РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Бургас, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500231 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от „Булгария инвест те де “ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, чрез
процесуален представител чрез адв. И. И. срещу решение № 194 от
17.03.2025 год. по гр.д. № 125/24 год. по описа на Окръжен съд-Бургас, с
което са отхвърлени предявените от „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Таньо Стойков
Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. „Гладстон“ № 63, ет.
партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. *,
против Д. А. В., с ЕГН **********, с адрес за връчване: гр. А., ул. „Ч.“ № *,
Д. А. В., с ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за пребиваване №
********, изд. на ******* г. от МВР - Б., роден на **.**.**** г. в
*************************************************************, с
адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ** ****, ж.к. И.-* № *** и "ДЖЕЙ ЕЙ ВИ
БИ ДЖИ" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. А. В., с
1
адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, искове с правно
основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите, за обявяване за
относително недействителни по отношение на ищеца, поредица от увреждащи
сделки, а именно: сделката обективирана в брачен договор с нотариална
заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023 г., сключен по реда на
чл. 37 от Семейния кодекс, вписан в СВ - Н., с рег. №
**************************************************************************************,
в частта, в която страните са уговорили преминаване в режим на
разделност на недвижим имот, който е поставен в лична и изключителна
собственост на ответника Д. А. В. и който недвижим имот представлява:
1/2 /една втора/ от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.***,
находящ се в гр. С. В., общ. Н., обл. Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. С. В., м. И., с площ
от 794 кв.м, а по кадастрални скица с площ от 763 кв.м, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг курортно-рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на поземления имот:
11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504,***; 11538.15.**,
ведно с 1/2 /една втора/ от построената в имота сграда с идентификатор
11538.504.***.*, с адрес на сградата: гр. С. В., м. И., със застроена площ: 99
кв.м., брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, както и на сделка
обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
от 11.07.2023 г. на ************************, /погрешно описана в
решението като обективирана в
*****************************************/ на 1/2 /една втора/ от
поземлен имот с идентификатор № 11538.504.***, находящ се в гр. С. В.,
общ. Н., обл. Б., по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на
поземления имот: гр. С. В., м. И., с площ от 794 кв.м., а по кадастрални скица
с площ от 763 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 494, кв. 21, парцел I при
съседи на поземления имот: 11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504.***;
11538.504,***; 11538.15.**, ведно с 1/2 /една втора/ от построената в имота
сграда с идентификатор 11538.504.***.*, с адрес на сградата: гр. С. В., м. И.,
2
със застроена площ: 99 кв.м.,брой етажи: 2 , брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, като
неоснователни. Осъдено е „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на
управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Гладстон" № 63, ет. партер и адрес за
връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. * да заплати на Д. А. В.,
с ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за пребиваване № *********,
изд. на **.**.** г. от МВР - Б., роден на
*********************************************************************************************************************,
с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, разноски по делото в
размер на 454,86 лв. Осъдено е „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на
управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Гладстон" № 63, ет. партер и адрес за
връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. * да заплати на „ДЖЕЙ
ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.
А. В., с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, разноски по
делото в размер на 10703,74 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че окръжният съд е
допуснал процесуални нарушения, тъй като след преклузия, по искане на
ответниците е допуснал и събирал доказателства. Съдът не се е съобразил с
наличието на процесуална преклузия и характера на постановените от самия
него определения, като е допуснал събирането на гласни и писмени
доказателства, които са негодни - събрани в разрез с установените в ГПК
принципи на състезателно и служебно начало, равенство на страните,
концентрационното начало. Твърди се също нарушение на материалния закон.
Оспорени са като погрешни, лишени от житейска логика и незаконосъобразни
изводите на окръжния съд, че може да се приеме, че по отношение на първата
от атакуваните сделки е налице твърдяната хипотеза на относителна
недействителност спрямо ищеца, но за втората, това би могло да не е така.
Сочи се, че не е извършен анализ на връзката между страните по сделките и
не е изследван крайния резултат от състоялото се разместване на блага, а
именно - създаването на условия за несъбираемост на вземането на ищеца. По
отношение на първата атакувана сделка, обективирана в брачен договор с
нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023 г. е посочено,
3
че правилно окръжният съд е приел, че е без значение дали лицето
приобретател е знаело за съществуването на вземане в полза на ищеца спрямо
неговия праводател, но съдът е изследвал втората сделка изолирано от
първата, което е в противоречие с целта на Павловия иск, при който се атакува
крайният резултат - сделките от увреждащата интереса на кредитора
поредица, поради което съдът е следвало да отчете, но не е отчел връзката
между двете сделки, лицата, паричните потоци, последователността и пр.
елементи. Сочи се, че по втората сделка, платецът и получателят на
плащането са физическото лице Д. А. В., който „е платил“ на едно юридическо
лице - негова изключителна собственост, която сделка също следва да се цени
като безвъзмездна, тъй като не са осъществени каквито и да било парични
престации извън патримониума на лицето Д. А. В. В този смисъл,
приложението на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД не следва да се изключва
поради привидната и формална възмездност, а за знанието за увреждането,
следва да намери приложение хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД и
по отношение на ЮЛ – „ДЖЕЙ ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД. На самостоятелно
основание се твърди, че решението е неправилно поради необорване на
презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, както и, че доказателствата в този
смисъл са тълкувани превратно от окръжния съд, тъй като по делото има
достатъчно данни, както и лични изявления на ответника В., че той е знаел за
множеството задължения спрямо кредиторите на съпругата си, още преди
развода. Сочи се, че за да се приеме, че приобретателят по сделката е
недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове, и че с
продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на
кредитора или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността
на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Цитирана е съдебна
практика на ВКС. Сочи се, че при коректен анализ на доказателствата, не би
могла да бъде споделена тезата на Д. В. за „мнимия кредитор“, а в този смисъл
съдът е дал вяра на недопустимо събрани свидетелски показания. Твърди се,
че е игнорирано признанието на ответниците относно знанието на първият
ответник за множеството реални кредитори и/или за създаването на нови
такива. Презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се опровергава при
условията на пълно и главно доказване, каквото се твърди, че не е проведено
по делото. Твърди се, че окръжният съд не е взел предвид, че вземането по
издадените записи на заповед е възникнало на дата, която предхожда началния
4
момент на „влошените отношения“ между първите двама ответници, като
неясно защо е приел, че вземането е възникнало на датата на издаването на
записите на заповед. Направено е искане за цялостна отмяна на обжалваното
решение и за разрешаване на спора по същество с уважаване на предявените
искове и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, от „ДЖЕЙ
ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, представлявано от Д. А. В. чрез процесуален
представител адв. Г. Г., в който са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Оспорено е
твърдението за обсъждане от страна на съда на доказателства, събрани след
настъпила преклузия. Твърди се, че всички събрани пред първоинстанционния
съд доказателства са били поискани с отговора на исковата молба и след
разпределяне на доказателствената тежест от съда, поради което правилно са
били събрани и обсъдени при решаване на делото. Сочи се, че с въззивната
жалба е извършено превратно тълкуване на съдебната практика, а
твърденията на въззивника са в противоречие с приетото с решението по ТД
2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което защитата по чл.135 от ЗЗД на
кредитора спрямо последващите приобретатели е възможна само ако те са
недобросъвестни или ако са се облагодетелствали безвъзмездно. Твърди се, че
презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е оборена, а противно на соченото във
въззивната жалба, ответниците не са заявявали, че са знаели, че първият
ответник има задължения към ищеца. Твърденията са били в смисъл, че след
влошаване на отношенията между бившите съпрузи, ищцата е поела
фиктивни задължения и е водила симулативни процеси, насочени срещу
бившия съпруг и увреждащи Д. В., за обременяване на неговото лично
имущество и на фирменото такова. Сочи се, че обстоятелствата по делото
затвърждават тезата, че Д. В. е бил със субективното отношение, че всички
задължения на бившата му съпруга към 19.05.2023 год. са били ликвидирани.
Отново се сочи, че Д. В. е жертва на предварително начертан план за
ограбването му, а схемата, по която е заведено настоящото дело е създадена
от неговата бивша съпруга Д. В., което се потвърждава от обстоятелството, че
тя е пасивна по делото, а ищецът, който твърди, че е неин кредитор, не е
насочил изпълнение към имущество на солидарно отговорното с нея
дружество, което притежава недвижим имот в гр. София, на стойност
удовлетворяваща твърдяното вземане. Посочени са и други обстоятелства въз
5
основа на които се твърди, че са налице измамливи и привидни схеми, чрез
съставяне на антидатирани и привидни документи от първата ответница Д. В.
с цел увреждане на Д. В., които са били извършени без знанието на последния.
Сочи се, че задължението на което ищецът основава твърдението си, че е
кредитор е възникнало на 01.03.2023 год. – на същата дата, на която
управителят на ищцовото дружество е бил свидетел по висящо дело за
прекратяване на дружеството, чиито собственици на капитала са били първите
двама ответници, като тогава не е съобщил на ответника Д. В., че има вземане
от бившата му съпруга или от дружеството на бившите съпрузи. Сочи се, че са
събрани доказателства, че бившите съпрузи В. са в лоши отношения още от м.
03.2022 год., а след м. 06.2022 год. Д. В. е напуснала семейното жилище и от
тогава те са във фактическа раздяла и влошени отношения. Изложени са
съображения относно твърдението, че подписаният брачен договор между
бившите съпрузи не е безвъзмезден, тъй като по него имуществото СИО се
разпределя между двамата съпрузи и всеки от тях получава такова, като макар
да няма реални насрещни парични плащания, срещу прехвърленото
имущество има насрещна престация по договор за цесия. Направено е искане
за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното
решение.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, от Д. А. В.,
чрез процесуален представител адв. Д. Р., в който също са изложени подробни
съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното
решение, които са в същия смисъл с възраженията по предходния отговор.
Твърди се, че съдът не е допуснал сочените от въззивника нарушения на
процесуалния и материалния закон, направено е искане за оставяне на
въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1,
вр. ал. 2 от ЗЗД.
Въззиваемата Д. В. не е изразила становище по делото пред въззивния
съд. Останалите страни поддържат изразените становища и исканията за
разноски, правят взаимни възражения за прекомерност на заплатените
6
адвокатски възнаграждения за защита пред въззивния съд.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустима
искова претенция. Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените
искове пред Бургаския окръжен съд от ищцовото дружество „Булгария инвест
те де“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Таньо Стойков
Танев, срещу ответниците Д. А. В., ЕГН **********, Д. А. В., с ЛНЧ
**********, роден на
**********************************************************************************************
и дружеството „Джей ей ви би джи“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано
от управителя Д. А. В., за обявяване за относително недействителни по
отношение на ищеца, поредица от две увреждащи го сделки, а именно:
- на сделката обективирана в брачен договор с нотариална заверка
на подписите и съдържанието от 19.05.2023 г., сключен по реда на чл. 37 от
Семейния кодекс, в частта , с която страните са уговорили преминаване в
режим на разделност на недвижими имоти, поставени в лична и
изключителна собственост на ответника Д. А. В., относно 1/2 /една втора/
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.***, находящ
се в гр. С. В., общ. Н., обл. Б., по кадастрапната карта и кадастралните
регистри, с адрес на поземления имот: гр. С. В., м. И., с площ от 794 кв.м., а по
кадастрални скица с площ от 763 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно
рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на поземления имот: 11538.504.***;
11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504,***; 11538.15.**, ведно с 1/2 /една
втора/ от построената в имота сграда с идентификатор 11538.504.***.* с
адрес на сградата: гр. С. В., м. И., със застроена площ: 99 кв.м., брой етажи: 2,
брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, както и
7
- на сделка обективирана в нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот от *****************************************
/погрешно описан в обжалваното решение като
************************************/ на нотариус
***********************, относно последващото прехвърляне от Д. А. В.
на дружеството „Джей ей ви би джи“ ЕООД на собствеността върху 1/2
идеална част от същите имоти.
В исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на първата ответница Д.
А. В. за вземания общо над 320 000 лв. по издадени изпълнителни листи въз
основа на заповеди за изпълнение и договори за цесия, за събиране на които са
образувани изпълнителни дела. Твърди, че след възникване на вземанията,
ответницата Д. В., с цел увреждане на интересите му като кредитор, с първата
сделка по брачния договор, е извършила безвъзмездно разпореждане в полза
на съпруга си – вторият ответник Д. А. В. на собствената си 1/2 ид.ч. от
горепосочените имоти, които са били придобити при условията на съпружеска
имуществена общност по време на брака между ответниците В. Твърди, че
разпореждането с частта на съпругата в полза на съпруга по брачния договор е
безвъзмездно, поради което знанието на съпруга Д. А. В. за увреждането е без
значение за основателността на претенцията по чл.135 от ЗЗД, но дори да се
счете, че е възмездно, то знанието на съпруга за увреждането се предполага на
осн. чл.135, ал.2 от ЗЗД. Сочи се, че Д. А. В. е единствен собственик на
капитала, представител и управител на ответното дружество „Джей ей ви би
джи“ ЕООД, поради което и като извършващ договарянето едновременно като
физическо лице и като представител на дружеството по втората сделка
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
11.07.2023 г. на нотариус *************, също е имал знанието за увреждане
на кредитора за процесните вземания, поради което е направено искане
посочените по-горе две сделки да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо ищеца, до размерите на частта на първата ответница
от процесните имоти – т.е. за 1/2 ид.ч. Ищецът представя доказателства,
поддържа исковите си претенции, прави искане за уважаване на предявените
искове и за присъждане на съдебните разноски.
Ответницата Д. А. В. не е депозирала отговор на исковата молба, не е
взела становище по исковете, не е ангажирала доказателства по делото пред
8
окръжния съд.
Ответникът Д. А. В. с отговора на исковата молба е оспорил
предявените искове. Твърди, че ищецът е привиден и мним кредитор на
първата ответница по записи на заповед, които са били издадени по време на
висящи съдебни дела между съпрузите В. Твърди, че т.н. задължения за
ответницата са възникнали в период, в който въпреки, че той и Д. В. са били
все още съпрузи, отношенията между тях са били изключително ожесточени
след настъпила фактическа раздяла 6-8 месеца назад. Сочи се, че сделката по
брачния договор е възмездна и не е увреждаща интереса на ищеца. Сочи се, че
по искова молба подадена от него през 2022 год. е постановено решение по
бракоразводно дело, с което бракът между съпрузите В. е прекратен като
дълбоко и непоправимо разстроен, считано от 21.08.2023 год. Твърди се, че
фактическата раздяла между съпрузите е настъпила още през м.юни 2022 год.,
като първоначално Д. В. напуснала семейното жилище. По-късно Д. В. бил
принуден да напусне съвместно обитаваното жилище и да се установи на
квартира. Сочи се, че представителят на ищцовото дружество Таньо Стойков
Танев, по друго дело, по което е бил свидетел, е давал показания, че знае, че
отношенията между съпрузите В. са влошени около осем месеца или година
преди момента на свидетелстване – 01.03.2023 год. Твърди се също, че
ответникът Д. В. има вземане от Таньо Стойков Танев за преведени парични
средства във връзка с обещание на Танев да закупи автомобил от негово име,
което той не е изпълнил, но не е върнал и получените пари, поради което
ответникът В. е подал сигнал до прокуратурата срещу него, а настоящото
производство е инициирано като ответна реакция след сговор между Таньо
Танев и ответницата Д. В. Твърди се, че двамата съпрузи В. са имали равно
участие в капитала на търговско дружество, с чиито парични средства,
налични по банковите сметки в големи размери, които са били предоставени
от Д. В. като допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, след влошаване
на отношенията между съпрузите, се е разпоредила ответницата Д. В. Сочи се,
че между съпрузите е имало уговорка за изравняване на имуществените
отношения чрез прехвърляне на дялове от общото дружество и разпределяне
на собствеността върху недвижими имоти, след което е бил сключен
процесния брачен договор, който не е безвъзмезден. Оспорени са вземанията
на кредитора по издадени от ответницата В. записи на заповед, като е
въведено възражение за липсата на каузално правоотношение по издадените
9
ценни книги. Според ответника В., както ценните книги издадени от
ответницата, така и издадените въз основа на тях заповеди за изпълнение са
му непротивопоставими, а в случая се касае за една зловредна схема, целяща
да го лиши от собственост. Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции и за присъждане на съдебните разноски, ангажирани са
доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът „Джей ей ви би джи“ ЕООД,
представляван от управителя Д. А. В. твърди неоснователност на исковите
претенции спрямо дружеството. Посочени са идентични възражения на тези
изложени в отговора на Д. А. В. относно влошените отношения между
бившите съпрузи и фиктивността на качеството на кредитор на ищеца,
продиктувано от желанието на ответницата В., след като вече не разполага с
парите на бившия си съпруг, да влоши положението му като подписва
фиктивни документи за задължения обременяващи както личното, така и
фирменото имущество, притежавано от съпрузите преди влошаване на
отношенията. Оспорено е качеството на ищеца на кредитор на ответницата В.,
оспорени са записите на заповед и издадените въз основа на тях изпълнителни
листи. Оспорена е презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД с твърдение, че Д. А.
В. както в лично качество, така и в качеството на представител на третия
ответник нито е знаел, нито е подозирал за наличие на задължения на бившата
му съпруга. Сочи се, че записите на заповед подписани от Д. В. са издавани в
период, в който страните са били във фактическа раздяла и във влошени
отношения, а при подписване на брачния договор, предвид постигнатата
между съпрузите договорка, Д. В. е бил със съзнанието, че са уредени всички
отношения по повод на имуществото, като предвид и съпътстващите
сключването му действия довели до разпределение на имуществото, този
договор не е безвъзмезден. Сочи се, че втората сделка също е възмездна и
попада в хипотезата на чл.135, ал.1, изр. последно от ЗЗД. Направено е искане
за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.
От събраните по делото доказателства, се установяват следните
релевантни за спора обстоятелства:
За целите на предявените искови претенции по чл.135 от ЗЗД, с оглед
представените от ищеца с исковата молба изпълнителни листи и договори за
цесия, съдът намира за установено по делото качеството на ищцовото
10
дружество на кредитор на първата ответница Д. В. за твърдените вземания
в общ размер на 328 590,36 лева, от които 300 000 лв. - главница, с падеж на
плащане 01.05.2023 г., дължими за плащане по изпълнителен лист № 513 от
19.01.2024 г., издаден по заповед за изпълнение № 470/2024 год. по ч.гр.д. №
614/24г. г., по описа на PC - Пловдив за 2024 г., за което вземане е образувано
изп.д. № 64/24 г. по описа на ЧСИ Др. Митрова, peг. № 828 - ОС Пловдив за
2024 г., ведно с 11 124,00 лв., представляващи- лихви, такси и разноски,
дължими за плащане в хода на същото изпълнително производство; 6000 лв. -
главница, с падеж на плащане - 15.05.2023 г., дължими за плащане по
изпълнителен лист № 925 от 17.11.23 г., издаден по заповед за изпълнение №
1042/2023 год. по ч.гр.д. № 2101/2023 г., по описа на PC - Асеновград за 2023
г., което вземане е придобито по силата на договор за цесия от 10.01.2024 г.,
ведно с уведомление за извършена цесия и потвърждение за извършена цесия,
и за което е образувано изп.д. № 816/23 г. по описа на ЧСИ Др. Митрова, peг.
№ 828 - ОС Пловдив за 2023 г., както и 845,52 лв., представляващи лихви,
такси и разноски, дължими за плащане в хода на това изпълнително
производство; 9 000 лв. - главница, с падеж на плащане 15.05.2023 г., дължими
за плащане по изпълнителен лист № 918 от 16.11.23 г., издаден по заповед за
изпълнение № 1042/2023 год. по ч.гр.д. № 2102/2023 г., по описа на PC
Асеновград за 2023 г. придобито по силата на договор за цесия от 10.01.2024
г., ведно с уведомление за извършена цесия и потвърждение за извършена
Цесия, за което е образувано изп.д. № 815/23 г. по описа на ЧСИ Др. Митрова,
peг. № 828 - ОС Пловдив за 2023 г., както и 1 620,84 лв., представляващи -
лихви, такси и разноски, дължими за плащане в хода на това изпълнително
производство.
В производството по чл.135 от ЗЗД ищецът не провежда пълно и главно
доказване на качеството си на кредитор, като за това качество съдът изхожда
формално от представените документи, стига същото да не е отречено със
сила на пресъдено нещо, каквато в случая няма. Този извод е в съответствие с
разясненията дадени в мотивите по т.2 от ТР №2/09.07.2019 год. по ТД
№2/2017 год. на ОСГТК на ВКС. Там е посочено, че по принцип правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите
го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на
действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не
е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
11
Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото
вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда /правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с
иск за вземането/ . Съдът може да приеме обратното, само ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо.
Тъй като съществуването на вземанията на ищеца спрямо първата
ответница не са въведени като предмет на делото чрез предявен отделен иск,
възраженията на втория и третия ответник относно привидност на качеството
на ищеца на кредитор, несъществуване и фиктивност на твърдените вземания,
липсата на каузално правоотношение въз основа на което са издадени
записите на заповед, заповедите за изпълнение и изпълнителните листи, са
извън предмета на спора и по тях съдът в настоящото производство не дължи
произнасяне.
Окръжният съд е отделил като безспорни следните обстоятелства, които
се установяват и от представени по делото доказателства, а именно:
Ответниците Д. А. В. и Д. А. В. са били съпрузи считано от 2012 г., като
бракът им е прекратен с развод, по молба на съпруга от 28.06.2022 г., с
решение № 956/21.08.2023 г. по в.гр.д. № 397/2023 г. по описа на Окръжен
съд-Бургас. Ответниците Д. А. В. и Д. А. В. са сключили брачен договор на
19.05.2023 г., преди датата на прекратяване на брака им. Между съпрузите В.,
и с участие на тяхно дружество са водени съдебни спорове между бившите
съпрузи в периода след подаване на исковата молба за развод, включително по
ЗЗДН, по молба на Д. В. както следва: гражданско дело № 1640/2022 год. по
описа на Районен съд Асеновград, образувано по молба по ЗЗДН от Д. В.
против Д. Д.; търговско дело № 322/2022 год. по описа на Бургаски окръжен
съд, образувано по искова молба от Д. В. против „Бостън Прайвит
Инвестмънтс“ ООД за прекратяване на дружеството, поради наличие на
„важни прчини“; търговско дело № 339/2022 год. по описа на Бургаски
окръжен съд, образувано по искова молба от Д. В. против „Бостън Прайвит
Инвестмънтс“ ООД за осъждане на дружеството да върне на ищеца сума в
размер на 470 482,80 лева, представляваща допълнителни парични вноски, на
12
основание чл. 134 от ТЗ, както и евентуално предявени искове за същата сума;
гражданско дело №952/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, образувано
по искова молба от „Катер“ ЕООД против „Бостън Прайвит Инвестмънтс“
ООД за обявяване на предварителен договор за окончателен по отношение на
имот на дружеството ответник; абитражно производство, по което
дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънтс“ ООД е осъдено да за сумата от 1
540 000 лева; гражданско дело № 210/2023 г. по описа на Районен съд –
Бургас, за обявяване на недействителен на предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 21.11.2021 г. , сключен между „Бостън
Прайвит Инвестмънтс“ ООД и „Катер“ ЕООД.
До датата на подписване на брачния договор двамата съпрузи са
притежавали равни дялове от капитала на дружеството „Бостън Прайвит
Инвестмънтс“ ООД, като на същата дата - 19.05.2023 г. Д. А. В. е продал дела
си на Д. А. В. за един лев.
Съгласно чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата,
които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Вземането възниква със сключване на сделката, от която произтича, а не
от момента на неговата изискуемост. Изискуемостта определя правните
последици във връзка с изпълнението на вече съществуващо вземане. С
настъпване на изискуемостта кредиторът може да търси изпълнение на вече
възникналото задължение. /В този смисъл е Решение № 10 от 09.04.2020 г. на
ВКС по т. д. № 481/2017 г., I т. о., ТК и др./ На базата на представените от
ищеца доказателства, които за целите на процеса сочат качеството му на
кредитор спрямо ответницата Д. В., ищецът е установил твърдението си, че
към момента на извършване на двете разпоредителни сделки предмет на
исковите претенции, неговият праводател по договора за цесия, респ. – той,
има качеството на кредитор на ответницата Д. В. Установено е т.н. увреждащо
13
действие по двете сделки за интереса на ищеца в качеството му на кредитор по
чл.133 от ЗЗД, до размера на притежаваните разпоредени от длъжника права –
т.е. за 1/2 ид.ч. от имотите предмет на процесните сделки, което препятства
възможността ищецът като кредитор да се удовлетвори при осребряване на
имотите в хода на започналите вече изпълнителни производства. Съгласно
представените доказателства и изложеното по-горе, съдът следва да приеме,
че вземанията на ищеца и първоначално за част от тях в лицето на неговия
праводател по договора за цесия, са възникнали на датите на издаване на
записите на заповед подписани от ответницата Д. В., по които солидарно
отговорна е и Д. В. в лично качество, а именно на 12.01.2023 год., 15.01.2023
год., 01.03.2023 год. Противно на възражението на въззивника, липсва
основание да се приеме, че вземанията са възникнали по-рано.
По делото е представен брачен договор от **.**.20** год. сключен
между ответниците Д. А. В. и Д. А. В. – съпрузи към този момент, на осн.
чл.37, ал.3 от СК, с нотариална заверка на подписите и съдържанието,
извършена на същата дата от нотариус ****************** по описа на НК.
С този договор страните са уредили отношенията си относно част от
недвижимите и движими вещи придобити от тях в условията на съпружеска
имуществена общност по време на брака им. В договора е отразено, че
процесният недвижим имот с идентификатор 11538.504.***, ведно с
построената в него къща с идентификатор 11538.504.***.*, и всички движими
вещи, които се намират в имота, друг подробно описан недвижим имот, както
и подробно описани мотоциклет, леки автомобили и моторна яхта, се
придобиват безвъзмездно /без плащане на парични суми/ в изключителна
собственост от Д. А. В. Посочено е също, че движимата вещ представляваща
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ГЛС 450 4МАТИК преминава
безвъзмездно /без плащане на суми/ в изключителна собственост на Д. В., като
и че страните запазват съпружеската имуществена общност по отношение на
останалото имущество придобито по време на брака.
След подписване на брачния договор, със сделка обективирана в
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 11.07.2023 г.,
***************************** /погрешно описан в обжалваното решение
като ****************************/ на нотариус
***********************, продавачът Д. А. В. е продал на представляваното
и управлявано от него дружество, на което е едноличен собственик на
14
капитала „Джей ел ви би джи“ ЕООД - Несебър правото на собственост върху
поземления имот с идентификатор 11538.504.***, както и построената в него
сграда с идентификатор 11538.504.472.1, за сумата от 62 100 евро.
Към момента на извършване на първата разпоредителна сделка по
брачния договор е налице разпореждане от страна на ответницата Д. В. с
нейно имущество, което потенциално служи за обезпечаване на задълженията
й и удовлетворяване на кредиторите съгласно чл. 133 от ЗЗД, поради което
следва да се приеме, че към 19.05.2023 год. тя е знаела за увреждането на
кредитора. Спорният по делото въпрос е дали и другата страна по
сделката - ответникът Д. В. е знаел за увреждането при извършване на
процесните две сделки, както и дали брачният договор в случая е
възмездна или безвъзмездна сделка.
Съдът не е обвързан от дадената от страните правна характеристика на
брачния договор относно отразяването за „безвъзмездно“ получаване на
отделно имущество, а при тълкуване на съдържанието на договора и
изразената от страните воля за условията на разпореждане, извършва
собствена преценка по този въпрос. Брачният договор в случая до голяма
степен има правната природа на договора за доброволна делба - и в двата
случая се цели доброволно уреждане на отношенията във връзка с
прекратяване на съсобственост върху общо притежавани вещи. Предмет на
брачния договор са обща маса от вещни права на собственост върху вещите
посочени в него, поради което за характера на режима на разпореждане и
придобиване значение има това, дали като цяло с договора са договорени
насрещни престации дължими от всяка от страните по него. Видно от
съдържанието на процесния брачен договор, е договорено взаимно
прехвърляне на вещни права за получаване на вещи в индивидуална
собственост и за двамата съпрузи - т.е. договорени са взаимни насрещни
престации, за разпореждане с общото имущество, дължими от всяка от
страните, като всеки от съпрузите е прехвърлил на другата собствената
си идеална част от описани в договора вещи, поради което придобИ.ето на
вещни права няма безвъзмезден характер за никой от тях. Отразеното в
договора „безвъзмездно преминаване“ с пояснението /без плащане на суми/
следва да се възприема като липсата на договорено задължение за
допълнително парично уравняване за всеки от съпрузите при получаване в
15
индивидуална собственост на описаните вещи, което не променя възмездния
характер на брачния договор. При сключване на брачен договор за
разпределяне на имущество придобито по време на брака при условията на
СИО, за разлика от обикновената делба, съпрузите биха могли да отчетат
специфични за брачните имуществени отношения обстоятелства, като по-
големия принос на единия съпруг при придобИ.е на определени имущества,
осигурявана по-голяма грижа от страна на единия съпруг за децата и
домакинството и пр., поради което не е необходимо дяловете, които получават
при разпределение на имуществото да са равностойни.
Ето защо съдът намира, че в настоящата хипотеза кумулативна
предпоставка за основателност на исковите претенции както по отношение на
първата, така и по отношение на втората сделка, е установяване към момента
на извършване на сделките, на знанието и на Д. В. за увреждането на
кредитора на неговата съпруга. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
предвид качеството на ответника Д. В. на съпруг на ответницата Д. В. към
момента на възникване на твърдените от ищеца вземания и извършеното
разпореждане с брачния договор, знанието за увреждане на праводателя на
ищеца и за неговото увреждане, от страна на ответника Д. В., се предполага до
доказване на противното. Законодателят е създал оборима презумпция,
като с отговора на исковата молба ответникът Д. В. е оспорил знанието
си за увреждане на кредитора/ите за процесните и други вземания от Д. В.
или от дружество – нейна собственост, и е ангажирал доказателства в
подкрепа на това оспорване.
С оглед на наведените във въззивната жалба възражения за допуснати от
окръжния съд процесуални нарушения в процеса на събиране на
доказателства, чрез допускане и събиране на доказателства след преклузия,
настоящият съд при проследяване на процесуалните действия на окръжния
съд по делото, намира, че такива процесуални нарушения не са допуснати.
При своевременно направени възражения с отговора на исковата молба и
искания по доказателствата, дори първоначално съдът да е приел, че
поисканите от ответниците доказателства не следва да бъдат събрани, валидно
би могъл да промени волята си, особено когато с това поправя собственото си
опущение. На осн. чл. 253 от ГПК съдът може сам да отменя или изменя
определенията, с които не се слага край на делото, поради което
определенията на съда относно събирането на доказателства могат да бъдат
16
изменяни и променяни при изменение на обстоятелствата, грешка или
пропуск, без това да съставлява нарушение на процесуалните правила. Ето
защо настоящият съд цени всички събрани по делото релевантни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително във връзка с
оспорването на презумпцията за знанието на ответника Д. В. за увреждане на
интересите на кредитора на Д. В. за процесните вземания към момента на
сключване на брачния договор и след това към момента на сключване на
втората сделка.
От представени с отговора на исковата молба от Д. В. писмени
доказателства се установява, че с искова молба подадена на 28.06.2022 год. в
РС - Несебър, Д. В. е поискал прекратяване на брака с Д. В., като дълбоко и
непоправимо разстроен. По молбата е постановено влязло в сила на **.**.****
год. решение по в.гр.д. № ***/**** год. по описа на Бургаския окръжен съд, с
което на осн. чл. 49 от СК, бракът между тях е прекратен чрез развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство. От мотивите към решението става ясно,
че фактическата раздяла между съпрузите В. е настъпила считано от м.
06.2022 год., но още преди това отношенията им са били влошени. През месец
06.2022 год., първоначално семейното жилище е напуснала съпругата, но след
инициирано от нея производство по ЗЗДН, съпругът е бил принуден временно
- до приключване на производството по ЗЗДН /по представена заповед за
незабавна защита/, да го напусне и да се настани в хотел. Представен е
договор за наем, от който е видно, че считано от 01.08.2023 год., ответникът Д.
В. е наел жилище в гр. С. В., в което не се оспорва, че се е установил да живее.
Видно от приложеното съдебно решение от 22.11.2022 год. по гр.д. №
1640/2022 год. по описа на РС - Асеновград, молбата на Д. В. за защита от
домашно насилие срещу Д. В. е била отхвърлена. Решението е потвърдено от
ОС - Пловдив по в.гр.д.№ 2147/2023 год. с влязъл в сила съдебен акт на
26.09.2023 год. по описа на същия съд.
Както вече беше посочено, двамата съпрузи са били съдружници в
„Бостън Прайвит Инвестмънт“ ООД при равни дялове от капитала на
дружеството, като Д. В. е направил значителни по размер лични парични
вноски по чл. 134 от ТЗ за покриване на нужди на дружеството. От
приложените сигнали от страна на Д. В. до прокуратурата и останалите
доказателства, се установява, че след фактическата раздяла и подаване на
17
молбата за развод от Д. В., Д. В. е извършила увреждащи интереса на
дружеството действия - изтеглила голяма сума пари от сметката на
дружеството, и е подписала увреждащи дружеството документи - записи на
заповед и договори в полза на трети лица, за които по делото се установява, че
са били фиктивни, с цел да бъде изнудван Д. В. и да бъдат злепоставени
неговите интереси.
Видно от представения протокол от съдебно заседание проведено на
01.03.2023 год., в инициирано от Д. В. производство по т.д. № 322/2022 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, за прекратяване на дейността на
дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънт“ ООД поради увреждащите
действията на Д. В., представителят и управител на ищцовото дружество -
Таньо Стойков Танев е бил доведен за разпит от Д. В. и допуснат като
свидетел от съда. Разпитът е извършен след възникване на задълженията по
първите два записа на заповед легитимиращи ищеца като кредитор по делото,
и в същия ден, в който се твърди, че е възникнало задължение по третия запис
на заповед, но не се твърди, че при контакта си с Д. В., Танев го е уведомил за
поетите от съпругата му задължения. В свидетелските си показания Танев
сочи, че се познава със съпрузите В. от идването им в България. Сочи, че се
занимава със строителство, а съпрузите В. първоначално били негови клиенти
– закупили апартамент от свидетеля, след това той им помогнал при строежа
на къщата в Свети Влас, както и за покупка на друг имот. Постепенно станали
приятели. Към момента на разпита свидетелят е определил отношенията си
със съпрузите В. с думите „Приятели сме и то много добри“. Д. В. искал да
инвестира в имоти в България. Танев го посъветвал да регистрира дружество
и го насочил към адвокат. Така било създадено дружеството „Бостън Прайвит
Инвестмънт“ ООД, чиято единствена цел била да инвестира в имоти, нямало
друга дейност. Танев в качеството си на свидетел по това дело е посочил, че не
би казал, че бизнесът на съпрузите е общ, тъй като Д. създал фирмата, като
всичко във фирмата ставало чрез него. Танев и съпрузите В. били често
заедно. Съпрузите В. не били перфектното семейство, между тях имало
дрязги. Танев е посочил, че знае от кога са им влошени отношенията –
около година или осем месеца преди това /т.е. преди 01.03.2023 год./, като е
преживял с тях целия развод. Разговарял с тях да намерят дипломатично
решение на конфликта помежду си и при развода всеки да получи неговата
част. Сочи, че знае за делото за домашно насилие и други дела, но когато Д.
18
твърдяла, че е насилвана от съпруга си, вече била напуснала къщата.
Свидетелят сочи, че е чул за производства пред полицията и прокуратурата.
Представени са доказателства, че съгласно взето решение на 19.05.2023
год., Д. В. е продал на Д. В. дяловете си в общото им дружество „Бостън
Прайвит Инвестмънт“ ООД за един лев, след което молбата на Д. В. за
прекратяване на дружеството е оттеглена и производството по гр.д.№
322/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд е прекратено. Представени
са доказателства за образувано исково производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по
молба на дружеството „Кратер“ ЕООД срещу „Бостън Прайвит Инвестмънт“
ООД, за сключване на окончателен договор за продажба на недвижими имоти,
по предварителен договор подписан само от Д. В., както и арбитражно
решение, с което дружеството е осъдено да заплати сумата от 1 540 000 лв. По
искова молба на Д. В. било образувано гр.д.№ 210/2023 год. на РС - Бургас за
обявяване на предварителния договор подписан от Д. В. с „Кратер“ЕООД за
недействителен. Производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД е било прекратено с
определение на РС - Несебър от 29.05.2023 год. поради отказ от иска от страна
на „Кратер“ ООД заявен с молба, депозирана след сключване на брачния
договор между съпрузите.
По делото са представени копия от изпълнителни листи в полза на трети
лица срещу Д. В. по заповеди за изпълнение въз основа на записи на заповед,
издадени на 05.09.2022 год. по които тя е задължено лице за парични суми. Не
се оспорва и се установява от материалите по делото, че при подписване на
брачния договор изпълнителните дела по тези изпълнителни листи са били
прекратени, а оригиналите на изпълнителните листи - предадени на ответника
Д. В. в деня на подписване на брачния договор.
Представено е заявление от 28.02.2024 год. от Д. В. до Районна
прокуратура - Бургас, с която е направено искане за извършване на проверка
срещу управителя и представителя на ищцовото дружество - Таньо Танев за
преведени на 12.01.2022 год. от В. на Танев 43 232,67 канадски долара, за
покупка и доставка на лек автомобил, който не е бил закупен и доставен, а
преведените пари не са били върнати. По заявлението е постановен отказ за
образуване на наказателно производство съгласно постановление на РП-
Бургас от 21.02.2024 год. Не се оспорва, че от началото на 2024 год. Д. В. и
Таньо Танев са били във влошени отношения във връзка със спора за тези
19
пари.
От свидетелските показания на свидетелката А. П., адвокат по
професия, става ясно, че Д. В. се обърнал към нея за защита по спорове и дела
/тези посочени по-горе/, след като делото за развод със съпругата му Д. В.
било висящо. В периода след завеждане на брачното дело, Д. В. постоянно
разписвала и антидатирала документи, с цел да увреди интересите на Д., като
открито го заплашвала. Освен това Д. В. препращал на свидетелката
получавани по ел. пощата му порно клипове на Д. В., пуснати от нейния
любовник, както и заплахи, че Д. В. ще продължи да подписва увреждащи
документи докато трае развода, за да бъдат взети имотите му. След като
адвоката на Д. В. - Й. Б. „прибрал“ Ролс Ройса и мотоциклета „Харли
Дейвидсън“ на Д. В. за пазене след възбрана по симулативно изпълнително
дело, Д. В. получавал текстови съобщения и имейли със съдържание, че ако
иска да си ги вземе, трябва да плати съответно 200 000 лв. и 9 000 лв.
Свидетелката сочи, че за уреждане на отношенията между съпрузите В., както
и във връзка с имотите на дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънт“ ООД
между нея в качеството й на адвокат на Д. В. и адв. Н. Г., като адвокат на Д. В.
били проведени преговори. Стигнало се до споразумение, в един и същ ден да
бъдат уредени личните имуществени и търговските имуществени отношения
между съпрузите. Така в един ден били подписани брачния договор, договора
за продажба на дружествените дялове, цесии и откази от искове. Всичко било
подписано в кантората на нотариус *******************, а на Д. В. били
върнати оригинали на изпълнителни листи, по които били прекратени
изпълнителни дела, образувани от фиктивните кредитори на Д. В. по
подписани от нея документи. Към момента на подписване на брачния договор,
свидетелката проверила, че няма образувани други изпълнителни дела, а целта
на подписаните документи била да бъдат окончателно уредени всички
отношения на Д. В. с третите лица-мними кредитори. Свидетелката сочи, че
както тя, така и Д. В. не знаели за други задължения на Д. В. при подписване
на брачния договор. Свидетелката сочи, че познава Таньо Танев, като счита,
че той я е препоръчал на ответника Д. В. за адвокат. Сочи, че Танев бил в
течение на отношенията между страните преди и след развода, като знаел
добре, че Д. е виновна за развода, тъй като е обидила Д. с „тази връзка“, за
която всички научили. Танев споделял, че трябвало да му бъде прехвърлена
лека кола от дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънт“ ООД, за която
20
свидетелката знае, че е била прехвърлена по-късно от Д. на Танев.
Свидетелката не знае преди или след брачния договор Танев да е сключвал
сделки или договори с Д. В. След като бил изведен от общото им жилище
/след издаване на заповедта за незабавна защита по ЗЗДН/, Д. В. се установил
на хотел. През това време Д. В. му изпращала вулгарни клипове с нейно
участие. След подписване на брачния договор Д. пуснал на свидетелката запис
от среща, на която бил извикан от адв. Н. Г. - адвокат на Д. В., който го
заплашил, че ако не им плати хонорар, ще бъдат заведени дела по чл.135 за
отмяна на споразуменията по брачния договор. Свидетелката сочи, че тя и Д.
В. се видели с Танев преди той да свидетелства като доведен от Д. В. свидетел
по делото за прекратяване на дружеството /на 01.03.2023 год./. Разговаряли
предварително, а след съдебното заседание Танев и Д. останали заедно.
Единственото задължение, за което Танев споменал било това, че не му е
прехвърлена колата от дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънт“ ООД,
която по-късно му била прехвърлена.
Свидетелката П. Г. сочи, че познава Д. В. от началото на 2022 год., като
от тогава е негов преводач, относно договори, заверки и други документи,
които той е подписвал както в лично качество, така и за дружеството „Бостън
Прайвит Инвестмънт“ ООД. Свидетелката е присъствала в кантората на
нотариуса към момента на подписване на брачния договор, където била и Д.
В., както и адвокатите на страните. Съпрузите В. уреждали отношенията си с
оглед развода, като подписали брачния договор и други документи. След като
подписали, Д. В. предала на Д. В. всички оригинали по фалшиво заведени
дела срещу дружеството. Тогава той подписал прехвърлянето на дяловете на
общото им дружество в полза на Д. В., като й предал и 40 000 евро в брой.
Свидетелката разбрала, че предадените оригинали са подписани от Д. В.
документи в полза на фалшиви кредитори, като целта на подписаните при
нотариуса документи била, да бъдат уредени всички имуществени отношения.
Д. В. подписал документите при нотариуса в присъствието на адвокат П., Д. В.
и нейния адвокат Н. Г., след като те били преведени на Д. В. от свидетелката.
Той подписал документите с ясната идея, че няма задължения на Д. В. и на
дружеството към други лица. Свидетелката лично видяла, че на Д. В. били
предадени оригинали на изпълнителни листи по „фалшивите дела“. След като
предала оригиналите, Д. обещала, че няма да има никакви претенции спрямо
Д. Свидетелката сочи, че отношенията между съпрузите В. се обтегнали от
21
началото на 2022 година, когато Д. В. изчезвала и Д. не знаел къде се намира.
Знаело се, че поддържа интимна връзка с шофьора на Д. В. - И., както и с
много други мъже. От телефона си Д. показвал на свидетелката изпратени му
интимни клипове на Д. и И. Два пъти преди подписване на брачния договор
свидетелката чула разговори за изнудване на Д. за пари. Първият път - когато
адв. Г. по време на делото в Асеновград /за домашно насилие/ поканил Д. в
кантората си за разговор. Когато влязъл в кантората, Д. включил телефона си
на функция, която позволявала на стоящите в кола близо до кантората адв. К.
и свидетелката Г. да чуват техния разговор. Чули адв. Г. да казва на Д. В., че
ако не му даде 20 000 /свидетелката не е разбрала за каква валута става дума/
ще водят безкрайни дела срещу него и ще му вземат всички пари. Вторият път
бил, когато Д. В. изпратил на свидетелката клип за да извърши превод.
Адвокат Н. Г. казвал на Д. В., че ако не му даде пари, няма да прекрати делата
на измислените кредитори. Свидетелката знае, че Д. В. е злоупотребявала с
наркотици и алкохол /в този смисъл по делото са представени данни за нейни
полицейски задържания и налагани наказания в ***/, като никога не се е
занимавала с фирмените дела. След като се изнесла от къщата през юни 2022
год. Д. изпращала на Д. и есемеси със заплахи.
Свидетелят С. Д. познава бившите съпрузи В. от над пет години, сочи,
че е бил техен съсед и е виждал скандалите между тях, като през м.03.2022
год. Д. настояла да наемат шофьор. Появил се шофьорът И., с който Д.
започнала любовна връзка, Д. не се прибирала по цял ден, оставала да спи при
И. През м.06.2022 год. Д. и Д. жестоко се скарали. Свидетелят присъствал,
когато Д. си събирала багажа от дома им в С. В., а И. я чакал пред къщата.
След раздялата, отношенията между съпрузите В. били лоши, осъществявани
чрез адвокати. Свидетелят познава Таньо Танев, сочи, че Танев и Д. били
приятели до миналата година /т.е. до 2024 год./, докато не се скарали за
някаква кола.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се, основани на лични впечатления на свидетелите и
подкрепени от писмените доказателства по делото.
Окръжният съд е приел заключения на съдебно-оценителни и
икономически експертизи по отношение на пазарната стойност на имотите по
брачния договор, които нямат значение за спора и съдът не ги обсъжда.
22
При анализ на свидетелските показания на разпитаните свидетели
преценени ведно с кореспондиращите им писмени доказателства, съдът
намира за доказано твърдението на ответника Д. В., че отношенията между
съпрузите В. са започнали да се влошават още в началото на 2022 год., а след
м.06.2022 год. съпрузите В. са били във фактическа раздяла и в силно
обтегнати, нетърпими отношения, като общуването между тях по повод на
водени дела е било чрез техни адвокати. След фактическата раздяла
ответницата В. е извършила множество действия за злепоставяне на личните,
имуществени и бизнес интереси на ответника В., като е подписвала документи
за симулативни сделки - записи на заповеди и др. с мними нейни кредитори, а
чрез наети от нея адвокати изнудвала ответника В. за пари. Някои от мнимите
кредитори се снабдили срещу Д. В. с изпълнителни листи, като инициирали
изпълнителни дела, а други – завели съдебни дела. След проведени преговори
и постигнато споразумение между адвокатите на съпрузите за уреждане на
личните и бизнес отношения между тях, преди финализиране на развода им, в
кантората на нотариус ***************, в присъствие на свидетелката адв.
П., адв. Н. Г. и свидетелката Г. като преводач, в един и същи ден били
подписани множество документи между Д. В. и Д. В. в лично качество и като
съдружници в общото им дружество, включително - процесния брачен
договор и договора за прехвърляне на дружествени дялове. Част от
споразумението било, след подписване на документите, на ответника В. да
бъдат предадени оригинали на изпълнителни листи, издадени до този момент
в полза на привидните кредитори, което било направено в присъствието на
свидетелите, като изпълнителните производства по тази изпълнителни листи
били прекратени. Договорен бил също отказ от исковите претенции на
мнимия кредитор на дружеството „Бостън Прайвит Инвестмънт“ – ООД -
„Кратер“ ЕООД по предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като след подписване
на документите в кантората на нотариуса, това дружеството заявило отказ от
иска и производството по делото било прекратено. След подписване на
документите, Д. В. в присъствие на другите лица в кантората на нотариуса,
уверила Д. В., че няма други кредитори и задължения.
Установено е по делото, че към момента на издаване на процесните
записи на заповед от ответницата Д. В. - 12.01.2023 год., 15.01.2023 год.,
01.03.2023 год. съпрузите В. не само са били във фактическа раздяла, но са
били в силно влошени и нетърпими отношения, при които Д. В. чрез
23
неморални и укорими действия е демонстрирала незачитане на личността и
авторитета на Д. В., освен това заплашвала съпруга си, че ще му вземе
имотите и парите, като в изпълнение на тази закана подписала множество
документи, за несъществуващи реално нейни задължения и на общото им с
ответника Д. В. дружество. Показателно за симулативността на сделките
сключени от Д. В. за поети от нея задължения до подписване на брачния
договор, е обстоятелството, че след постигнатото споразумение между
адвокатите на съпрузите, всички манифестирани пред Д. В. претенции на
мнимите кредитори са отпаднали, а образуваните съдебни и изпълнителни
дела са били прекратени. Макар, че съдът в настоящото дело не би могъл да
обсъжда въпроса дали ищецът е привиден кредитор на ответницата В., във
връзка с преценката за знанието на ответника В. за задълженията на Д. В. към
ищеца, следва да се има предвид, че задълженията по процесните записи на
заповед са поети от Д. В. по същия начин, както са били поети към другите
привидни кредитори преди подписване на процесния брачен договор, за които
Танев е знаел, като също така е бил с ясна представа на отношенията между
съпрузите, но не е споделил с тогавашния си приятел Д. В. за поетите от Д. В.
задължения към него и неговото дружество. Установи се по делото, че до
началото на 2024 год., когато са преустановили приятелството си, ответникът
Д. В. и Таньо Танев - представител и управител на ищцовото дружество, са
поддържали близки лични и бизнес отношения, като Танев е бил в течение на
развитието на връзката и разрива между съпрузите, както и на настъпилата
между тях фактическа раздяла през м.06.2022 год. и причините за нея.
Липсват каквито и да е доказателства, че за периода след м.06.2022 год., към
момента на подписване на брачния договор, до момента на влошаване на
отношенията между Д. В. и Таньо Танев в началото на 2024 год., Танев или
някой друг е уведомил ответника Д. В. за задължения на ответницата Д. В.
към него и/или негово дружество.
Не може да бъде споделено възражението на въззивника, че към
релевантния момент ответникът В. е имал информация за реални кредитори
на ответницата В., тъй като от свидетелските показания на разпитаните
свидетели ясно се установява, че знанието на ответника В. е било само за
лица, които са били мними кредитори на ответницата В. за несъществуващи
задължения преди подписване на договора. Свидетелските показания
непротиворечиво сочат, че след подписването на брачния договор, ведно с
24
други документи и получаването на оригиналите на изпълнителните листи
издадени в полза на мнимите кредитори, ответникът Д. В. е бил със
съзнанието, че всички финансови отношения на ответницата В. с трети лица
са уредени, в какъвто смисъл тя е изказала и уверение пред другите
присъстващи на 19.05.2023 год. в кантората на нотариус ************, а
свидетелката П. лично е извършила проверка за липсата на заведени
изпълнителни дела спрямо Д. В. или срещу дружеството, в което съпрузите са
били съдружници. Ищецът не твърди, че преди сключване или към момента на
сключване на брачния договор и на втората сделка, по някакъв начин - лично
или чрез трето лице е уведомил Д. В. за задължения на Д. В. към него и/или
към негово дружество. Знанието на Д. В. за такива задължения не се
установява от нито едно доказателство по делото, като надлежно се
опровергава от обсъдените по-горе от съда доказателства по делото. Противно
на възраженията на въззивника, не са установени действителни задължения на
Д. В. и към други кредитори, за които Д. В. да е бил известен към момента на
участието му в процесните сделки.
Неоснователно е също възражението, че втората сделка предмет на
исковата претенция по делото - за покупко-продажба на недвижим имот от
11.07.2023 г., **************************** /погрешно описана в
обжалваното решение като ******************************/ на нотариус
*****************, следва да бъде преценена като безвъзмездна. По сделката
е договорена цена, като без значение за прехвърляне на собствеността е дали
тя е била заплатена или не. Отделно от това, ищецът няма правен интерес да
твърди, че втората сделка е безвъзмездна – т.е. че прикрива дарение, тъй като
в този случай сделката по покупко-продажба би била нищожна, а предмет на
иска по чл. 135 от ЗЗД могат да бъдат само действителни сделки между
ответниците В.
Предвид горното, е установено, че въпреки, че към моментите, в които
се твърди, че са възникнали задълженията на ответницата Д. В. към ищеца по
делото и неговия праводател - 12.01.2023 год., 15.01.2023 год., 01.03.2023
год., ответниците В. формално са били в брачна връзка, влошените и
нетърпими фактически отношения между тях изключват всякакво взаимно
споделяне и общ интерес. Предвид опровергаващите доказателства събрани
по делото съдът намира, че презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД за
знанието на ответника Д. В. за задълженията на съпругата Д. В. към
25
ищеца и/или неговия праводател към момента на сключване на брачния
договор и впоследствие при прехвърляне на имота по втората сделка, е
надлежно оборена. Обратното доказване от страна на ответника Д. В. е
пълно, с допустими по ГПК доказателствени средства, чрез достоверни
доказателства, които са в съответствие с всички други обстоятелства
установени по делото. Ето защо съдът намира за установено по делото, че към
момента на сключване на брачния договор, както и впоследствие към момента
на прехвърляне на процесните недвижими имоти по втората атакувана сделка,
за 1/2 ид.ч. от тях, Д. В. в лично качеството и като представител на ответното
дружество не е знаел за задължения на ответницата Д. В. към ищеца и неговия
праводател и/или към други кредитори.
Горното сочи, че не са установени всички кумулативно изискуеми
елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е стигнал до идентични правни изводи за неоснователност на
исковите претенции, макар частично по различни съображения, Бургаският
окръжен съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено от настоящия съд. Предвид неточното описание в обжалваното
решение на нотариалния акт, с който е извършена втората сделка, настоящият
съд намира, че за процесуална икономия няма пречка да преповтори
диспозитива на обжалваното решение, като извърши точно описание на
характеристиките на нотариалния акт по втората сделка.
С оглед изхода от делото, в полза на въззиваемите Д. В. и
представляваното от него дружество следва да се присъдят направените пред
въззивния съд разноски за заплатени адвокатски възнаграждения.
Представени са доказателства за заплатени от всеки един от двамата
въззиваеми в полза на представлявалите ги адвокати адвокатски
възнаграждения за защита пред въззивния съд от по 4500 лв. Насрещната
страна е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Предвид правната и фактическа сложност на делото, реално извършените от
адвокатите на горепосочените въззиваеми действия по тяхната защита, както и
при зачитане на паритет, предвид заплатеното от насрещната възнаграждение
за защита пред въззивния съд от 9000 лв., съдът намира възражението за
прекомерност за неоснователно и присъжда разноските по делото направени
26
от въззиваемите за заплащане на адвокатско възнаграждение за всеки от тях в
пълен размер от по 4500 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194 от 17.03.2025 год. по гр.д. № 125/24
год. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което са отхвърлени предявените от
„БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000,
ул. „Гладстон“ № 63, ет. партер и адрес за връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул.
„Я. С.“ № **, ет. *, против Д. А. В., с ЕГН **********, с адрес за връчване:
гр. А., ул. „Ч.“ № *, Д. А. В., с ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за
пребиваване № *********, изд. на **.**.** г. от МВР - Б., роден на
********************************************************, с адрес за
връчване: гр. Свети Влас, п.к. 12 8259, ж.к. Инцараки-5 № 104 и „ДЖЕЙ ЕЙ
ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. А.
В., с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, искове с правно
основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите, за обявяване за
относително недействителни по отношение на „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ
ДЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Таньо Стойков
Танев, с адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. „Гладстон“ № 63, ет.
партер, поредица от увреждащи сделки, а именно:
-сделката обективирана в брачен договор с нотариална заверка на
подписите и съдържанието от **.**.**** г., сключен по реда на чл. 37 от
Семейния кодекс, вписан в СВ - Н., с рег.
**************************************************************************************************************,
в частта , в която страните са уговорили преминаване в режим на
разделност на недвижим имот, който е поставен в лична и изключителна
собственост на ответника Д. А. В. и който недвижим имот представлява:
1/2 /една втора/ от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.***,
находящ се в гр. С. В., общ. Н., обл. Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. С. В., м. И., с площ
от 794 кв.м, а по кадастрални скица с площ от 763 кв.м, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за
27
друг курортно-рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на поземления имот:
11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504,***; 11538.15.**,
ведно с 1/2 /една втора/ от построената в имота сграда с идентификатор
11538.504.***.*, с адрес на сградата: гр. С. В., м. И., със застроена площ: 99
кв.м, брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, както и на
-сделка обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот от 11.07.2023 г., №
**************************************************************** на
1/2 /една втора/ от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.***,
находящ се в гр. С. В., общ. Н., обл. Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на поземления имот: гр. С. В., м. И., с площ
от 794 кв.м, а по кадастрални скица с площ от 763 кв.м, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг курортно-рекреационен обект, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 494, кв. 21, парцел I при съседи на поземления имот:
11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504.***; 11538.504,***; 11538.15.**,
ведно с 1/2 /една втора/ от построената в имота сграда с идентификатор
11538.504.***.*, с адрес на сградата: гр. С. В., м. И., със застроена площ: 99
кв.м,брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, като неоснователни.
Осъдено е „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление:
гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Гладстон" № 63, ет. партер и адрес за връчване/
съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. * да заплати на Д. А. В., с ЛНЧ
**********, притежаващ разрешение за пребиваване № *************, изд.
на **.**.** г. от МВР - Б., роден на
*********************************************************************,
с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, разноски по делото в
размер на 454,86 лв. Осъдено е „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на
управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Гладстон" № 63, ет. партер и адрес за
връчване/ съдебен адрес: гр. П., ул. „Я. С.“ № **, ет. * да заплати на „ДЖЕЙ
ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Д.
28
А. В., с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, разноски по
делото в размер на 10 703,74 лв.
ОСЪЖДА „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление:
гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Гладстон" № 63, ет. партер да заплати на Д. А. В., с
ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за пребиваване № *********, изд.
на **.**.** г. от МВР - Б., роден на
*************************************************************, с
адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, направени пред
въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Таньо Стойков Танев, с адрес на управление:
гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Гладстон" № 63, ет. партер да заплати на „ДЖЕЙ
ЕЙ ВИ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя
Д. А. В., с адрес за връчване: гр. С. В., п.к. ****, ж.к. И.-* № ***, направени
пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4500 лв. / четири хиляди и петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29