Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Велинград, 21.07.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВелинградСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на седми
юни през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц.К.
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7
по описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл. 34 ЗС, във
връзка с чл.
341 и сл. от ГПК във фазата на допускането й.
Предявен е иск за делба по чл. 34 ЗС, вр. 341, ал. 1 ГПК от ищците С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си
представител адв.К.С. от ПзАК,
срещу ответниците М.С.Я.,
ЕГН ********** *** и А.С.Т., ЕГН **********
***, както и срещу Ф.И.О. ***; И.С.Я. ***; Н.С.Я. ***; Ф.Ф.Ф. ***; К.Ф. ***; А. Е. Я. ***.
Иска
се допускане на съдебна делба на следния съсобствен недвижим имот: Дворно място – застроено и незастроено с
площ от 899кв.м, представляващо УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния план на
гр.Сърница, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от
изба и два редовни жилищни етажа със ЗП от 88 кв.м. и РП от 176 кв.м., при
граници и съседи на дворното място: УПИ ХIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ
ХIII-409 и УПИ VIII-404.
Ищците
твърдят, че са собственици по доказано давностно владение продължило повече от
От своя страна ответниците се
легитимирали като съсобственици на същия имот по наследство и успешно проведен
от тях ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и влязло в сила съдебно решение №
55/08.10.2015г. на ВКС. Твърдят, че с въпросното съгласно решение №
55/08.10.2015г. , постановено по гр.д.№ 3255/2014г. на ВКС, било признато по
отношение на ищците, че ответниците са собственици на по1/20 ид.части за всеки
от тях от същия имот. Както и на осн.чл.537, ал2 от ГПК съдът отменил
нотариалния акт за собственост на недвижим имот придобит по давност, а именно
относно общо 1/10 ид.части от него – УПИ и жилищна сграда.
Настоява се на това, че в
резултат на въпросното съд.решение, ищците като съпрузи са останали собственици
на 18/20 ид.части от този поземлен имот и построената в него сграда. Не можели
обаче доброволно да поделят имота, поради което и молят съда да допусне делба
на процесния имот.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска допускане на съдебна делба на
следния съсобствен недвижим имот: Дворно място – застроено и незастроено с площ
от 899кв.м, представляващо УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния план на
гр.Сърница, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от
изба и два редовни жилищни етажа със ЗП от 88 кв.м. и РП от 176 кв.м., при
равни квоти: 18/20 общо за ищците, като съпрузи по 1/20 за всеки от двамата ответници М.С.Я.
и А.С.Т..
На
основание чл.131 ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и
местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и приложенията са
връчени на ответниците с указание да подадат писмен отговор в месечния срок,
като са им разяснени и последствията от неподаване на такъв.
Ответниците М.Я. и А.Т. са депозиралш
в срока по чл. 131 от ГПК са подали писмен отговор, чрез пълномощниците
си адв.Н.В. и адв.Б.Х., в който по същество няма възражение относно
съсобствеността и посочения обем права за тях от по 1/20 ид.част от процесния
имот. Оспорват обаче обема права на собственост на ищците, по следните
съображения: Не оспорват, че по силата на съдебно решение № 55/08.10.2015г.,
постановено по гр.д.№ 3255/2014г. на ВКС, е било признато по отношение на
ответниците да са собственици на по 1/20 ид.части за всеки от тях от същия
имот, както и с него на осн.чл.537, ал.2 от ГПК да отменен нотариалния акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност на ищците до 2/20 ид. части от
дворното място и жилищната сграда построена в него. Със същото решение ищците
били осъдени и да им предадат владението на собствените им ид.части от имота.
Считат обаче това да не означава, че ищците са собственици точно на останалите
18/20 ид. части от процесния имот. Настоява се на това, че констативния
нотариален акт, с който ищците се легитимират като собственици е оборим.
Твърдят, че наследствени съсобственически права върху същия имот имат и
останалите наследници по закон на общия им наследодател Д.Х. Я., чиято
собственост са били процесните имоти.
Поради това и оспорват обема на съсобствените права на ищците, като
възразяват той да 18/20 ид.части от имота. Допълнително сочат останалите
наследници по закон на общия им с ищците наследодател.
С
определение от 03.05.2016г. са конституирани като
ответници по делото - Ф.И.О.; И.С.Я.; Н.С.Я.; Ф.Ф.Ф.; К.Ф.Я. и А. Е. Я..
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от така конституираните нови
ответници. В него признават искът за делба. Не оспорват титула за собственост
на ищеца – НА №1/07.11.2011г. по силата на който е придобил по давност
процесния имот, като и признават правата му на собственост върху него. Не
оспорват и квотите на съсобственост върху този имот, а именно 18/20 ид.части за
ищеца и по 1/20 ид. част за ответниците М.С.Я. и А.С.Т..
По
тези съображения се иска искът за делба да бъде отхвърлен спрямо тях, тъй като
нямат претенции за процесния имот.
В о.с.з. ищците, чрез
пълномощника си адв.С. подържат предявения иск.
В о.с.з. ответниците
М.Я. и Ар.Т., чрез пълномощниците си адв.В. и адв.Х., подържат
възраженията си.
В о.с.з. ответника А. Е. Я.,
редовно уведомен се явява лично, а оснанлите отвеници не се явават, не вземат
становище по иска.
Въз основа на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С
нотариален акт. № 1, т.I, рег.№ 27, н.д.1 от 07.01.2011г., издаден на основание
на обстоятелствена проверка е признат за собственик по давностно
владение С.Ф.Я., ЕГН **********,
на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 899кв.м., находящо се в гр.Сърница
и съставляващ УПИ V-415 от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, при
граници и съседина дворното място: УПИ ХIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ ХIII-409
и УПИ VIII-404, ведно с построената в
парцела жилищна сграда–Къща, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа
със ЗП от 88 кв.м. и РЗП от 176 кв.м., ведно с построената в парцела него стопанска
сграда /плевня/ на 88 кв.м.
От представеното Удостоверение
за наследници № 134/05.04.2012г. се установява Д.Х. Я. с ЕГН ********** да е
починал на 12.11.1985г., към който момент е бил вдовец, за което е съставен акт
за смърт № 5/13.11.1985 г. в град Сърница. След смъртта си е оставил наследници
по закон -сина
си М.Я. и Ф. Я., както и дъщерите си А. Т.
и Д. Я., както и децата на починалия преди него на 04.09.1977г. негов син –И. Я.
по заместване, а именно внуците –И.Я., Н.Я. и Ф.О.. След смърта
на Д.Х. Я. е починала на 18.06.2010г. дъщеря му Д. Я., която не е оставила за
наследници свои деца, при което е наследена от нейните живи батя и сетри. А на
26.02.1997г. е починал и сина му Ф. Я., който е оставил наследници по закон
четири деца, а именно: Ф.Ф., К.Я., С.Я. и А.Я..
Към
момента наследници на Д.Х. Я. са ищеца С.Ф.Я. -внук и ответниците
негови деца- М.С.Я. и А.С.Т., както и внуците Ф.И.О.; И.С.Я.; Н.С.Я.; Ф.Ф.Ф.; К.Ф.Я. и А. Е.
Я..
По
делото е представена и Скица №153/19.10.2015г. на им.пл.№ 415, за който е
образуван УПИ V от кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, одобрен със Заповед
№ 856/1983г. и регулационен план одобрен
с Решение №91/2010г. Видно от нея имота представляващ УПИ V-415 от кв.46 е с площ на дворното място от 899
кв.м, при приложена регулация. В него са построени 3 сгради, а именно:
Двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда с площ от 88 кв.м. и две едноетажни
паянтови селскостопански сгради с площ от 88 кв.м. Този имот е записан по
разписин лист на собственик Д.Х. Я., корикиран с ново записване на С.Ф.Я. по
н.а. №1/07.01.2011г.
По
делото е представено и удостоверение за граждански брак, видно от което ищеца С.Ф.Я.
е сключил брак на 28.07.1995г. с Р.Я. Я. /А./.
Видно
от представеното влязло в сила съд решение № 55/08.10.2015г. на ВКС, с него по
предявения от ответниците М.С.Я. и А.С.Т. срещу ищеца С.Ф.Я. иск по чл.108 от
ЗС е признато за установено, че М.С.Я. и А.С.Т. са собственице
на по 1/20 ид.част за всеки от давамата на поземлен имот с площ на дворното
място от 899 кв.м за който е отредено УПИ V-415 от кв.46, ведно с по1/20 ид части за всеки
от построената в имота жилищна сграда сътояща се от изба и два редовни жилищни
етажа със ЗП от 88кв.м. и разгъната площ от 176кв.м. Като и на осн.чл. 537,
ал.2 ГПК е отменен НА №1/07.01.2011г. за собственост по давностно владение,
само в частта с която С.Ф.Я. е признат
за собственика на 2/20 ид.части от същия описан имот – дворно място и къща.
По делото е представена и
данъчна оценка на описания по-горе имот – дворно място от 899кв.м., двуетажна
къща с РЗП 176 кв.м и плевня с площ 88 кв.м., видно от която оценката е в
размер на общо 14 078,20лв.
Други доказателства не са
представени.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
За да се произнесе по
въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-во от ГПК, съдът следва да
установи наследниците по закон на общия наследодател, имотите, които попадат в
наследствената маса и частта на всеки сънаследник от нея. Ищеца в процеса С.Ф.Я.
и ответниците са наследници по закон на Д.Х. Я. с ЕГН
**********, починал на 12.11.1985г., който факт не се оспорва и се доказва с
представеното удостоверение за наследници.
Правото си на собственост ищците
черпят обаче, не от наследяване на процесния имот, а от пидобивана на собсвеност върху него по давностно владение, за което е
представен посочения НА №1/07.01.2011г., издаден на основание на
обстоятелствена по давностно владение. Действително в този Н.акт като
собственик е посочен само ищеца С.Ф.Я.. До клокото в случая се касае за
придобиване на собственост върху наслествен имот, то и следва да се приеме, че
се касае за давностно владение продължило поне 10 години, считано от
07.01.2011г. назад или за преиода 07.01.2001г.- 07.01.2011г. Ищеца С.Я. е
сключил граждански брак с другия ищец – Р. Я. още на 28.07.1995г., при което и
целия период на давностно владение на което основа придобиване на собствеността
е бил в брак с Р. Я., т.е. двамата заедно са осъществили това придобивно
основание, което обстоятелство не и спорно между страните.
Въпросния НА №1/07.01.2011г.
е отменен от съда само до размера на 2/20 ид части от процесния имот, за които
са признати за собственици ответниците М.С.Я. и А.С.Т., при равни права или по
1/20 ид част за всеки от тях. Именно от съдебното решение тези двама ответници
черпят правата си съсобственици на имота, предмет на делбата.
След като ищците се
легитимарат като собственици на оригинерно основание – давностно владение,
установено с НА №1/07.01.2011г. на целия делбен имот, но въпросния констативен
нотариален акт е отменен до размера на 2/20 идеални части, то и тяхната част от
същия имот е 18/20 ид части.
Действително констативни
нотариални актове какъвто е документа за собственост на ищците - НА
№1/07.01.2011г. са доказателство за собственост до колкото не са оспорени пред
съд от някой от правоимащите лица-наследници на първоначалния собственик.
В конкретния случай такова
оспорване е проведено преди делбата само от ответниците М.С.Я. и А.С.Т..
Ако в исково производство
правата на ползващото се от констативния нотариален акт лице бъдат оспорени с
твърдението, че осъществяването на посоченото в акта придобивно
основание е предхождано от придобиване на правото на собственост от друг правен
субект по силата на закона, спорът касае не обстоятелството дали фактическата
власт върху имота е била упражнявана в течение на предвидения от закона срок
преди съставянето на акта, т.е. дали в предхождащ съставянето на акта период,
съвпадащ с предвидения в закона срок, ползващото се от констативния нотариален
акт лице е осъществявало ясно, необезпокоявано и непрекъснато фактическата
власт върху имота с намерението да придобие собствеността, а дали придобивното основание, на което ползващото се от
нотариалния акт лице се позовава, се е осъществило преди съставянето му.
В случая обаче, останалите наследници на първоначалния
собственик – ответниците Ф.И.О.; И.С.Я.; Н.С.Я.; Ф.Ф.Ф.; К.Ф.Я. и А. Е.
Я. не само не оспорват в настоящото производство този констативен нотариален
акт, но и зрично заявяват, че не оспорват титула за собственост на ищците
обективиран в НА №1/07.01.2011г., по силата на който С.Я. е признат за
собственик по давностно владение, но и обстоятелството имота да е владян от
него явно и необезпокоявано, без оспорване от тях в продължение на 10 години, като
и признават правата му на собственик придобити на основание давностно
владение за 18/20 ид части от имота.
При което и следва да се
приеме, че констативния нотариален акт на ищците продължава да действа спрямо
тези ответници, като и легитимира ищеца С.Я., съответно и съпругата му Р.Я. за
собственици по давностно владение на останалата
неоспорена част от имота предмет на констативен НА №1/07.01.2011г. в размер на
18/20 ид.части от него.
В резултат ответниците : Ф.И.О.; И.С.Я.; Н.С.Я.; Ф.Ф.Ф.; К.Ф.Я. и А. Е. Я. не се яват
съсобственици на процесния имот. А след като не са съобственици, то и искът за
делба по отношение на ответниците Ф.И.О.; И.С.Я.; Н.С.Я.;
Ф.Ф.Ф.; К.Ф.Я.
и А. Е. Я. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В обощение на горното се
налага извода, че сищците съделителите черпят правото си на собственост на
18/20 ид части от процесния имот на оригинерно основание – давностно владение, а
ответниците М.С.Я. и А.С.Т. са собственици на по 1/20
ид.части от същия имот, възникнала по наследстово и въз основа на успешно
проведена в тяхна полза процедура по установяване на собствеността им по реда
на чл.124 ГПК, вр. чл.108 от ЗС, като със съд. решение им е признато правото на
собственост на 2/20 ид. части ипо 1/20 за всеки от тях от същия имот, предмет
на НА №1/07.01.2011г., който е отменен за тази част.
По изложените съображения и
при установеното приложно поле на член 69 и
следващите от ЗН, съдът счита иска за основателен и доказан, поради
което следва да бъде допуснато извършване на съдебна делба на процесния имот между С.Ф. Я. Р.Я.Я.,
при ковата на собственост от 18/20 ид.части за
двамата и М.С.Я. и А.С.Т. при ковти от по 1/20 ид
част за всеки от тях.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********
*** от една страна и М.С.Я., ЕГН **********
*** и А.С.Т., ЕГН ********** ***,
на техните съсобствени недвижим имоти, а именно:
ДВОРНО
МЯСТО– застроено и незастроено с площ от 899кв.м, представляващо УПИ V-415 от
кв.46 по кадастралния план на гр.Сърница, ведно с построената в дворното място
двуетажна жилищна сграда, състояща се от изба и два редовни жилищни етажа със
ЗП от 88 кв.м. и РП от 176 кв.м. с адм.адрес гр.Сърница, ул.”Свобода” №21, при
граници и съседина дворното място: УПИ ХIV-416, улица, УПИ IV-413, УПИ ХIII-409
и УПИ VIII-404.
ПРИ
КВОТИ: 18/20 (осемнадесет двадесети) идеални части за С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********; 1/20 (една двадесета) идеална
част за М.С.Я., ЕГН ********** и
1/20 (една двадесета) идеална част за А.С.Т.,
ЕГН **********, като отхвърля иска за делба по отношение
на Ф.И.О. ***; И.С.Я. ***; Н.С.Я. ***; Ф.Ф.Ф. ***; К.Ф. ***; А. Е. Я. ***, като неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
/Валентина
Иванова/