Присъда по НОХД №229/2025 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 20
Дата: 4 септември 2025 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20255620200229
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Свиленград, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Д.ка Д. Кирева
СъдебниРУМЕН М. МИЛЧЕВ

заседатели:Камелия Ат. Алипиева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.ОВА
и прокурора О. Сл. Б.
като разгледа докладваното от Д.ка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20255620200229 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
І.1. ПРИЗНАВА подсъдимия Л. У. /L. U./, роден на **********г в
гр.******, турчин по произход, гражданин на Р. Турция, живущ в
гр.******************, разведен, висше образование, собственик на
строителна фирма, с турски личен номер *********, притежаващ турски
паспорт с № *********, издаден на ******г, Адрес за призоваване в страната :
гр.Свиленград, ул.Гео Милев 33
ЗА ВИНОВЕН в това, че
На 08.01.2025г. на ГКПП”Капитан Андреево”-шосе, общ.Свиленград,
обл.Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен
документ – турско свидетелство за управление на МПС с № *********, на
името на Л. У. /L. U./ роден на **********г, като от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр.
чл.308,ал.2 вр. чл.1 от НК
1
поради което и на основание чл.316, вр.чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.54,
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на
12 ( дванадесет) месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство- Турско свидетелство за
управление на МПС с № *********, на името на Л. У. /L. U./ роден на
**********г , ДА ОСТАНЕ приложено по делото.
ОСЪЖДА основание чл.189,ал.3 от НПК подс. Л. У. /L. U./, роден на
**********г в гр.****** ,със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ
направените по делото разноски в размер на 411,66 лева, представляващи
разноски за изготвяне на техническа експертиза в полза на Държавата, по
бюджета на МВР, вносими по сметка на РД „ГП” – Елхово и сумата от 5 лв.
(пет лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист в полза на ВСС по сметта на РС Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189, ал.2 от НПК направените по
делото разноски в досъдебното производство за преводач в размер на 75 лева,
ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство , в размер на
75,00 лева за превод на обвинителния акт ДА ОСТАНАТ за сметка на РП
Хасково, ТО Свиленград/.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Хасковски
окръжен съд в 15 дневен срок ,считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 229/2025г. на РС- Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №6/2025год. по описа
на ГПУ-Свиленград, прокурорска преписка № 95/2025год. по описа на
Районна прокуратура Хасково, ТО Свиленград, Десислава Садова –Прокурор
при Районна прокуратура – Хасково , ТО Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият Л. У. /L. U./, роден на *********г в гр.*********, турчин
по произход, гражданин на Р. Турция, живущ в гр.******************,
разведен, висше образование, собственик на строителна фирма, с турски
личен номер *********, притежаващ турски паспорт с № *********, издаден
на *********г, Адрес за призоваване в страната : гр.Свиленград, ул.Гео Милев
33
, в това, че : На 08.01.2025г. на ГКПП”Капитан Андреево”-шосе,
общ.Свиленград, обл.Хасково, съзнателно се ползвал от неистински
официален чуждестранен документ – турско свидетелство за управление на
МПС с № *********, на името на Л. У. /L. U./ роден на *********г, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 вр. чл.308,ал.2 вр. чл.1 от НК.
В съдебно заседание , доколкото подсъдимият не е намерен на посочения
от него адрес и местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено, съдът е приел,че делото може да бъде разгледано в
отсъствие на подсъдимия ,което обстоятелство няма да попречи за разкриване
на обективната истина, поради което съдът е приел, че производството следва
да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК ,съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин
установяват обвинението с оглед събраните по делото гласни и писмени
доказателства,като излага мотиви в тази насока. При определяне на
наказанието моли съда да наложи на подсъдимия наказание определено при
условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно „Лишаване от свобода” в размер на
около 12месеца чието изтърпяването да бъде отложено за срок от 3 години
,съгласно разпоредбата на чл.66 от НК. Що се отнася до вещественото
доказателство Турско свидетелство за управление на МПС с № *********,
на името на Л. У. /L. U./ роден на *********г,счита че следва да остане
приложено по делото,като взема становище и относно разноските за
експертиза и за превод.
По същество от страна на защитата се оспорва обвинението,като
процесуалният представител на подсъдимия,пледира съда да оправдае
подсъдимия,тъй като според защитата обвинението не било доказано по
1
безспорен и категоричен начин. В условията на алтернативност,защитникъ
моли съда да наложи на подсъдимия наказание при предпоставките на чл.54 от
НК,а именно Лишаване от свобода в размера претендира от представителя на
прокуратурата. Също така защитата подкрепя прокурора що се отнася до
искането му в частта за веществените доказателства и разноските по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л. У. /L. U./ е турски гражданин, който от преди около две
години загубил шофьорската си книжка. Тъй като знаел, че в Турция
полицейските служители не извършвали физическа проверка за свидетелство
за управление, а извършвали справка единствено в системата си, решил да не
обяви загубването . Свързал се с негов познат, на който предоставил личните
си данни, свои снимки и номера на изгубената си шофьорска книжка. След
известно време получил - турско свидетелство за управление на МПС с №
*********, на името на Л. У. /L. U./ роден на *********г. Въпреки, че знаел, че
това свидетелство за управление е неистинско, подс. Л. У. предприел пътуване
от Турция за България.
Около 06.45часа на 08.01.2025г. пристигнал на ГКПП "Капитан Андреево"
– шосе на влизане от страната към Р. Турция, подс. Л. У. пристигнал
управлявайки лек автомобил марка ‚‘Фолксваген‘‘ с турски рег. № ******.
По това време служебните си задължения изпълнявал св. Д. А. С., който
извършил проверка на представените от подс. Л. У. документи за проверка:
турски паспорт с № ********* на името на Л. У. /L. U./, роден на *********г. с
положена в него френска виза. Тъй като имало доста случаи на лица
управляващи автомобили с неистински свидетелства за управление на МПС,
служителят поискал от подсъдимия и неговото свидетелство за управление на
МПС.
Подс. Л. У. му представил турско такова с № ********* със снимка на
водача и на имената на същото лице Л. У. /L. U./, роден на *********г., а св. Д.
А. С. установил, че същото не отговаряло на изискванията на спесимена за
този вид документи.
При детайлната проверка на представеното свидетелство за управление на
МПС било установено, че не отговаряло на изискванията на спесимена за този
вид документи, за което била изготвена експертна справка.
Във връзка с последното подс. Л. У. бил спрян от пътуване, а
впоследствие бил задържан.
Била проведена беседа с подс. Л. У. от свидетеля К. Х. Д., служител на
ГПУ Свиленград, пред който подс. Л. У. обяснил подробно как се сдобил с
неистинското свидетелство за управление на МПС.
По случая било образувано настоящото досъдебно производство за
престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК.
2
Подс. Л. У. предал доброволно - турско свидетелство за управление на
МПС с № *********, на името на Л. У. /L. U./ роден на *********г, за което е
изготвен протокол от 08.01.2025г.
От протокола за извършена техническа експертиза № 06/2025г. по описа
на ГПУ-Свиленград е видно, че турско свидетелство за управление на МПС с
№ *********, на името на Л. У. /L. U./ роден на *********г, за което е
изготвен протокол от 08.01.2025г. е неистински документ. Същият не е
изготвен на поликарбонат, не съдържа необходимите видове печат и защитна
печатна техника и не е персонализиран по технология, съгласно изискванията
на спесимена.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 11985/09.01.2025
година на Бюро за съдимост при РС-Свиленград е видно,че подс. Л. У. не е
осъждан.
Видно от приложената характеристика на подс. Л. У. няма събрани данни
относно криминални прояви на подсъдимия на територията на Р.България.
По делото е приложена ДСМПИС на подс. Л. У. ,видно от която същият
е семеен към датата на попълване на декларацията, получава трудово
възнаграждение в размер на 10 000годишно . Декларирал е,че семейството му
не притежава лек автомобил и не притежават недвижими имоти.
Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от
Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства , касателно свидетелските показания на свидетелите Д. А. С. и
писмените такива. Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги
кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията
на свидетелите – Д. А. С.. Така изброените свидетелски показания, Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелят има качеството на очевидец,
формирал непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни
негови части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл
показанията му са пряко относими към деянието и неговото авторство.
Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически
издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелства, като в тях не съществуват противоречия, които
да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаният
свидетел е трето лице, незаинтересовано от изхода на делото. Липсват
индиции за предубедеността на гр.полицейски служител, който само поради
това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си
даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост.
Още повече, след като от данните по делото не се установява, свидетелят да
се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да цели
3
увреждането му, като му припише престъпление, което не е извършил. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи неговите
показания /и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие.
Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни
изводи.
Що се отнася до показанията на разпитания по делото св. К. Х. Д. –
провел беседа с подсъдимя след задържането му,следва да се посочи,
следното:
При преценка възможността да бъдат ценени показанията на разпитани
полицейски служители от съществено значение е момента на провеждане на
„беседата“ и какво качество е имало лицето в този момент. Проведен разпит
от страна на полицейски служител по отношение на задържано лице винаги
следва да бъде приеман за официален контакт (в този смисъл Titarenko v
Ukraina жалба 31720/2002 г.). При провеждане на разговор между задържания
и полицейския служител следва да бъдат съблюдавани гаранциите в ЕКПЧ.
При липса на защита на правата му, то информацията станала известна на
полицейските служители в хода на тези разговори е събрана в нарушение
процесуалните правила и не може да бъде ползвана, защото представлява
заобикаляне на императивната норма на чл.105, ал.2 НПК (в този смисъл е
делото Д.М. срещу България жалба 34779/2009 г.). Извънпроцесуално
признание пред служител на МВР, дадено в рамките на проведена с него
„беседа“ и приобщени чрез разпит на полицейския служител като свидетел не
представлява доказателствено средство за установяване на релевантни факти,
относими към самопризнанието. Недопустимо е по този ред да бъда заместено
самопризнанието. Отсъствието на адвокат и липса на разясняване на
процесуалните последици от самопризнанието опорочават доказателствено
значение на беседата. Когато в хода на разследване от полицейски служител,
възложено му по служба, бъдат снети обяснения те не могат да бъдат ценени
като „извънпроцесуални самопризнания“. Събирането на информация по този
ред представлява заобикаляне на закона, защото чрез свидетелски показания
се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на
обвиняем, респективно не е било запознато с правата си по
НПК.Императивната разпоредба на чл.105, ал.2 НПК изключва възможността
несъбрани по реда на НПК доказателствени средства да бъдат
използвани,поради което съдът не кредитира показанията на св. К. Х. Д. в тази
им част,в която сочат факти и обстоятелства във връзка с направени от
подсъдимият признания относно осъщественото от него деяние и не изгражда
правни изводи въз основа на тях,а в останала им част/че подсъдимият е бил
задържан за изпозването на неистински документ на ГКПП Капитан
Андреево/,като непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал се кредитира от съда.
Съдът не кредитира прочетените и приобщени обяснения на подсъдимия
по реда на чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от НПК досежно изнесения факт за това, че
използвания от него документ бил истински ,тъй като бил заявил в интерен
4
издаване на нова такова и по пощата от общината получил изпълзваното от
него СУ. Изхождайки от двояката им правна природа, да са едновременно и
доказателствено средство и средство за защита, те според настоящия Съдебен
състав и за посочените факти, се явяват изцяло защитна версия, с оглед
избягване на наказателната отговорност. И това е така защото пряко се
компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите източници на
доказателства, не звучат правдоподобно и убедително. Т.е. тези обяснения са в
противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените
доказателства, налични по делото,в частност от постъпилите запитвания и
отговор от страна на турските власти,че подсъдимия действително е имал
старо СУ ,но след изтичането му на срока за валидност,не бил подал
документи за подновяването му.
Съдът възприема изцяло и заключението по техническата експертиза,
извършена в ДП, считайки ги я за обективно, и компетентно дадена, като въз
основа на последната се установява,че представеното от подсъдимия -турско
свидетелство за управление на МПС с № *********, на името на Л. У. /L. U./
роден на *********г е неистински документ- тъй като не е изготвен на
полкарбонат,не съдържа необходимите видове печат и защитна печатна
техника и не е персонализиран по техонология ,съгласно изискванията на
спесимена.Заключението обективира необходимите данни и фактически
констатации на вещото лице, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и заключението на вещото лице , поради това Съдът намира за
обосновано, аргументирано и правилно ,поради което и ползва същото при
формирането на фактическите и правните си изводи.Следва да се посочи,че не
се ангажираха обратни доказателства,които да разколебаят доказателствената
стойност на заключението на вещото лица ,поради което се кредитира с
доверие от съда.
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства,
приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.
283 НПК, а именно: Заповед за задържане за срок от 24ч. по ЗМвР, Протокол
за обиск на лице; Ксерокопие от документи ; АУАН съставен на 08.01.2025г.,
Справка пътувания на лице ; Протокол за доброволно предаване ; писма ,
справки за лице АИС, Плик неистинско СУ на МПС, Постановление за
налагане на забрана, Писма , Характеристични данни, Декларация за семейно
и имотно състояние ; Справка за съдимост и т.н, които по съдържанието си не
се оспориха от страните, поради което се прие от съда,че имат
доказателствена стойност. По отношение писмените доказателства не се
констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за
достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание
и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
5
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло/извън коментираните по горе от
съда,изключени от доказателствената съвкупност от съда /. Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната
форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството
му от подсъдимия.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2
вр с ал.1 от НК.
Що се отнася до престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от
НК:
Съгласно приетото в Решение № 324/13.032013г. постановено по
касационно дело№ 910/2013г. по описа на ВКС на първо наказателно
отделение-Документната подправка по чл.308, ал.1 от НК се изразява в две
форми: съставяне на неистински официален документ и преправяне
съдържанието на официален истински документ, като преправянето се
изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез
подменяне или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване
на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Съдържанието
на документа включва както самото изявление, така и всички останали
необходими елементи - подпис, дата, снимки и други. Когато в резултат на
преправянето е засегнато изявлението, на документа се придава вид, че
преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор.
Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез
преправянето изявление на автора, каквото всъщност той не е правил. То е
завършено със съставянето на неистинския официален документ или
преправяне съдържанието на истинския документ, който съдържа всички
реквизити по чл.93, т.5 от НК и е съставомерно независимо от използуваните
технически средства за изготвяне на неистинския документ или степента на
съвършенство на извършената подправка.
С чл.316 от НК е прогласено за престъпно съзнателното ползване на
документи - официални или частни, които са неистински, с преправено
съдържание, или с невярно такова. Документът следва да отговаря на
изискванията за официален или частен, за манипулирането на какъвто,
6
съобразно изискванията на съответния престъпен състав, от извършителя се
носи наказателна отговорност. Ползването на такива документи е престъпно и
тогава, когато за съставянето им (разбирай, и преправянето им) не може да се
търси наказателна отговорност от използвалия ги. А след като престъплението
по чл. 308, ал. 1 от HK e възможно само при пряк умисъл, със специалната
цел, предвидена в неговия състав - пряк следва бъде и умисълът на онзи,
който само се е възползвал от неистинския документ (иначе ползването не би
било "съзнателно"), по аргумент и от приравняването на отговорността на
ползвателя към отговорността на създателя на неистинския документ, дори и
първият по изключение да е наказателно-неотговорен за създаването или
преправянето на документа. И накрая, като престъпление на формално
извършване, престъпният резултат се изразява в узнаването на документа от
лицето, на което е представен, за да удостовери включените в него факти.
Престъплението по чл.316 от НК е завършено, когато документът е
употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа пред
съответното длъжностно или частно лице. Когато деецът се е насочил пряко и
непосредствено към употребата, но още не е използвал документа, ще е
налице опит. Състава на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните
състави на документните престъпления тъй като изпълнителното деяние се
изразява само в ползването на опорочения документ когато той се представи.
С гореописаното си поведение и въз основа на кредитираните от съда
писмени и гласни доказателства,съдът приема,че подс. ЛОКМАН УСТА
категорично е осъществил признаците на чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от
НК , тъй като от една страна безспорно се установи, че не е участвал при
престъпното съставяне на документат - турско свидетелство за управление на
МПС с № *********, но същевременно също така категорично се доказа, че
го е употребил, за да удостовери че притежава правото да управлява МПС
,пред св. Д. А. С. ,старши полицай към Гранична полиция на ГКПП Капитан
Андреево, с което престъплението е довършено.
От обективна страна подсъдимия ,въпреки ,че ясното съзнание, че
представения от него документ, не е издаден по надлежния ред,същият пред
гр.полицай св. Д. А. С., съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – турско свидетелство за управление на МПС с № *********,като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност,поради което съдът пиема, че подсъдимият е осъществил от
обективна страна описаното в ОА деяние.
Свидетелство за управление на превозно средство представлява
официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като се издава по
установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Неистинският официален документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК,
предмет на настоящото обвинение представлява турско свидетелство за
управление на МПС с № ********* и попада в квалифицирания състав на чл.
308, ал. 2 НК.
7
Опороченият документ, процесното пълномощно е "неистински" по
смисъла на чл. 93,т.6 НК, защото представлява волеизявление на друго лице,
а не на това, което го е съставило.
Представеното турско свидетелство за управление на МПС с №
*********, е неистински официален документ – , тъй като не е изготвен на
полкарбонат,не съдържа необходимите видове печат и защитна печатна
техника и не е персонализиран по техонология ,съгласно изискванията на
спесимена, съгласно протокола по извършената експертиза.
Чрез представянето му от подсъдимия на св. Д. А. С.,старши полицай
работещ на ГКПП Капитан Андреево а е осъществена формата на
изпълнителното деяние – ползване.
Самият неистински официален документ – турско свидетелство за
управление на МПС с № *********, не е бил съставен от подс. Л. У..
Поради изложеното съдът прие,че подсъдимият е осъществил от
обективна страна престъплението по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при
форма на вината пряк умисъл. Подс. Л. У. ясно е съзнавал, че на
инкриминираните дата и място се легитимира пред посочените гр.полицейски
служител с неистински официален документ удостоверяващ правото да
управлява МПС, но въпреки това му го е представил, желаейки директно
настъпването на противоправните последици от извършеното,а именно да
удостовери ,че е правоспособен водач,поради което съдът приема,че същият е
съзнавал обществено опасния характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им .
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая
това е подс. Л. У., който се явява вменяемо, пълнолетно, неосъждано /към
датата на извършване на настоящото / физическо лице , което няма причини
да не може да носи наказателна отговорност.
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на
обществената му опасност от страна на подсъдимия и ниската му правна
куртура.
С оглед така установената правна квалификация на извършеното от Л. У.
престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус
на същия следва да бъде определено и наложено наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Според настоящия състав именно с това наказание ще бъдат постигнати
целите на горепосочената норма като се подейства превъзпитателно спрямо
подсъдимия и същевременно предупредително по отношение на останалите
членове на обществото.
При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание,
съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на
8
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат добро
съдебно минало на подсъсимия и липсата на събрани лоши характеристични
данни за същият . Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява ,че
подсъдимият е ползвал процесния неистински официален документ при
преминаването му през държавната граница като е представил същия при
граничната полицейска проверка.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема лек превес на смекчаващите, без
даденост същите да са многобройни или изключителни по своя характер,
спрямо отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на
обществената опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо преценка
че и най –лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента
на обществената опасност на деянието – завишена, както и тази на дееца – не
висока, предвид чистото съдебно минало, така също и смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр.
ал.1 от НК е лишаване от свобода до осем години С оглед на изложеното съдът
намира, че най-справедливо е на Л. У. да бъде наложено наказание от
12месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение
на подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му наказание е
до три години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга
страна, предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства – по-
горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната й обществена
опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за
постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият
да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание от 12 месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3
години. Последният е равен на минималния предвиден в закона, като в този му
размер е съобразен с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Така индивидуализираното наказание , по вид, продължителност и начин на
изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК, а именно - да се поправи и превъзпита
9
осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова
със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред.
Относно веществените доказателства и разноските:
По делото е приобщено като веществено доказателство - Турско
свидетелство за управление на МПС с № *********, на името на Л. У. /L. U./
роден на *********г,поради което и на основание чл.112, ал.4 от НПК ,съдът
постанови вещественото доказателство, да остане приложено към
материалите по делото.
По делото се констатираха разноски извършени за изготвяне на техническа
експертиза,поради което основание чл.189,ал.3 от НПК ,съдът осъди
подсъдимият, да заплати направените по делото разноски в размер на 411,66
лева, в полза на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на РД
„ГП” – Елхово и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист в полза на ВСС по сметта на РС
Свиленград.
Констатираха се още разноски извършени за преводач и вземайки предвид
разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски в досъдебното производство за преводач в размер 75лева, ДА
ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното производство , в размер на 75
лева за превод на обвинителния акт ДА ОСТАНАТ за сметка на РП Хасково,
ТО Свиленград/преди РП Свиленград /.
Превод на присъдата не се извърши,доколкото производството спрямо
подсъдимия се води по реда на задочното производство.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:.................

10
Съобщи за изтекли лични данни