Определение по дело №257/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                                  27.05.2020г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                       гражданско отделение, втори състав                

На 27.05.2020година

В закрито заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ И.

                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.  гр. дело №257по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Е.Т., против Решение №307/18.02.2020г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№721/2019г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на М.И.М. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1912,81лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.-01.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата 1646,86лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 265,95лв. - от 01.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 210,93 лева - лихва за забава върху главницата от 1646,86лв. от забавата до подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 380,00лв. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати ДТ в размер на 84,95лв. и разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС, както и 5лв. ДТ за издаване на изпълнителен лист.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната   жалба и отговора, както следва:

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени  съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния  период приложими са Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане  и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въззивникът сочи, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, според ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, при което е неприложимо правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, получен като частно между дневния и нощния труд - 8:7. Именно защото за държавните служители в МВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1 (едно), в специалния ЗМВР и издадените подзаконови актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни и не е създадена разпоредба, идентична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

 По тези съображения се моли за отмяна решението на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият М.М., чрез пълномощника си адв.Д.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Заявил е и претенция за присъждане на разноските във въззивното производство.  

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Предвид горното, ЯОС

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.08.2020г. от 9.30ч.

За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение за становища по доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                         

                            

                                                                                                   2.