РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Велико Търново, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ М.А
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от СЛАВКА Д. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20244000600035 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С Присъда № 260002 от 18.05.2022 г., постановена по НОХД №
546/2018 г. по описа на Окръжен съд – Плевен подсъдимите Е. Ц. Х., И. Ц. Д. и
Д. М. М. са признати за вИ.ни за това, че в периода месец януари 2014 г. до
месец октомври 2014 г. от мобилизационна база на ОД МВР - Плевен в
землището на с. Згалево, община Плевен, в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на моторно превозно средство - неустановена
марка и модел товарен автомобил и чрез използване на технически средства -
стълба, пластина и метален лост, са отнели чужди движими вещи- общо 382
134 броя кутии цигари от различна марка без бандерол, представляващи
веществени доказателства по ДП № Д-3277/2009 г. на Районна прокуратура —
Плевен, както следва: 47 800 броя кутии цигари марка „MG“ червено на обща
стойност 358 500 лева; 707 броя кутии цигари марка “KING“ червен на обща
стойност 3040,10 лева; 11 503 броя кутии цигари марка “SUPER KING“
червен на обща стойност 50613,20 лева; 3 броя кутии цигари марка
“PARTNER“на обща стойност 22,50 лева; 1581 броя кутии цигари марка “LM“
на обща стойност 7114,50 лева; 393 броя кутии цигари марка “LG“ 10 цигари
на обща стойност 1473,75 лева; 405 броя кутии цигари марка Romeo &Julieta -
червен 80 s на обща стойност 3037,50 лева; 169 098 броя кутии цигари марка
“VICTORY“ на обща стойност 811 670,40 лева; 270 броя кутии цигари марка
1
„Cоореr“ червен 100 мм на обща стойност 1161 лева; 40 броя 1 кутии цигари
марка “KARELIA“ 100 ММ бели на обща стойност 176 лева; 150310 броя
кутии цигари марка “RAQUEL“на обща стойност 1 127 325 лева; 20 броя
кутии цигари марка „Eva slims“ 1 0 0 S на обща стойност 88 лв.; 4 броя кутии
цигари марка ’’BUSINESS CLUB” на обща стойност 30 лв., всички на обща
стойност 2 364 251,95 лева от владението на М.А.Л.., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена след
предварителен сговор и не представлява маловажен случай, а е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на
основание чл.196а вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК на всеки един от подсъдимите Е. Ц. Х., И. Ц. Д. и Д.
М. М. е наложено наказание в размер от по десет години лишаване от
свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване за всеки един от тях
поотделно, като са признати за невинни в това отнетите вещи да са държавна
собственост и да е ползвано МПС с дълга база и надстройка и са оправдани по
обвинението в тази му част.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното наказание лишаване
от свобода е приспаднато времето, през което всеки един от подсъдимите е
бил задържан под стража- за подсъдимия Е. Ц. Х., считано от 01.03.2017 г. до
02.11.2017 г.; за подсъдимия И. Ц. Д., считано от 01.03.2017 г. до 02.11.2017 г.;
за подсъдимия Д. М.,считано от 01.03.2017г. до 02.11.2017 г.
Съдът се е разпоредил с иззетите по делото веществени
доказателства, както и направените разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнително изложение към нея от подсъдимия Е. Ц. Х.,подадени чрез
защитника му адвокат А. К..Наведени са оплаквания за допуснати нарушения
на материалния закон,съществени процесуални нарушения и
необоснованост.В допълнителната въззивна жалба са изтъкнати подробни и
аргументирани доводи, в подкрепа на направените оплаквания.Твърди се,че
осъдителните изводи на съда почиват изцяло на едностранчива и
незадълбочена преценка на събраните по делото доказателства.Отправя се
критика, че съдът е основал осъдителните си изводи единствено въз основа на
показанията на свидетеля Г.,показанията на св.В. Б., ВДС придобити чрез
използвани СРС и свидетелите с тайна самоличност, като е игнорирал всички
други събрани по делото доказателства.Оправя се критика за избирателен и
необективен анализ на тези гласни доказателства, при който съдът не е отчел
противоречията в тях и не ги е съпоставил с другите събрани по делото
доказателствени източници,които ги опровергават.Изложени са
аргументирани доводи, че по делото липсват доказателства за това в склада на
МБ Згалево да са разтоварени сочените в обвинителния акт количества и
марки цигари без бандерол, че същите са били налични и почти пет години по-
късно, когато се твърди да е извършено престъплението, че предмета на
престъплението е установен чрез аритметичното изваждане от една
неустановена и недоказана величина на друга такава – количеството цигари
намерени в склада през 2016г.Изложени са пространни аргументи в защита на
разбирането,че престъплението е несъставомерно поради липса на годен
2
предмет на твърдяното престъпно посегателство.Изложени са и оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения,изразяващи се в това,че
окръжният съд не е дал отговор на всички възражения на защитата, с което се
претендира липса на мотиви.Прави се искане въззивният съд да отмени
присъдата като се произнесе с нова – оправдателна или алтернативно да върне
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея от
адвокат Д. Д., защитник на подсъдимия Д. М. М., се правят оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, включително и липса на
мотиви,поради необсъждане на съществени доводи от окръжния съд и
доказателства на защитата.Твърди се,че присъдата е
необоснована,фактическите изводи на съда са в противоречие със събраните
по делото доказателства, неправилно е приложен материалния закон, а
наложеното наказание е явно несправедливо.Отправят се аргументирани
доводи в подкрепа на заявеното,че изводите на окръжния съд почиват на
предположения и изразяват предубеденост. Развити са подробни аргументи в
подкрепа на доводите,че авторството на деянието е недоказано,че
осъдителната присъда е изградена единствено на база уличаващите показания
на свидетеля Г., които са заинтересовани, несигурни и неточни, че деянието е
несъставомерно,тъй като предметът на престъплението не е установен по
размер и изобщо липсва годен предмет на престъплението кражба, тъй като
цигарите са били абсолютно негодни към момента на инкриминираното
деяние, респективно нямат никаква стойност и цена.Оспорват се
кредитираните показания на свидетелите с тайна самоличност като се сочи, че
същите свидетелстват „по слух“, представляват недопустим доказателствен
източник,защото са непроверяеми и не съдържат доказателствени
факти.Отправя се упрек, че съдът е отказал да кредитира обясненията на
подсъдимите, без да ги обсъди по същество, както и фактите установяващи
алиби за определени периоди през 2014г.Прави се искане присъдата да бъде
отменена, като въззивният съд се произнесе с нова – оправдателна или
алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
Плевенския окръжен съд.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея
от адвокат Е. П.,защитник на подсъдимия И. Ц. Д..В жалбите са изложени
подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания
съдебен акт и допуснати съществени процесуални нарушения.Развити са
аргументи, че събраните по делото доказателства са в противоречие с
приетите от първия съд фактически обстоятелства.Твърди се игнориране на
част от събраните по делото доказателства, превратно тълкуване на други в
разрез с правилата на формалната логика.Отправя се упрек,че не е извършен
цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства.Развива доводи за
липса на годен предмет на престъплението, за което подсъдимите са предадени
на съд, липса на доказателства за количеството цигари, които са били
съхранявани в склада, оспорва се достоверността на свидетелските показания
на Г. с оплаквания, че осъдителните изводи се крепят единствено на
тях.Защитникът счита, че са налице основанията на чл. 334, т. 1 и т. 2 НПК и
3
моли на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 НПК да се отмени присъдата,
като делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Алтернативно се прави искане на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2
НПК да се отмени присъдата и да се постанови нова такава, с която
подсъдимият И. Д. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Въззивното производство е второ по ред.
С Решение №42 от 05.04.2023г. постановено по ВНОХД№241/22г.
Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъда Присъда №260002 от
18.05.2022г. по НОХД№546/2018г. по описа на Плевенския окръжен съд.По
подадени касационни жалби от тримата подсъдими е образувано н.д.
№662/2023г. по описа на Върховния касационен съд, който с Решение №58 от
25.01.2024г. е отменил съдебният акт на АС-Велико Търново и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.В отменителното
решения Върховният касационен съд е приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, изразяващо се в
това, че не е установена стойността на отнетите вещи, въз основа на коректно
експертно заключение,което е довело до липсата на несъмнено изяснено
обстоятелство включено в предмета на доказване по чл.102 т.2 от НПК.Дадени
са задължителни указания чрез експертно изследване,въз основа на всички
събрани по делото материали и съобразяване на конкретното състояние на
цигарите,установимо чрез показанията на свидетелите,данните за начина на
съхранение и продажната цена, да се отговори каква е реалната им
стойност,съответстваща в най-голяма степен на действителната.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Велико Търново оспорва подадените въззивни
жалби.Прокурорът излага подробни съображения в подкрепа на виждането
си, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована със
събраните по делото доказателства и предлага да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Е. Х.,адвокат К., поддържа изцяло
подадената въззивна жалба, с наведените в нея доводи и искане.Излага
подробни и аргументирани съображения, с които настоява жалбата да бъде
уважена, като се отмени присъдата на окръжния съд и се постанови нова –
оправдателна по отношение на подзащитния й.
Адв.М. М., защитник на подсъдимия И. Д., подържа подадената
въззивна жалба.Излага подробни съображения за недоказаност на
обвинението и авторството му и пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Адвокат Д. Д., защитник на подсъдимия Д. М., подържа изцяло
подадената въззивна жалба.Счита, че от събраните по делото доказателства,
включително и от тези пред въззивнния съд, не е доказано авторството на
деянието, същото е несъставомерно, тъй като липсва предметът на
престъплението и същият не установен по размер.Излага подробни
съображения в подкрепа на доводите си.Моли да се уважи жалбата, като се
отмени присъдата и се постанови нова такава, с която подсъдимият Д. М. да
бъде признат за невинен.
4
Подсъдимите Е. Х.,И. Д. и Д. М. поддържат доводите на
защитниците си и молят да бъдат оправдани от въззивния съд.
Великотърновският апелативен съд,след като се запозна със
събраните по делото доказателства, обсъди наведените доводи във въззивните
жалби и в съдебно заседание и извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда ,съобразно правомощията си визирани в чл. 313 и чл.
314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Установено е от фактическа страна по делото от Плевенския окръжен
съд,че към 2014г. подсъдимите Е. Х., И. Д. и Д. М. били служители в МВР и се
познавали по между си.
Подсъдимият Е. Х. на 30.09.1998 г. бил назначен на длъжност
разузнавач I степен в сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Плевен.
На 10.03.2013г. бил назначен за началник на сектор „Противодейстие на
икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР
– Плевен, а на 04.12.2014 г. бил назначен като началник на РУ на МВР- Белене.
Подсъдимият И. Д. от 16.09.1994 г. бил полицай при РУ на МВР -
Червен бряг. На 30.04.2010 г. бил назначен като младши автоконтрольор I
степен в група АСКПД на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР - Плевен.
Подсъдимият Д. М. със заповед № К-4698/ 30.10.1998 г. бил назначен
на длъжност разузнавач I степен в сектор „Икономическа полиция“ при
ОДМВР - Плевен. Със заповед с № К-1816/15.10.2008 г. бил назначен като
„Младши разследващ полицай“ в РУ към „Полицейско разследване“ при
ОДМВР - Плевен, а от 20.11.2009г. като „разследващ полицай“.Със заповед №
К2179 /24.02.2010 г. той изпълнявал длъжността „Началник на Второ РУ на
МВР- Плевен“. Със Заповед № К- 6195/ 05.06.2013 г. считано от 06.06.2013 г.
временно бил назначен на длъжността „Директор на ОДМВР- Плевен“, която
изпълнявал до 13.11.2013 г. Със Заповед № к-2725/07.11.2013 г. е преназначен
на друга длъжност.
През 2009 г. в Икономическа полиция при ОД МВР - Плевен
постъпила информация за съхраняване на голямо количество цигари без
бандерол в складово помещение,което се намирало в Индустриална зона в
гр.Плевен. С постановление от 25.12.2009 г. на прокурор било образувано
досъдебно производство № Д-3277/2009 г. по описа на РП-Плевен срещу
неизвестен извършител за това, че през периода от неустановен ден до
24.12.2009 г. в гр.Плевен държал на склад акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон и деянието не представлява маловажен случай -
престъпление по чл. 234, ал. 1 НК.
На 25.12.2009 г. св.И., който тогава бил директор на ОДМВР –
Плевен, наредил на св. Н.Р., която заемала длъжността Началник на отдел
“Разследване“ да създаде организация за извършване на действия по
разследването при условията на неотложност.На същата дата дежурен
разследващ полицай бил подсъдимият Д. М..Било извършено претърсване в
складово помещение в Индустриална зона – Плевен,при което били намерени
и иззети общо 621 745 броя кутии с цигари от различни марки без бандерол,
5
наредени в бакове.При извършеното процесуално следствено действие били
иззети 202 560 кутии бяло Виктори от 80 s, 176 560 броя MG червено 80 s;
2460 бр. LM бяло 100 s; 42 500 бр. Raquel златист 80 s; 172 500 бр. Raquel
червен 80 s; 6280 бр. Raquel бял 80 s; 11 500 бр. King Gold 80 s; 1201 бр. King
Red 80 s; 4500 бр. Raquel син 80 s; 20 бр. EVA slims 100 s; 10 бр. Partner 80 s; 8
бр. Busines club 80 s; 9 бр. Super kings 80 s; 2 бр. Sovereg 80 s; 400 бр. LG 80 s
10 цигари; 405 бр. Romeo&Julieta червен 80 s; 560 бр. Karelia blue 100 s и 270
бр. Cooper червен 100 мм.
Подсъдимият М. в качеството си на разследващ полицай изготвил
протокола за претърсване и изземване от 25.12.2009г., което действие било
одобрено от съдия в РС-Плевен. Намерените кутии с цигари без бандерол,
приобщени като веществени доказателства по досъдебно производство №
3277/2009 г. по описа на РП –Плевен, били значително количество.Поради
тази причина св.И. наредил същите да бъдат транспортирани и оставени на
съхранение в мобилизационна база за военновремеви действия на ОДМВР-
Плевен, която се намирала в землището на с.Згалево, Община Плевен.
На 28.12.2009 г. и 29.12.2009 г. било организирано транспортирането
на намерените и иззети 621 745 броя кутии с цигари без бандерол, които били
наредени в бакове. Същите били откарани с товарни автомобили „Форд“
модел „Транзит“ с peг. № **********, „Шкода“ с peг. № *******, собственост
на ОД МВР-Плевен, както и с микробус на противопожарната служба към ОД
МВР- Плевен. Превозните средства били управлявани от служители на ОД
МВР – Плевен.Наред с това бил използван и товарен автомобил „Мерцедес“ с
неустановен регистрационен номер и водач.Веществените доказателства били
закарани в мобилизационна база с.Згалево. Мобилизационната база се
стопанисвала от Дирекция „Отбранителномобилизационна подготовка“ на
МВР,в чиито компетенции се включвали разработването и поддържане на
планове за работа във военно време, при мобилизация, при извънредни
ситуации, организиране и участие при провеждане подготовката на
ръководния състав на органите за управление за работа във военно време и
съдействие при извънредни ситуации и други. Базата била оградена с тЕ.
мрежа върху циментови колове, като имало осветление на всеки ъгъл и нощем
били пускани кучета. На територията на базата имало изградени седем сгради,
разположени успоредно на две редици на площ от около 7 декара. Във всяка
сграда имало различен брой халета,в които се съхранявали военновременните
запаси и текущото доволствие. За влизане в района на складовата база се
ползвал портал с широки врати, като непосредствено до него се намирало
помещение за охрана и пропускателен режим.Организацията по
осъществяването на охраната и пропускателния режим в базата била
възложена на началника на РУ на МВР -Пордим. Пропускателният режим в
базата се осъществявал, съгласно Инструкция № 1- 70/1996 г. за охраната,
отбраната и вътрешния ред в МВР. Същата предвиждала влизане в базата само
в работно време на работещите в базата, а в извънработно време - само при
мобилизация. Директорът на ОД МВР – Плевен, Началник група „БМГ“,
Началникът на РУ -Пордим или оторизирано от него лице имали право да
влизат по всяко време, но само за проверка носенето на службата от полицаите
6
за охрана. Влизането на превозни средства с цел извозване или доставка на
имущество се извършвало в работно време. Влизането на лица и превозни
средства в базата се отбелязвало в специална тетрадка от охраняващия
полицай. Забранено било влизането на лични превозни
средства.Осъществяването на охраната и отбраната, както и на
пропускателния режим в Мобилизационната база Згалево при РУ – Пордим се
осъществявала съгласно плана за организацията, утвърден от началника на РУ-
Пордим до 21.01.2014 г. Охраната се осъществявала през деня от един
постови, а през нощта от двама постови по график. Поемането на обекта за
охрана се извършвало в 09.00 часа и се издавало в 17.00 часа на същия ден.
Следващият постови поемал охраната в 17.00 часа и сдавал поста в 05.00 часа
на другия ден.Третият постови охранявал обекта в тъмната част на
денонощието от 21.00 часа до 09.00 часа на следващия ден. Впоследствие,
заради намаляване на служителите на МВР и през тъмната част от
денонощието, охраната се осъществявала само от един постови.
Склад № 16 се намирал в отделна сграда. В него били изградени две
хладилни камери, които не функционирали. Едната от тях представлявала
вътрешен склад № 17. Всички иззети цигари без бандерол били наредени от
полицейски служители във вътрешен склад № 17, който се намирал в склад
№16 и били оставени там за съхранение.Помещението било изключително
влажно, поради пропускане през покрива на дъждовна вода, което наложило
под кашоните да бъдат подложени палети.Цялото помещение било запълнено
с бакове с цигари от пода до тавана.
Св.Т.А. и св. Р.Р. били управители на склада в базата. Двамата
притежавали ключове за четирите входни портални врати за
склада.Хладилната камера, която била вътрешен склад № 17, се затваряла с
масивна плъзгаща се врата. Същата се заключвала с отделен ключ, катинар и
верига. Свидетелите А. и Р. не разполагали с ключ за нея.
Полицейските служители наредили цигарите без бандерол в
складовото помещение, което било затворено и заключено с катинар и верига.
Подсъдимият М. взел ключа със себе си. Същият не поставил нито хартиена
слепка, нито такава с пластелин с личния си печат на разследващ полицай.
На 09.03.2010г. с резолюция на началник отдел „Разследване“ – ОД
МВР – Плевен разследването по наказателното производство било възложено
на разследващ полицай св. М.Л..Подсъдимият М. предал на св.Л. два ключа за
помещението, в което се съхранявали веществените доказателства, като не
били съставени опис и приемо -предавателен протокол.
Подсъдимите Е. Х., И. Д. и Д. М. били в близки
отношения.Подсъдимият М. имал информация, че досъдебното производство,
по което бил разследващ полицай, не било приключено и иззетите по него
цигари без бандерол, се намирали в базата в с.Згалево, където били оставени
на съхранение.
Тримата подсъдими решили да изнесат цигарите и да ги продадат,
тъй като не се извършвали проверки за наличността им. За целта им бил
необходим човек от охраната на базата, който да им осигури достъп до
7
складовото помещение, където се намирали цигарите без бандерол.
Първоначално тримата имали идея там да се назначи подсъдимият Д., но се
отказали, защото близките отношения между него и подсъдимия М. били
известни на много хора.
През 2013 г. св. И. Г. заемал длъжността младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен. Същият имал желание да се
премести в друг сектор на МВР. Св. Г. познавал подсъдимия И. Д. и споделил с
него, че желае да се премести в друг сектор на МВР. Подсъдимият предложил
да му съдейства, тъй като бил в близки отношения с директора, който тогава
бил подсъдимият М..
През месец септември 2013 г. подсъдимият И. Д. и св.Г. се
срещнали.Тогава Д. обяснил на св.Г., че е разговарял с подсъдимия М. да бъде
преместен в РУ-Пордим, като патрулен полицай.Св. Г. го попитал защо точно
там,при което подсъдимият му казал, че служителите от това РУ осъществяват
охрана на МБ –Згалево.На него и на други лица им бил необходим човек там,
за да може по време на неговите дежурства, да имат достъп до съхраняваните
в базата цигари и да ги изнесат.Подсъдимият Д. уверил св. Г., че цигарите са
иззети като веществени доказателства по наказателно производство, което е
прекратено, трябвало да бъдат унищожени и никой нямало да ги търси.
Последвала нова среща между двамата,на която Д. му обяснил, че е разговарял
с Д. М., който изпълнявал длъжността Директор на ОДМВР- Плевен и Е. Х.,
който бил Началник на Сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ към ОД МВР- Плевен и са подготвили нещата за негово
преместване в базата в с.Згалево.Подсъдимият Д. уверил св. Г., че няма от
какво да се страхува, тъй като това е измислено съвместно с М. и Х., които не
можели да допуснат да се извършат незаконни неща. Св. Г. се съгласил.
Подсъдимият М.,който изпълнявал длъжността „Директор“ на
ОДМВР - Плевен, се обадил по телефона на св. М.Д. - началник на РУ-Пордим
и настоял св. И. Г. да бъде преназначен на работа като охранител на базата в
с.Згалево. Подсъдимият М. казал на св.Д., че св. Г. му създавал проблеми,на
което Д. отговорил,че в момента няма свободни места за лица, които да
изпълняват задължения по охрана в МБ-Згалево.Няколко дни по-късно
подсъдимият М. отново се обадил по телефона на св. Д., като отново настоявал
св. Г. да бъде преместен в базата в с. Згалево. Св. Д. отговорил, че ще са
наложи да извади човек от базата, за да назначи там св. Г..
По същото време служители на ОД МВР-Плевен били изпращани за
охрана на границата, поради което се създала възможност св. Г. да бъде
преназначен в РУ на МВР -Пордим.Той подал заявление за преместване в
Отдел „Човешки ресурси“ към ОД на МВР. На 20.11.2013 г. св. Г. бил
преназначен на длъжност да изпълнява Патрулно-постова дейност в група
„Охранителна полиция“ в РУ -Пордим. Всички служители, които изпълнявали
тази дейност давали наряди по график като охрана на МБ -Згалево. Св. Г.
работел като патрул, но не в МБ -Згалево.
Подсъдимият М. отново се обадил по телефона на св. Д., като
попитал защо Г. не е в базата и му казал да го изпрати там. На 01.12.2013 г. св.
8
Г. бил включен в наряда за охрана на мобилизационната база на МВР в с.
Згалево, като давал смени според утвърден график.
През месец ноември и декември 2013 г. св. Г. се срещал с
подсъдимия Д., който му обяснявал, че целта на преместването му в базата в
Згалево била по време на смените му, тримата с Е. Х. и Д. М. да имат достъп
до склада, където се съхранявали иззетите цигари и да взимат от тях.
На неустановена дата през месец декември 2013 г. или януари 2014 г.
за времето между 18.00 часа и 21.00 часа, когато св.Г. бил сам на смяна в
базата, пристигнал подсъдимият И. Д..Двамата провели разговор, при който
подсъдимият му казал, че иска да влезе в едно от складовите помещения,
където знаел, че се съхраняват иззетите цигари, за да вземе част от тях. Св.Г.
го пуснал вътре в базата. Подсъдимият Д. се насочил към склад № 16.Взел
стълба, която се намирала в близост, подпрял я на задната стена на
склада.Покатерил се по нея и през леко отворен прозорец влязъл вътре в
склада.След това отворил входните му врати.Св. Г. погледнал през отворената
врата и видял, че в склада имало разположени други помещения. Подсъдимият
Д. обяснил, че в едно от тези помещения, което била неработеща хладилна
камера, се съхранявали иззетите цигари. Подсъдимият Д. отключил катинара
на вратата на хладилната камера с ключ, който носил със себе си, махнал
веригата и направил няколко опита да отвори вратата, но не успял.След това
сложил отново веригата и заключил катинара. Затворил и заключил входните
врати на склада, излязъл от него по обратния път и напуснал базата преди
21.00 ч., когато идвал вторият човек от охраната.
Няколко дни по-късно подсъдимият Д. се срещнал със св. Г. и му
казал, че е говорил с подсъдимите Х. и М., които са казали, че не знаят как се
отваря вратата, но няма причина да не може да бъде отворена, защото когато
са били внасяни цигарите помещението е било отворено.
През пролетта на 2014 г. подсъдимият Д. се обадил на св. Г. и му
казал да дойде в дома му в гр.Плевен, където се намирали и подсъдимите М. и
Х..В присъствието на св.Г., подсъдимият Х. обяснил, че вратата на
помещението, в което се съхранявали цигарите, трябвало да се надигне в
долната част, защото там имало механизъм, който трябвало да се преодолее и
да се отвори чрез плъзгане. При тази среща тримата подсъдими убеждавали
свидетеля, че нямало да има проблем с цигарите, че не трябвало да се
притеснява, да не казва на никого, че те ще вземат цигарите, както и че ще го
преместят на друга длъжност.
Около седмица след проведената среща, през тъмната част на
денонощието, когато св. Г. бил сам на смяна, в базата пристигнал подсъдимият
И. Д.,който бил допуснат от него да влезе.Подсъдимият Д. проникнал в склада
по същия начин. Покатерил се по стълбата, минал през капандурата и влязъл
вътре в склада. Д. отворил входната врата на склада. След това отишъл до
хладилната камера.Отключил катинара и с метален лост надигнал вратата,
плъзнал я настрани и я отворил. Св. Г. видял, че цялото помещение е пълно с
кашони, имало чували и разпръснати стекове с цигари и нямало празно
място.Подсъдимият Д. взел със себе си няколко стека цигари без бандерол от
9
различни марки. Казал на Г., че ще ги ползва като мостри, за да се установи
дали са годни за употреба и дали ще има интерес към тях. След това
подсъдимият затворил вратата на хладилната камера, заключил катинара,
затворил входната врата на склада, излязъл по обратния път от склада през
капандурата и напуснал територията на базата.
Няколко дни по-късно подсъдимият Д. се срещнал със св. Г. и му
казал, че цигарите са хубави, могат да се продадат и ще ги вземат.
Впоследствие бил променен наряда в базата, поради съкращение,
като преминавали на дванадесетчасови смени, по време на които охраната се
осъществявала само от един служител.
Една вечер през пролетта на 2014 г., когато св. Г. бил сам нощна
смяна, подсъдимият И. Д. отново пристигнал в мобилизационната база в
с.Згалево с микробус с бял на цвят. Първият пуснал втория да влезе вътре в
базата.Подсъдимият Д. паркирал буса пред склад № 16, минал от задната
страна на сградата, качил се по стълбата и влязъл вътре през капандурата.
Стигнал до хладилната камера. Отключил катинара и с металния лост отворил
вратата към помещението, в което се съхранявали цигарите.Отворил и
входната врати на склада.Подсъдимият Д. започнал да изхвърля от наредените
кашони с цигари.Натоварил в буса около 50 кашона с цигари без бандерол от
различни марки.След това заключил вратата на помещението,в което се
намирали цигарите, заключил входната врата на склада и излязъл от сградата
през капандурата. Напуснал мобилизационната база с натоварения с цигари
товарен автомобил.
Няколко дни по-късно св. Г. отново се срещнал с подсъдимия Д..
Споделил му, че е много притеснен от това, което се случва и че не може да
продължават тези неща, тъй като той носи отговорност.Подсъдимият Д.
отново му казал, че не трябва да се притеснява, защото следващия път ще
дойдат заедно с Д. М. и Е. Х., за да го успокоят и да участват в изнасянето на
цигарите, за да приключат по-бързо нещата. Около 20 дни до месец след този
разговор по време на нощната смяна на св. Г. тримата подсъдими дошли пеша
до базата.Св.Г. ги пуснал през портала да влязат вътре в двора.Тримата
стигнали до склада. Подсъдимият Д. отново се покачил по стълба, влязъл през
прозореца, който се намирал в задната част на складовото помещение.Стигнал
до хладилната камера, в която се съхранявали цигарите, отключил катинара, с
който била заключена вратата и я повдигнал с лоста.Отворил и входните врати
на склада.Тримата подсъдими влезли вътре и започнали да изнасят кашони с
цигари, които подреждали между хладилната камера и входните врати. Св. Г.
чул подсъдимите да коментират помежду си, че били изнесли около сто
кашона.Подсъдимият Д. казал на св. Г., че отива да вземе един бус и наредил
на последния да му отвори портала на базата, за да може да влезе с него.
Подсъдимият Д. се върнал с бял микробус и влязъл на територията на базата.
Тримата подсъдими натоварили на превозното средство изнесените кашони с
цигари. Подсъдимият Д. затворил входните врати на склада и заключил
хладилна камера, в която се съхранявали цигарите. Излязъл през капандурата
от склада. Тримата подсъдими се качили в микробуса и си заминали.
10
Около месец по-късно подсъдимият Д. казал на св. Г., че пак ще
дойдат, за да изнесат цигари. Тримата подсъдими пристигнали в базата по
време, когато св. Г. бил нощна смяна. Последният ги пуснал през портала
вътре в базата. Тримата отишли до склада.Подсъдимият Д. отново преминал
през капандурата и влязъл вътре в сградата на склада.След това се насочил
към хладилната камера, където се съхранявали цигарите. Отключил с ключ
катинара, с който била заключена веригата на вратата и я отворил. Тримата
подсъдими започнали да изнасят кашони с цигари. Св. Г. ги чул да коментират,
че предния път изнесли около 100 кашона с цигари, но те не били достатъчни,
за да напълнят изцяло буса, за това сега ще изнесат 120-130
кашона.Подсъдимият И. Д. докарал отново белия микробус.Тримата
подсъдими натоварили в него цигарите, които изнесли от камерата.
Подсъдимият И. Д. затворил и заключил вратата на камерата с веригата, а след
това и вратите на склада, като излязъл през прозореца. Тримата напуснали
района на базата.
След това посещение св. Г. и подсъдимият Д. се срещали няколко
пъти. На всички срещи свидетелят споделял притесненията си от това, което
става и искал да го преместят на друга работа. Подсъдимият Д. убеждавал св.
Г., че няма да има проблеми, тъй като никой нищо не търси и не се интересува,
а ако има нещо ще ги предупредят от „Икономическа полиция“, защото те
работят по тези престъпления, както и че подсъдимият Х. има големи връзки
там. Подсъдимият го уверявал, че ще бъде преместен. Казал му, че е говорил с
другите двама подсъдими, като тримата взели решение да влязат в склада
само още веднъж и да изнесат каквото могат и край.
Около две седмици след този разговор, когато св. Г. бил нощна
смяна, тримата подсъдими отново пристигнали в базата и той ги пуснал да
минал през портала. Тримата подсъдими стигнали до склада.Подсъдимият Д.
проникнал вътре отново през прозореца, отключил с ключ катинара, с който
била заключена веригата и отворил вратата с помощта на металния лост.
Тримата подсъдими започнали да изнасят кашони с цигари, които нареждали в
пространството между входната врата на склада и вратата на камерата. Св. Г.
ги чул да си говорят, че пак ще изнесат около 120- 130 кашона, за да се
напълни буса. Подсъдимият Д. докарал белия бус и тримата подсъдими
натоварили в него кашоните с цигари. Подсъдимият Д. затворил входната
врата на склада, след това затворил вратата на камерата, заключил с катинара
веригата на вратата и излязъл през прозореца. Тримата подсъдими се качили в
буса и си заминали.
След около месец св.Г. отново споделил с подсъдимия Д., че се
притеснява и иска да бъде преместен извън базата. Последният го уверил, че
ще бъде преместен, но не веднага, защото в момента не могат да му помогнат.
През месец септември или октомври 2014 г. подсъдимият Д. се
свързал със св. Г. и му казал, че ще дойде до базата,за да види дали при
предходните прониквания не са оставили следи.По време на нощна смяна на
св. Г. подсъдимият Д. пристигнал в базата с бял бус. Паркирал го пред склада,
където се съхранявали цигарите. Д. проникнал както предните пъти, като
използвал стълба и влизал през прозореца. Отворил входната врата на склада,
11
отключил и отворил вратата на камерата и изнесъл от там около 50 кашона с
цигари. Наредил ги в буса, който се напълнил около половината. Преди да
затвори вратата на камерата, подсъдимият Д. наредил останалите чували и
кашони с цигари така, че да покрият отвора на цялата врата, за да не личи, че
са вземани кашони и че е празно назад помещението.После затворил вратата
на камерата,заключил я с веригата и катинара.След това затворил и входната
врата на склада. Излязъл през прозореца, качил се в буса и заминал.
След това св. Г. и подсъдимият И. Д. отново се срещнали и
подсъдимият го уверил,че цигарите са продадени, няма от какво да се
притеснява, както и че тримата с М. и Х. ще спазят уговорката да го
преместят на друга месторабота.
През месец януари 2015 г. св. Г. бил преместен на друга длъжност.
Гореописаната фактическа обстановка Плевенският окръжен съд е
приел за установена след задълбочен и внимателен анализ на всички събрани
по делото доказателства.Фактическите констатации се подкрепят от
доказателствената съвкупност по делото и в тази връзка настоящата
инстанция няма различия с първата.
Така установената фактическа обстановка остава непроменена и от
при проведеното съдебно следствие пред въззивния съд, при което е проведен
разпит на свидетеля В. Б.,който не е бил разпитван от първата инстанция, а са
били приобщени показанията му дадени на досъдебното производство пред
съдия по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК.По делото са приобщени като
писмени доказателства и изисканите и постъпили от ОД на МВР – гр.Плевен
заверени копия от заявления и болнични листове,относно ползвани от
подсъдимия И. Д. платен годишен отпуски и такъв за временна
неработоспособност.Представени са и заверени копия от графиците за работа
на смени на подсъдимия Д. за периода 01.12.2013г. до 30.11.2014г.,като през
посочения период същият е бил служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Плевен.
В изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на
Върховния касационен съд по н.д.№662/23г.,с което делото е върнато за ново
разглеждане на Великотърновския апелативен съд е назначена комплексна
съдебна експертиза с вещи лица : Н. Н.– специалист по тютюна и Е. М.-
оценител, които след като се запознаят със събраните по делото
доказателства,проверят състоянието на наличните по същото цигари ,
намерени при огледа на 2016г. съобразят конкретното състояние на
цигарите,предмет на обвинението, данните за начина им на съхранение и
продажната им цена, да дадат заключение каква е реалната им стойност, към
инкриминирания период,като използват способи позволяващи изготвянето на
оценка,съответстваща в най-голяма степен на действителната стойност на
отнетите цигари.
От заключението на назначената експертиза е видно,че пазарната
стойност на инкриминираните акцизни стоки – тютюневи изделия
„цигари“,общо количество 382 134 бр. кутии към периода м.март 2014г. до
м.октомври 2014г. е в размер на 2 364 251,95лева, като посочената цена е за
12
цигари годни за употреба.
Според втората част от заключението на експертизата, както и с
оглед събраните по делото доказателства и извършения оглед на наличните
цигари е установено, че същите са увредени в резултат на лошите условия в
помещението, в което са оставени на съхранение още през 2009г.Тютюнът е с
плесен/мухъл, външната опаковка също е засегната от влага, а от
свидетелските показания може да се предположи, че към инкриминирания
период цигарите са станали негодни за употреба и нямат потребителна
стойност.
Експертите не могат да посочат какво количество, респективно
марки цигари са били увредени и негодни за употреба към периода м.март
2014г.- м.октомври 2014г.
Основните възражения от защитниците и на тримата подсъдими се
свеждат до оспорване на изводите за авторството на престъплението, като се
аргументират пространни доводи, че същите почиват изцяло на несигурните,
неточни и противоречиви показания на свидетеля И. Г., както и на
показанията на свидетелите с тайна самоличност,които,според защитата, са
негодни доказателствени източници.
Права е защитата, че в основата на осъдителните изводи на първия
съд са поставени на първо място показанията на свидетеля И. Г., който е бил
единствен пряк очевидец и съпричастен за реализацията на инкриминираните
действия.В тази връзка изнесената от него информация е била преценена
изключително внимателно от окръжния съд, който е изяснил личната му
мотивация да свидетелства по установения по делото начин - с първоначално
отричане на досъдебното производство на знание за процесните събития,
впоследствие включително и в съдебната фаза на процеса със съобщаване на
уличаващи подсъдимите факти.Показанията на свидетеля Г. са изследвани
детайлно и задълбочено, съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства, като окръжният съд е дал обоснован и задълбочен отговор
защо ги цени като достоверни, обективно и добросъвестно депозирани и ги е
поставил в основата на осъдителните си изводи.
При разпита си на съдебното следствие, както и в прочетените му на
досъдебното производство показания дадени пред орган на досъдебното
производство на 22.12.2016г. л.6-11 т.12д.п., както и пред съдия дадени на
23.12.2016г. л.12-19 т.12 д.п. на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК
св.Г. е разказал, че е бил полицейски служител в сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – Плевен и през есента на 2013г. е имал желание да бъде преназначен
на друго работно място, което споделил със свои колеги, сред които и с
подсъдимия Д..По този повод бил проведен разговор между двамата, при
който подсъдимият Д. му обяснил, че е близък с Д. М., който през есента на
2013г. е изпълнявал длъжността Директор на ОД МВР- Плевен и може да
уреди преместването му в РУ-Пордим и по-точно в базата в с.Згалево, където
ще работи като охрана,която е на подчинение на това полицейско
управление.Според думите на свидетеля Г. той искал да бъде преместен от
КАТ, но не е заявил конкретно желание да бъде преназначен на друга посочена
13
от него длъжност.В тази връзка попитал подсъдимия Д. защо точно там трябва
да се премести,при което Д. му посочил и конкретната цел - че там са се
съхранявали цигари без бандерол, които били иззети като веществени
доказателства по досъдебно производство,по което дознател бил Д. М.,че тези
цигари трябва да бъдат унищожени,само че са забравени там.Целта на
преместването на св.Г. била Д. и други лица да си осигурят достъп до иззетите
цигари,тъй като възнамерявали да ги изнесат.
В последващите разговори между двамата, подсъдимият Д.
конкретизирал кои са другите лица, а именно Д. М., който изпълнявал
длъжността Директор на ОД на МВР и Е. Х., който бил Началник на Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към ОД МВР Плевен.
От показанията на свидетелите К.Н., М.Д., Р.Х., Д.И., Г.Х., Г. М.,
М.М., Ц. К., И.Ц., Т. К., Л. С., Ю. Б., В.В., Т. М., К. К., А. К. и Ю.Ц., както и от
приложените документи е установено по несъмнен начин по делото, че базата
в с.Згалево е била обект с денонощна въоръжена охрана. Имало е строг
пропускателен режим, като в нея се е влизало само с изрична заповед на
Директора на ОД МВР-Плевен и то само от определени полицейски
служители, които са имали разрешение. Някои от свидетелите са посочили в
показанията си,че дори след представяне на такава заповед за влизане, са се
свързвали по телефона с Директора на ОД МВР- Плевен или Началника на РУ-
Пордим, за да получат допълнително разрешение.В дневник са се записвали
имената на лицата и превозните средства,които са влизали вътре.
От изложеното е видно, че базата е била секретен обект, било е
невъзможно проникването там от полицейски служители, на които това не е
включено в служебните задължения и без изрична заповед на Директора.От
това следва и извода, че предложението за преместването на св. Г. като
охранител в този обект е имало за цел да се осигури присъствието му там, за
да се реализира нерегламентиран достъп до базата, респективно изнасянето на
инкриминираните вещи от склада.
В показанията си свидетелят Г. е посочил, че се е съгласил да бъде
преместен в базата, защото е искал да се махне от напрежението в КАТ.Бил е
извикан от св.Д., тогава началник на сектор „КАТ“ към ОД МВР Плевен, който
му казал да се яви при подсъдимия М., изпълняващ длъжността Директор на
ОД на МВР. В изпълнение на това нареждане, св. Г. се е явил в кабинета на М.,
който го изпратил в Отдел „Човешки ресурси“, за да подаде молба за
преместване.В обясненията си подсъдимият М. отрича да е имало такава
среща, но същевременно твърди, че е бил помолен от подсъдимия И. Д. да
съдейства за преместването на негов познат, т.е. на св. Г., който имал проблем
с началника си.Не отрича, че се обаждал на св.М.Д., но заявява, че Г. е
встъпил в длъжност 20 дни след като той вече не е бил директор и Д. не е бил
в йерархическа зависимост от него.
В показанията си свидетелят Д. е посочил, че не си спомня да е
контактувал лично със служителите на Сектор „Пътен контрол“, да е
изпращал някого да се яви при Директора, включително и св. Г..Заявил е, че не
е имал личен или служебен контакт със св.Г., който бил служител на средно
14
ниво.
Свидетелят Д. е бил разпитван за първи път на 14.05.2021 г. в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция и е дал показания за
обстоятелства, които са се случили през месец ноември 2013 г., т.е. близо осем
години по-късно, което обяснява и липсата на спомен и конкретика в думите
му.От друга страна обстоятелството дали св. Г. е бил извикан от Началника на
КАТ във връзка с преместването му, който го е изпратил при подсъдимия М.,
явяването му при последния, а след това отИ.ето му в Отдел „Човешки
ресурси“ не са от съществено значение за изясняване фактическата обстановка
по делото.
Анализът на тези гласни доказателства води до категоричния извод,
че св.Г. е искал да бъде преназначен на друга длъжност в системата на МВР,
но не и конкретно в базата в с.Згалево. Преместването му точно там не е
станало по негова инициатива, а по предложение на подсъдимия
Д..Последното е било предварително уговорено между подсъдимите Д. и М. и
уредено от последния, като в изпълнение св. Г. си е подал молбата за
преназначаване в базата.
По отношение мотивите за преместването му е налице противоречие
между обясненията на М. и показанията на св. Д..Последният твърди,че не е
имал лични и служебни контакти със св. Г., характеризирайки го като
служител на средно ниво, т.е. св. Д. не твърди да е имал проблеми с Г., а така
също и не сочи да е изказвал недоволство от работата му /л. 765 от НОХД №
546/2018 г. на ПлОС/.Показанията на свидетеля Г., в които разказва за
преназначаването му и съдействието от страна на подсъдимия М. опосредено
от Д. е в пълно съгласие и с показанията на свидетеля на св. М.Д., дадени в
хода на съдебното следствие, както и тези на досъдебното производство на
л.73 и сл. т.12 от д.п., приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2
НПК от съда към доказателствения материал.Същият е бил Началник на РУ -
Пордим през есента на 2013 г. Св. Д. сочи, че с него се е свързал подсъдимият
М., който тогава изпълнявал длъжността Директор на ОД МВР-Плевен.
Последният се интересувал дали има свободни места за служители в базата в
с.Згалево.Св.Д. отговорил,че няма места,но въпреки това М. настоявал да се
намери място за един, който му създавал проблеми. Св.Д. заявил, че на този
етап няма свободни места за охранители в МБ-Згалево. През следващата
седмица М. отново се обадил. Св. Д. отговорил, че трябва да премести някой
друг служител, който дава дежурства там, за да вземе неговия човек.
Подсъдимият М. продължил да настоява, поради което св. Д. се съгласил, като
се наложило да изтегли от наряда на базата служител, за да може да се назначи
там св. И. Г.. След преназначаването на последния, подсъдимият М. отново се
обадил на св. Д., за да иска информация дали лицето вече е в базата.
В обясненията си подсъдимият М. не отрича, че е говорил със св. Д.
относно преместваното на Г.. Твърди, че е провел два разговора със св. М.Д. за
преместване, като първият е бил за друг служител от РУ-Пордим,а вторият за
св. Г.. Докато според св. Д., всички разговори са били по настояване на
подсъдимия М. за преместването на св. Г. в МБ- Згалево, който да бъде
включен в наряда за охрана, независимо от налагането на организационни
15
промени. След преназначаването в РУ –Пордим, св. Г. не е бил включен в
графика за дежурства в базата в с. Згалево. Последвали са още две обаждания
от подсъдимия М. по телефона, в които е настоявал Г. да изпълнява точно тази
дейност.Обясненията на подсъдимия М., с които твърди, че е имало само едно
обаждане и преназначаването на Г. е станало , когато той вече не е бил
директор категорично се опровергават от показанията на св.Д., които са
логични и безпротиворечиви.Особено показателни са показанията му дадени
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от
НПК, в които с последователност и конкретика е разказал,че
преназначаването на Г. е станало на 20.11.2013г. като две седмици преди това
са били разговорите с подсъдимия М.,както и че Г. е преназначен със заповед
на директора – подсъдимият М. в РУ-Пордим и след като е преминал през
„човешки ресурси“, едва тогава той го е назначил на конкретната длъжност в
управлението.След преместването св. Г. в началото не е отслужвал наряди в
базата. Подсъдимият М. е продължил да се е интересува,като е настоявал да
бъде включен в графика за дежурства.
Показанията на св.Д. са особено показателни за упоритата
настойчивост,с която подсъдимият М. е държал св. Г. да бъде преместен в
РУ-Пордим и то на конкретната длъжност - охранител в МБ-Згалево.
Анализът на свидетелските показания на Д., Д. и Г. обосновават и
извода, че преместването на Г. в базата е било организирано от подсъдимите Д.
М. и И. Д., като единственият мотив за това е бил подсъдимите да си осигурят
достъп до иззетите цигари,тъй като са възнамерявали да ги изнесат по време
на неговите смени,когато е давал дежурства.
В показанията на св.Г. се съдържа информация за механизма на
извършване на деянието и участниците в него. Показанията му са пряк
доказателствен източник, тъй като същият е възприел лично и непосредствено
поведението на тримата подсъдими. Св. Г. е посочил броя и начина на
проникванията в склада и в хладилната камера, изнасянето на кашоните с
цигари, както и участието на всеки от подсъдимите.Според показанията му
предложението на подсъдимия Д. да му съдейства да бъде преместен като
охрана в базата Згалево е било свързано с предварителните намерения на
тримата подсъдими, да имат достъп до склада и да изнесат съхраняваните там
цигари.Св.Г. е присъствал на среща с тях в дома на подсъдимия Д..Съобщил
е, че и тримата са го убеждавали, че няма да има проблем с цигарите, защото
не се водят на никого,били забравени,че не трябва да се притеснява от нищо и
просто трябва само да си мълчи.Обещали, че след като ги изнесат,ще го
преместят на друго място и всичко ще е наред.На тази среща свидетелят Г.
възприел, как подсъдимият Х. обяснил начина, по който се отваря вратата към
помещението, където се съхранявали цигарите - трябвало да се надигне в
долната й част, защото там имало механизъм, който трябвало да се преодолее,
за да се отвори чрез плъзгане.Посочил е ,че преди тази среща в базата дошъл
само подсъдимият Д., който не успял да отвори вратата на помещението,
където се намирали цигарите.След тази среща и разясненията на подсъдимия
Х., подсъдимият Д. отново отишъл в склада и вратата на хладилната камера
била отворена от него именно по посочения начин. В показанията си св.Г. е
16
описал подробно начина, по който е осъществено проникването в склада и
изнасянето на цигарите.Същият е посочил,че подсъдимият Д. е използвал
стълба, която се намирала в базата, качвал се по нея, за да достигне до
незатворен прозорец /капандура/ на стената и така влизал вътре в склада.
След това отварял едната или двете двойни входни врати на склада, където се
е намирала хладилната камера, в която били цигарите. Свидетелят твърди, че
тези входни врати са имали слепки и печати, но конецът им е бил вързан от
вътрешната им страна и оттам е можело да се отвърже без да се наруши
слепката с печата.
В показанията си св. Р.Р., Т.А. и Ц. М., също са посочили, че
цигарите са били съхранявани в хладилна камера, която с още една такава са
се намирали в голямо хале, а цялата му външна стена е била с множество
малки метални прозорци, които свидетелите наричат капандури.В показанията
си св. М. и св.Р.Р. са посочили, че ако се премине през капандурата се достига
до нивото на покрива на хладилната камера, по нея имало вътрешна стълба,по
която можело да се слезе надолу пред самата камера, където са се намирали
входните врати на склада. Вратите на склада отвътре били затворени с
метални шИ.е. Конците на слепките с печатите били завързани отвътре на
вратите, ако се отвържат и се отключат резетата, можело да се отварят и
затварят вратите.Хладилната камера била затворена с масивна плъзгаща
врата, която се е заключвала с катинар и верига.
Описаният от св. Г. механизъм на отваряне на вратата на хладилната
камера, където са били съхранявани цигарите, за което подсъдимият Д.
получил разяснения от подсъдимия Х., след първия неуспешен опит да я
отвори, кореспондира в пълна степен и с показанията на свидетелите К.Н., Ц.
М. и Т.А., които описват същия начин на отваряне на вратата на
камерата.Свидетелят А. /л.143 т.1 от с.д./ при разпита си е посочил, че
плъзгащата врата може да се отвори от сам човек,само ако се навдигне с
лост,за да се преодолее механизма. Свидетелят К.Н. при разпита си е заявил,че
когато отишли в МБ Згалево да извършат проверка по повод сигнала за
извършена кражба на цигари, след като премахнали катинара, с който била
заключена се опитвали да отворят вратата на хладилната камера
неуспешно.Служител от базата им показал по какъв начин се отваря вратата –
чрез повдигане с лост в долния й край.След като я надигнали с метален прът
се преодолявала една преграда и отворили вратата чрез плъзгане по релсата.В
показанията на свидетеля М. се съдържа идентична информация,че започнали
да правят опити да отворят вратата на камерата, но тя не помръдвала, след
като я повдигнали с лост в долния й край я бутнали назад и се отворила.И този
свидетел в показанията си е заявил, че сам човек може да отвори вратата, ако е
наясно с този механизъм.
От изложеното по-горе е видно, че показанията на свидетеля Г., в
частта им, в която описва, че подсъдимият Д. е използвал метален лост за
отварянето на вратата на хладилната камера е в пълно съгласие с показанията
на тези свидетели.
Показанията на св.Г. по отношение начина на проникване в склада и
отварянето на вратата на хладилната камера, където са били цигарите, са
17
проверени чрез провеждането на следствен експеримент в ДП, за който е
съставен протокол от 16.03.2017г., придружен с фотоалбум към него /л.1-14 от
т.18 от ДП/.Това процесуално-следствено действие е извършено в
съответствие с правилата на НПК и изготвения протокол от него е годно
доказателство. От съдържанието му и приложения снимков материал към
него се установява външния вид на склада с прозорци по стените,
вътрешността му с подпокривно пространство и метална стълба,
разположението на помещенията в него и на хладилната камера. Получените
данни при проведения следствен експеримент кореспондират в пълна степен
със сочените факти от св.Г. относно начина на проникване в склада,както и
механизма на отварянето на вратите на склада и на хладилната камера.
Установено е по несъмнен начин по делото, че на вратата на камерата
е била поставена верига,която е била заключена с катинар.В показанията си
свидетелят Г. съобщава, че подсъдимият Д. е ползвал метална пластина с
жълт цвят, за да отключи катинара.Същият е бил иззет като веществено
доказателство по делото при извършения оглед на местопроизшествие и е бил
предмет на експертно обследване.От заключението на трасологичната
експертиза е установено, че по представения за изследване секретен катинар
няма следи от интервенция, а само обичайните следи от износване.С оглед на
това вещото лице е посочило, че е бил отключван само с предназначения за
него ключ.При разпита си в съдебно заседание експертът е посочил, че е
възможно отключването му с устройство от по-мек метал, от което не биха
останали драскотини. За да се отключи катинара, трябва обаче да се използва
пластина от по- твърд метал, която би следвало да остави следи.В тази връзка
експертът с категоричност е посочил, че изследваният катинар е отключван
само с ключ, като дали е използван оригинален и или дубликат не може да се
различи, доколкото те не оставят следи.Използването на друго средство при
отключването, което е различно от ключ, оставя следи, каквито в случая не са
констатирани. Катинарът не е с висока степен на секретност, като може да се
отвори и с друг подбран ключ. Вещото лице счита, че ако е използван подбран
ключ, който не е оригинален, неговите следи не могат да се различат от тези
на оригиналния ключ.
Няма спор по делото, че след пренасянето на цигарите в склада в МБ-
Згалево хладилната камера е била заключена с катинар и ключовете от него са
били предадени на подсъдимия М., който е бил разследващия полицай по
делото.Този факт не се отрича и от подсъдимия.Ключовете са били държани от
него,поради което и е нямало никаква обективна пречка да вземе единия от
тях,да си извади дубликат или да подмени някой от тях с друг подбран
ключ.Този извод намира опора и в показанията на свидетеля М.Л., на който
през 2011г. е било възложено разследването на досъдебното производство,
тъй като тогава подсъдимият М. е бил преместен на друга длъжност в друго
полицейско управление.Заедно със свидетелката Р. и подсъдимия М. посетили
базата, където последният отключил катинара,видели цигарите,след това го
заключил и предал двата ключа на св.Л., който пък от своя страна ги прибрал в
служебната каса.
От изложеното по-горе е видно, че в рамките на две години
18
ключовете за хладилната камера са били държани от подсъдимия М..
В тази връзка показанията на св. Г., в частта им , в която твърди, че за
отключването на катинара подсъдимият Д. е използвана метална пластина с
жълт цвят не кореспондират със заключението на трасологичната
експертиза.Това не поставя под съмнение достоверността на изнесената от
него информация, както настоява защитата.Както правилно е отчетено и от
решаващият съд проникванията в склада са били осъществявани в тъмната
част на денонощието,не е имало осветление,тъй като е било прекъснато
електрическото захранване.Отделно от това свидетелят Г. е възприемал
отключването от разстояние.Всички тези обстоятелства сочат,че обективните
му възприятия за използваното средство за отключване на катинара очевидно
са били възпрепятствани. Независимо,че св.Г. твърди, че е използвана
пластина от жълт метал,от обективно установените данни се налага извод,че е
бил използван ключ, който е бил оригинален или негов дубликат.
Показанията на св. Г. кореспондират и с показанията на св. Ц. М.,
който към инкриминирания период е бил служител в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ и който е заявил, че в средата на м.март 2016г. е получил сигнал за
извършена кражба на цигари от МБ Згалево, в която били замесени
полицейски служители.Този свидетел подробно е описал обстоятелства при
посещението си в базата, дал е описание на склада, където са се съхранявали
цигарите, начина на проникване без нарушаване на слепките и печатите,
механизма на отваряне на вратата на камерата и установяването на кражбата.
На следващо място показанията на св. Г. са в съгласие и с тези на
свидетеля с идентификационен № 2/2016г.При разпита си този свидетел е
посочил, че е служител на МВР и от свой оперативен източник е разбрал за
извършена кражба през периода 2013 г.- 2014 г. от склад на МВР на голямо
количество цигари без бандерол, оставени там на съхранение преди
години.Свидетелят е посочил, че е разбрал, че кражбата е извършена от
служители на МВР, като посочил и имената на тримата подсъдими.Описва,че
извършителите са влезли през някаква капандура и са измъкнали цигарите без
да нарушават целостта на печата на входната врата на склада.Според
свидетеля, е била извършена кражба на над 700 мастербокса цигари от
базата.Посочва, че пазачът, който е бил на смяна е бил човек на подсъдимите и
е бил назначен от Д. М., който тогава е бил директор. Целта е била по време на
неговата смяна да се изнесат цигарите.Според думите му, това ставало по
време на нощни смени и на няколко пъти. Посочва, че кражбата е била добре
замаскирана, за да не си личи, че са вземани цигари, като при отваряне на
склада първият ред е стоял целия непокътнат, за да изглежда, че не е вземано
нищо.Свидетелят е бил информиран, че част от цигарите билИ.лажнени, както
и че са били разпространявани в гр. Плевен от В. Д. Б. от с. ***** с прякор
„*****“.В последствие по повод това разпространение между подсъдимия Е.
Х. и св. В. Б. са възникнали спорове.
Неоснователни са доводите на защитата, с които се оспорва
процесуалната годност на показанията на анонимния свидетел
№2/2016г.,който се позовава на оперативна информация достигнала до
него.Защитата настоява, че показанията на служителя на МВР, който е
19
анонимен свидетел, следва да бъдат изключени от доказателствената маса
защото свидетелства за проведени от него оперативни беседи.Постъпилата
оперативна информация от неназован източник,за която разказва свидетел с
идентификационен №2 е била съобщена на свидетеля Ц. М.,служител в
дирекция „Вътрешна сигурност“.Именно тази информация е дала повод да
бъде извършена проверката в склада,в която лично е участвал и свидетелят
М..Тази проверка е потвърдила факта на нерегламентираното изнасяне на
цигари от помещението и е послужила за образуване на разследване, в
рамките на което са събрани всички относими към предмета на делото
доказателства.В конкретния случай оперативната информация е била
надлежно проверена още в рамките на разследването, по съответния
процесуален ред и въз основа на нея са установени,както лицата лично
възприели случилото се, така и причастността на тримата подсъдими към
извършване на деянието.В тази връзка доводите на защитата, че подсъдимите
са били лишени от възможността да й се противопоставят се явяват напълно
неоснователни.В конкретния случай не се касае и за производни
доказателства, с които се цели подмяната на първични такива чрез
възпроизвеждане на информация получена от полицейски служители чрез
така наречените „оперативни беседи“, поради което и цитираната практика
във въззивната жалба на адв.Д. се явява неотносима към настоящия казус.
Показанията на св. Г. се подкрепят в пълна степен и от данните
придобити чрез използвани СРС материализирани в изготвените ВДС.От
съдържанието на проведените разговори между подсъдимият Д. и св.Г. е
видно, че последният многократно е изразявал притесненията си от разкрИ.е
на престъплението. Подсъдимият Д. го е успокоявал,че няма от какво да се
притеснява, че е говорил с Д. М. и Е. Х. и че никой от тях няма да „пропее“. В
комуникацията между Д. и Г. многократно се споменават имената на тримата
подсъдими и отношението им към извършеното деяние. В един от разговорите
подсъдимият Д. казва, че никой от тях няма „да пропее“, тъй като ще „…ни
дадат по десет -петнадесет години…..Аз знам, че който си е признал, не е
спечелил нищо…“.
Св. Г. е имал притеснение, че подсъдимият Д. М. може да си измие
ръцете като уличи останалите, за да си осигури назначаването на длъжността
„Директор на ОД МВР-Плевен“. В отговор подсъдимият Д. го е успокоявал, че
М. му е приятел от дълги години и няма да направи това. В един от
разговорите между Д. и св. И. Г., последният е изразил предположение, че
подсъдимият Е. Х. не е свързан с цялата работа. Първият му е отговорил :
„….Напротив. Е. най- много. Той е организатора.“. Подсъдимият Д. споделил,
че когато говорил с Е. Х., последният му заявил: „Ако вие си признаете, аз пак
ще отричам.“, като обяснява на свидетеля Г., че Е. са го дърпали много преди
това за цигарите, така че той няма да каже копче.В същата насока са и
репликите на подсъдимия Д.: „…..Ако някой от тях не се пречупи да каже, да
си признае, те не могат да направят нищо…..Те на базата на какво ще
повдигнат обвинение. ……….Тия неща са изчезнали много отдавна. Преди
три години……..Някой от нас не се ли огъне, не могат да направят нищо…..“.
Св. Г. е споделил с подсъдимия Д., че многократно е бил подканян да разкрие
20
извършителите на престъплението. Последният му отговорил: „.....като те
изтряскат с едни пет години….. на мен и на другите ще дадат по десет“.В един
от разговорите св.Г. е изказал притеснения, че му е казано ,че всичко е ясно и
всичко знаят, на което подсъдимият Д. му казал „Какво му е ясно.Събота и
неделя сме ги вземали, когато си бил на работа.Не му е ясно“.Подсъдимият Д.
многократно повтаря на св.Г., че няма как да мине с условна присъда ако си
признае, че това го правят те с циганите и че Д. М. му казал, че дори да го
приберат с белезници, дори някой да пропее той няма да признава нищо, Е. Х.
му казала същото , а за него няма какво да се съмнява.В един от разговорите
подсъдимият Д. уверява св.Г., че нямат нищо, че са обиколили сигурно
двадесет пъти тая база, че няма от къде да се влезе, че те също са я обикаляли
двадесет пъти, „когато…знаеш, че няма откъде да се влезе освен от там дето…
Нормално.Знаят, че с камион няма как да влезнем.Но не вярвам, че знаят“. В
посочените разговори подсъдимият Д. е демонстрирал и добра
информираност относно разследването, като е уведомил св.Г., че няма от къде
да вземат нови доказателства и всичко е „на казал- рекъл“, както и че са
хванали трима защитени свидетели.
От съдържанието на ВДС, в които са обективирани проведените
разговори между св. Г. и подсъдимия Д. и уверенията,че нито последния, нито
някой от другите двама ще проговорят, е показателно за участието на тримата
подсъдими в извършената кражба.Съдържанието на проведените разговори
показва далеч по-сериозна ангажираност със случая и очевидно е далеч от
обявената причина за проява на загриженост към притесненията на св.Г..Нещо
повече поведението на подсъдимия Д., както и пресъздадената от него
очаквана позиция на другите двама подсъдими по случая, е в очевиден разрез
със заеманото от тях служебно положение като полицейски служители, пряко
ангажирани с преследване на противоправни деяния.Този извод не се
разколебава и от изготвените ВДС възпроизвеждащи разговор между
подсъдимите Д. и М. от 27.02.2017г. в служебно помещение за задържане в РУ
Долни Дъбник при ОД на МВР- Плевен,от който личи изненада относно
повдигнатото им обвинение.На първо място следва да се посочи, че е налице
очевидна информираност на лицата за подслушването им.От друга, съгласно
трайната съдебна практика Решение №273 /08.08.2012г. по н.д.№796/2012г. на
III н.о. , Решение №626/2011г. по н.д.№2751/2011г. III н.о. използването на
СРС е само субсидиарно на другите доказателствени способи – ако
съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или
установяването им е свързано с изключителни трудности.Прилагането на СРС
спрямо лица чрез подслушване в арестното помещение на полицейското
управление,последващо тяхното задържане и привличането им в качеството
на обвиняеми в наказателното производство не могат да бъдат годен
доказателствен източник, защото с акта на конституирането на обвиняемия в
досъдебното производство той придобива визираните в чл.55 от НПК
процесуални права, в обсега на които и възможността да даде обяснения по
случая. Обясненията на обвиняемия се събират чрез разпит устно и
непосредствено пред съответния орган,при спазването на установените с
нормативния регламент чл.115,116 и 138 от НПК предписания,които
21
обезпечават валидността на гласния доказателствен източник.При
приобщаването на информация, предоставена от обвиняемото лице за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване,чрез способ,различен от
разпита на обвиняемия,е налице заобикаляне на строго лимитираните в
процесуалния закон правила за събиране и проверка на доказателства, поради
което и настоящият въззивен състав намира, че придобитите данни чрез
използваните СРС в арестното помещение не са годен доказателствен
източник и нямат доказателствена стойност.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на защитата, че свидетелят Г. е заинтересован и
зависим и осъдителните изводи на съда, както и възприетата фактическа
обстановка по делото е основана само на неговите показания.Показанията на
св.Г. са пряк доказателствен източник.Същите се отличават с логичност и
устойчивост, кореспондират в пълна степен с другите обсъдени по-горе
доказателства, тъй като съобщената от него информация за конкретните
обстоятелства, механизма и начина на извършване на престъпното
посегателство, както и неговото авторство, кореспондира и се подкрепя от
показанията на посочените по-горе свидетели,от протоколите за оглед на
местопроизшествие, от извършения следствен експеримент, както и от
съдържанието на ВДС,изготвени при използвани СРС.
Неоснователен е и упрекът на защитата за предубеденост на
първоинстанционния съд.Показанията на свидетеля Г. са кредитирани с
основание като достоверни и вътрешното съдийско убеждение е формирано
на правилно установени фактически положения въз основа на задълбочен,
пълен и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен
материал.
От защитата е направено оплакване,че цигарите са откраднати от
склада със съдействието на св. Г., защото достъпът до помещението без
участието на лице от охраната е невъзможен, както и че той прикрива
действителните си съучастници по някакви свои лични или други служебни
причини.
Безспорно е установено по делото, че за реализацията на
престъпното посегателство съдействие има и св.Г., тъй като именно по време
на неговите нощни дежурства, когато е бил сам в базата,е осигурявал достъп
до складовото помещение на подсъдимите,където са съхранявани цигарите без
бандерол.Това обяснява и позицията на този свидетел в хода на досъдебното
производство, като при първия си разпит е заявил, че не знае нищо за
извършената кражба,а в последващите разпити е разказал подробно
обстоятелствата,които е възприел, относно механизма на извършените
деянията и участниците в тях. По делото липсват каквито и да е доказателства,
от които да се направи дори и предположение, че свидетелят Г., поради
някакви лични или служебни причини, има интерес да уличава именно
тримата подсъдими в извършване на деянието, знаейки,че нямат причастност
към това.Това се вижда и от показанията му на съдебното следствие пред
първия съд, където е посочил, че първоначално е отричал, бил е притеснен и
объркан, защото е замесен с хора, които са заемали по-високи постове от него
22
в йерархията на МВР. Липсва мотив този свидетел недобросъвестно и
преднамерено да уличава тримата подсъдими с ясното съзнание, че
извършителите са други, още повече, че подсъдимият Д. му е колега и приятел
от години, а другите двама подсъдими са му почти непознати.Анализът на
събраните по делото доказателства ясно показва, че инициативата за
внедряването на св.Г. в базата като охрана е била изцяло на тримата
подсъдими, които са се възползвали от близките му отношения с подсъдимия
Д.,а последният е бил и посредник за това начинание между него и
подсъдимия Д. М..Без значение е и обстоятелството, на което акцентира
защитата, че св. Г. е бил преназначен, след като подсъдимият М. вече не е
изпълнявал длъжността Директор на ОД МВР.Процедурата по преместването
е били инициирана през периода, когато подсъдимият М. е изпълнявал тази
длъжност,което обстоятелство е установено по несъмнен начин от
обясненията на Д., както и от показанията на св. Г. и Д..
Лишени от доказателствена обезпеченост са и доводите на
защитата,че служители на МВР са упражнявали натиск върху свидетели и са
ги принуждавали да дадат показания във вреда на тримата
подсъдими.Оплакванията на защитата са без конкретика и яснота кои са тези
лица и защо действията им преднамерено са били насочени точни срещу
тримата подсъдими.В тази връзка оплакванията на защитата са лишени от
основание и аргументация.
Окръжният съд е констатирал противоречие в показанията на
свидетеля Г. относно броя на проведените съвместни срещи между него и
тримата подсъдими.В показанията си, дадени на 22.12.2016 г. в хода на ДП и в
тези при провеждане на съдебното следствие,свидетелят говори за една
среща.Докато по време на разпита си на 23.12.2016 г. по реда на чл.223 НПК е
посочил, че срещите са били две.След прочитане на показанията му по реда на
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК, свидетелят с категоричност е
заявил, че срещата му с тях е била само една в апартамента на подсъдимия Д..
Правилно в мотивите окръжният съд е приел, че срещата е била само една,
като св.Г. е обяснил, че посоченото несъответствие се дължи на
обстоятелството,че е бил притеснен.
Неоснователни са и доводите на защитата, с които се настоява
показанията на свидетеля Г. да бъдат дискредитирани, тъй като същият не е
посочил, както конкретните дати на извършване на деянията, а така също и
марката, модела и peгистрационния номер на използвано МПС за извършване
на кражбата.
Внимателният прочит на показанията на свидетеля Г. показва,че по
време на разпита си в хода на съдебното следствие същият многократно е
заявил, че не си спомня с подробности, кога точно подсъдимите са идвали в
базата, но е категоричен,че е било по време на неговите дежурства в тъмната
част от денонощието.Не е сигурен и дали това е ставало след предварителна
уговорка и по какъв начин са пристигали, колко и какви цигари са вземали. Св.
Г. дава логично обяснение за това, като е посочил, че е бил притеснен, защото
е бил поставен в това положение от високопоставени служители на МВР.Това
е напълно обяснимо и предвид служебната зависимост, която е имал към
23
подсъдимите, а така също и от факта, че е бил принуден да действа като техен
помагач.
В показанията си св. Г. не сочи и конкретните дати и/или месеците,
когато са идвали подсъдимите в базата, марката, модела и peг. № на МПС,
които са използвани за транспортиране на инкриминираните цигари, както и
броя на изнесените кашони. По отношение на датите и месеците свидетелят е
посочил, че не е имал за цел да запомни съответните дни и месеци. Възможно
е обаче и да не е могъл да ги запомни, което се отнася и за марката, модела и
регистрационния превозните средства. Способността за запаметяване на
цифри, букви и др. точни данни е различна при хората, като при някои от тях е
по - слабо развита. Що се касае до марката и модела на МПС,за да се запомнят
същите се изисква лицето да познава различните марки и модели автомобили
и да има интерес в тази област. Отделно от това свидетелят Г. е разпитван за
първи път през месец декември 2016 г., т.е. повече от две години след
инкриминираните събития.Същият е бил уверяван от подсъдимия Д., че тези
цигари никой няма да ги потърси и ще бъдат унищожени.Въпреки това той е
изпитвал притеснения през цялото време и е настоявал да бъде преместен на
друга длъжност, колкото се може по-бързо.Всичко това логично и обяснява
липсата на конкретика в показанията му по отношение на тези обстоятелства,
защото независимо от думите на подсъдимия Д.,че няма да има никакви
последици или негативи от действията му,той е искал всичко това да
приключи по-бързо и да се махне от заеманата длъжност в базата.В
конкретния случай е инкриминиран период от време, в чийто рамки се твърди,
че е осъществено престъпното посегателство. Съгласно трайната съдебна
практика, при невъзможност да се установи точната дата и месец на
извършване на престъплението,е достатъчно да бъде посочен ориентИ.ъчен
период от време, както е в конкретния казус.С оглед на изложеното
настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че св.Г. не си спомня
конкретни дати, марки и модели на превозни средства и регистрационните им
номера не води до извод, че показанията му са недостоверни и
необективни.По отношение на броя на отнетите кашони с цигари свидетелят
Г. и посочил, че количеството е преценявал на око, като в някои случаи му е
било казвано от подсъдимия Д. или е чувал разговорите между тримата
подсъдими.Същият е пояснил, че по време на изнасянето на цигарите, той не е
стоял постоянно пред склада,а е обикалял на различни места в базата,за да
следи да не дойде някой.
Показанията на свидетеля Г. се допълват и от показанията на св. В.
Б., М.С., Ц. Х., Т.М., С.С., както и свидетеля с идентификационен № 3/2016г.
От тези гласни доказателства категорично е установено по делото, че на
територията на гр.Плевен в инкриминирания времеви период са били
разпространявани цигари без бандерол, които били наричани „полицейски
цигари“.
В показанията си свидетеля В. Б., дадени на съдебното следствие
пред въззивния съд, както и тези пред съдия на досъдебното производство,
прочетени на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК на 51-52 т.12 от д.п., същият с
подробности е разказал за запознанството му с подсъдимия Е. Х. и поводът за
24
това.Свидетелят Б. е посочил, че е от с.*****.В началото на месец април
2014г. М., който имал автомивка/.св.М. Х./ го запознал с Ц. „***“, който имал
фирма „Ц и Ц“ и в началото на месец април 2014г. му предложил да продава
цигари четири модела „Виктори“ „MG“,червена кутия „Ракел“, жълт и
червен., за които разбрал, че са полицейски цигари на някакви шефове от
София.Носил му по 2-3 кашона от тези цигари, след това разбрал, че е
предлагал от тях и на други лица.От тези цигари лично той е продал около 30-
40 мастербокса в продължение на няколко месеца.С подсъдимия Х. го
запознал пак М., на който започнал да плащал такса „спокойствие“,тъй като
продавал цигари без бандерол.Същото правил и М. Х..Подсъдимият Х. му
предложил евтини цигари без бандерол дамски „Ракел“ по 16 лв. на стек,
които били на много големи хора от София бопаджии. След 3-4 дни
подсъдимият Х. му докарал 10 мастербокса „Ракел“ за 16 лв. на стек.Св. Б. ги
вземал и ги продал.Самото предаване на цигарите станало като св.Б. отишъл
на уговореното място с неговия бус „Фолксфаген-транспортер“,бял на
цвят.Подсъдимият се качил в автомобила и не след дълго се върнал,като в буса
имало 10 мастербокса цигари „Ракел“ дамски.В последствие подсъдимият Х.
му предлагал и други цигари без бандерол марки „Виктори“ и „Кинг“, като
искал да му донесе голямо количество.Двамата не могли да се споразумеят,
тъй като първият искал заплащане веднага.
На следващо място сочените обстоятелства от св.Б. се потвърждават
и от показанията на свидетеля с идентификационен № 2/2016г, който е
посочил, че един от разпространителите на откраднатите от подсъдимите
цигари е бил именно св.Б..
Показанията на свидетеля Б. се допълват и с тези на свидетеля св.
М.С., дадени на съдебното следствие и тези на досъдебното производство
приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК на л.63 т.12 от д.п.,
които изцяло е потвърдил.Този свидетел отрича да е продавал цигари без
бандерол, но е посочил, че е запознал подсъдимият Х., който бил Началник на
„Икономическа полиция“ със св. Б..Причината за това била,че Х. можел да
предпазва Б. от извършване на проверки.Този свидетел пояснява, че е казал на
подсъдимия за желанието на св.Б. да се запознаят, подсъдимият проявил
интерес с какво се занимава и след като разбрал,че се занимава с
разпространение на тютюн се съгласил.Имало е няколко срещи между тях на
автомивката,която стопанисвал.Св.М.С. разбрал от св.Б., че подсъдимият Х. го
снабдявал с цигари, които последният продавал.Св.С. сочи, че негови клиенти
са споменавали за разпространяваните в града „полицейски цигари“ без
бандерол. Този свидетел също твърди, че в същия период от време е запознал
св.В. Б. и със Ц. , по прякор“***“,който също се занимавал с разпространение
на цигари без бандерол.
В показанията си свидетелят Ц. Х. на съдебното следствие пред
окръжния съд е посочил,че познава подсъдимия Х., както и св. Б. и св.М.С..В
показанията му прочетени на основание чл.281, ал. 4, във вр. с ал.1, т.1 от
НПК на л.69 т.12 от д.п. депозирани на 27.02.2017г., свидетелят е разказал, че
около 4-5 години преди провеждането на разпита му, е купувал и продавал
цигари без бандерол между половин и една година, които се разпространявали
25
свободно из града. Цигарите били различни марки и били на по- евтини цени
от останалите. Св. Х. вземал от различни лица малки количества, които
препродавал на непознати лица. Спрял да взема от тях, защото последните
стекове били с лош външен вид, били мухлясали и с недобро качество.След
прочитане на показанията му св. Ц. Х. е отрекъл да е продавал цигари без
бандерол и изобщо от показанията,които е дал на досъдебното
производство.Заявил е,че е бил заплашван от полицейски служители часове
наред и че този, който го разпитвал и адвокатът му съчинили протокола за
разпит,който той подписал,въпреки неверните изявления в него.
Видно от съдържанието на протокола за разпит на св. Х. в ДП,
същият се е възползвал от правото си по чл.122 ал.2 НПК.Св. Х. се е явил на
разпита с адвокат, който е бил упълномощен от него.Твърдението на св.Х., че
защитникът го е посъветвал да даде показания, с които да се уличи в
извършване на престъпление са недостоверни.При разпита си в хода на
съдебното следствие св. Ц. Х. дава противоречиви показания, относно
обстоятелствата колко пъти и къде е разпитван, колко пъти се е подписал на
протокол за разпит.Отделно от това досъдебните му показания са в пълно
съгласие с показанията на свидетеля В. Б. и М.С. досежно запознанството му
със св.Б., разпространяваните в инкриминирания период от време цигари без
бандерол в града, които били с недобро качество, както и личната му
ангажираност с тази дейност, за която говорят и първите двама свидетели.
В контекста на изложеното правилно първият съд е кредитирал
показанията на този свидетел на досъдебното производство.
Показанията на св.Б. се допълват и намират опора и в тези на
свидетеля Т.М. дадени на съдебното следствие и прочетени на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК на л.66-67 т.12 от д.п.Този свидетел е също от
с.***** и е бил наричан Т. „****“.Според показанията му през
инкриминирания период от време той също се е занимавал с продажба на
цигари без бандерол и е бил конкурент на св.Б., за това не били в добри
отношения с него.Знае, че св.Б. се е снабдявал с цигари от автомивката на
св.М.С. и от лицето *** – св. Ц. Х.,както и че е взимал и от полицай, който бил
сътрудник на „***“ от автомивката.Св. М. твърди, че св. В. Б. се е хвалел пред
цял Буковлък, че има силен гръб в полицията в лицето на Е. Х., който тогава
бил началник на „Икономическа полиция“. Говорело се, че св. Б. давал пари на
подсъдимия Х. за такса „спокойствие“.
Показанията на свидетелите В. Б., М.С., Ц. Х. и Т.М., дадени на
досъдебното производство кореспондират изцяло по между си и се допълват.
Някои от тях логично отричат казаното при разпитите им на досъдебното
фаза, доколкото с тях се уличават в извършване на престъпление.Липсват
каквито и да е било доказателства спрямо някой от тези свидетели да е бил
упражнен натиск или внушение по време на разпитите им, поради което и
показанията им правилно са кредитирани от първия съд.
Показанията на тези свидетели изцяло съвпадат и с тези на свидетел
с идентификационен № 3. Същият твърди, че през 2014 г. е вземал да продава
цигари без бандерол марка „Виктори“, „Ракел“ и може би „МГ“. Някои от тях
26
били с петна и са миришели на мухъл. Чул е от няколко места, че тези цигари
се продавали от полицаи.Свидетелят твърди, че около половин година през
2014 г. са се продавали тези цигари.
Тези гласни доказателства намират опора и в показанията на
свидетеля С.С., който няма връзка с изброените по-горе свидетели и дори не
ги познава.При разпита си е посочил, че се е занимавал с продажба на цигари
без бандерол, които са му били предлагани от св. А.И. на ниска цена.Твърди,
че в един от случаите, в които му е предлагал цигари без бандерол И.ов му
казал, че са от полицейски склад от гр.Плевен и затова били на толкова ниска
цена, както и че трябва да се продават бързо.Св. С. сочи, че са му били
предлагани по 100 кашона цигари „МГ“ и „Виктори“. Видял по мострите, че
цигарите имали петна, от което направил извод, че са стояли.Разбрал, че са
крадени и ги отказал.Предложената цена била 14,50 лева за стек.
В показанията си св. А.И. отрича тези обстоятелства.За него св. С.
твърди, че е заплащал на служители на МВР, т.нар. „такса спокойствие“,
поради което никога не е бил разследван и не му е правена проверка.
Показанията на св. Б. за отношенията му с подсъдимия Х.
кореспондират, както с показанията на св. М.С. и Т.М., така и с тези на св.
Б.Б.. Последният е разпитан в хода на съдебното следствие,като са приобщени
и показанията му дадени на досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4,
във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК, потвърдени изцяло от него, след прочитането
им.Според думите му той работел в сектор „ПИП“ при ОД МВР- Плевен,
когато през 2013 г. подсъдимият Х. му станал началник.Св.Б. разбрал, че св. Б.
и подсъдимият Х. били в добри отношения, които впоследствие се
влошили,заради неуредени финансови взаимоотношения. Подсъдимият Х.
казвал на св.Б. в проведени между тях лични разговори и телефонни такива
през вайбър, че св. Б. е много активен при продаването на цигари без бандерол
и следва да го хванат, когато го хванат, трябвало да му кажат, че Х. го е
„подложил“ за неуредени дългове.
От показанията на св. В. Б., М.С., Ц. Х., Т.М., С.С. и свидетел с
идентификационен № 3 се установява, че същите активно са продавали цигари
без бандерол между половин и една година през 2014г., които са били
разпространявани свободно из гр. Плевен. Според тези свидетели цигарите
били различни марки, сред които „Ракел“, „Виктори“, „Кинг“ и „MG“, които
съвпадат с инкриминираните такива.Свидетелите са посочили, че тези цигари
били на по-евтини цени от останалите и били наричани „полицейски
цигари“.В показанията си св.Х., св.С.С. и свидетел с идентификационен № 3
по идентичен начин сочат, че тези цигари били с лош външен вид, тъй като
имали петна и миришели на мухъл.Даденото и от тримата свидетели
описание на качеството и вида на предлаганите за продажба цигари
кореспондира в пълна степен и с обективно установения по делото факт,че
инкриминираните цигари са били съхранявани в неподходящи условия,
каквато е била хладилната камера в склада, във влажна среда.На следващо
място се установява, че е имало информация, че цигарите са били крадени в
каквато насока са показанията на св.С.С..
27
Показанията на свидетеля Б., както и на посочените по-горе
свидетели, кореспондират и с изготвените ВДС при прилаганите СРС/т.2-ВДС
л.17/.При проведения разговор между св.Г. и подсъдимия Д., по повод вече
реализирана продажба на цигарите и за това от къде може да е изтекла
информация за склада във връзка със започналата проверката, последният е
изказал опасения, че подсъдимият Е. Х. е карал някъде… ,но това било много
след като са свършили... Казал е,че Е. е казал на В.Г. /св.В. Б./.Скарали се
двамата и му казал няколко месеца след този случай, защото Е. продължил да
се занимава с това. Свидетелят Г. пита Д. откъде В.Г. знае за базата,за там, на
което подсъдимият Д. му отговорил, че не може да каже.Изказал е
притеснения и по повод личните отношения на подсъдимия Х. със св.И.Х.а
позволили знанието й за правен от него „чадър на В.Г.“.
В контекста на изложеното настоящият въззивен състав намира за
несъстоятелни доводите на защитата, че показанията на свидетеля Б. са
противоречиви и депозирани във вреда на подсъдимия Е. Х., с който този
свидетел е във влошени отношения.Напротив в показанията си депозирани
пред въззивния съд св.Б. посочи, че няма никакви отношения с
подсъдимите,от които познава само Е. Х. и от 7 години живее в Германия и е
потвърдил изцяло прочетените му показания на досъдебното производство
дадени пред съдия.
Анализът на посочените по-горе доказателствени източници
съпоставени с информацията съобщена от свидетеля Б. обосновават и
законосъобразния извод, че същите не са изолирани. Показанията на св.Б., че е
имал отношения с подсъдимия Х. кореспондират и с тези на свидетелите М.С.
и Т.М., като свидетелят С. е бил наясно с това, че св.Б. е продавал цигари,
които са му били доставяни от подсъдимия Х..Показанията на св.Б., че е
плащал такса „спокойствие“ на подсъдимия Х. косвено се подкрепят и от
показанията на св.Б., който говори за влошени впоследствие отношения
между двамата, заради неуредени финансови задължения.Подобен вид
отношения между подсъдимия Х., който тогава е бил Началник на
Икономическа полиция, а св.Б. лице от криминалния контингент,занимаващо
се с разпространение на цигари без бандерол и осъждано за престъпления по
чл.234 НК, са очевидно нелогични.
С оглед на изложеното показанията на свидетеля Б. се явяват
достоверни, обективни и добросъвестно депозирани.
Неоснователни са доводите на защитата, с които се настоява
показанията на св.Б. да не се кредитират, поради липса на съответствие
между инкриминираните цигари с тези, за които е осъден с присъда по НОХД
№ 2832/2018г. на РС Плевен. Инкриминираният период на осъществената
престъпна дейност, предмет на настоящото наказателно производство,
обхваща месец януари 2014г. до месец октомври 2014г., като цигарите
предмет на престъпното посегателство,са били изнесени от склада през
периода от пролетта на 2014 г. до месец октомври 2014 г., според показанията
на св.Г.. От присъдата по посоченото по- горе дело е видно, че св.В. Б. е
осъден за извършено престъпление по чл.234 ал.2 НК на 14.10.2014 г.
Правилно е посочено от първоинстанционния съд,че дадените цигари от
28
подсъдимия Х. на св.Б. може да са били продадени към датата 14.10.2014г.,
още повече, че Б. в показанията си твърди,че това е станало през пролетта на
2014г.Наред с това св.Б. се е занимавал с продажба на цигари без бандерол,
като същият не се е снабдявал с такива единствено и само от подсъдимия Х.,а
и от други места.Отделно от това в показанията си свидетеля Б. никъде не
съобщава, че е осъден именно във връзка с продажбата на цигарите, които му е
дал подсъдимия Х..Напротив,заявил е,включително и при разпита си на
съдебното следствие пред въззивния съд, че е трябвало бързо да ги продаде и
се е издължил изцяло на подсъдимия Х..
От материалите по приобщеното НОХД № 3189/2015 г. по описа на
РС Плевен е видно, че същото е приключило със споразумение за решаване на
делото,с което П.Б.а е осъдена за извършено на 2.10.2015г. престъпление по
чл.234 ал.1 НК.Деянието,за което същата е била осъдена,е извършено една
година след инкриминирания период по настоящото дело, който е посочен по-
горе в мотивите.Следователно цигарите без бандерол, предмета на
престъпление, за което П.Б.а е осъдена по цитираното дело, не могат да бъдат
инкриминираните цигари по настоящото, които са били откраднати преди
повече от една година.
Неоснователни са доводите на защитата, с които се оспорва
достоверността на показанията на свидетеля с идентификационен №3, като се
твърди, че същият не може да посочи имената на лицата, от които е чул, че
цигарите били продавани от полицаи и не знаел името на момчето, на което
предал цигарите.Свидетелят е разпитан на 27.09.2017 г. на досъдебното
производство, т.е. почти три години по-късно от инкриминираните
събития,което обяснява и липсата на конкретен спомен за посочените
обстоятелства и по-точно за източника,от който е разбрал, че предлаганите за
нелегално разпространение цигари без бандерол са полицейски.Това не
поставя под съмнение изнесената от него информация, доколкото същата се
припокрива с показанията на св. Б., М. и С., които също са продавали цигари
без бандерол към инкриминирания времеви период.Показанията на свидетеля
с идентификационен №3 досежно марките на пласираните от него цигари
напълно съответства на тези, които са били иззети и са били съхранявани в
базата. Обстоятелството, че цигарите са били разпространявани за продажба
от полицаи се потвърждава и от показанията на св. Б., С. и С.. С изключение
на първия, който категорично сочи, че цигарите са му били предадени лично
от подсъдимия Е. Х., другите двама свидетели не сочат конкретен източник,
от който имат тази информация, но твърдят, че са били продавани от полицаи
и затова ги наричали „полицейски“.
В контекста на изложеното настоящият въззивен състав намира,че
показанията на свидетеля с тайна самоличност не следва да бъдат
дискредитирани само защото не е посочил кой е източникът му на тази
информация, както настоява защитата още повече, че същите не са изолирани
в посочената им част.
На същото основание защитата оспорва и достоверността на
показанията на свидетеля с идентификационен № 2, който сочи обстоятелства
без да съобщава източника си на информация. Показанията на този свидетел
29
са косвен доказателствен източник, същите не са изолирани, а намират опора в
показанията на св.Г. и св.М..Същите са в съгласие и с обективно установени
по делото данни установени при огледа, при който е установена липсата на
част от инкриминираните цигари.Свидетелят описва точния механизъм на
извършване на кражбата, която била извършена от полицейски служители.
Посочените от него факти по отношение начина на проникване в складовото
помещение, където са били съхранявани цигарите, през нощта и със знанието
и съдействието на един от пазачите напълно съответства с показанията на
св.Г..Обстоятелствата, които твърди свидетелят с тайна самоличност за
състоянието на халето, където са били складирани цигарите, поради което част
от кашоните с цигари били негодни за употреба, също е установено и от
другите събрани по делото доказателства и кореспондира с тях.
Според показанията на свидетеля, кражбата е била добре
замаскирана, като при отваряне на склада първият ред е стоял непокътнат, за
да изглежда,че не са вземани кашони с цигари.Така посочените обстоятелства
напълно кореспондират с показанията на св. Ц. М. и К.Н., които са
присъствали при извършения оглед на 28.03.2016 г.Свидетелят конкретно е
посочил и имената на тримата подсъдими, като извършители на деянието без
да използва общи понятия като полицейски служители,което е в съгласие и с
показанията на свидетеля Г..
Свидетелят е отказал да посочи имената на оперативния си
източник,като е посочил,че ако разкрие агента си няма да има възможност да
го ползва повече,както и че създаването на агентура е една от най-сложните
дейности в оперативната работа на служителите на МВР.След получената
информация,свидетелят не е изготвил писмен сигнал или доклад, тъй като
счита от една страна, че няма такова задължение, а от друга с оглед вида на
информацията е преценил, че ако я докладва писмено, тя ще стане достояние
на много лица.
В разпоредбата на чл. 123 ал.1 НПК са посочени основанията, при
които се допуска защита на свидетел.В процесуалния закон не е въведено
ограничение по отношение на лицата, които могат да бъдат такива свидетели
с оглед личното, служебно или друго качество.От това следва, че няма
законова пречка полицейски служител да бъде разпитван като свидетел, като
се запазва в тайна неговата самоличност,поради което и доводите на защитата
в обратния смисъл се явяват несъстоятелни.Обстоятелството защо точно
служител на МВР следва да бъде разпитват по този процесуален ред и от
какво се страхува се дължат изцяло на субективната преценка на свидетеля, от
съдържанието на информацията,която изнася, както и от качествата на лицата,
които засяга и от преценката на прокурора. В конкретния случай се касае за
постъпила информация за реализирани престъпни действия от полицейски
служители, които са били от ръководството на ОД на МВР.От друга страна от
материалите по делото се установяват и данни за техните лични контакти,
както с разследващи органи, така и с лица от престъпния контингент,с които
са имали нерегламентирани отношения, включително и финансови такива.
Неоснователни са и оплакванията на защитата, че показанията на
свидетеля с тайна самоличност противоречат на показанията на св. Ц. М.,
30
който възпроизвежда информация, станала му известна от защитен свидетел
по делото. В показанията си свидетелят М. е посочил, че при отварянето на
складовото помещение започнали да падат чували с цигари, а кашоните бяха
наредени до тавана.Първоначално присъстващите, включително и св.М.,
решили, че информацията не е вярна, но на него му направило впечатление, че
по средата на един от кашоните, върху един от чувалите имало отпечатък от
обувка.Свидетелят е описал начина, по който са установили, че отзад
помещението е било празно.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не намира
съзряното от защитата противоречие между показанията на св. М. и свидетеля
с тайна самоличност още повече, че последният съобщава факти, станали му
известни от неговия информатор, докато св.М. е бил пряко ангажиран с
проверката на тази информация, присъствал е при отварянето на склада и е
възприел лично и непосредствено обстоятелствата,за които е дал показания.
Отказът на свидетеля с тайна самоличност да посочи имената на
оперативния си източник е свързан с това, че тази информация е резултат от
оперативната работа и правилата за работа с негласния апарат, поради което и
не се огласяват имената им.В тази връзка са и показанията на свидетеля св.
Б.Б., служител в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, в
които е посочил, че няма практика да се цитират оперативните източници на
информация.
В показанията си свидетелят с тайна самоличност възпроизвежда
информация получена от друго лице-негов информатор или агент.Този
свидетел не твърди да е възприел лично тези обстоятелства.В тази връзка
ангажирането на наказателната отговорност по чл.290 НК изисква, свидетелят
устно или писмено съзнателно да потвърди неистина или затаи истина.В
настоящия случай свидетелят възпроизвежда факти, на които не е пряк
очевидец и които са му предоставени като информация от друго лице.В
показанията си свидетелят не твърди, че знае дали са истина или не тези
факти.От друга страна надеждността на получената и възпроизведената от
този свидетел оперативна информация е била проверена, като именно тя е
била повод за извършената проверка в склада,потвърдила факта на
нерегламентираното изнасяне на цигарите от там.Показанията на този
свидетел не са изолирани, същите се подкрепят и от тези на св.Г. и М., както и
от обективно установените данни, получени при огледа на 28.03.2016 г. и при
проведения следствен експеримент.
Създадените ограничения за подсъдимия при провеждане на разпит
на свидетел с тайна самоличност,свързани със затруднението да докаже, че
изслушаният свидетел не е надежден и депозирания от него разказ индицира
на недостоверност,изискват процесуалните пречки, с които защитата се
сблъсква,да бъдат преодолени,чрез предписаната процедура,която в случая е
спазена от първата инстанция.Решаващият съд има непосредствен достъп до
свидетеля с тайна самоличност,като установява, че такова лице действително
съществува и проверява неговата самоличност, което е сторено от
първостепенния съд.Непосредствено след разпита на свидетеля, подсъдимият
и неговият защитник се запознават със съдържанието на депозираните
31
показания и имат право да поставят писмено въпросите си към
свидетеля,което е било изпълнено от окръжният съд.На следващо място е
въведена и компенсацията с императивното правило на чл.124 от
НПК,показанията на свидетел дадени по реда на чл.141 от НПК да бъдат
подкрепени от други, различни по вид доказателства, като предпоставка за
постановяване на осъдителна присъда.При обсъждането на показанията на
анонимните свидетели по същество и съпоставката им с другите събрани по
делото доказателства окръжният съд не ги е поставил в основата на
осъдителните си изводи, относно авторството на деянието и не са ценени като
решаващи доказателствени източници.Същите не са и единствените, на които
се основава обвинението и присъдата и тяхната оценка за достоверност,
обективност и надеждност е дадена след съпоставката им с другите събрани
по делото доказателства.
На следващо място доводите на защитата са свързани с оспорване на
начина, по който са били преброени цигарите и дали отразени данни в
съставения протокол за претърсване и изземване са действително намерените
като брой иззети такива.Изложени са оплаквания, че никой не е проверявал
дали отразените цифри са верни.
Към материалите по настоящото дело е приложено ДП № 3277/2009г.
на РП Плевен /т.4 и т.5 от ДП/.Установено е по несъмнен начин по делото, че
през 2009г. в Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Плевен е
постъпила информация,за съхранение на голямо количество цигари без
бандерол в складово помещение,находящо се в Индустриалната зона в
гр.Плевен.Било образувано досъдебно производство по описа на РП-Плевен
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1
НК.По нареждане на св. И., изпълняващ тогава длъжността директор на
ОДМВР – Плевен, било възложено на св. Н.Р.- Началник отдел „Разследване“
да създаде организация за извършването на действия по разследването при
условията на неотложност, което включвало претърсване в складовото
помещение. Дежурен разследващ полицай бил подсъдимият Д. М..
Извършено било претърсване, като били намерени и иззети общо 621 745
броя кутии с цигари от различни марки без бандерол, които били наредени в
бакове.
В съставения протокол за претърсване от 25.12.2009 г. били описани
като вид и брой намерените цигари без бандерол. Посочените данни се
установяват от съдържанието на протокола за претърсване и изземване от
25.12.2009г.Същият е бил изготвен от подсъдимия М.,като разследващ
полицай /л.17-20, т.4 от ДП/.С разпореждане от 26.12.2009г. на съдия от
съответния първоинстанционен съд е одобрено извършеното претърсване и
изземване на основание чл.161 ал.2 НПК.
В обясненията си подсъдимият М. твърди, че самото броене било
организирано така, че било разпределено между служители, които броили
кутиите с цигари, съобщавали му цифрите, а той само ги сумирал, след което
ги записвал в протокола. /л.1088, т.ІV от НОХД № 546 /2018 г./
В инкриминирания случай е било извършено претърсване в
32
условията на неотложност по чл.161 ал.2 НПК, като при провеждането му са
присъствали поемни лица, служител на Сектор „Икономическа полиция“ при
ОД на МВР и представител на Община Плевен, тъй като не е било намерено
лицето, което стопанисвало склада.
В обясненията си подсъдимият М. по отношение начина на
провеждане на претърсването и изземването на веществените доказателства-
цигари без бандерол, говори в трето лице множествено число, като се
дистанцира от организацията и начина на провеждане на тези действия.Това
очевидно не кореспондира с обективно установения по делото факт, че по това
досъдебно производство,стартирало с посоченото действие по разследване,
именно той е бил разследващият полицай.Той се е явявал и органът по
разследването,който провежда претърсването в складовото помещение и след
намирането на инкриминираните вещи извършва тяхното изземване.Той е и
органът,който е изготвил протокола и се е подписал като негов
съставител.Фактическото преброяване на вещите е реализирано от други
полицейски служители, които са подпомогнали неговата дейност, с оглед
обема от веществените доказателства открити в склада и подлежащи на
изземване. Подсъдимият М., в качеството си на разследващ полицай, е
вписвал подаваните от тях данни в съставения от него протокол.
Протоколът за претърсване и изземване е бил съставен на мястото,
където е извършено действието по разследване. В него са посочени датата,
мястото, следствените действия, които са извършени и то в тяхната
последователност, лицата, които са участвали и събраните
доказателства.Подписан е от органа,извършил процесуално- следственото
действие, както и от другите присъствали лица.От изложеното следва и
извода, че протоколът е издаден от компетентен орган, съставен е при
спазване формалните изисквания на чл.128 и чл.129 НПК.Същият се явява
официален документ, подписан от подсъдимия М. като негов съставител, като
с подписа си е удостоверил верността на посочените в него данни.
При съставянето на протокола за извършеното процесуално
действие са спазени изискванията на чл.128 и чл.129 НПК, както е спазен
предвидения ред по чл.161 -163 НПК при провеждането му.Протоколите,
съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са
доказателствени средства за извършване на съответните действия за реда, по
който са извършени и за събраните доказателства, съгласно чл.131 НПК.
Следователно инкриминираният протокол се ползва с официална
удостоверителна сила, тъй като е съставен по предвидения в НПК ред. С
обясненията си по отношение на тези обстоятелства подсъдимият М. се
опитва да омаловажи собствените си действия, като формира представа, че е
бил само изпълнител, който е сумирал съобщени му цифри и ги и е вписвал в
протокола.Заетата от него позиция е в разрез с функцията му на разследващ
орган,който е бил натоварен със задължението да извърши процесуално-
следственото действие по цитираното досъдебно производство.С оглед на
изложеното обясненията му в тази им част се явяват израз на защитна позиция
и доводите на защитата в тази насока се явяват напълно неоснователни.
От защитата се настоява,че никой не е проверявал дали са верни
33
цифрите, съобщавани от полицейските служители, които технически са
преброявали цигарите при изземването им и са ги съобщавали на подсъдимия
М..В качеството си на разследващ полицай по досъдебното производство и с
оглед спазване на процесуалните правила и служебните си задължения по
чл.107 ал.5 от НПК при съмнения относно верността на посочените данни при
преброяването на иззетите вещи като вид и количество, подсъдимият е
следвало и е могъл сам да го извърши като орган по разследването. След като
е вписал посочените данни в протокола за претърсване и изземване и го е
подписал подсъдимият М. очевидно не е имал никакво съмнение в начина на
преброяване и точността на предоставените му цифри, още повече, че той е
наблюдавал и контролирал като разследващ този процес.
На следващо място по делото категорично е установено, че с оглед
голямото количество на иззетите като веществени доказателства цигари без
бандерол е било разпоредено да бъдат транспортирани до МБ –
Згалево.Цигарите са били извозени с товарни автомобили на няколко курса в
рамките на два дни.Използвани са били товарни автомобили „Форд“, „Шкода“
и микробус, собственост на ОД МВР –Плевен и на ГД ПБЗН, като са били
управлявани от полицейски служители. В превозването е участвал и т.а.
Мерцедес“, който не е бил собственост на ОД МВР- Плевен и не е бил
управляван от полицейски служител.Тези обстоятелства се установяват от
показанията на св. Т.И., Р.Л. и Р.Х., които сочат по какъв начин е ставало
товареното, транспортирането и разтоварването на кашоните с цигари в
продължение на два дни, като са участвали множество полицейски
служители.Свидетелят В.В.. е имал транспортна фирма и притежавал т.а.
„Мерцедес“ модел 1224 с peг. № ********. Директорът на ОД МВР- Плевен
му се обадил, за да се извърши превоз на стока, задържана в някакъв склад.
Св.В. бил предоставил товарния автомобил под наем на св. К.А., който от своя
страна изпратил Р.К. да извърши курсове с камиона.
От показанията на посочените по-горе свидетели може да се
направи извод, че при транспортирането на цигарите са използвани товарни
автомобили, собственост на МВР, както и т.а. „Мерцедес“, който е бил
собственост на друго лице и не е бил управляван от полицейски служител.
От защитата във въззивните жалби се излагат доводи,че извозването
на цигарите не е станало по дължимия ред и без съответен контрол, както и че
част от цигарите са изчезнали при товаренето и преди разтоварването им,
защото не са били преброени при внасянето им в склада.В тази връзка се
правят оплаквания, че окръжният съд не е обсъдил тези възражения и е приел,
че количеството цигари се установява от съдържанието на протокола за
претърсване и изземване от 25.12.2009 г., тъй като липсвали данни, че част от
цигарите са откраднати при транспортирането им до базата, при подреждането
им в склада или в последствие,който извод, според защитата почива на
предположения.
Настоящият съдебен състав намира доводите за
неоснователни.Законосъобразни и в съгласие със събраните по делото
доказателства са изводите на окръжният съд, с които е отхвърлил твърденията
на защитата,че част от цигарите били откраднати при транспортирането им до
34
базата, при подреждането им в склада или в последствие.Начина на
товаренето,транспортирането и разтоварването на цигарите в склада се
установява от показанията на св. Т.И. и Р.Л..Тези свидетели са посочили, че на
мястото, от където са ги товарили, са присъствали св. С.И., който тогава е бил
Директор на ОД на МВР Плевен, св.Н.Р., като главен разследващ полицай,
както и разследващият полицай – подсъдимият Д. М..Разпоредено било
цигарите да бъдат транспортирани до базата в с.Згалево.В товареното са
участвали само полицейски служители от БОП, от Криминална полиция, от
Икономическа полиция и от ГД ПБЗН. Цигарите са били извозвани с
полицейска охрана под наблюдение и контрол. След пристигането им в базата
кашоните били разтоварени на товарна рампа от полицейски служители,сред
които имало и такива на Материално –техническо снабдяване и обслужване,
които ги вкарали в посочения за съхранението им склад.
В контекста на изложеното възраженията на защитата, че
извозването на цигарите не е станало по дължимия ред,се явяват напълно
несъстоятелни и не намиращи законова опора.От показанията на свидетелите
И. и Л. не се установяват каквито и да е данни за отклоняването на част от
цигарите при транспортирането им.Напротив тези двама свидетели, както и
св. Р.Х. са категорични,че само полицейски служители са участвали в
товаренето и разтоварването им, т.е че не е имало други външни лица.По
делото липсват доказателства или дори някаква индиция за проявена
недобросъвестност от полицейските служители при изпълнение на
служебните им задължения, които са участвали в товаренето и
транспортирането на инкриминираните вещи.Твърдението за отклоняването
на част от превозваните кашони с цигари преди да бъдат докарани в базата се
явява предположение и съмнение, тъй като не почива на някакви обективни
данни.Няма основание да се приеме, че и останалите служители на МВР не са
изрядни в служебното си поведение, само защото подсъдимите са обвинени в
кражба.
На следващо място по делото липсват доказателства, част от
цигарите да не са били внесени на съхранение в определения за това склад,
находящ се в базата, т.е. да са били отклонени другаде.В показанията си св. С.
И., Директор на ОД МВР Плевен по това време, твърди, че след приключване
на транспортирането на цигарите, разследващият полицай Д. М. и Главният
разследващ полицай Н.Р. са му докладвали, че всички иззети цигари са били
разположени в определения за това склад в базата. Според показанията на св.
С. И., Н.Р.,Т.И., Р.Л. и Р.Х., на мястото на претърсване в Индустриална зона в
Плевен,а така също и в МБ -Згалево е имало голям брой само служители на
МВР, поради което не е можело да се отнемат незабелязано част от цигарите.
По делото е установено,че след като са транспортирани цигарите и
преди да бъдат оставени на съхранение в склада в МБ –Згалево,същите не са
били преброени и описани като вид и количество и не е бил съставен опис
и/или протокол. Действително веществените доказателства не са били приети
от конкретно лице, както и не е било документално отразено в регистрите на
базата.Това обстоятелство се установява, както от обясненията на подсъдимия
М., така и от показанията на св. Н.Р., св.Р.Х. и св.Т.А..Подсъдимият М. е
35
посочил, че никой не е приел и не е броил дали натоварените количества с
цигари съответстват с тези, които са пристигнали в базата. По отношение на
този довод на защитата,следва да се посочи,че при предаването в базата за
съхранение на инкриминираните цигари, които са веществени доказателства
по ДП, не е бил изготвен нарочен документ, в който да се отразят вида и
количеството им от подсъдимия М. в качеството му на разследващ полицай по
делото.Това не му е било указано от св.Н.Р.-Главен разследващ полицай или от
наблюдаващия делото прокурор, тъй като действията му е следвало да се
контролират от последните двама.С бездействието си подсъдимият М. не е
спазил Инструкция за работата на поделенията на МВР по изземването,
приемане, съхраняване и предаване на вещи, пари, ценности и документи № І
-35/13.01.1971 г. на МВР, допълнена с Инструкция № І- 23/ 13.02.1984 г., както
и не е бил упражнен контрол от Главния разследващ полицай.Според тази
инструкция при предоставянето за съхранение в складово помещение на
веществени доказателства не е предвидено съставянето на приемо –
предавателен протокол или опис, а е следвало да се попълни квитанция по
образец. През този период е действал Правилника за организацията и
дейността на администрацията в прокуратурата на РБ / Д.в-к бр. 66/ 18.08.2009
г./. В Раздел VІ е предвиден специален ред за съхраняване на веществени
доказателства в случаите, когато разследването се извършва от прокурор.
Посочено е, че предоставянето на веществени доказателства следва да става с
предварително изготвен опис на служителя, който отговаря за съхранението
им.
От изложеното по-горе е видно, че както в цитираната Инструкция,
така и в Правилника за организацията и дейността на администрацията в
прокуратурата на РБ, в сила към месец декември 2009 г., е регламентирано
предаването на веществените доказателства да става с попълване или със
съставяне на документ, който в единия случай е квитанция по образец, а в
другия е предварително изготвен опис.Инкриминираните цигари, иззети като
веществени доказателства по образувано досъдебно производство, са били
оставени на съхранение, като в случая е използван склад, който не е бил
помещение с такова предназначение.Подсъдимият М., в качеството си на
разследващ полицай, е следвало да се изготви документ, независимо под каква
форма, за предаването им, в който да се посочи точния брой и вид на иззетите
цигари, които са веществени доказателства по воденото досъдебно
производство и са предмет на престъпление по чл.234 НК.
Според разпоредбата на чл.111 ал.1 от НПК веществените
доказателства се пазят до приключване на наказателното производство, като
следва да се вземат мерки да не се повредят или изменят, съгласно чл.110 ал.2
НПК. В конкретния случай е налице неизпълнение на служебните задължения
от подсъдимия М.,в качеството му на разследващ полицай по ДП, както и
липсата на упражнен контрол от Главния разследващ полицай и от
наблюдаващия прокурор във връзка с реда за предаването на веществените
доказателства, както и за определяне на лице, което да отговаря за
съхранението им.
С оглед на изложеното неоснователни са и доводите във въззивната
36
жалба на адв.Д., с които се акцентира на показанията на свидетелката
св.Е.Б.,според които към момента,когато цигарите са били оставени на
съхранение в базата, не е имало дори нормативни уредба за съхраняване на
веществените доказателства.Към процесния момент е действала цитираната
по-горе Инструкция за работата на МВР по изземването,приемане,
съхраняване и предаване на вещи, пари, ценности и документи, както и
ПОДАП на РБ, и с които същата би следвало да е била запозната като
дългогодишен служител на МВР.Впоследствие със Заповед № 8121з-
199/13.06.2014 г. на Министъра на МВР са утвърдени нови вътрешни правила
за условията и реда за съхраняване в структурите на МВР на веществените
доказателства,събрани по реда на НПК.
По изложените по-горе съображения настоящият въззивен състав
намира, че подсъдимият М. се позовава на собственото си неизпълнение на
служебните си задължения като разследващ орган, от което се черпят права в
настоящото производство.
Следващото основно възражение на защитата се свежда до това, че
от 2009г., когато вещите са оставени на съхранение до 2016 г., когато е
разкрита кражбата, не е правена проверка за наличността на иззетите и
оставени на съхранение цигари в склада, поради което и не може да се
установи дали не са били извършени и други кражби.
Действително по делото е установено от показанията на свидетелите
Р., Б. и Т., че в посочения времеви период не е била проверявана наличността
на веществените доказателства, които са били оставени на съхранение в
базата, като за извършването й е следвало да има издадена нарочна заповед
на Директора на ОД на МВР-Плевен.Такава проверка не е била инициирана
нито от следващия разследващ полицай по делото в лицето на св.М.Л., нито и
от Главния разследващ полицай.Обстоятелството,че базата не е била
предназначена за съхранение на веществени доказателства, че не е била
издадена нарочна заповед от Директора на ОД на МВР за съхраняването им
там, в която да е посочено материално–отговорно лице, на което да е
възложена отговорността за съхранението им,както и че не е била извършвана
проверка за наличността им, не води до автоматичния извода, че
задължително следва да има липси под каквато и да е форма.По делото няма
никакви доказателства от този обект да са били изнасяни съхраняваните там
цигари по регламентиран или нерегламентиран начин преди осъществяване на
инкриминираното деяние. Единственият случай, в който складът, където са
били съхранявани цигарите е бил отворен,е през периода, когато подсъдимият
Д. М. е изпълнявал длъжността Директор на ОД на МВР, т.е. между 06.06.2013
г. - 13.11.2013 г.От показанията на свидетеля Т.А., който е бил управител склад
в базата в с.Згалево, дадени на съдебното следствие и тези прочетени на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК на л.72 т.12 от д.п. е установено, че
подсъдимият М. е дошъл в базата и е поискал да влезе в помещението, където
се съхранявали цигарите.Бил е с още един колега.Този факт се потвърждава и
от показанията на св.М.Л., който в показанията си също е посочил, че след
като е станал разследващ полицай по това досъдебно производство заедно с
подсъдимия М. са отишли в базата, отключили са хладилната камера с ключа,
37
който бил в подсъдимия М., видял кашоните с цигарите, след което заключили
вратата и си тръгнали.
Безспорно е установено по делото, че МБ - Згалево е обект на МВР
за съхранение на военновременни запаси.Същият се е намирал под денонощна
въоръжена охрана и е бил със строг режим на допуск.В обекта са се допускали
само лица със специален пропускателен режим. Никой не е можел да влезе в
базата без заповед на Директора на ОД на МВР,като при влизане на всяко лице
се уведомявало ръководството на РУ Пордим, поради което е било
невъзможно проникването в него на външни лица. Полицейските служители
са охранявали само сградите от външната им страна, като са нямали достъп до
вътрешността им.Те са охранявали печатите, като всеки склад се е запечатвал
от служител на УКОМП, които са имали право да работят вътре.Служител на
МВР, независимо от заеманата от него длъжност, е можел да влезе само въз
основа на издадена изрична писмена заповед на Директора, като влизането му
е било отразявано в съответния дневник.Следователно влизането в базата е
ставало по определен ред и от определени лица, т.е. други лица извън тях не са
можели да влязат без съдействието на служител от охраната.В настоящия
случай с помощта на св. Г. е реализирано проникването в базата и е осигурен
достъпа до складовото помещение, където са били съхранявани цигарите.
На следващо място хладилната камера, където са били оставени
цигарите, се е намирала в склад № 16. Хладилната камера се е затваряла с
масивна плъзгаща се врата. Същата се е заключвала с катинар и верига, за
които е бил използван отделен ключ. След като са били наредени кашоните с
цигари в складовото помещение, то е било заключено, като е била поставена
веригата и е бил заключен катинара от подсъдимия М., но без да постави
хартиена слепка или от пластелин с личния си печат на разследващ полицай.
Последният е взел ключа със себе си. Впоследствие М. е предал два ключа,
предназначени за заключване и отключване на катинара, поставен на веригата
на вратата на помещението с цигарите на св.М.Л., на когото е било възложено
разследването по ДП. Обстоятелството, че подсъдимият М. не е поставил
хартиена слепка или от пластелин с личния си печат на разследващия полицай
било констатирано от св. Р.Х., който настоявал да се запечата хладилната
камера, което не е било извършено от първия.
Установено е също така по делото,че свидетелите Т.А. и Р.Р., които
били управители на склада в базата, са имали ключове само за четирите
входни портални врати на склада. Държали ги в дървени кутийки, които
съхранявали в каса. Св. Р. и А. не са разполагали с ключ за катинара, с който е
била заключена веригата на вратата на камерата. Посочените обстоятелства се
установяват категорично от показанията и на двамата свидетели. Изследван е
секретният катинар, с който е била заключена веригата на входната врата на
хладилната камера от вещото лице, изготвило трасологичната
експертиза.Констатирано е, че няма следи от интервенция, а само обичайните
следи от износване, поради което е направен извод от експерта, че катинарът е
отключван само с предназначения за него ключ. В случая не са констатирани
следи от използването на друго средство, което е различно от ключ, каквито
следи се оставят при използването на такова.
38
Тези фактически обстоятелства, установени по несъмнен начин по
делото,обосновават и извода,че достъп до хладилната камера,където са били
съхранявани цигарите,са имали само служители, които са работили в базата и
са я охранявали.Същите обаче не са имали ключ за отключване на катинара и
веригата, с които е била заключена металната врата на камерата.С такъв ключ
е разполагал само разследващия полицай по ДП. За целия период на
съхранение на цигарите не са установени никакви обективирани следи по
металната плъзгаща се врата, които да сочат за проникване в хладилната
камера с взлом, а така също и за извършването на друга кражба.Такива следи
не са констатирани и при извършения оглед на 28.03.2016 г. след пристигането
на св. Ц. М., К.Н., Б.Б. и др. и не са отразени в съставения протокол и
фотоалбум към него/ л. 4 -14, т.2 от ДП/.Тези свидетели е следвало да
извършат проверката по сигнала за извършена кражба на цигари.Същите са
установили,че вратата на хладилната камера е била заключена с верига и
катинар, както и е била запечатана с конец с пластелИ. отпечатък.Свидетелите
не са възприели наличието на видими следи от проникване в помещението.По
експертен път не са констатирани и следи,които да са оставени по
заключващите устройства и най-вече по секретния катинар, с който е била
заключена веригата на вратата.Анализът на всички тези обективно установени
по делото обстоятелства не дават основание да се направи извод за
извършване на други противозаконни отнемания на цигари от склада,
предхождащи инкриминираното деяние, независимо от факта, че не са били
направени проверки на наличността на съхраняваните веществени
доказателства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
не са налице никакви обективни данни част от иззетите като веществени
доказателства цигари да са откраднати при транспортирането до МБ- Згалево,
при подреждането им в склада или по време на съхранението им там.
Следователно, както правилно и обосновано е приел и в мотивите си
окръжният съд, броят на отнетите вещи при кражбата се явява разликата
между посочените в протокола за претърсване и изземване от 25.12.2009 г.,
съставен от подсъдимия М., като количество и вид с изброени налични такива
в изготвения протокол на 28.03.2016 г. след извършване на деянието.
На следващо място от защитата е наведено оплакване за
несъставомерност на престъплението, тъй като има негоден предмет, което е
било направено като възражение при разглеждане на делото пред първата
инстанция. Според защитата, иззетите цигари са били абсолютно негодни към
датата на извършване на деянията, а такива са били още година и половина
след оставянето им на съхранение в базата.Помещението,в което са били
оставени на съхранение веществените доказателства е било влажно, поради
пропускане на дъждовна вода през покрива. Според защитата, при
съхраняването им при такива условия цигарите са били абсолютно негодни и
като такива са вещи без стойност.В подкрепа на изтъкнатите доводи от
защитата се цитира съдебната практика и доктрина.
По делото е назначена експертиза относно годността на цигарите,
съхранявани във влажен склад, изготвена от вещото лице В.Н.. В
39
заключението е посочено, че цигарените изделия запазват нивото си на
качество и пушателните си свойства до година и шест месеца- две години в
зависимост от категориите тютюн в бленда при съхранение в добре изолирани
помещения с поддържане на температура 15-18 градуса по Целзий и
относителна влажност на въздуха около 60-65 процента. Състоянието на
цигарите, които са съхранявани във влажен склад, е напълно дефектирано
/деградирало до степен на невъзможност за консумация или потребление.
От показанията на св. Г. се установява, че първоначално
подсъдимият Д. е взел няколко стека цигари от различни марки.Казал е,че ще
ги ползва като мостри, за да се установи дали са годни за употреба и дали ще
има интерес към тях. При следващата им среща Д. е казал на св.Г., че цигарите
са добри и ще взимат от тях за продажба.В последствие подсъдимият Д. е
пристигнал сам с бус, в който е натоварил кашони с цигари. В последствие на
два пъти са идвали тримата подсъдими, като са натоварили по–голям брой
кашони с цигари. Проникването в базата от подсъдимите,товареното на
кашоните с цигари и изнасянето им от склада е било именно с цел да бъдат
продадени.Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св.Г.,
който е пряк очевидец на действията им.Същите кореспондират с показанията
на св.В. Б., Ц. Х.,Т.М., С.С. и свидетел с идентификационен №3, които са се
занимавали с разпространението на инкриминираните цигари без
бандерол.Анализът на тези гласни доказателства обосновава несъмнения
извод за идентичност на отнетите цигари с продаваните впоследствие на
територията на гр.Плевен,като тези свидетели описват и характерните за
начина им на съхранение петна и миризма на мухъл.Съобщават и знание за
това, че предлаганите цигари са били без бандерол и са били известни в
обществото като “полицейски цигари“,защото били разпространявани от
полицаи.Същите са се продавали през 2014 г. около шест месеца до една
година, който период съвпада с този на извършване на инкриминираното
деяние.В показанията на свидетелите, пряко ангажирани с продажбата на
цигарите, се съдържа и конкретна информация за тяхната продажна
цена.Свидетелят В. Б. в показанията си е посочил, че е продавал от
полицейските цигари доставяни му първоначално в началото на месец април
на 2014г., както от св.Ц. Х., така и от подсъдимия Е. Х..Този свидетел е
посочил, че Ц. Х. му е предложил за продажба хубави и евтини цигари четири
модела – „Виктори“, „MG“, мъжки „Ракел“ жълт и червен,като цената на една
кутия цигари била 2 лева, а той ги продавал за 2,20.Свидетелят сочи, че от
тези цигари лично той е продал около 30-40 мастербокса в продължение на
няколко месеца, като с това са били ангажирани и още много други хора и
целият град говорил за тези „полицейски цигари“.Свидетелят Б. в показанията
си сочи и конкретната цена договорена с подсъдимия Х. за цигарите - по 16
лева за един стек „Ракел“, като той ги продавал по 18 лева на стек.Цигарите
трябвало да бъдат продадени за 10 дни. Издължил се на подсъдимия Х. на два
пъти през пет, шест дни,като му дал общо 8000лева.В показанията си
свидетелят Ц. Х. също е потвърдил, че е продавал цигари без бандерол, били
характерни с това,че са по –евтини от другите, но не може да каже
колко.Взимал е няколко пъти различни количества, които препродавал и
40
спрял да взима от тях защото последните стекове били с лошо качество –
мухлясали и с недобър външен вид.Свидетел с идентификационен №3 в
показанията си също е посочил,че цената на която е взимал цигарите без
бандерол е била 1,80 лева на кутия „Виктори“, а останалите били по-
евтини.Намерил е пазар и ги е продавал на тази цена.Заявил е,че около
половин година през 2014г. са се продавали тези цигари, за които знаел, че са
на полицаи.Свидетелят С.С. при разпита си е посочил, че цигарите, които са
му предлагани били 14,50 лева за стек, който съдържа 10 кутии цигари.
Анализът на тези свидетелски показания показва, че е била
реализирана продажбата на цигарите независимо от това, че състоянието им
не е било съответстващо на изискуемото и то по цени в търговската мрежа
характерно за редовни изделия от същия вид.Обстоятелството, че цигарите са
били продадени, се потвърждава и от проведения разговор между подсъдимия
Д. и св.Г. при една от поредните им срещи. Първият е успокоил втория по
повод притесненията му и искането му да бъде преместен на друга работа,
като му е казал, че цигарите са били продадени.В тази връзка доводите на
защитата, че цигарите са нямали никаква стойност и са били напълно негодни
се явяват напълно несъстоятелни.Щом цигарите са участвали в гражданския
оборот и е реализирана продажбата им, дори и с намалени качества, същите се
явяват годен предмет на престъпление срещу собствеността,защото са имали
стойност.
В конкретния случай предмет на престъплението са цигари без
бандерол, които са били съхранявани при неподходящи условия, а именно в
помещение с висока влажност и без осветление, като на места на пода е имало
вода от 2-3 см.Това е довело до влошаване на качество им и на пушателните
им свойства. От друга страна по делото са налични категорични и неоспорими
доказателства,че цигарите без бандерол са били разпространени и продадени,
макар и на по-ниски цени, което е съвсем обичайно,с оглед нелегалното им
прокарване в търговската мрежа.Това е логично и житейски обяснимо и с
оглед на това,че държането и разпространението на акцизни стоки без
бандерол на пазара е забранено и подлежи на санкциониране по
административен или наказателен ред.С други думи причината тези цигари да
бъдат пласирани на пазара на цени по-ниски от обичайните е обяснима и
предвид санкциите предвидени в законодателството за този вид прояви, а не
само с оглед качеството на предлаганите цигари.Друг фактор определящ
тяхната по-ниска цена е и бил фактът,че са били и предмет на кражба и то от
служители на МВР,които са ги предлагали за продажба на лица от
криминалния контингент, като са уговаряли каква да бъде продажната им цена
и са бързали да бъдат пласирани възможно в най-кратък период от
време.Действително,както правилно е приел и окръжният съд, в помещението,
в което са били съхранявани цигарите е било влажно, което е установено от
показанията на свидетелите К.Н., Ц.М., Р.Р. и др.,което несъмнено и влошило
търговския им вид и пушателни качества.От друга страна в показанията на
св.В. Б. се съдържа информация, че цигарите били хубави и евтини,
свидетелят Ц. Х. твърди, че е вземал няколко пъти различни количества,които
препродавал и спрял да взима от тях защото последните стекове били с лошо
41
качество – мухлясали и с недобър външен вид.Свидетел с идентификационен
№3 в показанията си също е посочил,че е имало цигари, които били с петна, а
някои от влажните миришели на мухъл.В показанията си свидетелят Ю. Б.
/л.288 т.2 от с.д./е посочил, че през 2010-2011г. по някакъв повод с някой от
склададжиите в базата се наложило да отворят склада.С ръце се протягал през
прага и пипал прословутите цигари, които били на тор.Показанията на този
свидетел са недостоверни лишени от конкретика и категорично се
опровергават от показанията на свидетелите Р.Р. и Т.А., които са посочили, че
не са разполагали с ключ за катинара, с който е била заключена веригата на
вратата на камерата, където са били съхранявани цигарите.От показанията на
свидетелите Б., Х. и свидетел с идентификационен №3 може да се направи
извод, че не всички цигари са билИ.лажнени, с петна и са миришели на
мухъл.Този извод намира опора и в следните обективно установени по делото
факти –цигарите не са били в самото складово помещение, в което е имало
периодично теч на вода, а в хладилна камера, която се е намирала в този склад.
Преди складирането на цигарите в хладилните камери отдолу са били
поставени палети именно заради влагата. Цигарите са били поставени в
кашони, самите стекове са били ламинирани с целофан, както и отделните
кутии цигари. Били са подредени от земята до тавана в редове. Част от
цигарите са били поставени и в найлонови чували.В показанията си
свидетелят К.Н. е посочил, че кашоните с цигари, които са били най-долу на
земята и които не са били поставени на палета са били видимо
овлажнени.Свидетелят Ц. М. сочи, че част от кашоните са били мокри и са се
разпадали.Друга част са били в нормални бакове, но е имало и такива, които
били като от ланиминиран паркет.Заявил е, че по пода е имало палети и върху
тях са били поставени кашоните с цигари,обяснил е, че самото помещение е
влажно.Свидетелят Р.Х. описва помещението като склад,в който имало две
хладилни камери, които били сухи помещения и твърди, че към онзи момент
хладилната камера е била сухо помещение.От протокола за оглед на
местопроизшествие от 28.03.2016г. и приложения към него фотоалбум /л.4-14
т.2 от д.п./ е видно, че хладилната камера, в която са се съхранявали цигарите е
помещение вътре в самия склад №16, за който се твърди от свидетелите, че е
бил влажен и е пропускал вода при валежи.От друга страна видно от
приложения фотооалбум към извършения оглед, както и от извършения оглед
на веществени доказателства и приложения към него снимков материал –
л.115 и сл. т.18 от д.п. е, че цигарите са били подредени в кашони – бакове,
като по тях няма видими следи от влага или мухъл, както и че стековете със
цигари са били ламинирани с целофан.
Според експертното заключение на вещото лице Н.а /л.684- 687 т.2
от с.д./, цигарите запазват качеството си и пушателните си свойства до година
и шест месеца-две години в зависимост от категориите тютюн в бленда при
съхранение в добре изолирани помещения. При съхраняването им във влажен
склад, състоянието им е напълно дефектирано до степен на невъзможност за
консумация или потребление.Това заключение и изготвено в хода на
първоинстанционното производство без вещото лице да се запознава с
материалите по делото, както и не е извършван оглед на самите цигари, като
42
експертната оценка и извод се базират само на теоретични постановки и
основните фактори влияещи при съхранение на цигарите.Отделно от това
поставеният въпрос към експертизата е некоректно формулиран, доколкото
вещото лице е специалист по технология на тютюна и тютюневите изделия и
е следвало да посочи, какво е състоянието на цигарите към настоящия момент
и какво е състоянието на цигари, които се съхраняват във влажен склад от
декември 2009г. до 26-27.03.2016г.Съгласно трайната и неотклонна през
годините съдебна практика стойността на вещите,предмет на престъпленията
против собствеността, се определя по средни пазарни цени към момента на
извършване на деянието. / П № 6 по н.д. № 3/1971 г. на ПВС, изм. с П № 7/
1987 г. на ПВС, Р-414-97-ІІ, Р -116- 03-ІІ/.В конкретния случай експертът е дал
заключение за негодност на цигарите към момента на разглеждане на делото,
както и към момента на огледа към 28.03.2016г., което е без значение за
предмета на делото.Наред с това експертът Н.а е дала заключение за
качествата на тютюневите изделия към момента на изготвяне на
експертизата,като същата не е експерт–оценител по тютюна и макар с
дефектирало качество чисто теоретично не може да се приеме, че
инкриминираните цигари, които са били и продадени в търговската мрежа
нелегално, към момента на извършване на деянието са нямали цена и
потребителска стойност.
В експертното заключение на вещото лице Й.К./л. 803-807 т.3 с.д./ е
дадена себестойността на пакет цигари от всичките вИ.и инкриминирани и
предмет на обвинението.Вещото лице е дало заключение за цената на
цигарите само въз основа на вложените материали и труд без отчитане на
дължимия акциз и ДДС.Посочената експертна оценка е различна от
действителната пазарна стойност на цигарите без бандерол, които са
пласирани в търговската мрежа и не отразява реалната им пазарна цена към
инкриминирания момент.Очевидно е,че себестойността на цигарите, опредЕ.
само по вложен труд и материали, не определя действителната им стойност.
Отделно от това за експертът не е било известно какъв тютюн се съдържа в
цигарите.Експертизата е приела, че от Регистъра на цените на тютюневите
изделия на МФ към 2014г. , част от посочените марки цигари са регистрирани
по реда на Наредба за условията и реда за регистриране на цените на
тютюневите изделия, а други не са,като за нерегистрираните цигари експертът
е дал средно претеглена цена.Такъв тип оценка на тютюневи изделия не е
предвиден в цитираните нормативни актове.
В изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на
Върховния касационен съд по н.д.№662/23г. в хода на съдебното следствие
пред въззивния съд е назначена комплексна съдебна експертиза с вещи лица
специалист по тютюна и оценител, които след като се запознаят със
събраните по делото доказателства,проверят състоянието на наличните по
същото цигари , намерени при огледа на 2016г., съобразят конкретното
състояние на цигарите,предмет на обвинението,данните за начина им на
съхранение и продажната им цена, да дадат заключение каква е реалната им
стойност към инкриминирания период, като използват способи позволяващи
изготвянето на оценка,съответстваща в най-голяма степен на действителната
43
стойност на отнетите цигари.
От заключението на експертизата е видно, че пазарната стойност на
инкриминираните акцизни стоки – тютюневи изделия „цигари“,общо
количество 382 134 бр. кутии към периода м.март 2014г. до м.октомври 2014г.
е в размер на 2 364 251,95лева,като посочената цена е за цигари годни за
употреба.
Според втората част от заключението на експертизата, както и с
оглед събраните по делото доказателства и извършения оглед на наличните
цигари е установено, че същите са увредени в резултат на лошите условия в
помещението, в което са оставени на съхранение още през 2009г.Тютюнът е с
плесен/мухъл, външната опаковка също е засегната от влага,а от
свидетелските показания може да се предположи,че към инкриминирания
период цигарите са станали негодни за употреба и нямат потребителна
стойност.
Годността на инкриминираните цигари не е изследвана по експертен
път до момента.Назначената експертиза с така поставените задачи от
въззивния съд е след като са изминали повече от десет години от
инкриминираните събития по отнемането и продажбата на цигарите,предмет
на обвинението.Експертизата е констатирала,че доминиращият мирис на
взетите проби от цигарите към момента на изготвянето на заключението е на
плесен и мухъл.С оглед отдалечеността във времето на това експертно
изследване вещите лица не могат да дадат отговор на въпроса за годността
или негодността на цигарите към инкриминирания период и то най - вече
поради влошаване състоянието им към настоящия момент.Експертите не
могат да посочат какво количество, респективно марки цигари са били
увредени и негодни за употреба към периода м.март 2014г.- м.октомври
2014г.Експертите не могат да отговорят на въпроса дали всичките или само
част от цигарите са били негодни за употреба и какво е било действителното
им състояние към 2014г.Експертът Н. при разпита си в съдебно заседание
поясни,че цигарите, които са налични към момента са негодни за консумация,
но не може да даде категорично заключение, че към 2014г. са били също
негодни, тъй като експертизата е назначена на много късен етап.Експертите
сочат, че няма нормативна регламентация,определяща срок за годност на
тютюневите изделия.Според разясненията на експерта М. в съдебно заседание
от датата на изземването на цигарите 2009г. до 2014г. цигарите не биха имали
пазарна цена, ако не са били годни за консумация.
Заключението на назначената от въззивния съд експертиза
съпоставено със съвкупния анализ на показанията на свидетелите Б.,Цв.Х.,
С., свидетел с идентификационен №3, Цв.М., Р.Х.,Р.Р., протокола за оглед на
местопроизшествие от 28.03.2016г. и приложения към него фотоалбум, както
и протокола за извършения оглед на веществени доказателства и приложения
към него снимков материал, обосноват категоричния извод, че към
инкриминирания период от време през 2014г. процесните цигари без бандерол
са били годни за употреба, имали са потребителска стойност и цена и са били
продадени.
44
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав приема, че
инкриминираните цигари ,предмет на обвинението, са били годни за употреба
към инкриминирания период и действителната им пазарна цена е в размер на
2 364 251,95лева.Цената на инкриминираните цигари дадена в заключението
на назначената от въззивния съд експертиза съвпада и с оценката дадена от
вещото лице Д.К..Оценката е направена в съответствие с изискванията на
Закона за акцизите и данъчните складове,Правилника за прилагането му и
Публичния регистър на цените на тютюневи изделия, както и на чл.6 от
Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите
изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и
контрола върху търговията.В случая се касае за определяне на пазарна цена на
цигари,които не са в търговската мрежа и нямат бандерол.По отношение на
цигарите, които не са включени в Публичния регистър на тютюневите изделия
се прилага разпоредбата на чл.71, ал.1 т.1 от ПП ЗАДС. В случаите, когато не е
регистрирана продажна цена на тютюнево изделие, е налице нормативното й
определяне, което е съобразено от вещото лице М. при изготвяне на
заключението.Посочената стойност на инкриминираните цигари е определен
въз основа на нормативно предвидените предписания за този вид изделия. В
конкретния случай няма как да бъде опредЕ. действителната им пазарна цена
по друг начин, тъй като се касае и за вещи,които поради спецификата им се
предлагат „само на черно“.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на защитата за несъставомерност на
престъплението,тъй като инкриминираните цигари били абсолютно негодни
към датата на извършване на деянията.
Окръжният съд е обсъдил в мотивите към атакуваната присъда
обясненията на тримата подсъдими,с които категорично отричат да са
извършители на деянието и да имат нещо общо с отнемането на цигарите от
базата в с.Згалево.
Подсъдимият Х. при разпита си е посочил, че никога преди
настоящото дело не е виждал св. Г. и не е имал контакт с него.Когато бил
Началник на РУ Белене, разговаряли за случилото се в базата в с. Згалево с
подсъдимия Д., тъй като негов човек се интересувал.Подсъдимият Х. твърди,
че нищо не е знаел.Питал Д. какво е станало и кой е този негов човек, който
толкова се интересувал от тези цигари и подсъдимият Д. му казал името на И.
Г., а Х. му казал, че не го интересували нито цигарите, нито неговия човек и
той „да се оправя“.
Установено е по делото,че през инкриминирания период
подсъдимият Х. е имал лични отношения със св.И.Н.. Същите са били
коментирани в един от проведените разговори между подсъдимия Д. и св. Г.,
видно от ВДС, изготвени при експлоатирането на СРС.В този разговор Д. е
изказал притесненията си,споделяйки пред св.Г., че е питал подсъдимия Х.
какво е казвал на св. Н.а: „Викам му на Е., …… кажи ми тази какво
знае?....Той вика,….. единствено съм казал още преди съм правил чадър на
тоя, на тоя, на тоя, на В.Г.. Карал съм с бусове, аз не съм карал, ами съм ги
придружавал много пъти. Тя е била с мене, видяла е. Два пъти.“.
45
При разпита на св. И.Н. пред първоинстанционния съд във връзка с
отношенията, които е имала с подсъдимия Е. Х. през инкриминирания период
са констатирани съществени противоречия между показанията й дадени на
съдебното следствие с тези от досъдебното производство.В приобщените по
реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т. 1 НПК показания св.Н.а е посочила, че е
имала връзка с подсъдимия Е. Х. и е чувала слухове, че той и негови колеги
продавали цигари без бандерол, но не е виждала у него такива.Описала е
случай през месец юли 2015 г., когато били двамата с подсъдимия Х. и се
придвижили с управляван от него л.а. „Мерцедес“ до магазин „Лайф“ в
гр.Плевен. Видяла, че там бил спрян полицейски автомобил, а на 2-3 метра
след него и бус тъмен на цвят.Подсъдимият Х. слязъл от колата и разговарял с
двамата полицаи от патрулния автомобил.След това трите МПС потеглил в
колона, като патрулният автомобил бил първи, след това буса и накрая
автомобилът, управляван от подсъдимия Х.. При изхода на гр. Плевен
полицейският автомобил и буса продължили в посока с. Буковлък, а тя и Х. се
върнали. Св. Н.а го попитала защо е била тази разходка, подсъдимият й
отговорил: „Изкарахме едни пари“.В тези показания св.Н.а е съобщила, че
през м. септември 2015 г. подсъдимият й купил л.а. „БМВ 120 Д“ за сумата от
17 000 лв.
След прочитане показанията й дадени на досъдебното
производство,св.Н.а отрича част от посочените факти, с обяснението, че е
подписала протокола за разпит, след като е била заплашена от прокурор, че
ще я вкара в затвора. Свидетелката отрича подсъдимият Е. Х. и негови колеги
да са продавали цигари. По отношение движението на буса сочи, че са карали
зад такива МПС, но не са правили конвой. Признава, че подсъдимият Х. й бил
купил автомобил за сумата от 2 000 -3 000 лв., а не за 17000 лв.
От материалите по делото е установено, че св. И.Н. е подала сигнал
на 25.11.2015 г. срещу подсъдимия Е. Х., в който е изложила факти от
съвместните им отношения, както и данни за злоупотреба от него със
служебното му положение. Впоследствие на 2.12.2015 г. е направила писмено
изявление, с което се е отказала от подадения сигнал.По повод на този сигнал е
била образувана проверка срещу подсъдимия Х. за периода месец април до
месец ноември 2015 година. / т.28 от ДП /Обстоятелствата, изложени от св.Н.а
при разпита й на досъдебното производство се подкрепят от показанията на
св. Ц. М..Този свидетел е посочил,че в края на 2015 г. в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ е дошла св. И.Н. и е подала писмен сигнал,че е имала отношения с
подсъдимия Х..Свидетелката била ядосана от поведението му спрямо
нея.Описала и случая, когато били заедно с л.а. „Мерцедес“, който управлявал
Х. и съпровождали микробус от магазин „Лайф“ в квартал на Плевен в посока
с. Буковлък. При излизане от града обърнали и се прибрали, като пред буса
имало и патрулен автомобил на МВР. Въз основа на тези и други данни, които
св.М. получил от други източници, уведомил ръководството на ОД на МВР да
се извърши проверка на склада в базата в с.Згалево.
От съдържанието на материалите по образуваната проверка срещу
подсъдимия Х. е видно, че св.Н.а по собствена инициатива е подала сигнал
срещу него пред надлежен орган. Данните, които е посочила в сигнала и се
46
съдържат в образуваната преписка при извършената проверка от Вътрешна
сигурност на МВР, са потвърдени от нея при проведената среща със служител
на „Вътрешна сигурност“. Същите факти е посочила и в показанията си
дадени на досъдебното производство.Обстоятелство, че св. Н.а е подала
сигнал срещу Х. и то до съответния компетентен орган, който има
правомощия да разследва действията му по служба и които биха могли да
доведат до сериозни последици за него с ангажиране на дисциплинарна или
наказателна отговорност, са показателни за това, че поведението й няма
случаен характер.Напротив действията й говорят за съзнателност, тъй като
същата е възприела извършените от него действия по охраняване или
конвоиране на превозни средства, в резултат на които са получавани
нерегламентирани доходи, независимо че мотивите й за подаване на сигнала са
от личен характер.
Показанията на св. Н.а на съдебното следствие, с които сочи, че е
била заплашвана при разпита й на досъдебното производство,се явяват
напълно дискредитирани от показанията на св.Ц. М. и се опровергават от
показанията й дадени на разпита й на досъдебното производство /л.97 т.12 от
д.п./, където е заявила противоположни обстоятелства, а именно, че се
страхува и притеснява за живота си и за живота на семейството си, защото Е.
Х. е влиятелен човек и има възможност да й „причини нещо лошо“. Във
връзка с опасенията си е описала и конкретна ситуация на присъствие на пет
лица от ромски произход в два автомобила пред блока, в който живеела и
действията на единия от тях, които тя е възприела като заплаха.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за
правилни и обосновани изводите на първия съд, че следва да се кредитират
показания от св.Н.а дадени на досъдебното производство, тъй като същите се
подкрепят, както от показанията на св.М., така и от данните, които се
установяват от материалите от извършената проверка по нейния сигнал.
Окръжният съд е изследвал и наведените доводи, свързани със
здравословното състояние на подсъдимия Х. през инкриминирания
период,което е било пречка за участието му в реализацията на
деянието.Обясненията му,че е страдал от силни болки в ръката са били
подложени на анализ и съпоставка от окръжния съд с приложените по делото
медицински документи.От история на заболяването № 26103/22.07.2014 г.,
издадена от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ –Плевен, е
установено, че на 22.07.2014г. подсъдимият Х. е постъпил в лечебното
заведение,където му е направена операция на ръката на 23.07.2014 г. и е
изписан същия ден с подобрение.В анамнезата, снета по негови данни, е
отразено,че страданието е с давност около два месеца, когато е започнало да
се появява затруднение във флексията.По отношение на тези обстоятелства е
разпитан св. И.К.., който е посочил, е че подсъдимият Х. се е оплаквал месеци
наред през 2014г. от болки в ръката, като споделил с него,че не може да пипне
нищо.През лятото били заедно на море,като Х. продължавал да се оплаква от
болки в ръката.Когато се върнали,св.К. го запознал с лекар-
ортопед.Подсъдимият Х. бил опериран, но продължил да се оплаква,че
състоянието му не се е подобрило.Обяснявал, че не можел да си движи ръката
47
и все едно е с една ръка. При внимателния прочит на медицинските документи
не се установява протичането на продължително и тежко заболяване на ръката
при Х., за което говори св. И.К...В анамнезата, снета по данни на пациента-
подсъдимия Х., е посочено, че страданието е около два месеца, а не над
половин година,както твърди св.К..Посоченото противоречие между
показанията на този свидетел и обективните данни отразени в медицинската
документация дискредитира изнесената от този свидетел информация,че
подсъдимият Х. месеци наред се е оплаквал от силни болки в ръката и е била
увредена хватателната й функция.Показанията на този свидетел са в
противоречие и с тези на св.Г., според които тримата подсъдими са идвали в
базата, изнасяли са и са товарили кашони с цигари през този период.Дори и да
се приеме, че подсъдимият Х. е имал увреждане и /или болки в ръката, те не са
били от такова естество,че да не може да си служи с нея.При преценка на
достоверността на показанията на св.К. не може да бъде подминат и факта, че
същият е в близки приятелски отношения с подсъдимия Х. и заявеното от него
очевидно има за цел да му помогне, като му осигури алиби.
В обясненията си подсъдимият И. Д. също отрича участието си в
инкриминираното деяние.Според думите му двамата със св.Г. били колеги в
сектор „КАТ“ към ОД МВР-Плевен и приятели.Свидетелят Г. споделил с
него,че има проблеми и не желае повече да работи там и през м. септември -
октомври 2013г. го помоли да говори с подсъдимия М., който бил Директор на
ОД МВР –Плевен.Според обясненията на подсъдимия Д., желанието на св. Г.
било да бъде преместен в РУ-Пордим и да дава наряди по охрана на базата с
мотива, че гр. Пордим е по-близо до гр. Плевен и изразил притеснения, да не
бъде преместен в РУ-Кнежа. По отношение на тези обстоятелства въззивният
съд изложи по-горе в решението си мотивите защо приема за достоверни
именно показанията на св.Г., който е споделил желанието си пред подсъдимия
Д. да бъде преместен, но не и в РУ Пордим и то като охранител в базата в с.
Згалево.Отделно от това по делото няма никакви данни да е било обсъждано
от ръководството преместването на св.Г. в РУ- Кнежа.
По отношение на това обстоятелство е налице и противоречие между
обясненията на подсъдимия Д. и тези на подсъдимия М., обсъдени по-горе в
решението, тъй като подсъдимият М. е заявил, че е бил помолен от Д. да
съдейства за преместването на Г. в РУ-Пордим, тъй като последният имал
проблем с началника си.
В обясненията си подсъдимият Д. е посочил, че през 2016 г. се
срещнал със св. Г., който му споменал, че някакви цигари са изчезнали от
базата в с.Згалево и го помолил да попита подсъдимите Х. и М. дали в
Дирекцията се говори нещо за това и по-специално за него.Обясненията на
подсъдимия Д., в тази им част, се явяват недостоверни и лишени от логика,
тъй като през 2016 г. подсъдимият М. не е заемал длъжността Директор на ОД
МВР –Плевен, а подсъдимият Е. Х. не е бил Началник сектор „ПИП“ към
Дирекцията.От материалите по делото е установено, че в този период от време
М. е бил Началник на Второ РУ на МВР Плевен, а Х. Началник на РУ-
Белене.Нито един от двамата подсъдими през този период от време не са
заемали ръководни длъжностни в Областната дирекция.Подсъдимият Д. в
48
обясненията си твърди, че при една от срещите си със св. Г. той го питал има
ли нещо общо с тези цигари и защо се притеснява от изчезването им.
Последният му отговорил, че имал, че се притеснявал и искал да разбере кой
какво знае за него. При следваща среща св. Г. упорито се интересувал дали Д.
е казал на подсъдимите М. и Х., че той имал нещо общо с кражбата, а Д. му
казал, че няма как да ги попита без да им каже, че Г. се притеснява и че има
нещо общо с кражбата.Обясненията на подсъдимия Д. са в противоречие,
както с показанията на св. Г., така и с обясненията на подсъдимия Х..
Последният никъде в обясненията си не споменава Д. да му е споделил, че
св.И. Г. се притеснява, защото има нещо общо с изчезването на цигарите и
иска да знае какво се говори в Дирекцията по случая.По изложените
съображения съдът намира обясненията на подсъдимия Д., в посочената част,
за недостоверни, опровергани от другите събрани по делото доказателства,
изцяло израз на защитна негова позиция и стремеж да прехвърли вината на
св.Г..
На следващо място се навежда довод за претърпяна контузия от
подсъдимия Д. през инкриминирания период от време и липса на отговор от
първоинстанционния съд дали същата е позволявала участието му в деянието.
По делото са разпитани св. Д.П. и И. Е.,които са посочили, че заедно
с подсъдимия Д. са се подготвяли за състезание по бокс през месец август
2014 г. и последният си контузил крака, поради което и спрял подготовката
си.От приложения по делото болничен лист е установено, че подсъдимият Д. е
претърпял контузия на глезена, за което му е предписан домашно-амбулаторен
режим на лечение за периода от 24.08.2014г. до 02.09.2014г.Свидетелите П. и
Е. твърдят, че са посещавали подсъдимия в дома му и възприели, че глезенът
му е подут.От представения медицински документ и от показанията на тези
двама свидетели се установява, че подсъдимият Д. е получил контузия на
глезена на крака,за което му е било предписано домашно лечение в рамките на
десет дни. Инкриминираният период обхваща времето от месец януари 2014 г.
- месец октомври 2014 г., който период е около десет месеца. При
съпоставката им се констатира, че лечението на претърпяната контузия от
подсъдимия Д. е следвало да протече в рамките само на десет дни, през който
период той не е могъл да се движи или е било затруднено движението му.Този
период е очевидно незначителен като време,което не изключва по никакъв
начин участието му в инкриминираното деяние.
От защитата са наведени доводи, че по време на извършване на
деянията подсъдимият М. не се е намирал в гр. Плевен, както и е отсъствал от
страната.
В обясненията си подсъдимият М. твърди, че в края на м. август 2014
г. и началото на м. септември 2014г. е ползвал платен годишен отпуск.Това
обстоятелство се потвърждава от справка вх.рег. № 8154/ 31.07.2020 г. /л.652
от НОХД № 546/2018 г./. В обясненията си подсъдимият М. е посочил, че на
22.08.2014г. със семейството си е отпътувал за гр.Сандански, където са
пристигнали техни приятели - сем. Т. и Д., с които са били заедно няколко
дни.Подсъдимият и семейството му останали още 2-3 дни, след което се
върнали в гр. Плевен.Св. Л.Д. потвърждава обстоятелството,че на дати 22, 23
49
и 24 август 2014 г. неговото семейство е било в гр. Сандански заедно със
семейството на подсъдимия М., които са останали там още няколко дни,а след
това заминали за Анталия в Република Турция.Действително през периода от
30.08.2014 г. до 06.09.2014 г. подсъдимият М. и съпругата му са били на
почивка в Република Турция, което е установено и от направената констатация
на представените международни паспорти на двамата в съдебно заседание.В
двата паспорта са поставени входна виза на 30.08.2014 г. и изходна виза с дата
6.09.2014 г. Правилна е констатацията на окръжния съд, че в показанията си
св. Г. не споменава конкретна дата на извършване на отделните деяния,а е
посочил, че тримата подсъдими са влезли в склада в с. Згалево и са вземали от
там цигари в края на м. август или началото на м. септември 2014 г. В разпита
си в хода на съдебното следствие св. Г. е уточнил, че е категоричен само за
броя на деянията и участниците в тях, но не може да посочи време. Няма
причина показанията на този свидетел да не се ползват с доверие, тъй като
съдържат конкретни факти за мястото, начина и извършителите на
деянията,които,както беше посочено по-горе в решението, съвпадат с
останалия доказателствен материал по делото.
От събраните по делото доказателства,включително и от изисканите
писмени такива от въззивния съд се установява, че подсъдимият Д. е ползвал
платен годишен отпуск от 13.01.2014г. до 17.01.2014г., от 17.02.2014г. до
28.02.2014г., от 04.04.2014г. до 17.04.2014г., от 03.09.2014г. до
16.09.2014г.Ползвал е отпуск поради временна нетрудоспособност, както
следва : от 20.12.2013г. до 24.12.2013г.; от 29.01.2014г. до 31.01.2014г.; от
12.05.2014г. до 16.05.2014г.; на 01.07.2014г.; от 24.08.2018г. до 02.09.2014г. и
на 24.11.2014г. за времето от 24.08.2014 г. до 02.09.2014г.За подсъдимият М.
през периода от 22, 23 и 24.08.2014 г., т.е. 3 дни и от 30.08.2014 г. до 06.09.2014
г. или 8 дни не е пребивавал в гр.Плевен.Така установените обстоятелства не
изключват участието им в инкриминираните деяния, които са били извършени
през периода от месец януари 2014 г. - месец октомври 2014 г., който обхваща
десет месеца. Поредното влизането в склада и изнасяне на кашони с цигари,
което според св. Г. е извършено в края на август или началото на септември
2014 г., е било само един ден и то в рамките на няколко часа.Следователно
подсъдимите са отишли до базата един ден през месец август 2014 година, но
преди 22.08.2014 г. или един ден през месец септември 2014 г. след 6.09.2014
г., поради което наведените доводи от защитата, че подсъдимите не са могли да
осъществят едно от деянията през този период,се явява напълно
неоснователно.
В показанията си св. К.Н. е разказал за проведена среща между него
и подсъдимия М. след извършената проверка в склада и установената липса на
цигари.Свидетелят Н. е посочил, че е бил потърсен по телефона от
подсъдимия М., който поискал да се срещнат.Според св. Н., М. бил притеснен
по повод извършената проверка в склада и питал какво става и кой го е
направил. Св.Н. бил изненадан от поведението на М., който му казал, че той е
изземвал цигарите, на което свидетелят отговорил, че след като вече не е
разследващ полицай по делото и то е предадено по установения ред няма
причини да се притеснява.
50
В обясненията си подсъдимият М. отрича да е търсил контакт със св.
Н..Твърди, че го е срещнал случайно и са говорили за разкрИ.ето на кражбата,
отрича да е бил притеснен.Показанията на свидетеля Н. се
последователни,логични,изложени без противоречия пред съда и
кореспондират с другите събрани по делото доказателства за съпричастността
на подсъдимия М. към инкриминираната дейност.Съдържанието на разговора
е бил насочен към евентуалния автор на отнетите цигари, поради което и
обясненията на подсъдимия М., с които се опитва да придаде друга насоченост
на разговора и случайност на състоялата се среща са очевидно
дискредитирани.
Неоснователни са и доводите на защитата,че при претърсванията в
домовете на подсъдимите не са намерени скъпи вещи и парични суми, каквито
е трябвало да има, ако са откраднали вещи на такава стойност. Правилно е
посочено от окръжния съд, че претърсванията са извършени през месец
февруари 2017година, т.е. почти три години след извършване на
престъплението, през който период подсъдимите са имали достатъчно време и
възможности да се разпоредят с тях, да ги укрият или трансформират в други
материални блага.Обстоятелството, че не са намерени налични пари в
жилищата на тримата подсъдими, не поставя под съмнение авторството на
престъплението, което се явява доказано от цялостния съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства.По отношение на подсъдимия Е. Х. е
установено, че през 2015 г. е закупил лек автомобил БМВ на св. И.Н. за сумата
от 17 000 лв., което показва,че е разполагал с парични средства, значително
надхвърлящи трудовото му възнаграждение.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав
споделя изводите на окръжния съд, с които не е дал вяра на обясненията на
тримата подсъдими,както и на показанията на свидетелите К., Д., П. и Е.,
чиято цел е да им създадат алиби и да подкрепят тезата им за
невинност.Обясненията на подсъдимите се явяват изолирани и в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства, подробно
обсъдени по-горе.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
доводите на защитата за недоказаност на авторството на престъплението за
неоснователно.Основен доказателствен източник се явяват показанията на св.
Г., който е пряк очевидец на криминалните действия на тримата
подсъдими.Показанията на този свидетел са основани на непосредствените му
възприятия същите са логични, добросъвестно депозирани пред съда и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, подробно
обсъдени от въззивния съд в съдебния акт.
В контекста на всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав
намира, авторството на престъплението, неговия механизъм, време и място и
начин на извършване за доказан по несъмнен и категоричен начин от
събрания по делото доказателствен материал.
При правилно установената фактическа обстановка по делото
окръжният съд е направил съответстващ на закона извод, че подсъдимите И.
51
Д., Е. Х. и Д. М. са осъществили от обективна и субективна страна
съставомерните елементи на престъпление по чл.196а, във вр. с чл.195, ал.1,
т.4, пр.1 и 2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна в периода от месец януари 2014 г. до
неустановена дата през месец октомври 2014 г. от хладилна камера в склад №
16 в мобилизационна база за военновремеви действия на ОД МВР - Плевен в
землището на с. Згалево, община Плевен, при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил и на технически средства подсъдимите са отнели чужди движими
вещи - общо 382 134 броя кутии цигари от различна марка без
бандерол,установени от събраните по делото доказателства,представляващи
веществени доказателства по ДП № Д-3277/2009 г. по описа на Районна
прокуратура - Плевен на обща стойност 2 364 251.95 лв. от владението на
М.А.Л..,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
По делото е категорично установено времето, мястото и начина на
извършване на деянието, а именно през периода от месец януари 2014 г. до
неустановена дата през месец октомври 2014 г. от хладилна камера в склад №
16 в мобилизационна база за военновремеви действия на ОДМВР - Плевен в
землището на с. Згалево,община Плевен.Тримата подсъдими чрез съвместни и
координирани действия са отнели инкриминираните цигари без бандерол,
които са били приобщени като веществени доказателства по ДП и са били
оставени на съхранение в склад до приключване на наказателното
производство.Проникнали са в помещението, изнесли са ги от там и са
установили своя трайна фактическа власт върху тях, с последващо
разпореждане със същите – чрез продажбата им на нелегалния пазар.Налице
са квалифициращите елементи по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 от НК, тъй като
при осъществяване на престъплението са използвани моторно превозно
средство и технически средства - стълба, ключ и метален лост. С помощта на
стълба е осъществено проникването през незатворен прозорец в склада, а
заключената врата на хладилната камера с верига и катинар е била отворена
чрез използвани ключ и метален лост.С първия е отключван катинара, за да се
освободи веригата.За отварянето на вратата на хладилната камера е използван
метален лост, посредством който е била повдигана, за да се освободи
механизма за отварянето й.
По отношение на използваното техническо средство за отключване
на катинара в обвинителния акт и в присъдата на окръжния съд е прието, че е
използвана пластина от жълт метал. В тази насока са показанията на св. Г.,
който твърди, че подсъдимият Д. е използвал пластина от жълт метал за
отключване на катинара.По експертен път категорично е установено по
делото, че катинарът е бил отключван с оригинален ключ, негов дубликат или
подбран такъв,който извод се аргументира с обективната липса на оставени
среди от друг инструмент.От обективно установените данни по делото се
налага извод, че катинарът е отключван с ключ, който е бил или оригинален
такъв или негов дубликат.Ключът се явява метален предмет с обработен
профил, чието предназначение е за отключване и заключване.В случая
категорично е установено използването на метален предмет, чието
52
предназначение е било да се отключва и заключва катинара, независимо от
наименуването му, като пластина или ключ. Металната пластина се явява
родово понятие, в което попада и ключ, като метален предмет, който е
използван с цел да се отключи катинара и да се проникне в хладилната
камера.Следователно както металната пластина, така и ключът представляват
метални предмети, създадени от човека, които по предназначението си служат
за осъществяване на техническа операция и представляват техническо
средство, което се явява квалифициращ елемент по смисъла на чл.195, ал.1 т.4,
пр.2 НК.
С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема за
разлика от първата инстанция, че за осъществяване на деянието не е
използвана метална пластина, а ключ. В случая не е налице съществено
изменение на обвинението по отношение на този квалифициращ елемент по
смисъла на чл.287 ал.1 от НПК.
При влизането,отключването на помещението и при отнемането на
инкриминираните вещи, както се посочи по-горе, са били използвани стълба,
метален лост и ключ, които са технически средства по смисъла на чл.195, ал.1
т.4 пр.2 НК. Използването им е било необходимо,за да се реализира
проникването в склада и в хладилната камера, където са съхранявани
кашоните с цигари, а така също и на изнасянето им от там.
Безспорно е установено по делото,че за отнемането на
инкриминираните вещи е използвано МПС, тъй като с него са извозвани от
мобилизационната база цигарите без бандерол,което обосновава и
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 НК.
Правилно е прието от първостепенния съд, че престъплението е
извършено от тримата подсъдими след предварителен сговор в немаловажен
случай и е налице квалифициращото обстоятелство на чл.195 ал.1 т.5 от
НК.Същото не е в резултат на инцидентно общо решение,а след
предварително планирана сериозна подготовка и създадена организация за
реализацията на престъпните намерения. Подсъдимите са проучили
охраняваната база и режима за достъп там.Предприели са действия, за да си
осигурят достъп до помещението,където са съхранявани
цигарите.Подсъдимият М. е бил запознат с местонахождението на склада и
хладилната камера, тъй като в качеството си на разследващ полицай е
присъствал при складирането им там.Разполагал е с ключовете,с които е
заключен катинара на поставената верига на вратата на помещението.По
времето, когато е изпълнявал длъжността директор, се е възползвал от
служебното си положение и в това си качество е посетил склада, уверил се е,
че инкриминираните цигари се намират в хладилната камера.В резултат на
съвместните действия на подсъдимите Д. и М. е организирано и
преместването на служител на МВР, в лицето на св.Г., в базата, който да бъде
включен в охраната, за да се използва времето, през което той е сам на смяна с
цел осигуряване на безпрепятствен достъп до склада, където са били оставени
на съхранение цигарите.Подсъдимият Х. се е информирал какъв е механизма
за отваряне вратата на склада и го е разяснил на другите двама подсъдими в
присъствието на св.Г..
53
Всички тези обективно установени по делото обстоятелства
обосновават и извода за добре обмислено, планирано и предварително взето
решение от тримата подсъдими за извършване на
престъплението.Организирането на престъпната дейност е изисквало време за
проучване и обмисляне, както и подбиране на подходящия момент, който да е
съобразен с графиците за дежурства на охраната и то в часовите интервали,
когато св.Г. е бил сам на смяна. Подсъдимите М. и Х. са заемали ръководни
постове в ОД на МВР към инкриминирания период, имали са достъп и са били
запознати с графиците за дежурство на служителите в базата. Придвижването
им до базата в с.Згалево е ставало с товарно МПС и е било съобразено както с
дните, в които св.Г. е бил на смяна, така и с часовете, в които той е охранявал
сам целия обект.
По делото категорично е установено пристигането на тримата
подсъдими в базата, начинът им на проникване в склада, отключването на
катинара и отварянето на вратите на хладилната камера и на склада,
изнасянето на кашоните с цигари и транспортирането им.
Престъплението е квалифицирано като „особено тежък случай“ по
смисъла на чл. 93, т. 8 от НК. Изключително високата му степен на
обществена опасност се извлича от механизма и начина на извършването му
отличаващ се с изключителна добра планираност, организация, подготовка,
включваща проучване и събиране на информация за реализацията му, както и
привличане на помагач, за което са реализирани административни действия по
преместването му от подсъдимите, чието присъствие е било необходимо в
базата, за да се осигури достъп до складовото помещение, където са
съхранявани отнетите вещи.Тук следва да се добави и изключително високата
стойност на предмета на престъпното посегателство надхвърлящ многократно
изискуемото за квалификацията особено големи размери.
На следва място предметът на престъплението са цигари без
бандерол,чието разпространение и държане е забранено от закона и
съставлява също престъпление - такова по чл.234 от НК.В конкретния случай
са отнети веществени доказателство по наказателно производство от строго
охраняван и секретен обект - мобилизационна база на МВР,достъпът до който
е бил регламентиран и силно ограничен. Отнетите цигари са пласирани на
„черния“ пазар, което е довело до реализирането на нерегламентирани доходи
за извършителите.Всички тези обстоятелства обосновават изключително
високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление в
сравнение с типичните прояви на деяния от същия вид.С престъпната проява
са засегнати и обществените отношения, които регламентират забраната за
разпространение на акцизни стоки без бандерол, каквито са иззетите
цигари.Сериозно е накърнен авторитета и е разколебано доверието на
гражданите в органите на МВР, с оглед служебното качество на тримата
подсъдими.
Налице е и изключително завишена степен на обществена опасност
на дейците,независимо от чистото им съдебно минало.Същите са
дългогодишни служители на МВР, като двама от тях- подсъдимия М. и
подсъдимия Х. са заемали високи постове в Областната дирекция на
54
МВР.Престъпните им действия ги очертават като личности, които погазват
грубо закона експлоатирайки и служебното си качество в очевиден разрез с
основните им функции в обществото по предотвратяване и разкрИ.е на
престъпни деяния.Отделно от това по делото са налични и данни за
нерегламентирани финансови взаимоотношения на подсъдимите с лица от
криминалния контингент.
Стойностният израз на предмета на престъплението обосновава и
квалификацията особено големи размери,тъй като надхвърля 140 пъти
минималната работна заплата, за страната към момента на извършване на
деянието,съгласно ТР 1/30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС.За 2014 г. минималната
работна заплата е била в размер на 340 лв., видно от ПМС № 249/ 31.102.13г. В
настоящия случай тази стойност, изчислена на базата на посочената
минимална работна заплата в страната за инкриминирания период, е в размер
на 47 600 лв., която сума надхвърля 50 пъти стойността на отнетото
имущество.
Извършените деяния от подсъдимите правилно са квалифицирани
като „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26 от НК, защото е
налице е обективна и субективна връзка, изразяваща се в това, че всяко от
деянията осъществява поотделно едно и също по вид престъпление против
собствеността, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко последващо
деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на
предшестващото.
От субективна страна престъплението е извършено и от тримата
подсъдими с пряк умисъл.Налице е и общ обединяващ проявите им умисъл,
като всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на престъплението,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването
им.Всеки един от подсъдимите е съзнавал,че участва в задружната престъпна
дейност с другите подсъдими и пряко е целял настъпването на вредоносния
резултат.
От събраните по делото доказателства е установено, че за
извършване на кражбата е било използвано МПС, но няма конкретни данни за
неговата за марка, модел и вид, поради което и правилно подсъдимите са
признати за невинни и оправдани по обвинението в тази му част да са отнели
инкриминираните цигари чрез ползването на МПС с дълга база и надстройка,
както и в това вещите да са държавна собственост.
В контекста на изложеното правилно е приложен материалният
закон като подсъдимите са признати за вИ.ни в извършено престъпление по
чл.196а, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК,поради което и оплакванията на защитата в обратния смисъл
се явяват лишени от основание.
При определяне вида и размера на наложеното на всеки един от
подсъдимите поотделно наказание окръжният съд не се е отклонил от
критериите по чл.35 ал.3 от НК и е отчел всички релевантни за това факти.
Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства по
55
отношение и на тримата подсъдими окръжният съд е отчел чистото им
съдебно минало, липсата на наложени дисциплинарни наказания до момента
и доброто им процесуално поведение.Тук въззивният съд намира за нужно да
добави и добрите характеристични данни на тримата подсъдими,трудовата им
ангажираност, изградения до момента социален статус, наличие на
семейства.
Като обстоятелства с отегчаващ потенциал правилно е отчетена
изключително високата стойност на предмета на престъпното
посегателство,надхвърляща многократно,почти 50 пъти изискуемото за
квалификацията особено големи размери.Като обстоятелства отегчаващи
наказателната отговорност са отчетени и наличието на множество
квалифициращи обстоятелства,както и факта,че с действията си след
извършване на деянието,тримата подсъдими са реализирали и състава на
престъпление по чл.234 от НК.
При определяне размера на наложеното наказание на всеки един от
подсъдимите първият съд отчел и изминалия осем годишен период от време
от извършване на деянието до момента на постановяване на присъдата.Към
момента на постановяване на въззивното решение по делото от извършване на
деянието е изминал продължителен период от време почти единадесет
години.За така продължилото производство подсъдимите не са допринесли
със своите действия и процесуалното си поведение.Изтеклият период от време
по своята продължителност,макар и делото да се отличава с фактическа и
правна сложност,се явява неразумен по смисъла на чл.22 ал.1 от НПК и чл.6
от ЕКПЧ и според преценката на настоящата инстанция по своя характер се
явява изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.55 от
НК.Това налага, съгласно трайната съдебна практика, подсъдимите да бъдат
компенсирани като наказанието по отношение на всеки един от тях по
отделно се определи на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения в
санкцията на чл.196а от НК минимум от десет години, а именно от по седем
години лишаване от свобода за всеки един от тях.В този смисъл
първоинстанционната присъда следва да бъде коригирана в наказателната й
част.
Според преценката на въззивния съд така определеното по размер
наказание за всеки един от подсъдимите,се явява напълно
справедливо,съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дейците и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
На подсъдимите не е наложено предвиденото от закона кумулативно
наказание конфискация.
Законосъобразно окръжният съд е определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо
всеки един от подсъдимите, тъй като е наложено наказание лишаване от
свобода за повече от пет години за извършено умишлено престъпление.
Правилно на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато от
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимите
Е. Х., И. Д. и Д. М. са били с мярка за неотклонение „Задържан под стража“,
56
считано от 01.03.2017 г. до 02.11.2017г.
Законосъобразно съдът се е разпоредил и с направените по делото
разноски.
Подсъдимите следва да заплатят и направените в хода на въззивното
производство разноски за назначената комплексна съдебно оценителна
експертиза в размер на 2 122,90 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд –Велико Търново.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда,
апелативният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяната й.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.1 от
НПК въззивният съд намира, че присъдата на Плевенския окръжен съд следва
да бъде изменена,досежно наложеното на всеки един от подсъдимите
наказание и като правилна и законосъобразна потвърдена в останалата част.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 вр. чл.338
от НПК Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260002 от 18.05.2022г. по НОХД№546/2018г.
по описа на Плевенския окръжен съд относно наложеното при условията на
чл.54 от НК на всеки един от подсъдимите Е. Х., И. Д. и Д. М. наказание
лишаване от свобода като намалява и определя същото на основание чл.55
ал.1 т.1 от НК за всеки един от тях поотделно от по ДЕСЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода на по СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимите Е. Ц. Х.,И. Ц. Д. и Д. М. М. да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд –Велико
Търново направените във въззивното производство разноски в размер на
2 122,90лева.
ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
57