№ 1142
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100109720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „О ф.“ЕООД срещу ИЛ. Т. К. обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, ал.2
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 42500,00лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на искова молба -02,08,2021год. до изплащане
на вземането, сума в размер на 3825,00лв.-договорна възнаградителна лихва, за периода от
08,11,2017год. до 08,11,2019год., сума в размер на 7472,92лв.-мораторна неустойка, за
периода от 08,11,2019год. до 02,08,2021год., а при условията на евентуалност иск с
пр.осн.чл.59 от ЗЗД за сума в размер на 42500,00лв.- главница, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Излагат се съображения ищецът да се легитимира като кредитор на ответника на
основание договор за цесия от 23,09,2020год., по силата на който „Р.р.“ЕООД/ цедент/
прехвърля на „0 ф.“ЕООД вземане на цедента срещу И.К., в качеството му на заемодател по
договор за заем от 08,11,2017год. На основание договор за заем Р.р. ЕООД , в качеството на
заемодател предоставя на И.К., в качеството на заемател сума от 42500лв. с краен срок на
връщане –две години от датата на заемане или 08,11,2019год. По силата на чл.3 е договорена
възнаградителна лихва в размер на 4,5% годишна лихва, а при просрочие на задължението
върху неизплатената част от заема се дължи ОЛП, увеличен с 10 пункта. Поддържа да не е
налице изпълнение на задължението.
Ответникът-ИЛ. Т. К. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага
становище за неоснователност на исковата претенция. Релевира възражение за нищожност
1
на договор за цесия на осн.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл.26, ал.2 пр.4 от ЗЗД. Поддържа
единствената цел на договора да е заобикаляне на закона, с цел увреждане на кредиторите
на Р.р. ЕООД и попълване на масата на несъстоятелността на това дружество. Сочи на
инициирано производство по т.д.№433/2020год. на 20 състав по молба за обявяване в
несъстоятелност от 26,02,2020год. Твърди договор за цесия да е симулативен. Сочи да не е
породил действие поради неизпълнение на задължението на цесионера за заплащане на
цената съгласно уговореното в чл.2 от договора. Оспорва уведомлението за цесията
извършено с ИМ. Релевира възражение за погасителна давност по отношение вземането за
възнаградителна лихва.
Съобразно горното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От договор за заем от 08,11,2017год. е видно, че Р.р. ЕООД, в качеството на
заемодател предоставя на ИЛ. Т. К., в качеството на заемател паричен заем в размер на
42500,00лв., чрез банков превод-чл.1 от договора.
С чл.3 е предвидена договорна възнаградителна лихва в размер на 4,5% за периода
на действие на договора.
С чл.4 е договорена мораторна неустойка в размер на ОЛП увеличен с 10 пункта за
всеки ден просрочие.
Предвиден е падеж на задължението за връщане на заетата сума до 2 години от
датата на заемане-чл.5.
Приложено е извлечение от банкова сметка на Р.р. ЕООД, от което е видно
нареждане на превод в полза на И.К. на сума в размер на 42500лв. на 08,11,2017год.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че заемната сума от 42500,00лв. е преведена
по сметка на ответника на 08,11,2017год. Възнаградителната лихва за релевираният период
съгласно чл.3 от договора е 3825,00лв., а мораторна неустойка за периода от 08,11,2019год.
до 02,08,2021год. е 7472,92лв.
Представен е договор за прехвърляне на вземания, сключен на 23,09,2020год. между
Р.р. ЕООД, в качеството на цедент и 0 ф. ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията на цедента към ИЛ. Т. К. в размер на
42500,00лв., възникнали на основание договор за заем от 08,11,2017год. Вземанията се
прехвърлят срещу цена в размер на 42500лв., което следва да бъде извършено в срок от
60работни дни от сключването на договора. С преводно нареждане от 01,10,2020год., е
видно сума в размер на 42500лв. да е преведена на цедента от ищеца с основание договор.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
2
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.99 от
ЗЗД, вр.чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
С оглед релевираното възражение за нищожност на договор за цесия от ответната
страна, съществуването на същото правоотношение е преюдициално относно преценка
дължимостта на вземането по договор за заем, доколкото обуславя материалноправната
легитимация на ищеца като кредитор.
Съдът дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност възражения за
нищожност, както следва: заобикаляне на закона, липса на основание и привидност.
Възражението за нищожност на договор за цесия на осн.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД-
заобикаляне на закона:
При заобикаляне на закона страните целят постигане на забранен от закона резултат/
установен с императивна правна норма/ посредством разрешени сделки, поради което в
тежест на ответната страна е да установи извършването на сделка/и, които не противоречат
на закона, постигане на непозволен от закона правен резултат като страните по сделката
следва да целят именно този забранен резултат. В конкретната хипотеза не се установи
забранен резултат с извършената цесия, поради което възражението е неоснователно.
Възражение за нищожност по чл.26, ал.2, пр.4 –липса на основание:
Това основание за недействителност е приложимо само при каузалните сделки, т.е.
тези, при които се предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея друга
престация. В чл.26, ал.2 от ЗЗД е установена оборима законна презумпция, съгласно която
основанието се предполага до доказване на противното, следователно в тежест на
ответника, позоваващ се на липсата на основание е да обори презумпцията за наличието му.
За действителността на договора за цесия е без значение, какво е основанието на договора.
При възмезден договор за цесия, какъвто е договор от 23,09,2020год. основанието е ясно,
тъй като съставлява насрещна престация. Ответникът не ангажира доказателства сочещи на
оборване на презумпцията или друга цел на страните по цесията.
Възражението за нищожност по Чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД :
Релевантните факти обуславящи основателност на иска с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от
ЗЗД са свързани с установяване на привидност на процесния договор за цесия. Привидни са
договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с правата и задълженията на
сделката, която сключват. Когато волята на страните е да се създадат привидни правни
последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение,
симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото
съглашение, поражда действие само, ако отговаря на изискванията за неговата
действителност. В процесния случай следва да бъде установено, че страните по договора за
цесия не желаят настъпването на правните последици на същия, което с оглед релевираните
3
твърдения да се осуети удовлетворяване на кредиторите на цедента, посредством
прехвърляне на вземането е изначално неоснователно.
Възражението за нищожност на цесията поради липса на плащане на цената по
сделката, съдът намира да е релевирано от ответника като трето лице при липса на правен
интерес, поради което не подлежи на разглеждане.
Съобразно изложеното съдът приема ищецът да се легитимира като кредитор по
договор за цесия във връзка с договор за заем.
Относно наличие на вземане по договор за заем:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да се установи наличието на
предвидените законови предпоставки на чл.240 от ЗЗД, а именно наличие на валидно
възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за заем.
Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в
собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга заместима
вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума или вещ
предмет на заемното правоотношение. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
основание договор за цесия, то за основателността на исковата претенция е релевантно и
възникването на облигационно правоотношение между „Р.р.“ЕООД и „0 ф.“ЕООД от
23,09,2020год.
По исковата претенция с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 42500лева–
главница по договор за заем от 08,11,2017год.;
Представеният договор от 08,11,2017год. сочи на постигнато съглашение за
предоставяне на паричен заем, като е установено предаване на сумата от заемодателят на
заемателя, предвид което е възникнало и задължение за връщането й в размер на 42500лв.
Договорен е срок за връщане на сумата до 2 години от усвояване или с оглед
получаването на 08,11,2017год. падеж на задължението е 08,11,2019год.
От ответната страна не са представени доказателства за връщане на сумата, поради
което исковата претенция е основателна за сума в размер на 42500,00лв.
По иска с пр.осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД за сума в размер на 3825,00лева,
възнаградителна лихва, за периода от 08,11,2017год. до 08,11,2019год.:
На осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД е договорена лихва за ползването на предоставената в заем
парична сума в размер на 4,5% годишна лихва, която има характер на възнаграждение за
ползването на предоставената в заем сума. Същата е дължима за периода, считано от
08,11,2017год. до 08,11,2019год. в размер на 3825,00лева, с оглед заключение на ССчЕ,
поради което исковата претенция е основателна в пълен размер.
По релевираното възражение от ответната страна по реда на чл. 120 от ЗЗД за изтекла
погасителна давност.
Относно задължението за лихва е приложима тригодишна давност съобразно чл. 111,
б.“в“ от ЗЗД. Исковата молба е подадена на 02,08,2021г., т.е. погасени по давност са всички
4
лихви преди 02,08,2018г. Ето защо възнаградителната лихва за периода от 02,08,2018год. до
08,11,2019год. определена по реда на чл.162 от ГПК е в размер на 2422,49лв., в който
размер исковата претенция е основателна./42500*4,5%/360=5,3125дн./
По иска с пр.кв.чл.92, ал.1 от ЗЗД за сума 7472,92лв.:
Елементите от фактическия състав на претенцията за неустойка включват наличие на
валидно изискуемо облигационно правоотношение, изправност на ищеца по него, валидно
неустоечно съглашение за плащане на парична сума, просрочие на задължението на
ответника на падежа, размер на задължението. Същите са в тежест на ищеца.
Постигнатото съглашение в т.4 съставлява договорна мораторна неустойка при
забавено изпълнение в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта върху забавената част за всеки
ден забава.
Установи се по делото неизпълнение на задължението на ответника за плащане на
главница по договор за заем след падежа-08,11,2019год., поради което е възникнало
условието за заплащане на неустойка за забава. Същата е дължима за периода от падежа-
08,11,2019год. до 12,03,2020год. и от 09,04,2020год. до 02,08,2021год. предвид разпоредбата
на чл.6 от ЗМДВИП.
В първоначалната редакция на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. до
отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Действието
на тази норма е от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., когато със Закона за изменение и
допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г., обнародван в брой 28 на ДВ
чл.6 от закона е изменен като действието е ограничено до определена категория
кредитори-банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции,
включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или
трети лица,. Изменението е в сила от 09.04.2020г.
Размерът на задължението за неустойка за забава определен съгласно ССчЕ върху
главница от 42500лева е 7472,92лева. При съобразяване на горните мотиви и на осн.чл.162
от ГПК съдът определя неустойка:
-за периода от 08,11,2019год. до 12,03,2020год.в размер на 1463,88лв.
-за периода от 09,04,2020год. до 02,08,2021год. в размер на 5595,80лв. или общо
задължението за неустойка е 7059,68лв., в който размер исковата претенция е
основателна./42500*10%/360=11,8055дн/.
Производството по делото, в частта по евентуалната искова претенция следва да бъде
прекратено. С разпореждане от 09,02,22год. съдът е дал указания за отстраняване на
нередовност на исковата молба като в указания срок до 23,02,2022год., вкл. и в съдебно
заседание проведено на 30,03,2022год. последните не са изпълнени. /не са изложени
обстоятелства обосноваващи обедняване на ищеца, при твърдение за липса на престация към
5
ответника, а легитимацията е обоснована само с вземане произтичащо от договор за заем/.
Ето защо налице са предпоставките на чл.129, ал.3, вр.ал.1 от ГПК и делото в тази част
следва да бъде прекратено.
Съобразно изложеното, съдът постанови решението.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, с оглед уважената част от
иска, но не се претендират.
С оглед отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 82,80лв. от общо 2760,00лв.-
адв.възнаграждение./Съдът намира възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършени процесуални
действия и бр. съдебни заседания, поради което приема адв. хонорар в размер на
2300,00лв./мин.по чл.7, ал.2 от НМРАВ е 2143,93лв./, с ДДС от 460,00лв. общо в размер на
2760,00лв./.
Мотивиран от горното СГС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛ. Т. К., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.”****, със съд.адрес
гр.София, ул.**** да заплати на „0 ф.“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес гр.София,
ул.****, партер, ап.34 на осн.чл.чл.99 ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от
ЗЗД сума в размер на 42500,00лева -главница по договор за заем от 08,11,2017год., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-02,08,2021год. до изплащане на вземането,
сума в размер на 2422,49лв.-възнаградителна лихва, за периода от 02,08,2018год. до
08,11,2019год., сума в размер на 7059,68лв., представляваща мораторна неустойка, за
периода от 08,11,2019год. до 12,03,2020год. и за периода от 09,04,2020год. до 02,08,2021год.,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за възнаградителна лихва, за периода от
08,11,2017год. до 01,08,2018год. и до пълния предявен размер поради погасено по давност
право на принудително изпълнение, за мораторна неустойка за горницата над 7059,68лв. до
7472,92лв. и за периода от 13,03,2020год. до 08,04,2020год. като неоснователни.
ОСЪЖДА „0 ф.“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес гр.София, ул.****, партер,
ап.34 да заплати на ИЛ. Т. К., с ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.”****, със съд.адрес
гр.София, ул.**** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 82,80лв.-разноски.
ПРЕКРАТЯВА гр.дело №9720/2021г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І
14състав, в частта по евентуалната осъдителната претенция за сума в размер на
42500,00лв., ведно със законна лихва от ИМ до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
6
му на страните, а в прекратителната част с характер на определение в 1 седмичен срок.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7