Определение по дело №771/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2127
Дата: 6 юни 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101000771
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……../….....06.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                                                                ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно търговско дело № 771 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 22033/26.03.2019г. на Вива Прима” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” №81 В, ет.8, против Решение № 930/06.03.2019 г., постановено по гр.д. № 9239/2017 г. по описа на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д.Г.Я., ЕГН **********, искове както следва:

- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че съществува част от вземането, за което по ч.гр.д. № 3612/2017г. по описа на ВРС е издадена Заповед № 1923/21.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 137,28 лв., представляваща дължимо възнаграждение за използвани от длъжника, но незаплатени далекосъобщителни услуги, по Договор за далекосъобщителни услуги от 08.10.2010г. с индивидуален клиентски № ****, дължима съгласно фактура от 15.09.2014г. с падеж на плащане 03.10.2014г. за отчетен период 15.08.2014г.  до 14.09.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и

- иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 375,90лв. - неустойка за неизпълнение на договор от 08.10.2010г.  в размер на сбора от дължимите месечни абонаменти такси до края на срока на договора.

В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е постановено при наличие на основания за спиране на делото, каквото искане е направено с молба от 18.02.2019г. и по което няма произнасяне. Решението не е съобразено с постигнатото между страните в хода на процеса извънсъдебно споразумение, с което ответната страна признава, че дължи процесните суми и дори е заплатила първата от уговорените вноски в размер на 339.39 лева. Наред с това се поддържа и материална незаконосъобразност на решението поради неправилност на извода за недоказана активна материална легитимация.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си, поето със сключеното между страните споразумение от 12.02.2019г., да депозира своевременно искане за спиране на делото. Независимо от това неизпълнение на ищеца, ответникът е извършил плащане на 08.03.2019г. на първата вноска в размер на 339.39 лева. Счита за недоказан факта на прехвърляне на процесното вземане от „БТК“ЕАД на „С.Г.Груп“ООД, което впоследствие го е прехвърлило на ищеца. Недоказан е фактът на уведомяване на длъжника за цесията, което е следвало да се извърши от първоначалния кредитор – „БТК“ЕАД. Упълномощаването от цедента с правата по чл.99 от ЗЗД е нищожно поради невъзможен предмет, тъй като предмет на упълномощаването могат да бъдат само права, но не и задължения. Уведомяването с исковата молба е без правно значение, тъй като е извършено от цесионер.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни кои от вземанията за главница и неустойка и в каква част счита за погасени с изплатената от ответника в хода на процеса сума от 339.39 лева и кои вземания са останали непогасени, както и да посочи на коя дата е извършено плащането на сумата от 339.39 лева, като при неизпълнение производството по делото ще бъде оставено без движение.

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 22033/26.03.2019г. на Вива Прима” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” №81 В, ет.8, против Решение № 930/06.03.2019 г., постановено по гр.д. № 9239/2017 г. по описа на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д.Г.Я., ЕГН **********, както следва: иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че съществува част от вземането, за което по ч.гр.д. № 3612/2017г. по описа на ВРС е издадена Заповед № 1923/21.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 137,28 лв., представляваща дължимо възнаграждение за използвани от длъжника, но незаплатени далекосъобщителни услуги, по Договор за далекосъобщителни услуги от 08.10.2010г. с индивидуален клиентски № ****, дължима съгласно фактура от 15.09.2014г. с падеж на плащане 03.10.2014г. за отчетен период 15.08.2014г.  до 14.09.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 375,90лв. - неустойка за неизпълнение на договор от 08.10.2010г.  в размер на сбора от дължимите месечни абонаменти такси до края на срока на договора.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.07.2019г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                       2.