.“
Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението,
била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 8-10). Електронният
фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Видно от протокола от 28.09.2021г. (на л.17 от делото), безспорно се
установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено общо
ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от компетентен орган,
като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството,
че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената (89км/ч) и
разрешената (50км/ч)) скорост - 39 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на
нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон, което е довело до незаконосъобразност на санкционния акт и налага
неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, като в случая е отразено, че собственика,
2
на когото е регистрирано превозното средство/ползвател е „Апартмент Строй-Варна“
ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателя Г. И. Р.. Макар в ЕФ да фигурират
изписани имената на жалбоподателя, по следния начин – Г. И. Р. – законен представител на
„Апартмент Строй-Варна“ ЕООД не е категорично ясно нито дали Р.а е отразена като
физическо лице – ползвател на МПС, нито дали се твърди, че представляваното от нея
дружество е собственик или пък ползвател на МПС. От друга страна и извън тази неяснота
следва да се отбележи като основателно направеното възражение относно обстоятелството,
че изобщо не става ясно кой е бил конкретния ползвател на процесното МПС, съответно
субекта на административно наказателна отговорност на 30.07.2022 г. в 14:46 часа, т.е. по
време на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДвП – управление на МПС с превишена стойност на скоростта от 39 км/ч.
Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на яснота дали
жалбоподателят Г. Р. е санкционирана в качеството на собственик или ползвател на л.а. или
дали за субект на адм. наказателна отговорност се счита представляваното от нея дружество,
както и при изложените процесуални нарушения, препятстващи правото й на защита,
издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се отмени. В допълнение следва да се
отбележи, че всеки електронен фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени
в състава на нарушението, за което се издава, в противен случай се нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере вмененото му административно нарушение.
Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно
обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно
описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието
в съдържанието на ЕФ, относно описанието на конкретното деяние, вменено на
санкционираното лице, както и на самоличността на лицето (качеството му), са от такова
естество, че като последица влече съществено нарушение, доколкото препятства правото на
защита. Отделно следва да се отчете по повод изнесените в жалбата оплаквания, че съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата
законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно,
единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се предвижда
наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че
процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради
което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, но само ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП
в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
От изложеното се налага извода, че жалбата се явява основателна и издаденият
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани
от жалбоподателя разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско
възнаграждение, които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административно наказващия орган.
3
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № 6430773 на ОД на МВР Бургас на ОД
на МВР Бургас, с който на Г. И. Р., ЕГН **********, в качеството си на Управител и
представляващ на „Апартмент Строй-Варна“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на 300.00 (триста) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г. И. Р., ЕГН ********** направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4