Определение по дело №54746/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2024 г.
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110154746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19888
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110154746 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С. Я. К. срещу П. А. А. осъдителен иск с правно основание чл. 73 ЗС за
заплащане на сумата от 21 200 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
лишаване от ползването на собствен на ищцата недвижим имот с идентификатор ................
по КККР с адрес: град София, ж.к. ................., за периода от 13.11.2020 г. до 04.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба
- 05.10.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че е изключителен собственик на недвижим имот представляващ
апартамент № 31, находящ се на адрес: град .............., в жилищна сграда – ...................... със
застроена площ от 42,04 лева, заедно с избено помещение № 31 с полезна площ от 2,4 кв.м.,
който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................ по КККР
на гр. София, разположен в многофамилна жилищна сграда № 4 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент. Посочва, че е придобила собствеността върху
имота по наследяване от своя баща Я.А.К., починал на ............ г. Излага се, че ответницата,
която е и леля на ищцата, владее неправомерно имота поради което С. К. е в невъзможност
да използва същия, както и да получава плодовете от собствената си вещ. Твърди се, че по
гр. дело № 56711/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 140-ти състав по спор между
страните е постановено Решение № 20102028 от 04.09.2023 г., с което е уважен предявеният
от ищцата иск по чл. 108 ЗС и същата е призната за собственик на процесния имот, а
ответницата П. А. е осъдена да й предаде владението. Сочи се, че решението не е влязло в
законна сила. Ищцата поддържа, че за периода от 13.11.2020 г. (датата на предявяване на
иска по чл. 108 ЗС) до 04.10.2023 г. (предхождаща подаването на процесната искова молба)
ответницата й дължи обезщетение в размер на сумата от 21 200 лева за пропуснатите ползи
от лишаване от ползването на собствения на К. имот чрез отдаването му под наем на трети
лица и получаване на гражданските плодове (наеми). С тези доводи отправя искане за
уважаване на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата П. А. А., чрез
пълномощника си адв. Н. Н., оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
представителната власт на пълномощника на ищцата предвид неподписване на
представеното пълномощно именно от С. К.. Оспорва се ищцата да е придобила процесния
недвижим имот по наследяване от лицето Я.К.. Твърди се, че приживе последният, заедно
със своята майка Д.П. и нейният съпруг П.П., били настанени в имота по силата на заповед
1
за настаняване от 16.12.1988 г., а на 07.01.1993 г. този имот бил закупен с изричен договор
по реда на НДИ. Посочва се, че формално договорът бил подписан единствено от Я.К., но
волята била собственици да са освен той, неговите майка Д.П. и сестра – ответницата П. А.,
доколкото именно последните две осигурили и средствата за закупуването му. След
покупката от 1993 г. било осъществено съвладение на имота със съгласието на К., като
майка му и сестра му свободно и необезпокоявано владеели имота, заплащали данъците и
разходите по него. Излага се, че поради влошаване на здравословното състояние на К. през
2006 г. и породената от това необходимост от постоянни грижи, същите били поети именно
от ответницата със споразумението частта от имота, следваща се на К. да бъде за сестра му и
майка му. В отговора ответницата твърди, че от този момент същата се установила в имота,
като извършила и редица подобрения в същия, считайки го за свой. Прави се възражение за
придобиването му на основание давностно владение от момента на сключване на договора
през 1993 г. Освен това П. А. е придобила имота и по наследяване от своята майка Д.П.,
явяваща се законен наследник на Я.К.. В тази връзка се оспорва в полза на ищцата С. К. да е
възникнало наследствено правоприемство от Я.К., тъй като актът за раждане №
698/24.07.1986 г. на ищцата е неистински и неверен, съставен въз основа на престъпно
обстоятелство – чрез затаяване на истината от майката й Л.З., респ. чрез деклариране на
неистина, а именно, че Я.К. е баща на ищцата. За установяване на това обстоятелство като
престъпно на основание чл. 124, ал. 5 ГПК ответницата предявява насрещна искова
претенция. При условията на евентуалност – в случай на признаване, че ищцата е
собственик на имота, А. прави възражение за прихващане на процесното вземане със сумата
от 23 270,70 лева, представляваща стойност на подобрения в имота, извършени от
ответницата в периода 2011 г. – март 2012 г. В отговора се оспорва имотът да е предоставен
за ползване под наем. Изтъква се, че ответницата е въведена във владение в имота с изрично
постановление на ЧСИ по изп. дело № 1739/2020 г. въз основа на влязло в сила решение по
гр. дело № 352/2018 г. по описа на СРС, 151 състав по предявени искове по чл. 75 и чл. 76
ЗС). С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане
на сторените по делото разноски.
С оглед наведените от страните твърдения за образувано друго гражданско дело по
предявен иск по чл. 108 ЗС, а именно гр. дело № 56711/2020 г. по описа на СРС, 140-ти
състав, служебно са изискани справки с данни относно страните, предмета и етапа, на който
се намира производството по делото.
В отговор, с писмо въз основа на разпореждане то 18.12.2023 г. и с писмо от 11.01.2024
г. се посочва, че гр. дело № 56711/2020 г. по описа на съда е със страни: ищца С. Я. К. и
ответници П. А. А. и П. С. П.в с предявен иск по чл. 108 ЗС за установяване на собственост
и предаване на владението върху недвижим имот, като по делото е постановено решение от
04.09.2023 г., което не е влязло в законна сила. При запознаване със съдържанието на
представения препис от съдебно решение се изяснява, че същото касае собствеността върху
процесния имот – апартамент 31 в гр. .............., бл. 465, като изложените от страните
твърдения и доводи относно придобивните основания, на които всеки претендира права
върху имота, са идентични на тези, въведени с процесната искова молба (по наследяване от
лицето Я.К.) и с отговора (по давност). С решението е признато за установено по отношение
на ответниците, че ищцата С. К. е собственик на имота, а ответниците са осъдени да
предадат владението му. В мотивите на съдебния акт е прието, че правата на ищцата
произтичат от настъпило наследствено правоприемство от нейния баща Я.К., придобил
имота с договор за покупко-продажба от 07.01.1993 г. Обсъдени са възраженията на
ответниците относно уговорката при закупуване на този имот, идентични на наведените в
депозирания по настоящото дело отговор на исковата молба, както и за придобиването му по
давност – също наведено от ответницата в настоящия процес. Постановен е отхвърлителен
диспозитив по отношение на насрещната претенция на ответната страна за присъждане на
сумата то 24 000 лева, частичен иск от 50 000 лева - стойност на извършени подобрения в
2
имота именно през периода 2011/2012 г., заплатени със средства на Петрана А. – като
погасен по давност, като в мотивите на съдебния акт е прието, че стойността им възлиза на
23 270,70 лева – каквато е посочената в отговора на процесната искова молба, като предмет
на възражението за прихващане.
С оглед така анализираните данни, съобразявайки предмета на настоящото дело,
образувано по искова претенция с правно основание чл. 73 ЗС за заплащане на обезщетение
за пропуснати ползи от лишаване от ползването на конкретен недвижим имот с изложени
твърдения, че същият е изключителна собственост на ищцата по делото, която претенция
включва установяване както на факта, че ищцата е собственик на вещта за периода, за който
се търси обезщетението, така и, че ответницата, в качеството на недобросъвестен владелец,
е упражнявала фактическа власт върху нея, от една страна, и предмета на гр. дело №
56711/2020 г. по описа на СРС, ГО, 140-ти състав, образувано по предявен от настоящата
ищца С. К. и срещу ответницата П. А. осъдителен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС – за
признаване правото на собственост върху същия имот и на същото основание, въведено с
процесната искова молба, респ. по насрещна претенция за подобрения, въведена като
предмет на възражението за прихващане с отговора на исковата молба по настоящото дело,
съдът намира, че окончателното разрешаване на правния спор между страните по гр. дело №
56711/2020 г. по описа на СРС, ГО, 140-ти състав, по което вече е постановен краен съдебен
акт (невлязъл в сила) е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело,
поради което последното следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до
приключване на обуславящото дело с окончателен съдебен акт.
Предвид постановеното спиране и доколкото искът по чл. 124, ал. 5 ГПК, предявен от
ответницата П. А. с насрещна искова молба за установяване на престъпно обстоятелство при
съставяне на Акт за раждане № 698/24.07.1986 г. на ищцата, чрез подаване на неверни данни
или премълчаване на истината от третото за процеса лице Л.З., а именно, че Я.К. е баща на
С. К., именно под формата на насрещна искова претенция, то последващите процесуални
действия по същия е обусловено от по-нататъшния ход на делото по основната искова
претенция, което обуславя извод за спиране на делото в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по настоящото гр. дело № 54746/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав – до приключване с влязъл
в сила съдебен акт на гр. дело № 56711/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 140-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на тримесечен период от спирането, за
изискване на справка относно хода на обуславящото дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3