№ 973
гр. Русе, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520102882 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ и
насрещен иск с правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Миг Маркет“ ЕООД срещу В. Д. К., в
която се твърди, че ответникът е бивш служител на ищцовото дружество,
който до 19.04.2024г. изпълнявал по трудово правоотношение длъжността
„търговски представител“ в отдел „Дограма“ в „Миг Маркет“ ЕООД, с място
на работа в гр. София, ул. „Боровец“ № 11. Във връзка с изпълнение на
служебните задължения на ответника, управителят на ищцовото дружество
издал заповед от 26.02.2024г. за извършване на проверка на всички издадени
оферти и поръчки за производство и монтаж на дограма и финансови
постъпления по тях в разплащателните сметки и касата на дружеството за
офиса в гр. София. При проверката било констатирано, че ответникът е
представил в дружеството разходни касови ордери, подписани от лицето Г. Х.
С., съгласно които са му платени от ответника суми за извършени монтажи,
като е установено, че лицето Г. Х. не е подписвал тези разходни касови ордери
и не е получавал размера на упоменатите в тях суми, а по-нисък такъв.
Посочват се конкретно случаи и суми, които са записани в повече от реално
платените. Също така се твърди, че на 05.02.2024г. е сключен договор между
В. К., като представител на ищцовото дружество и „АВС Център за
здравословен начин на живот“, по който К. е получил сумата в размер на
5400лв., за която от дружеството била издадена фактура. Тази сума обаче не
била отчетена от ответника в дружеството, а за нея той оправдал разход от
4000лв., платени на И.Й., за което нямало основание, бил представен и
разходен ордер за сумата от 360лв., отново платени на Г. С., като последният
твърдял, че не е получавал такава сума. Представени били и две фактури от
ответника за ремонт на служебен автомобил. При проведен разговор със
1
собственика на сервиза „Ерик 94“ се установило, че ремонт е направен не на
служебен автомобил, а на личен автомобил на ответника, а е издадена фактура
за ремонт на фирмения автомобил. Също така ответникът представил и
фактура на стойност 170,00лв. за закупуване на тройна лапа за вдигане на
стъклопакети каквато не била доставена от него в дружеството. Сочат се още
отчет на разход 18,00 лв. и фактура и разписка на друг разход за 300,00 лв., за
които няма представен отчетен документ.
Установено било при проверката, че общо дължимата сума, неотчетена
от работника В. К. е в общ размер на 9714,00 лв. За целта бил командирован
служител на дружеството в офиса в гр. София, за да вземе от ответника
ключовете за същия, дистанционно за отваряне на вратата, служебен лаптоп,
мобилен апарат и 2 бр. тройни лапи за стъклопакети, като се твърди, че
ответникът не е оказал необходимото съдействие и докато служителят на
дружеството бил командирован там не успял да изпълни задълженията си.
Последвало уведомяване на ответника за установеното негово задължение и
по телепоща, но въпреки това отношенията между страните не били уредени и
дължимите от ответника суми не били заплатени на дружеството.
По тези съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да се осъди В. Д. К. да заплати на „Миг Маркет“ ЕООД сумата в размер
на 9714,00 лв., представляващи неотчетени в касата на дружеството суми,
получени в брой от него като търговски представител на ищцовото дружество.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва
наличието на твърдяното в исковата молба трудово правоотношение между
страните, но се оспорва, че ответникът е имал качеството на материално-
отговорно лице, което да събира и да изразходва парични средства от името на
ищцовото дружество. Същият не бил сключвал договори от свое име и за своя
сметка, включително и такива за изработка, по които да носи отговорност за
изпълнение. Ответникът изпълнявал длъжността „Търговски представител“,
като основните му задължения били да поддържа контакти с търговски
обекти, да следи за дистрибуцията на стоките, да договаря и да извършва
сделки, да поддържа контакти с клиенти, да следи пазара и да изготвя отчети
и предложения за продажба на продукция. Отговорността му да опазва
имущество на работодателя не представлявало отчетническа отговорност.
Също така се оспорва да са налице и причинени вреди на работодателя, за
които ответникът да носи отговорност. Оспорват се всички претендирани
суми по исковата молба както по основание, така и по размер. Липсвало
надлежно оформени счетоводни документи, които да установяват твърденията
на ищеца - работодател. Твърди се, че плащания от работодателя към
ответника по представените към молбата разходни касови ордери не са
правени, като ответникът е заплащал лично сумите по тях, поради което
работодателят дължал връщането им. Целта на тези плащания била да не се
препятства неизпълнение от страна на ищцовото дружество, като съгласно
уточненията, направени в съдебно заседание от ответника е следвало по устна
уговорка тези парични средства да му бъдат възстановени от работодателя.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Също така в срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещен иск
срещу ищцовото дружество, с който претендира да му бъдат заплатени
2
покрити от него с лични средства разходи на дружеството – платени суми на
лица монтирали дограма и извършвали други услуги на „Миг Маркет“ ЕООД
на стойност 17 355лв. Като бъде съобразено извършено от него прихващане
със сумата от 5400лв., получени от „АВС Център за здравословен начин на
живот“, разликата от 11955лв. му оставала дължима. Претендира
постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да му
заплати тази сума. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор по насрещния иск, ответникът по него и
първоначален ищец изразява становище за неоснователността му, по
идентични съображения на които е основал и собствената си искова
претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените доказателства,
че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ответникът В. Д. К. е изпълнявал длъжността „търговски
представител“ в отдел „Дограма“ в ищцовото дружество „Миг Маркет“
ЕООД, с място на работа офис в гр. София, където е бил единствения
служител на дружеството. Последното е имало за предмет дейност по
изработване, доставка и монтаж на дограма. Ответникът като търговски
представител е следвало да поддържа контакти с търговските обекти на
дружеството, да следи за дистрибуцията на продукцията, да договаря и
извършва сделки по продажбата на продукция, да поддържа контакти с
клиенти, уточнява информация и детайли във връзка с осъществявани
продажби и пр. Тъй като дружеството не е разполагало с работници в гр.
София, които да извършват монтажи на доставена от дружеството дограма и
други продукти, ответникът е ползвал трети лица (външни изпълнители), на
които е заплащал суми за извършената работа, за които е попълвал разходни
касови ордери.
Свидетелят П.С.С. установява, че работи в ищцовото дружество и по
нареждане на управителя му е извършила финансовата проверка на офиса в
гр. София, където работел ответника. Последният имал настояване да му
бъдат възстановени суми и тъй като управителят се усъмнил в това, наредил
проверката. По време на последната изискали „насрещни документи“ от
монтажника Г. и установили, че има разминаване в сумите, които пишело на
неговите екземпляри от РКО и тези които ответникът отчитал пред
работодателя чрез авансовите си отчети. Свидетелката посочва, че когато
ответникът имал нужда от пари за монтажи, изпращал заявка по имейл, след
което когато имало транспорт до гр. София те му били изпращани по
служител на дружеството, който му ги предавал срещу РКО. Върнатия РКО се
осчетоводявал в счетоводството на дружеството. При проверката било
установено, че В. К. е получавал повече пари за монтажи от тези, които
изплащал на монтажниците. Имало един случай, при който ответникът
получил 5 хиляди лева от клиент по договор, които вместо да отчете и внесе
парите в касата на дружеството, представил авансов отчет, в който били
описани много пера – плащане на монтажници, извършване на ремонт на
служебен автомобил, като се установило последствие, че ремонтът не е на
служебния, а на личния автомобил на ответника. Последният сочел и други
3
разходи, които при проверката се установило, че са „фалшиви“. Свидетелката
установява и механизма по който се определяло какви суми да се плащат на
монтажниците. Преди да започне монтажа сумите се коментирали и ако
дружеството ги одобряло отпускало средствата на В. К., който пък после
трябвало да ги заплати на лицата, които са свършили работата. Според
свидетелката, ако последствие платеното било по-малко от първоначално
поисканото и одобрено от дружеството, това било ощетяване на за
работодателя.
Свидетелката И.Г.У. установява, че работи в ищцовото дружество като
касиер. Всеки отдел на дружеството си имал ръководител. По нареждане на
съответния ръководител или на управителя, касиерът предавал пари на
приносителя им до този за който били предназначени, за което се попълвал
РКО. Друг РКО пък бил подписван между приносителя и получателя на
парите. Така се процедирало и с ответника, когато имал нужда от пари, за да
се разплаща с монтажници. Свидетелката като касиер предавала по
разпореждане на ръководител определена сума пари на шофьор, който ги
отнасял в гр. София на В. К.. Трябвало да са налице два РКО, единият
подписан от шофьора, другия от К., че е получил парите от шофьора или
снабдителя. С авансов отчет ответникът отчитал изразходваните пари, като в
него се описвали ордерите, фактурите и за какво са изразходвани парите.
Имало предварително подготвени бланки за авансови отчети.
Свидетелят Г. Х. С. установява, че се занимава с монтаж на дограма в гр.
София, познава В. К., тъй като той го наемал за монтажи и му заплащал
свършената работа. За плащането оформяли РКО. Цената за работата се
определяла според обема и, измерен в кв. метри. За част от приложените по
̀
делото РКО свидетелят потвърждава че е получил посочените в тях парични
суми, а за други отрича това. Свидетелят контактувал единствено с ответника
като представител на дружеството и с никой друг. Веднъж получил пари за
монтаж от съпругата на К.. Свидетелят знаел от разговорите си с ответника,
че е имало случай той да му плаща от лични пари, тъй като не разполагал със
служебни. Дори след напускането на К., свидетелят имал неплатени суми за
монтаж на едно стълбище, които все още не му били изплатени.
Свидетелят И.М.Й. установява, че е работил като подизпълнител на
ищцовото дружество, в която връзка е контактувал само с В. К.. За един от
монтажите които направил на обект, имал забавено плащане и по настояване
от негова страна останал с впечатление, че К. му платил дължимите 4000лв. от
негови лични средства, за които бил оформен РКО.
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, при проверка в счетоводството на ищцовото дружество,
наличните документи които удостоверяват получаване на суми (авансово) от
ответника, предоставени му от дружеството във връзка с изпълнение на
работата му са по два РКО подписани от него – РКО от 13.12.2024г. на
стойност 3650лв. с предназначение „за монтаж“ и РКО от 01.12.2024г. за
сумата от 3200лв. за „външен монтаж, Атлантстрой“. В счетоводството на
дружеството без налични документи, ответникът е „задължен“ по РКО от
13.02.2024г. за 4400лв. и за сумата от 5400лв. с основание „по договор за
врати АБС център“ ЕООД. РКО, с които ответникът е отчел платени суми на
Г. С. и И.Й. – от 13.12.2024г. за 3650лв., от 08.12.2023г. за 3200лв., от
04.01.2024г. за 4400лв., от 15.01.2024г. за 360лв. и от 01.02.2024г. за 4000лв. не
4
са осчетоводени в дружеството, тъй като извършените по тях разходи не са
признати за действително извършени. Вещото лице е установило в
счетоводството на дружеството, че на ответника са предоставяни авансови
средства за разплащане само в периода месец декември 2023г. до месец
февруари 2024г.
Според заключението на вещото лице и наличните по делото писмени
доказателства, налице са 4 броя авансови отчети, изготвени от В. К., към
които са приложени документи. С авансов отчет от 13.12.2024г. е отчел
получената сума от 3650лв., като платена на монтажника Г. С. за извършен
„монтаж на окачена фасада и козирка по договор 1107/1130“. Към авансовия
отчет е приложен РКО, с който ответникът е получил сумата и друг, с който е
платил същата на свидетеля Г. С. (който отрича получаването и в този размер).
̀
Ищцовото дружество е признало за платена само сумата от 1680лв., какъвто
РКО свидетелят е подписал и е представен по делото и е приело счетоводно,
че ответникът дължи сумата от 1970лв. С авансов отчет от 13.02.2024г.(л.20),
В. К. е отчел получената сума от 3200лв., като платена отново на Г. С. с РКО,
който свидетелят отрича да е подписвал, а ищцовото дружество счетоводно е
признало за платена само част от тази сума – 2190лв., какъвто РКО свидетелят
е подписал. В счетоводството на дружеството е прието, че по този авансов
отчет остава дължима от ответника сумата от 1010лв. С авансов отчет от
13.02.2024г. (л.22), ответникът е отчел получена сума през „месец 12.2023г.“ в
размер на 4400лв., за която е посочил също, че е платена за монтаж на Г. С. с
РКО от 04.01.2024г., какъвто РКО свидетелят отрича да е подписал. По делото
е приложено копие на друг РКО за 3010 (стр. 23), за който свидетелят
потвърждава, че е подписал. Според заключението на вещото лице, в
счетоводството на ищцовото дружество по този авансов отчет е призната за
платена на монтажника сумата от 3010лв. и е прието, че остава дължима от
ответника разликата от 1390лв. С четвъртия авансов отчет от 13.02.2024г. (л.
23), ответникът е отчел получената сума от 5400лв. по „договор за врати с
АБС център“ ЕООД, като е описал направени от него разходи и платени
средства на трети лица, в това число и на свидетеля И.Й. в размер на 4000лв. с
РКО от 01.02.2024г. По авансовия отчет според изготвената експертиза са
признати от работодателя като разходи платени суми в размер на 800лв. по 2
бр. РКО от 18.01.2024г. на монтажник М.А.Г., 250лв. по фактура от
13.02.2024г. за смяна на заден носач, 58,80лв. по фактура от 17.01.2024г. за
вакуум лапа, 24.53лв. по фактура от 16.01.2024г. за барабанна касета и 72,40лв.
по фактура от 17.01.2024г. за фугопълнител, държач. В счетоводството на
дружеството останалите посочени от ответника разходи не са признати и е
прието, че по този авансов отчет дължи сумата от 4194,27лв.
На вещото лице изготвило експертизата не са представени в
счетоводството на дружеството касова книга за водене на касовата наличност
в дружеството, където да са регистрирани издадените ПКО и РКО, не бил
посочен и служител, който е изплатил сумите на ответника К.. Поради това
вещото лице е направило заключение, че в счетоводството на ищеца липсват
категорични данни по какъв начин са изплащани парични средства на
ответника, както и от кого са изплатени и на какво основание.
По депозирана жалба от управителя на ищцовото дружество, във връзка
с действията на ответника по представянето като отчетни документи на
неистински РКО е образувано досъдебно наказателно производство, което до
5
приключване на настоящото производство няма данни да е преминало в
съдебна фаза и да е основание за спиране на гражданското дело съгласно чл.
229, ал.1 т.4 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Според чл. 203, ал.2 КТ, за причинените от работника или служителя
умишлено вреди на работодателя, отговорността се определя от гражданския
закон. Поради това, за да е налице вреда за ищцовото дружество в конкретния
случай, от неотчитането на получени средства от ответника (авансово за
заплащане на свършена за дружеството от трети лица работа) следва по
делото да се установи на първо място, че са му били предоставени такива
средства, а на следващо място да остане недоказано, че тези средства са били
изразходвани от ответника за погасяване на задължения на дружеството. В
тежест на ищцовото дружество е да установи, че на ответника са му
предоставени, било то от касата на дружеството или от трети задължени към
дружеството лица парични средства и техния размер, а в тежест на ответника
е да установи, че е заплатил с получените средства задължения на
дружеството към трети лица, каквито възражения е направил.
Съобразявайки заключението на вещото лице по изготвената експертиза,
съдът приема за доказано, че на ответника са предоставени авансово средства
от касата на дружеството на 13.12.2023г. в размер на 3650лв. за „монтаж“ и на
01.12.2023г. в размер на 3200лв. „за външен монтаж, Атлантстрой“, като за
предаването на тези суми са налице и писмени доказателства. Безспорно
между страните е и обстоятелството, че ответникът е получил от трето
задължено към дружеството лице „АБС център“ ЕООД сумата от 5400лв.
Въпреки, че в счетоводството на дружеството липсва РКО или друг документ
удостоверяващ, че на ответника е предадена сумата от 4400лв., доколкото
същият е изготвил авансов отчет (приложен на стр.22 от делото) за тази сума,
съобразявайки целта на този отчет (отчитане на получена сума), както и
изричното посочване в него от ответника, че е получил сумата от 4400лв., то
следва да се приеме за доказано по делото, че му е предоставена и тази сума.
Така общия размер на доказано получените от ответника суми от работодателя
са в общ размер на 16 650лв. От тези суми признатите от работодателя за
изразходвани от ответника средства във връзка с погасяване на задължения на
дружеството са в размер на 8085,73лв., или тези които непризнава
(счетоводно) са в размер на 8564,27лв. В исковата си молба ищецът е посочил
различно становище от това, което е осчетоводено, че не признава и други
разходи по авансовия отчет за сумата от 5400лв., които възлизат на обща
стойност 5344лв., т.е. признава с исковата молба само разликата от 56лв. и
неуточнено за какво. Доколкото обаче осчетоводяването на повече разходи
представлява извънсъдебно признание на факта, че тези разходи са били
извършени в полза на работодателя, то следва за целите на настоящото
производство съдът да съобрази данните от счетоводството на дружеството и
да приеме, че ответникът му дължи разликата от 8564,27лв., а не
претендираната сума от 9714лв. Нередовното водене на счетоводството не
променя характера и доказателственото значение на представените по делото
писмени доказателства, които съдържат изявления и признания на страните за
получени парични средства и признаването им за разход на ищцовото
дружество.
6
Действително по делото са представени РКО за платени и други суми от
ответника, на свидетеля Г. С. с различни РКО, на свидетеля И.Й. в размер на
4000лв. и на други лица, включително за ремонт на автомобил и закупени
консумативи. Тези документи, дори и автентични, имат доказателствената
сила по чл.180 ГПК и могат да служат като доказателство, срещу подписалите
ги лица, в случай, че оспорват получаването на посочените в документите
суми. Не са обаче доказателства, които да установяват, че с платените суми са
погасени задължения на „Миг Маркет“ ЕООД. След като последното изрично
е оспорило, че тези претендирани от ответника разходи са направени в негова
полза, то е следвало ответникът да ангажира доказателства, че платените от
него суми са именно за извършване на работа на ищцовото дружество. В
случая оспорените РКО (включително и на свидетеля Йотов), не биха могли да
бъдат свързани с изпълнението на конкретни, реално съществуващи договори
с клиенти на дружество. Липсват такива договори по делото, липсват и
доказателства, които да установяват, че ответникът е имал искане до
работодателя да му бъдат предоставени авансови средства във връзка с
работата му, каквато е била практиката в дружеството ищец. Свидетелските
показания на Г. С. и И.Й., че са работили за „Миг Маркет“ не биха могли да
бъдат кредитирани, доколкото същите като „подизпълнители“ не са сключвали
договори с дружеството за изпълнение на работа (не се твърдят такива),
единствено са общували с ответника, който им е възлагал определена работа и
последствие е заплащал същата. Дали работата е била извършена в полза на
ищцовото дружество не е доказано по делото, а и свидетелите не биха могли
да бъдат сигурни. Поради това следва да се приеме, че е налице и втората
предпоставка, за доказване на първоначално предявения по делото иск –
ответникът не е доказал възраженията си, че е изразходвал предоставените му
парични средства на дружеството за изпълнение на възложената му работа и в
полза на дружеството. Анализирайки представените към финансовите му
отчети доказателства и конкретно РКО, в които са отбелязани като платени
суми, каквито реално не е плащал (което признава в съдебно заседание),
следва да се приеме, че същият умишлено се е опитал да въведе в
заблуждение работодателя. Представянето на няколко РКО, за които е придал
вид, че са подписани от лице получило посочените в тях парични суми (които
обаче не му е предало) е достатъчно основание, да се приеме, че неотчитането
на част от получените средства е умишлено. Напълно несъстоятелно е
„оправданието“ на ответника за начина и причината поради която е съставил и
ползвал неистинските РКО, че те са били „проект“, най-малкото защото ги е
посочил и се е позовал на тях в изготвените лично от него авансови отчети.
По изложените съображения предявеният първоначално по делото иск за
обезщетяване на причинени на ищеца от ответника умишлено вреди следва да
бъде уважен за сумата от 8564,27лв. и отхвърлен до пълния предявен размер
от 9714лв. като неоснователен.
По насрещния иск: ищецът по него е претендирал заплащане
(„възстановяване“) на платени от него с лични средства задължения на
ответника – работодател. Въпреки, че в доклада си по делото, съдът е посочил
правна квалификация чл. 55, ал.1 ЗЗД, то правилната такава съобразно
твърденията на ищеца по насрещния иск следва да е чл. 61, ал.1 ЗЗД.
Независимо от това, доколкото тази корекция не обосновава промяна в
доклада на съда и конкретно разпределената доказателствена тежест, то няма
7
пречка с решението си съдът да се произнесе по предявения иск. И по двата
иска ищецът би имал правото да получи размера на сумите, с които е погасил
задължения на ответника, които последният не му е възстановил или
предоставил предварително. И по двете правни квалификации в тежест на
ищеца е да докаже, че е заплатил със собствени средства (за такива се приемат
тези, които не са предоставени от дружеството работодател) разходи на
ответното дружество, какво е било основанието за плащане и размера на тези
плащания. Т.е. по изложените по-горе съображения относно първоначалния
иск по делото, то насрещния иск се явява недоказан. Само въз основа на
доказателства за извършени от работника плащания на трети лица, не би
могло да се приеме, че тези плащания са за погасяване на задължения на
работодателя. Дори и това да е възможно да е било така, то за уважаване на
иска са необходими не просто предположения, а доказателства. Логично е да
се приемат, че са възможни множество хипотези, в които да са извършвани
монтажи на дограма (прим. от свид. Г. С.) и той да е получавал плащания от В.
К., но свършената работа да не е била в интерес на „Миг Маркет“ ЕООД. Тези
съмнения основателно се засилват и с оглед недобросъвестното поведение на
ищеца по насрещния иск, който е изготвил (доколкото това не го е оспорил)
РКО и им е придал вид, че са подписани от свид. Г. С., за да „оправдае“ разход
пред работодателя по-висок от действителния. И за пълнота следва да се
отбележи, че логически необосновано е да се приеме, че в продължение на
няколко месеца ищецът по насрещния иск със собствени средства е покрил
задължения на дружеството си работодател в размер на 17 353лв., която сума
многократно надхвърля годишната му работна заплата (поне според трудовия
му договор приложен по делото). Въпреки доказателствата по делото
(подписани от В. К. РКО и авансови отчети), с насрещния си иск той отрича
получаването на каквито и да е суми от работодателя, с които да прихване
поне част от описаните от него „разходи на дружеството“ в насрещната искова
молба.
По изложените съображения предявеният насрещен иск следва да бъде
изцяло отхвърлен като недоказан.
При този изход на спора съдът следва да определи дължимите на
страните разноски. Ищецът е представил доказателства и списък по чл. 80
ГПК за направени разноски по първоначалния иск в размер на 1000лв.
адвокатско възнаграждение, 388,56лв. държавна такса и 350лв. за вещо лице.
Съобразно уважената част от исковата претенция, в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят 1 532,71лв. По насрещния иск следва изцяло
да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.,
или общо дължимите на ищцовото дружество разноски са в размер на
2132,71лв.
На ответника по първоначалния иск следва да се присъдят разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска, или от направени разноски в
размер на 1580лв. следва да се присъдят 189,93лв. Направените разноски по
насрещния иск следва да останат изцяло в негова тежест поради цялостното
му отхвърляне.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА В. Д. К. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ***** да заплати
на „Миг Маркет“ ЕООД, ЕИК813208824 със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ №15, представлявано от Галин
Иванов Ненов сумата от 8564,27лв., представляващи получени и неотчетени
парични средства във връзка с изпълнение на трудови задължения.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата над 8564,27лв. до пълния
предявен размер от 9714лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от В. Д. К. ЕГН**********, с
адрес гр. Русе, ***** срещу „Миг Маркет“ ЕООД, ЕИК813208824 със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ №15,
представлявано от Галин Иванов Ненов иск за заплащане на сумата от 11
955лв., представляващи погасени от ищеца задължения на ответното
дружество, като недоказан.
ОСЪЖДА В. Д. К. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ***** да заплати
на „Миг Маркет“ ЕООД, ЕИК813208824 със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ №15, представлявано от Галин
Иванов Ненов сумата от 2132,71лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Миг Маркет“ ЕООД, ЕИК813208824 със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ №15, представлявано от
Галин Иванов Ненов да заплати на В. Д. К. ЕГН**********, с адрес гр. Русе,
***** сумата от 189,93лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9