№ 142
гр. Ловеч, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20254300600368 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази :
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат К. Н. Н-Д, със служебен
адрес: гр.Т, обл.Ловешка, ул."****" №202а, защитник на подсъдимия И. К. М.,
с постоянен адрес: гр.Т, ул.******" №42, ет.1, ЕГН **********, срещу
Присъда рег.№6/12.06.2025г. на Троянски районен съд, постановена по н.о.х.д.
№47/2025г. по описа на Троянски районен съд.
В жалбата се сочи,че с Присъда рег.№6/12.06.2025г. на Троянски
районен съд, постановена по н.о.х.д.№47/2025г. по описа на Троянски районен
съд, подзащитният й е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 от НК и е осъден на 1 (една) година „Лишаване от
свобода", като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за изпитателен срок от 3 (три) години, както и да заплати глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
1
Пояснява, че подзащитният й не е доволен от постановената присъда и
в срок я обжалва пред Ловешки Окръжен съд.
Приема,че Присъда рег.№6/12.06.2025г. на Троянски районен съд,
постановена по н.о.х.д.№47/2025г. по описа на Троянски районен съд, е
неправилна, като постановена в противоречие с материалния закон и
събраните по делото доказателства. Поради неправилна квалификация на
деянието, счита, че подзащитният й е осъден несправедливо и наложеното
наказание е несъразмерно тежко. Счита, че извършеното деяние е
несъставомерно по чл.354а, ал.3, т.1, пр.2 от НК, но покрива състава на
чл.354а, ал.5 от НК. Квалифициращите признаци на деянието изцяло съвпадат
с тези, възприети от трайната съдебна практика относно маловажния случай
на държане на високорискови наркотични вещества и техните аналози.
Считат, че присъдата е постановена в противоречие с принципите, визирани
от чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.11, ал.2 от НПК.
Конкретизира,че мотивите към рег.№6/12.06.2025г. на Троянски
районен съд, постановена по н.о.х.д.№47/2025г. по описа на Троянски районен
съд, не са обявени, поради което след връчването им ще представи
допълнително писмено изложение на основание чл.320, ал.4 от НПК.
На основание чл.337, ал.1, т.2, предл.3 от НПК, моли ЛОС да измени
първоинстанционната присъда, като приложи закона за по-леко наказуемо
престъпление, а именно чл.354а, ал.5 от НК.
Постъпило е и допълнително изложение към жалба вх.
№3554/18.06.2025г., подадена срещу Присъда рег.№6/12.06.2025г.,
постановена по НОХД №47/2025г. на Троянски районен съд от адвокат К. Н.
Н-Д - ЛАК, служебен адрес: гр.Т, ул."****" №202а, защитник на подсъдимия
И. К. М..
В допълнение на изложеното в жалбата, сочи, че оспорва изложените
мотиви, като логически противоречиви и неподкрепени с конкретни
доказателства по делото. Изводите на съда освен това почиват на
предположения и данни от оперативна информация, за които не са събрани
доказателства. Личността на подсъдимия също е част от предмета на
доказване с предвидените за това доказателствени средства в НПК.
На стр.5, абз.1 от Мотивите е отразено следното: „...подсъдимият,
въпреки, че не е осъждан, е с престъпни наклонности за извършване на
инкриминирани деяния, свързани с високорискови наркотични вещества и по-
2
конкретно коноп (марихуана), тъй като М. два пъти е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за такива
деяния, но явно това не му е повлияло да преустанови престъпната си
дейност".
Счита, че е налице фундаментално вътрешно противоречие. Възразява,
че подзащитният й не е осъждан, но има „престъпни наклонности" и на
преустановява „престъпната си дейност". Счита, че за престъпни наклонности,
престъпна дейност и инкриминирани деяния може да се говори в условията на
поне една влязла в сила присъда за престъпление от общ характер.
Освобождаването от наказателна отговорност не може да се приравнява на
наказателно осъждане. По различни причини е ангажирана
административнонаказателна отговорност и тя е различна от наказателната
отговорност.
По-надолу, на стр.5, абз.2 от Мотивите, съдът приема за смекчаващо
вината обстоятелство чистото съдебно минало на доверителя . Налага се
изводът, че един и същ факт се третира по противоположен начин.
Посочва на следващо място, данни за личността на подсъдимия са
събирани единствено чрез издадена от РУ на МВР характеристична справка,
която съдържа оперативни данни, за които обаче не са събирани никакви
доказателства по реда на НПК. Въобще не става ясно кой и по какъв начин е
събрал тези данни, за да бъдат същите проверими в съдебното производство.
Отразено е, че „М. не се ползва с добро име сред познатите си, поддържа
приятелски отношения предимно с криминално проявени и осъждани лица по
линия „наркотици", има данни, че същият употребява и разпространява
наркотични вещества, често злоупотребява с алкохол и е хазартна зависим"".
Счита,че са изброени множество негативни оценки за личността на
подзащитния , но не е отразен нито един факт, който може да бъде проверен
по някакъв начин със средствата на НПК. Налагат се множество въпроси. Кои
са познатите на М.? Кои лица са разпитани и по каква причина доброто име на
М. е накърнено. Такива доказателства не са събирани. Задава въпрос и с кои
осъждани лица подзащитният й поддържа отношения. Твърдение което,според
нея, не може да бъде проверено. В случай, че същите са посочени, би могъл да
бъде изяснен характерът на тези отношения. Твърди се, че има данни, че М.
употребява и разпространява наркотични вещества. Налага се въпросът, като
има данни за това, защо няма образувано досъдебно производство. Висящо
3
досъдебно производство би могло да бъде негативен факт по отношение на
личността, но заявеното са просто твърдения. По-нататък, по никакъв начин
не става ясно откъде възниква твърдението за злоупотреба с алкохол. В
случай, че са налице инциденти, или заявителски материали, същите е
следвало да се приложат, щом такъв аргумент ще се ползва при мотивиране на
присъдата. Най-голямо недоумение буди твърдението за хазартна зависимост.
Това обстоятелство може да бъде установено само и единствено с комплексна
психиатрична и психологическа експертиза, каквато в хода на наказателното
производство не е извършвана.
На стр.4, абз.2 от Мотивите, съдът е отразил, че причина за извършване
на престъплението е най-вече зависимостта на подсъдимия от марихуана.
Отново изводите на съда почиват на предположения. Наркотичната
зависимост е факт, който отново се установява надлежно с комплексна
психиатрична и психологическа експертиза.
Счита, че недоказани твърдения за личността на подзащитния й не
следва да се вземат предвид при преценката на неговата обществена опасност.
Характеристичните данни, когато са надлежно събрани и доказани, са
обстоятелства, които се отчитат при определяне на наказанието, а не при
преценката дали е налице или не маловажен случай.
Изтъкват се аргументи, че съдебната практика е извела обстоятелства,
които представляват смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства при
престъпленията, свързани с държане на наркотични вещества. Към
обстоятелства, представляващи смекчаващи вината обстоятелства, са малкото
количество наркотично вещество и ниската му оценъчна стойност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства могат да бъдат множество
осъждания, разнородност на престъпленията, за които има осъждания,
усложнена престъпна дейност, държане на различни по вид наркотични
вещества и др. (така и Решение № 348 от 10.07.2025 г. на ВКС по к. н. д. №
441/2025 г.)
Предишното осъждане на подсъдим, като самостоятелен факт обаче, не
може да бъде пречка за приложение на чл. 93, т. 9 НК, тъй като обратното би
означавало, че тази разпоредба никога не би могла да се приложи, независимо
от количеството наркотично вещество, мотивите и подбудите за извършване
на деянието и останалите смекчаващи вината обстоятелства. Цитират Решение
№ 25 от 19.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 694/2007 г., II н. о.
4
По аргумент от по-силното основание, посочва, че това би следвало да
важи в още по-голяма степен за освобождаването от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
В жалбата се посочва, че преценката за "маловажност" във всеки
случай е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по
делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретният механизъм на
осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от
този вид. Количеството и стойността на предмета на престъплението са от
съществено значение, но не единствено, при извършване на дължимата
преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на
извършеното. Цитират Решение № 201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
329/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова.
За защитата се налага извода, че по отношение на подзащитният е
налице негативно лично отношение на съда, което рефлектира върху
възприетата правна квалификация и съответно върху наложеното явно
несправедливо наказание.
Необоснованите изводи на съда за налични у подзащитния
зависимости към марихуана, алкохол и хазарт имат пряко отношение към
твърдяната неправилност на присъдата. Преценката на обществената опасност
на деянието при държането на малки количества наркотични вещества се
осъществява относно въздействието върху обекта - лицето, което ги държи
(Решение № 24 от 1.04.2016 г. на ОС - Ловеч по в. а. н. д. № 47/2016 г.)
Зависимостта не предполага квалификация на деянието като маловажен
случай. Вярно е обратното, когато няма доказана зависимост, малки
количества държано наркотично вещество сочат на маловажен случай.
Приема,че няма доказателства за зависимост и системна употреба от
подзащитния й. Извършеното от него е насочено към увреждане единствено
на собственото му здраве, без това да засяга на обществото като цяло.
Според защитата, постановяването на присъда въз основа на
предположения обосновава нейната незаконосъобразност на основание
чл.303, ал.1 от НПК. Предположението не се отнася само до въпросите,
5
визирани от чл.301, ал.1, т.1 от НПК, а и за всички останали обстоятелства,
които определят приложимия закон, какъвто е настоящият случай.
Сочи, че мотивите, с които се отхвърля искането за приложение на
чл.354а, ал.5 от НК, представляват само предположения.
Поддържа искането, на основание чл.337, ал.1, т.2, предл.3 от НПК,като
моли ЛОС да измени първоинстанционната присъда, като приложи закона за
по-леко наказуемо престъпление, а именно чл.354а, ал.5 от НК.
РП – Ловеч не са подали писмен отговор.
В проведеното публично заседание, представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч –прокурор Р. П. отправя искане до съда, да потвърди
първоинстанционната присъда, като счита същата за правилна,
законосъобразна и обоснована.
Въззивникът И. К. М., се явява лично и със защитника си адвокат К. Д,
която поддържа изложеното във въззивната жалба и възраженията, които са
направили в хода на цялото производство, моли съда да постанови съдебен
акт, с който да измени постановената от РС – Тетевен присъда, като приеме, че
се касае за маловажен случай.
ПО ДОПУСТИМОСТТА
Настоящата инстанция счита, че въззивната жалба е допустима, като
подадена в предвидения по чл.319 ал.1 от НПК, от лице, имащо право да
обжалва подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
ПО ФАКТИТЕ
От фактическа страна,въззивната инстанция приема,че обосновано РС
е приел за установено,че по описа на РУ – Т, е образувано досъдебно
производство №244/2024 г. , на осн. чл. 212, а.л. 3 от НК, по данни за
извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 от И. К. М.. След
приключване на разследването, РП - Ловеч е стигнала до извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1 от НК и е внесла обвинителен акт в
РС – Т. Въз основа на него е образувано НОХД №47/2025 г.
Установено,е че на 22.07.2024 г. в РУ на МВР – Т, постъпила
информация, че въззивника държи в себе си наркотични вещества. М. бил
открит от служителите на МВР в дома му, в град Т, на адрес ул. „Ген. Карцов“
№42. При проведения с тях разговор той признал, че държи в себе си
6
наркотични вещества, поради което, при условията на неотложност, са
извършени оглед, претърсване и изземване. В резултат били намерени,
описани и иззети - електронна везна, 2 полиетиленови плика, съдържащи суха
тревиста маса, 2 броя мелници. След направен тест на контролна проба, иззета
от съдържанието на полиетиленовите пликове, е установено, че се касае за
канабис. В хода на досъдебното производство е изготвена физико-химична
експертиза, по данни от която, иззетите вещества, в общо количество 4.837 гр.,
представляват марихуана с активен компонент от 19.61% до 23.91%, на
стойност 96.74 лева. Подсъдимият признал, че е закупил наркотичните
вещества за собствена употреба. Установено било, че не е бил осъждан, бил е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, при условията на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 354, ал. 5,
във вр.с. ал. 3 от НК.
В рамките на досъдебното производство и в съдебна фаза, обвиняемият
е представляван от защитник, адв. К. Д, която е изразила становище за
незначителна обществена опасност на деянието, алтернативно за
квалифицирането му като маловажен случай.
Районен съд – Т, с Присъда № 6/12.06.2025 г. е признал И. К. М., роден
на 03.01.1990 г., за виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по
чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1 от НК и го е осъдил да изтърпи наказание 1 година
лишаване от свобода, както и да заплати в полза на държавата глоба в размер
на 2000 лева. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието за изпитателен срок три години. С присъдата, съдът е постановил
в полза на държавата да бъде отнето вещественото доказателство –
наркотично вещество – наркотичен коноп /марихуана/ с общо тегло 4.837
грама, от които след ФХЕ са върнати 4.737 грама, останалите веществени
доказателства да бъдат върнати на подсъдимия.
Според изложеното в мотивите, към постановената присъда на РС – Т,
обосновано съдът е приел, че въззивника не се ползва с добро име в
обществото и е склонен към извършване на противообществени прояви, като
се основава на събраните по делото доказателства, по-конкретно
характеристична справка, изготвена от РУ на МР – Т. Отчел е и факта, че два
пъти, през 2015 и през 2023 г., подсъдимият е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, за
престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал.3, пр. 2, т. 1,
7
пр. 1 от НК. Първоинстанционният съд анализирайки събраните по делото
доказателства е стигнал до извода, че И. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като причините за това са ниската правна култура,
несъобразяването с установения в страната правов ред и зависимостта на
подсъдимия от марихуана. По отношение искането на защитника на
подсъдимия, да се приеме, че е налице маловажност на случая и да се
преквалифицира деянието като такова по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр.2, т.
1 от НК, РС – Т е счел, че не са налице основания искането да бъде уважено.
Според изложеното в мотивите на съда, не се касае за маловажен случай, тъй
като са налице данни за асоциални прояви на М., обусловени от употребата на
наркотични вещества, поради което не се касае за инцидентна проява в
поведението му, като съдът е изложи подробни съображения в тази насока.
Пред въззивната инстанция не са представени допълнителни
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, респективно да
противостоят на извода на РС.
ПО ПРАВОТО
Настоящата инстанция споделя изводите на РС – Т. Съдът обосновано е
възприел фактическата обстановка и е обсъдил в цялост събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. По категоричен начин се установява, че
въззивника, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици, е
осъществил от обективна и субективна страна, при форма на вина пряк
умисъл, състава на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр.2, т. 1 от НК, а именно
без надлежно разрешително /видно от приложена справка на л.37 от ДП/ е
държал високорискови наркотични вещества. Разбирал е, че с действията си
извършва престъпление и умишлено е държал в себе си наркотично вещество.
В действителност М. е признал този факт, още по време на извършения оглед
в дома му.
При постановяване на присъдата, РС – Т, правилно е взел предвид, че
срещу подсъдимия вече са били образувани предходни наказателни
производства.
Независимо, че и двете не са завършили с влязла в сила присъда, а с
решения, с които М. е признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание /на осн. чл. 78а, ал. 1 от
8
НК/, не се променя фактът, че от негова страна през 2015 г. е било
осъществено противоправно деяние, като е установено, че същият е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, с което е осъществил
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК /АНД №519/2015 г. по описа
на РС – Т/. През 2023 г. е установено, че подсъдимият е държал в себе си
високорискови наркотични вещества, при това от различен вид –
метаамфетамин и канабис, с което е осъществил състава на престъпление по
чл. 354а, ал. 3 от НК /АНД №324/2023г. по описа на РС – Т/. В досъдебнотo
производство се съдържа справка за съдимост на лицето, която потвърждава
изложеното, а и това обстоятелство не е оспорено от подсъдимия и защитника
му.
Деянието, попадащо в обхвата на чл. 78а от НК запазва престъпния си
характер, като законодателят е дал възможност за по-лек режим на
санкциониране, ако се установят предпоставките заложени в посочената
разпоредба. В случая, очевидно, с налагането на административно наказание,
не са постигнати основните цели на наказанието, а именно да се превъзпита
дееца и да му се въздейства предупредително. По тази причина, правилно е
приел първоинстанционния съд, че не следва деянието да бъде
преквалифицирано като маловажно по чл. 354а, ал. 5 от НК.
В практиката не са налице абсолютни критерии за квалифициране на
едно деяние като маловажно. Преценката се извършва въз основа на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост.
В това число се вземат предвид и данните за други противообществени
прояви и липсата на смекчаващи вината обстоятелства. От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства става ясно, че за подсъдимия са налице
данни за предходни противообществени прояви и образувани предходни
наказателни производства, като две от тях са свързани с държане на
наркотични вещества.
Настоящата инстанция счита, че не би могло да се приеме, че се касае
за единичен случай в поведението на подсъдимия. Същият, след като му е
налагано административно наказание, е продължил да извършва
противоправни действия,отново свързани с държане на наркотични вещества,
9
като по този начин е показал незачитане на установените правила и норми на
поведение. В конкретния случай, фактът, че количеството на държаното от
него вещество не е голямо и не е на голяма стойност, както и това, че
въззивника е съдействал на служителите на МВР, не биха могли да бъдат
отчетени като достатъчни за квалифициране на деянието като
малозначително. Превес вземат останалите обстоятелства, а именно
обществената опасност не само на деянието, а и тази на дееца - наличието на
престъпна упоритост и повторност в поведението на подсъдимия и неговото
отношение към противоправното деяние. В тази връзка на л.46 от ДП е
приложена и характеристична справка,от която е видно,че въззивника не се
ползва с добро име в обществото,поддържа отношения с криминално
проявени лица и е хазартно зависим.
В този смисъл е неоснователно и изцяло в противоречие с
доказателствения материал, твърдението във въззивната жалба на защитника
на подсъдимия, че липсва информация за системна употреба на наркотични
вещества.Именно в характеристичната справка е посочено,че употребява и
разпространява наркотични вещества. При разпит в хода на досъдебното
производство, обективиран в протокол от 04.11.2024 г.. самият М. е заявил, че
употребява марихуана. От дадените обяснения, става ясно, че случаите, за
които са били образувани АНД №519/2015 г., АНД №324/2023 г., както и ДП
№244/2024 г., не са единствените случаи, в които е държал за лична употреба
наркотични вещества./л.52 от ДП/.
За неоснователно съдът счита, възражението на защитника, че
мотивите, към Присъда №6/12.06.2025 г. са противоречиви.
Първоинстанционният съд е основал своя извод на представените по делото
доказателства, като се е произнесъл по направените от страната възражения,
които са идентични с тези съдържащи се във въззивната жалба.
Предвид гореизложеното, не може да се приеме, че деянието е с по-
ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид,тъй като,както се посочи и по-горе не се касае за
изолирана проява,а за създаден модел на поведение за държане на наркотични
вещества,ясно съзнавайки противоправността на това деяние.
Т.е.налагането на поредно за въззивника административно
наказание,принципно, не би му повлияло в положителна насока. Предвид
предишно налаганите административни наказания, като видно от писмо от
10
ДСИ, при РС – Т/л.42ДП/, въззивника дори не е заплатил наложената му
глоба, се налага извод, че същият има пренебрежително отношение към
установения правов ред и норми на поведение в обществото. Следва да бъде
посочено също така,че по отношение одобреното споразумение
№89/26.10.2023г.по АНД №324/2023г. по описа на РС-Т по отношение на
въззивника,с което му е наложена глоба в размер на 900.0лв.по чл.78а от НК
не е настъпила реабилитация по право към момента на извършване на
престъплението,предмет на настоящото дело,тъй като съгласно чл.86,ал.1,т.3
от НК,тя настъпва ако в течение на една година от изпълнение на наказанието
не е извършило друго престъпление от общ характер.
При подробно посочените съображения въззивната инстанция приема,
че присъдата, постановена от РС – Т е обоснована и законосъобразна, не са
налице основания за нейната отмяна и/или изменение, и следва да бъде
потвърдена като такава.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 и сл. от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6 от 12.06.2025 г. по Наказателно дело от
общ характер № 47 по описа за 2025 година, Районен съд-Т.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11