Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1447
гр.***, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 4884 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 11, ет.3, чрез управителя – Б.С., с посочен
съдебен адрес:***, против Наказателно постановление № 440466-F463455 от 14.05.2019г., издадено от Даниел
Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата),
вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185,
ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. На първо място се застъпва, че е налице
разминаване между точния час на започване на проверката и изваждане на „Х“
отчета, посечени в АУАН и НП. Развиват се подробни съображения в тази насока,
като се достига до извод, че е нарушено правото на санкционирания субект да
разбере кога точно се твърди, че е осъществено нарушението, за което е
санкциониран. На следващо място се застъпва, че фактическите изводи за
разминаване от 2 часа и 25 минути между часа на ФУ и реалното астрономическо
време, са недоказани доколкото не е ясно дали е направено сверяване с БИМ. На
последно място се релевират доводи за процесуални нарушения на чл. 40, ал.1 ЗАНН, свързани с това, че двамата свидетели, посочени в акта, не са били
свидетели-очевидци на самата проверка.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател не изпраща представител. В депозирана писмено
становище жалбата се поддържа изцяло, като изтъканите в нея доводи се
преповтарят и конкретизират. Пледира се за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-***, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Стоилова, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, а в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което и пледира за потвърждение на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 8) - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 12.10.2019г., а жалбата е депозирана на 17.10.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 22.12.2018г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – магазин „***“,
находящ се в гр. ***, бул. „***“ № 6.
На 22.12.2018г. св. Х.К. – инспектор по
приходите в ТД на НАП-*** осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. В 16.24 часа същият извършил
контролна покупка (капаро на стойност 100 лева), при което служителят в обекта
издал фискален бон, в който било отразено, че часът на покупката е „18.59“ часа.
След направената покупка, св. К. се легитимирал и пристъпил към проверка в
обекта, като констатирал, че там е инсталирано и функционира фискално устройство
за отчитане на продажбите – „Daisy Micro C-01
KL” с ИН на ФУ № DY 366607. В 16.50 часа бил изваден дневен
финансов „Х“ отчет, в който обаче като час било отразено „19.15 часа“. Била
издадена и сторно бележка (л. 28) за сторниране на сумата по контролната
покупка. В 16.55 часа св. К. пристъпил към съставяне на ПИП, като именно този
час отразил в документа, като начало на проверката. В протокола свидетелят
посочил, че е констатирал нередовност, изразяваща се в разминаване между часа
на фискалното устройство и астрономическото време с повече от 2 часа. След
приключване на проверката инспекторът поканил представител на дружеството да се
яви в ТД на НАП-*** за представяне на документи и съставяне на АУАН.
На 28.12.2018г. упълномощено лице се
явило в ТД на НАП-***, като в негово присъствие бил съставен АУАН с № F463455. Актосъставителят описал в акта констатираното
при проверката на 22.12.2018г. нарушение, като го квалифицирал като нарушение
на чл. 25 ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС. Предявил
и връчил екземпляр от акта на упълномощеното лице, срещу подпис. Пълномощникът
получил препис от акта, като в графата за възражения вписал, че: „Техническото състояние на батерията на
касовия апарат не е довело до ощетяване на фиска“.
В последствие на 14.05.2019г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. Не дал вяра на изложеното във
възражението и на основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС търговецът
бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 29-31 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
посочването в АУАН на двама свидетели, които не са очевидци на проверката, без
да са уточнени ЕГН и адрес. Съгласно чл. 40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът може да се състави дори и в
отсъствие на свидетели. В конкретния случай, АУАН, с който е установено
нарушението, е издаден именно въз основа на официален документ – ПИП (л.11-13).
В този ред на мисли, въобще не е било нужно при съставянето му да се посочва
свидетел/свидетели, като вписването на такива не може да се третира като
съществено нарушение. Действително разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН
регламентира посочване на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН и липсата на тези
реквизити съставлява нарушение на посочената правна норма. Съдът обаче намира,
че в конкретната хипотеза това нарушение не е съществено, тъй като с него не се
накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния
контрол върху законосъобразността на НП. Изискването за вписване на адрес и ЕГН
на свидетелите в АУАН има за цел осигуряване тяхното присъствие при евентуално
оспорване и необходимост от установяване на фактите, за които са вписани.
Адресът и ЕГН на свидетеля, сами по себе си нямат никакво отношение към
обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, те не
са съществен елемент от съдържанието му, и тяхната липса, макар и да съставлява
нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.
Дори хипотетично
да се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно по реквизити
/което, както стана дума не се възприема от настоящия състав/, налице са
предпоставки за прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН, която предвижда, че
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Изрично в този смисъл са и
задължителните указания дадени още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива
нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя,
нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
По отношение на
твърденията за неяснота и разминаване в часовете на започване на проверката и
разпечатване на „Х“ отчета, съдът следва да посочи, че в хода на съдебното
следствие св. К. обосновано поясни, че първо е била извършена контролната
покупка и за нея е бил издаден фискален бон. Същият не можа да се сети точно в
колко часа е извършена тази покупка, но посочи, че часът на фискалния бон е бил
пренесен в последствие в сторно бележката (л. 28), с уточнението че между този
час и действителното астрономическо време е било налице разминаване с 2 часа и
25 минути. Видно от въпросната сторно бележка – часът на фискалната бележка,
отразен в нея е 18.59 часа, което с оглед горните разяснения сочи, че покупката
е била извършена реално в 16.24 часа. Видно отново от обясненията на
актосъставителя – след това е последвала легитимация, сторниране на операцията
и изваждане на „Х“ отчет, като последното е станало точно в 16.50 часа, но
часът в отчета отново е бил с 2 часа и 25 минути напред – т.е. в отчета часът е
посочен като „19.15“. Непосредствено след това – в 16.55 часа свидетелят е
пристъпил към съставяне на ПИП за проверката, като в него за начален час е
отразил момента на започване на съставяне на протокола (16.55 часа). При тези
факти, съдът счита че хронологията на събитията е изяснена и съответства изцяло
на процесните документи, посочени и обсъдени по-горе, при което не се
наблюдават съществени нарушения, които да са възпрепятствали дружеството да
„разбере“ в какво е „обвинено“.
По същество. Съгласно
действалата към момента на проверката разпоредбата на чл. 25, ал. 7 (сега ал. 8) от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са задължени да поддържат показанията на
часовника-календар на ФУ в съответствие с астрономическото време и да не
допускат отклонения, по-големи от 2 часа. Цитираната
Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС и в тази връзка
представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на нормата на чл. 118 ЗДДС.
При преценка на
изтъкнатите по-горе фактически обстоятелства съдът намира за категорично и
безспорно установен факта, че на посочената в НП дата при извършена проверка в
търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, при извършване на контролна покупка от ФУ и
принтиране на „Х“ отчет, се констатирало, че часовникът на ФУ работи с
отклонение от астрономическото време от 2 часа и 25 минути. Поради това съдът
счита, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа
часовника-календар на ФУ в съответствие с астрономическото време, като не
допуска отклонения, по-големи от два часа, като по този начин е нарушил
разпоредбата на цитираната правна норма, както правилно е приел АНО.
Възражението, че
нарушението не е доказано, поради това, че реалното астрономическо време не е
било установено съгласно БИМ – не се възприемат от съда. Видно от показанията
на актосъставителя – реалното време е установено посредством справка с мобилния
му телефон, който пък от своя страна получава времето директно от Интернет –
т.е. без намеса от страна на потребителя и то с достатъчно голяма точност.
Възможността на смарт-телефоните да бъдат он-лайн сверявани по всяко едно време
по автоматичен път, чрез връзката им с Интернет, по мнение на настоящия състав
гарантира в достатъчна степен, че показанието е коректно. Още повече, че констатациите
за разминаване с 2 часа и 25 минути са били посочени още в ПИП – без спрямо тях
да се възрази по какъвто и да е начин. Не следва да се подминава и че при
връчване на АУАН – представителят на жалбоподателя изрично и собственоръчно е
посочил, че действително е налице разминаване, че то се дължи на батерията на
фискалното устройство, но според него не се отразява на фиска.
На база всичко горепосочено съдът счита,
че в конкретния случай нарушението е безспорно доказано и правилно
квалифицирано.
При
доказано нарушение, правилно АНО е приложил относимата санкционна норма. В
изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В случая не е установено укриване на приходи, поради което правилно
е наложена именно санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1
от ЗДДС. Относно конкретния размер на санкцията, то АНО я е индивидуализирал
във възможно най-ниските предели, поради което и съдът няма как допълнително да
я намали.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Обстоятелството, че нарушителят
не е санкциониран за други подобни нарушения има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи
няма как сам по себе си да обуслови извод за маловажност, защото именно този
факт е предпоставка за налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, а не по основния на чл. 185, ал. 2 от същия закон. За да
бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са
налице някакви изключителни обстоятелства, отличаващи го от всички останали
нарушения от този род, а такива по делото не са установени. Тъкмо напротив –
видно от показанията на актосъставителя – въпросното разминаване е било налично
достатъчно дълго време преди проверката, а видно от изявленията на пълномощника
в акта – дружеството дори е знаело, че се касае до влошено техническо състояние
на батерията, но очевидно не е взело мерки, за да я поправи.
Поради горното съдът намира жалбата за
неоснователна, поради което и следва да потвърди обжалвания акт.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 440466-F463455 от 14.05.2019г., издадено от
Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25 ал.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата),
вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 185,
ал.1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.