МОТИВИ
към присъда по НОХД № 45 по описа
за 2017 г. на ШОС
Подсъдимия Г.В.К. с ЕГН ********** е предаден на съд по
следните обвинения:
За това, че в периода
от 16.09.2016 г. до 07.10.2016 г. в гр.Търговище и в гр.Нови пазар, обл. Шуменска,
в условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти както
следва: Дебитна карта с № 516849хххххх2906, издадена от „Банка ДСК” ЕАД на
лицето Х.Ю.Ю. ***, без съгласието на титуляра, като на 16.09.2016 г. за времето
от 09,02 ч. до 09,06 ч. в гр.Нови пазар, изтеглил чрез АТМ устройство сумата от
80,00 лв. /четири транзакции всяка от по 20,00 лв./; Дебитна карта с №
488000хххх1754, издадена от банка „Уникредит Булбанк” ЕАД на лицето Н.С.Ю. ***,
без съгласието на титуляра, като на 16.09.2016 г. в гр.Търговище изтеглил, чрез
АТМ устройство сумата от 10,00 лв. чрез една транзакция; Дебитна карта с №
516849хххххх5609, издадена от „Банка ДСК” ЕАД на лицето С.Д.В. ***, без
съгласието на титуляра, като на 07.10.2016 г. в 11,01 ч. в гр.Нови пазар,
изтеглил чрез АТМ устройство, сумата от 50,00 лв. чрез една транзакция –
престъпление по чл.249, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и
За това, че в периода от 16.09.2016
г. до 07.10.2016 г. в гр.Нови пазар, обл.Шумен, в условията на продължавано
престъпление и на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – мъжка чантичка на
стойност 17,91 лв., мъжки кожен портфейл на стойност 16,20 лв., мобилен телефон
„Нокия” на стойност 15,00 лв. и парична сума в размер на 120,00 лв. от
владението на Х.Ю.Ю. от с.гр. и дамско протмоне на стойност 8,55 лв. и парична
сума в размер на 40,00 лв. от владението на С.Д.В. от с.гр., всичко на стойност
217,66 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК
В съдебно заседание прокурорът
поддържа така повдигнатите обвинения и предлага на съда, предвид разпоредбата
на чл. 373 ал.2 от НПК, да определи на подсъдимия за първото деяние наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 2 години и глоба в размер на 100,00 лева; за
второто деяние наказание “Лишаване от свобода” в размер на 2 години. На
основание чл.58а, ал.1 от НК предлага наказанията „Лишаване от свобода” да
бъдат редуцирани с една трета в размер на 1 година и 4 месеца всяко от тях. На
основание чл.23 ал.1 от НК предлага на подсъдимия да се определи едно общо
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца и „Глоба” в размер на 100,00
лв. Предлага определеното общо наказание „Лишаване от свобода” да се изтърпи
ефективно.
Разпитан на
съдебното производство, подсъдимия се признава за виновен по посочените в
обвинителния акт деяния и заявява желание да възстанови причинените имуществени
вреди. Моли съда да му наложи по-леко наказание. Процесуалният представител на
подсъдимия моли съда да приложи чл.55 от НК и наложи наказания както следва: за първото деяние наказание “Лишаване от
свобода” в размер на 1 година и 4
месеца, като не налага второто кумулативно наказание „Глоба”; за второто деяние
наказание “Лишаване от свобода” в размер на около 1 година и 4 месеца. Моли
съда да отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства: подсъдимия се разкайва за деянието, прави
самопризнания, съдействал е на органите на разследването.
Подсъдимия Г.В.К.
преди даване ход на съдебното следствие
на основание чл.371 т.2 от НПК
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема
за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият
Г.В.К. ***. На 16.09.2016 г. рано сутринта посетил Общинския пазар в гр.Нови
пазар. Там пострадалият Х.Ю.Ю., заедно със съпругата си – постр. Н.С.Ю.
извършвал търговска дейност – продажба на домашни потреби, на определената му
за целта маса. Личния му автомобил – марка „Фолксваген поло” бил паркиран зад
сергията. Около 07,30 часа постр. Х.Ю. започнал да разтоварва стока от
багажника на автомобила и да я реди на щанда. За да не му пречи, свалил
чантичката, която носел – черна брезентова четвъртита мъжка чанта, и я сложил в
багажника на автомобила, който оставил с отворен капак. Тя съдържала черен
кожен портфейл, с отделения за банкноти и монети, документи и карти, разгъващ
се по дължина и закопчаващ се с лентичка с копче. В него има имало парична сума
от 120,00 лв. /банкноти – 1 бр. с номинал от 100,00 лв. и 1 бр. с номинал от
20,00 лв./, лична карта, СУМПС, дебитни карти: 1 бр., издадена от „Банка ДСК”
ЕАД с титуляр Х.Ю. и 1 бр. издадена от „Уникредит Булбанк” ЕАД с титуляр постр.
Н.Ю.. В портфела били записани и ПИН – кодовете на двете дебитни карти. В
чантичката имало и мобилен телефон марка „Нокия”, сив на цвят, с неустановен
модел. В багажника, върху чантичката, Х.Ю. сложил и едно лятно яке, за да я
прикрие от погледите на минувачите.
Между 08,00
и 09,00 ч. до сергията на постр. Х.Ю. застанал подс.Г.К., който започнал да
задава въпроси относно изложените стоки- домашни потреби. Продавачът Ю.
започнал да обяснява и да показва стоката, но клиентът нищо не харесал. В този
момент, св.Ю. видял, че обвиняемият гледал към багажника на автомобила му,
навел се към него и посочвайки един кашон с комплект тенджери заявил, че иска
да види тях. Св. Ю. отговорил, че кашонът е празен и няма от този вид. Тогава
обв.К. избрал два комплекта тенджери от
изложените от сергията и поискал да му ги опаковат. Малко преди това обаче,
обв.К. обиколил сергията и си оставил раницата в отворения багажник на
автомобила на постр.Ю., като я отворил, така щото създал впечатление, че се
готви да плаща, но не платил. Докато свид.Х.Ю. и съпругата му – св.Н.Ю.
опаковали посочената от „клиента” стока, последният казал, че отива да купува
ябълки и ще вземе опакованата покупка на връщане, като тогава ще плати.
Отправяйки се към вътрешността на пазара, обвиняемият придържал под мишница
раницата си. След 5-10 минути, пострадалият Х.Ю. констатирал, че чантата му,
ведно с гореописаното съдържание, липсва от багажника на колата, като за това
време, друг човек освен подс.К. не се е намирал в близост до отворения багажник
на автомобила му. Х. и Н.Ю. разбрали, че подс.К. е отнел чантата с описаното съдържание
от багажника, докато е симулирал, че се кани да разплаща, поставяйки
собствената си раница в багажника на техния автомобил. Веднага сигнализирали
полицията.
На
07.10.2016 г. подс.Г.К. отново посетил Общинския пазар в гр.Нови пазар.
Пострадалата С.В. продавала зеленчуци /зеле/ на сергия, която деляла с друг
търговец. Около 10,00 часа пред сергията в качеството на купувач, застанал
подс.К. и започнал да си избира зеле. Навел се под щанда, където също имало
зелки. Пак там била поставена и платняна торба с цип, в която се намирал
портфейлът на свид.В. /под формата на малка чантичка с мъниста/. В порфейла
имало парична сума от 40,00 лв. В банкноти с номинал от по 5 лв. и 10 лв.,
както и дебитната карта на пострадалата, издадена от „Банка ДСК” ЕАД, ведно с
листче, на което бил изписан ПИН- кодът. Докато бил наведен, подсъдимият отнел
чуждата торба с портфейла в нея. Изправил се и казал, че ще остави избраното
зеле и ще се върне да го плати след малко /по вече описания по-горе механизъм/.
След заминаването му, постр. В. констатирала липсата на чантата с портфейла.
Сигнализирала полицията.
Видно от
назначената по делото оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи е
следната: мъжка чантичка – на стойност 17,91 лв., мъжки портфейл – на стойност
16,20 лв., мобилен телефон марка „Нокия” на стойност 15,00 лв., дамско протмоне
– на стойност 8,55 лв., всичко на обща стойност 57,66 лв. Обща стойност на
щетата, нанесена на двамата пострадали, ведно с отнетите парични суми е 217,66
лв.
След
осъществяване на горепосочените деяния, подсъдимият К. пристъпил съм оглед на
съдържанието на отнетите вещи. Констатирал, че в чантите се намирали следните
дебитни карти: в чантата на свид.Х.Ю. - дебитна карта с № 516849хххххх2906,
издадена от „Банка ДСК” ЕАД на титуляра Х.Ю.Ю. *** и дебитна карта с №
488000хххх1754, издадена от банка „Уникредит Булбанк” ЕАД на лицето Н.С.Ю. ***,
а в чантата на свид. С.В. - дебитна карта с № 516849хххххх5609, издадена от
„Банка ДСК” ЕАД на титуляра С.Д.В.. Всички дебитни карти били съпътствани с
листчета с написани ПИН – кодовете им.
На
16.09.2016 г., малко след 09,00 ч., обвиняемият изтеглил, чрез АТМ устройство,
находящо се в гр.Нови пазар, от гореописаната дебитна карта с титуляр – Х.Ю.
сумата от 80,00 лв. чрез четири транзакции, всяка от по 20,00 лв. Отново на
16.09.2016 г., обв. К., изтеглил от АТМ устройство, находящо се в гр.Търговище
от гореописаната дебитна карта с титуляр Н.Ю. сумата от 10,00 лв., чрез една
транзакция. На 07.10.2016 г. в 11,01 ч., подс.К. изтеглил от АТМ устройство,
находящо се в гр.Нови пазар, от гореописаната дебитна карта с титуляр С.В.
сумата от 50,00 лв., чрез една транзакция.
В хода на
досъдебното производство от пострадалите са представени извлечения от банковите
им сметки. Такива извлечения са изискани служебно и от разследващите органи. От
същите се установява, че на 16.09.2016
г. от 09.02 ч. до 09.06 г. са извършени четири транзакции, чрез които от
банковата сметка в банка „ДСК” на постр. Х.Ю.Ю.
са изтеглени по 20,00 лв. или общо 80,00 лв. Сумите са изтеглени от АТМ
устройство на банка „ОББ” в гр.Нови пазар. На същата дата от АТМ устройство в
гр.Търговище са изтеглени 10,00 лв. от
банковата сметка в банка „Уникредит Булбанк” на постр.Н.С.Ю.. На 07.10.2016 г.
от АТМ устройство на банка „Сибанк” в гр.Нови пазар в 11.01 ч. от банковата сметка в банка „ДСК”
на постр. Х.Ю.Ю. са изтеглени 50,00 лв.
С писмо с
изх.№ 10353/ 07.11.2016 г. от банка „Сибанк” е предаден 1 бр. СД - диск със
записи от охранителната камера на банкомат в гр.Нови пазар ул.”Цар Освободител”
№ 33 от дата 07.10.2016 г., за времето от 09.30 ч. до 12,30 ч.
С писмо с
изх.№ 0761/ 28.09.2016 г. от банка „ОББ” са предадени на магнитен носител СД
видеозапис от охранителна камера на ОББ клон- Нови пазар и АТМ, находящи се в
гр.Нови пазар, пл. „Г. Раковски” №4, за времето от 08.00 ч. до 10,00 ч. на
16.09.2016 г.
С приемо-
предавателен протокол с изх.№ 36/ 20.09.2016 г. са предадени видеозаписи от
охранителни камери №3 и №4 за времето от 08.00 до 10.00 ч. на 16.09.2016 г.
В хода на
разследването е назначена Лицево- идентификационна експертиза. От заключението
на същата се установява, че на снимковите файлове, извлечени от папка „папка DLOAD” записани в диска обект на
експертизата за интервала 09:01:15 – 09:06:45 ч. на 16.09.2016 г. и сравнителен снимков материал към
Протокол за снемане на сравнителен материал от 22.12.2016 г., заснет в НТЛ при
РУ гр.Нови пазар е заснето едно и също лице, посочено като Г.В.К. с ЕГН **********.
На
останалите файлове, съдържащи се в обект №2 – СД диск, предаден от банка
„Сибанк” и обект № 3, предаден от банка „ДСК” изображенията се определят като
негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване.
В хода на
досъдебното производство е проведено разпознаване на лица на 21.12.2016 г. При
проведеното процесуално- следствено действие постр.С.В. е разпознала и посочила
подсъдимия Г.К.. Постр. Х.Ю.Ю. е посочил
при проведеното разпознаване, че се колебае между подс.Г.К. и едно от лицата - статисти.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните на досъдебното производство гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на Х.Ю.Ю., Н.С.Ю.,
С.Д.В., А. К. К., М. Т. Т., от заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, от заключението на съдебно- оценителната експертиза, от
заключението на лицево-идентификационна експертиза, от приложените писмени
доказателства, присъединени по реда на чл.283 от НПК към материалите по делото.
Предвид така приетата фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Г.В.К.
е извършил деянията, за които е обвинен. При така установеното съдът приема, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.249, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Съдът приема, че престъплението
е било извършено при пряк умисъл.
* обект на престъплението по
249 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с паричната и кредитната
система.
* от обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в
използването на платежен документ, без съгласието на титуляра му.
От събраните по делото доказателства
се установява, че подсъдимият К. на 16.09.2016 г. в гр.Нови пазар, чрез четири
последователни транзакции е изтеглил от
банковата сметка на пострадалия Х.Ю. общо сумата от 80,00лв., като използвал
дебитната му карта, издадена от „Банка ДСК” ЕАД, без съгласието на титуляра на
картата. На същата дата отново в гр.Търговище
изтеглил от банковата сметка на пострадалата Н.Ю. сумата от 10,00 лв., като
използвал дебитната й карта, издадена от „Уникредит Булбанк” ЕАД, без
съгласието на титуляра на картата.
На 07.10.2016 г. в гр.Нови пазар е
изтеглил от банковата сметка на пострадалата С.В. сумата от 50,00лв. като
използвал дебитната й карта, издадена от „Банка ДСК” ЕАД, без съгласието на
титуляра на картата.
Използваните от подсъдимия дебитни
карти представляват платежен инструмент. В разпоредбата на чл.93, т.24 от НК се
съдържа и легалната дефиниция на „Платежен инструмент”, а именно че това е
„веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго
средство да се прехвърлят пари или парични стойности”. От събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимия е използвал картите на пострадалите, като ги е
поставял в АТМ устройство /банкомат/ и по този начин е получил неправомерно
сумата от 80,00лв. от постр.Х.Ю., 10,00 лв. от постр.Н.Ю. и 50,00 лв. от постр.С.В..
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, тъй като трите деяния
осъществяват състава на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
* субект на престъплението е всяко наказателно
отговорно лице – подсъдия е бил пълнолетно вменяемо лице. По време на извършване
на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си;
* от субективна
страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл. Същия е съзнавал, че използвайки намиращите се в негово владение
карти ще получи определена парична сума. С деянието си подсъдимият е целял да
получи финансова облага и е получил такава.
Съдът приема, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.196
ал.1, т.1, вр.чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б. ”Б” от НК , защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
правото на собственост на гражданите.
* от обективна страна – изпълнителното деяние се състои в отнемане на
чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвоят.
От материалите по делото се
установява, че на 16.09.2016 г. подсъдимия Г.К. е обикалял общинския пазар в
гр.Нови пазар и първоначално установявал словесен контакт с пострадалите, които
продавали стоки. Оставил своята раница в отворения багажник на автомобила на
свид. Х. Ю.. По време на разговора с
пострадалите Х. и Н.Ю. огледал продаваните стоки и заявил, че ще обиколи и ще
се върне при постр.Х.Ю. и неговата съпруга, за да си купи тенджери. При тръгването си, без
пострадалите да забележат успял да отнеме мъжката чантичка на постр.Х. Ю. с
намиращите се в нея вещи: мъжки кожен портфейл, мобилен телефон „Нокия” парична сума в размер на 120,00 лв. и дебитни
карти с титуляри Х.Ю. и Н.Ю..
На 07.10.2016 г. подсъдимият
отново посетил общинския пазар и заговорил постр.С.В., която продалава зеле на
една от сергиите. Започнал да си избира зеле и се навел да огледа намиращиете
се под щанда зелки. От там успял да отнеме закачената платняна торба с цип, в
която се намирал портфейлът на свид.В.. В порфейла имало пари на обща стойност
40,00 лв. и дебитната карта на
пострадалата.
Деянието е извършено при условията
на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, тъй като двете деяния
осъществяват състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194,
ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Видно от свидетелството за
съдимост подс.К. е бил осъждан многократно на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, както следва: По НОХД № 10671/2009 г. по описа на
Окръжен съд Сливен с присъда № 543/19.09.2008 г., в сила от 06.10.2008 г. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3
години. По НОХД № 26/2004 г. по описа на РС – Поморие с определение е одобрено
споразумение, в сила от 22.11.2004 г. и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 3 /три/ месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. По НОХД № 279/2004 г. по описа
на РС – Исперих с определение е одобрено споразумение, в сила от 12.01.2005 г.
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3
години. По НОХД № 1180/2004 г. по описа на Районен съд Сливен с присъда №
543/19.09.2008 г., в сила от 06.10.2008 г. му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. По НОХД № 538/2005 г. по описа
на РС – Провадия с определение е одобрено споразумение, в сила от 13.02.2006 г.
и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца при
общ режим. По НОХД № 1238/2005 г. по описа на Районен съд Пловдив с присъда №
72/22.03.2007 г., в сила от 10.04.2007 г. му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 6 /шест/ месеца при общ режим. По НОХД № 99/2003 г. по
описа на Районен съд Котел с присъда № 13/13.03.2007 г., в сила от 14.04.2007
г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4
години. По НОХД № 467/2007 г. по описа на Районен съд - Свищов с присъда №
68/12.08.2009 г., в сила от 12.08.2009 г. е наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 2 /две/ години при първоначален строг режим. По НОХД № 290/2005
г. по описа на Районен съд - Омуртаг с присъда № 91/03.09.2009 г., в сила от
23.09.2009 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2 /две/
години при първоначален общ режим. По НОХД № 521/2009 г. по описа на Районен
съд - Ямбол с присъда № 9/25.03.2010 г., в сила от 09.04.2010 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца при
първоначален строг режим.
По НОХД № 145/2014 г. по описа на
РС – Раднево с определение е одобрено споразумение, в сила от 19.03.2014 г. му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година.
Наказанието е изтърпяно на 12.06.2015 г.
По НОХД № 171/2014 г. по описа на РС – Раднево
с определение е одобрено споразумение, в сила от 28.03.2014 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година, при първоначален
строг режим. Наказанието е изтърпяно на 12.06.2015 г.
По НОХД № 94/2014 г. по описа на
РС – Гълъбово с определение е одобрено споразумение, в сила от 12.06.2014 г. му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година, при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 12.06.2015 г.
По НОХД № 325/2014 г. по описа на
РС – Нова Загора с определение е одобрено споразумение, в сила от 10.09.2014 г.
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година и 3
/три/ месеца, при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на
12.06.2015 г.
С определение № 361/22.10.2014 г.
по ЧНД № 426/ 2014 г. на Районен съд – Нова Загора е определено едно общо
наказание измежду наложените по НОХД № 145/2014 г. по описа на РС – Раднево,
НОХД № 171/2014 г. по описа на РС – Раднево, НОХД № 171/2014 г. по описа на РС
– Раднево и по НОХД № 325/2014 г. по
описа на РС – Нова Загора, като е наложено най-тежкото от тях, а именно 1
/една/ година и 3 /три/ месеца. На основание чл.24, ал.1 от НК е увеличено така
наложеното общо наказание с 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода”. Наказанието е
изтърпяно на 12.06.2015 г.
Горепосочените наказания са за
престъпления по чл.195, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1 от НК, които са тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Последното наложено общо наказание „Лишаване
от свобода” е изтърпяно от подс.К. на 12.06.2015
г. Извършеното от подс.К. деяние кражба
представлява деяние, осъществено при условията на опасен рецидив, по смисла на
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице.
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.
Като причини за извършване на престъпленията следва да се отбележи
желанието на подсъдимия за бързо получаване на средства по неправомерен начин.
Съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК следва при постановена осъдителна присъда да определи наказанието на
подсъдимия Г.В.К. при условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършените от него престъпления съдът прецени наличието на следните
обстоятелства:
·
смекчаващи отговорността
обстоятелства: изразено
съжаление и разкаяние в хода на съдебното производство, съдействие на разследващите органи.
·
отегчаващи отговорността
обстоятелства: интензитета
на извършване на деянията, предмет
на обвинението - осъществени са в кратък
период от време.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът остави без
уважение искането на защитата наказанието на подсъдимия да се определи при
условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК като се приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът намира, че действително са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
но са налице и отегчаващи такива, което обуславя приложението на чл.54 от НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отгегчаващите, като
наказанието бъде определено към
минималния размер на санкцията, предвидена в закона за осъществените от
подсъдимия деяния.
Съдът при определяне вида на наказанието отчете обстоятелството, че за
престъплението по чл.249 ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от
свобода” от две до осем години и „глоба”
до двойния размер на получената сума. Съдът определи на подсъдимия наказание в
минималния размер предвиден за това престъпление, а именно „Лишаване от
свобода” в размер на 2 /две/ години и „Глоба” в размер на 100,00 лв. На
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът следва да намали размера на определеното
наказание „Лишаване от свобода” с 1/3,
поради което за горепосоченото престъпление му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година
и 4 /четири/ месеца.
За престъплението по чл.196, ал.1
от НК, във вр.чл.194, ал.1 от НК, във вр.
с чл.29, ал.1, б. „А” и б. ”Б” от НК, към датата на деянието
законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години. Съдът определи на
подсъдимия наказание в минималния размер предвиден за това престъпление, а
именно наказание “Лишаване от свобода” в
размер на 2 /две години/. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът следва да
намали размера на определеното наказание „Лишаване от свобода” с 1/3, поради което за горепосоченото
престъпление му наложи наказание
„лишаване от свобода” в размер на 1/една/ година и 4 /четири/ месеца.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определи на
подсъдимия измежду така наложените наказания, едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях, а именно 1/една/ година и 4
/четири/ месеца
”Лишаване от свобода” и „Глоба” в размер на 100,00 лева.
Определеният размер на наложените
наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши
и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” съдът определи да бъде изтърлпяно от подсъдимия при строг
режим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди Г.К. с ЕГН **********
да заплати направените по делото разноски в размер на 403,26лв. /четири стотин
и три лева и двадесет и шест стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр.Шумен.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен
съдия: