№ 20
гр. Брезник, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20231710100327 по описа за 2023 година
По съображения изложени в исковата молба, ищцовото дружество „Брезина
2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Брезник, ул. „Георги Бунджулов“,
№ 61, с ЕИК: *********, представлявано от Управителя В. Д. К., чрез процесуалния си
представител адв. А. А. от АК Перник, моли съдът да осъди ЕТ „Зико НМЛ – Мария
Зиновиева“ със седалище и адрес на управление: гр. Брезник, ул. „Крум Савов“, № 9, с
ЕИК: *********, представляван от М. Л. З. да заплати на „Брезина 2000“ ООД сумата
24329.29 лв. като обезщетение за това, че през периода от 17.02.2020 г. до 17.10.2023 г.
без правно основание ползва сграда с идентификатор 06286.501.1470.5, собственост на
„Брезина 2000“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“ със седалище и адрес на управление:
гр. Брезник, ул. „Крум Савов“, № 9, с ЕИК: *********, представляван от М. Л. З., чрез
процесуалния си представител – адвокат М. В. Д. от АК София е депозирал в срок
писмен отговор, с които оспорвам предявените искове като неоснователни и моли съда
да ги отхвърли. Изложено е, че след влизане в законна сила на решението, с което е
установена собствеността върху сградата, същата е освободена от ответния търговец и
е с отключена врата и със свободен достъп до входа от собствения на едноличния
търговец имот. Твърди се, че в исковата си молба ищцовото дружество не сочи какви
са твърденията му за начина на ползване без правно основание на процесната сграда,
от ответния едноличен търговец.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
1
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
С Решение № 146 от 16.12.2021 г., постановено по гр. дело № 39 по описа на РС
Брезник за 2020 г. е признато за установено, по отношение на ЕТ „Зико НМЛ-Мария
Зиновиева“, че „Брезина 2000“ ООД, е собственик на сграда с идентификатор
06286.501.1470.5 по ККР на гр. Брезник, включително на част от 146 кв.м. от тази
сграда, заключена между буквите А,Б,В,Г (защрихована със зелени успоредни линии
съгласно скица на л. 3 от СТЕ), която част по ККР Брезник е нанесена и попада в
поземлен имот с идентификатор 06286.501.1580.
Със същото Решение ответният едноличен търговец е осъден да предаде на
ищцовото дружество сграда с идентификатор 06286.501.1470.5 по ККР на гр.Брезник,
включително на част от 146 кв.м. от тази сграда, заключена между буквите А,Б,В,Г
(защрихована със зелени успоредни линии съгласно скица на л. 3 от СТЕ), която част
по ККР на гр. Брезник е нанесена и попада в поземлен имот с идентификатор
06286,501.1580.
С посоченото по-горе решение ответният едноличен търговец е осъден да заплати
на „Брезина 2000“ ООД, с ЕИК *********, сумата 9551 лв. (девет хиляди петстотин
петдесет и един лева) като обезщетение за ползване без правно основание на сграда с
идентификатор 06286.501.1470.5 за периода от 16.02.2017 г. до 16.02.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Въз основа на жалба срещу посоченото Решение подадена от ЕТ „Зико НМЛ –
Мария Зиновиева“ е образувано в.гр.д. № 188 по описа на Окръжен съд Перник за
2022 г. С Решение № 178 от 13.06.2022 г. на 3-ти въззивен състав на Окръжен съд
Перник решението постановено по гр. дело № 39 по описа на РС Брезник за 2020 г. е
потвърдено изцяло. Това Решение е обжалвано от ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“,
с касационна жалба от 29.07.2022 г. и на 15.11.2022 г. е образувано Касационно гр.д. №
4266 по описа на ВКС за 2022 г. Видно от Определение № 1560 от 08.06.2023 г. състав
на 1-во гр. отделение на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решението на
Окръжния съд.
След постановяване на Решението по гр. дело № 39 по описа на РС Брезник за
2020 г. на 16.12.2021 г. до влизането му в сила на 08.06.2023 г. ответния едноличен
търговец продължил да ползва сграда с идентификатор 06286.501.1470.5, собственост
на „Брезина 2000“ ООД. Това ползване продължило до подаване на настоящата искова
претенция.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да приеме следните
правни изводи:
Според настоящият съдебен състав предявеният иск е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън случаите по чл. 55-58 ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно, фактическият
състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл. 59 от ЗЗД, изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено разместване между
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на
2
ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на
основание за имущественото разместване. Искът по чл. 59 от ЗЗД има субсидиарен
характер. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска
връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато
няма друг иск, с който същият може да се защити.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно
оправдано. В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, обогатяването и обедняването се извършват
по косвен път и задължението, което възниква от това правоотношение е за
възстановяване на стойност.
С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая няма друг иск, с който ищецът
може да се защити, освен с предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Следва да се отбележи,
че в случая не е предявен иск за суми сбор от наемно плащане, тъй като безспорно не е
имало сключен договор за наем относно процесната сграда. В Постановление №
1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, е посочено, че искът по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,
когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с
друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно
уредена възможност в други текстове на закона. Следва да се има предвид, че
претенцията не е за периодично задължение, различна е по характер от иска за
граждански плодове и други добиви от вещта или обезщетение за причинени вреди (в
настоящия казус не се твърди, че ответникът е получавал наеми или други доходи от
вещта вместо собственика).
Безспорно е по делото, че за процесния период ищцовото дружество е имало
правно основание да ползва имота, описан в исковата молба, а именно: сграда с
идентификатор 06286.501.1470.5.
В разглеждания случай е налице влязло в сила Решение, с което „Брезина 2000“
ООД, е признато за собственик на сграда с идентификатор 06286.501.1470.5 по ККР на
гр. Брезник поради което решаващият състав приема, че ищецът е процесуално
легитимиран да предяви претенцията си към ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“.
Разгледан по същество, предявеният осъдителен иск е основателен.
От доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено, че
ответникът ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“ е ползвал сграда с идентификатор
06286.501.1470.5. по ККР на гр. Брезник в периода от 17.02.2020 г. до 17.10.2023 г.
Горният извод на съда се базира на първо място от анализа на свидетелските
показания на посочените от ответника лица. Свидетелката К. И. С., която е внучка на
управителя на ЕТ и в момента в качеството си на Управител на „Зико - Сугарев“ ЕООД
3
е наемател като юридическо лице на целия имот на ЕТ „Зико НМЛ“ твърди, че в
сградата е имало цех за пелети, имало сушилна машина. Твърди, че от 2020 г. след
приключване на гр. д. № 39 по описа на РС Брезник за 2020 г. от помещението са
изнасяни машините, които били вътре, тъй като машините били доста обемни и
сглобявани на място. Убедена е, че от началото на 2022 г. и цялата 2023 г.
помещението стои празно. С. е категорична, че представители на ищцовото дружество
са имали достъп до този склад, можели са да влязат в общия имот, но не са имали
ключ от входната врата на процесната сградата. Твърди, че написали покана, с която
бил определен ден и час, в който да дойдат представители на „Брезина 2000“ ООД, но
те не дошли. Според свидетелката поканата била изпратена някъде през пролетта на
2024 година.
Свидетелят Е. И. С., който е съпруг на К. И. С. също твърди, че помещението е
освободено след като приключило предишното дело (гр.д. № 39 по описа на РС
Брезник за 2020 г.) през лятото на 2020 г. От показанията на този свидетел се
установява, че когато освободили сградата два пъти изпращали покани до „Брезина
2000“ ООД, за да предоставят ключ на дружеството и да дадат пълно право на обекта.
Свидетелят конкретизира, че заключвали помещението защото имали техника, която
използвали. Свидетелят е категоричен, че когато се изпращали поканите, настоящото
дело било образувано.
Безспорно гр.д. № 39 по описа на РС Брезник за 2020 г. не е приключило, нито
през 2020 г. (както твърдят свидетелите) нито през 2021 г., а на 08.06.2023 г. На
следващо място не намират подкрепа в доказателствата по делото твърденията на
свидетелите, че помещението е било опразнено най-късно в началото на 2022 г. тъй
като видно от данните по гр.д. № 39 по описа на РС Брезник за 2020 г., че от ЕТ „Зико
НМЛ – Мария Зиновиева“ е депозирана жалба срещу постановеното Решение, в която
се твърди, че ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“ към датата на подаване на исковата
молба по гр.д. № 39, в полза на ЕТ е изтекла предвидената в чл. 79 ЗС 10 годишна
придобивна давност относно процесната сграда. Нелогично и житейски неоправдано е
да твърдиш, че си придобил собствеността върху даден имот и в същото време да го
освобождаваш, като демонтираш обемни машини за производствена дейност.
Противоречие има и в показанията на двамата свидетели. Е. И. С. твърди, че
помещението е освободено през лятото на 2020 г., но заключвали помещението защото
имали техника, която използвали и, че когато се изпращали поканите за предаване на
ключа, настоящото дело било образувано (исковата молба е входирана на 23.11.2023
г.), а К. И. С. твърди, че от началото на 2022 г. сградата е опразнена, като в същото
време изпращат покана за предаване на ключ и осигуряване на достъп, едва след
образуване на настоящото дело. Няма логично обяснение на тези противоречия в
показанията на тези свидетели, освен желанието им да подкрепят защитната теза на
ответника, с който са в близки роднински връзки.
Обвързвайки изложеното до тук с останалия доказателствен материал, съдът
приема, че ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“ е ползвал (в тази насока съобразява и
показанията на разпитания по делото като свидетел Д. В. Д. – *** на Управителя на
„Брезина 2000“ ООД и съдружник в дружеството, за ползване на имота от ответния
едноличен търговец) сграда с идентификатор 06286.501.1470.5, собственост на
4
ищцовото дружество през периода от 17.02.2020 г. до 17.10.2023 г.. Очевидно липсва
сключен договор за наем или друга валидна облигационна връзка между страните.
От всичко изложено до тук следва, че за периода от 17.02.2020 г. до 17.10.2023 г.,
ответния едноличен търговец е ползвал без основание сграда с идентификатор
06286.501.1470.5, собственост на ищеца. По делото не се събраха доказателства това
ползване да е станало на някакво правно основание. При това положение, ползвайки
сграда с идентификатор 06286.501.1470.5 без основание, ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца.
Относно стойността на дължимите между страните суми по предявения иск
настоящият състав на съда изцяло възприема изложеното в заключението на вещото
лице В. В., прието в съдебно заседание на 18.07.2024 г. където е посочено, че
Пазарната наемна цена за обекти от вида на сграда с идентификатор 06286.501.1470.5
по ККР на гр. Брезник при з.п. от 313 кв.м. за периода от 17.02.2020 г. до 17.10.2023 г.
е в общ размер на 20876.84 лв. и до този размер следва да бъде уважен иска, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска – 23.11.2023 г. до окончателното
плащане, като за горницата до пълния предявен размер от 24329.29 лв. иска следва да
се отхвърли като недоказан.
Следователно, фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в
чл. 59 от ЗЗД е осъществен, тъй като се доказа кумулативното наличие на
необходимите му предпоставки: имуществено разместване между ищецът и ответника,
в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца с посочената сума,
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и липса на
основание за имущественото разместване.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а от своя
страна, ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
От представените списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за
реално сторени разноски е видно, че ищецът е направил такива в общ размер на
3156.16 лв., представляващи договорено и заплатено възнаграждение на адвокат,
държавна такса и внесени депозити за вещо лице, като с оглед уважената част от иска
ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2714.30 лв.
Съгласно представения от процесуалния представител на ответния едноличен
търговец списък по чл. 80 от ГПК, направените от ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“
разноски са в размер на 380 лв. При съобразяване с отхвърлената част от иска, ищеца
дължи на ответника разноски в размер на 53.20 лева.
5
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“ със седалище и адрес на
управление: гр. Брезник, ул. „Крум Савов“, № 9, с ЕИК: *********, представляван от
М. Л. З., да заплати на „Брезина 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Георги Бунджулов“, № 61, с ЕИК: *********, представлявано от
Управителя В. Д. К. на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 20876.84 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска – 23.11.2023 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за ползването на сграда с идентификатор
06286.501.1470.5по ККР на гр. Брезник, като за горницата до пълния претендиран
размер от 24329.29 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“ със седалище и адрес на
управление: гр. Брезник, ул. „Крум Савов“, № 9, с ЕИК: *********, представляван от
М. Л. З., да заплати на „Брезина 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Георги Бунджулов“, № 61, с ЕИК: *********, представлявано от
Управителя В. Д. К. сумата от 2714.30 лв. направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Брезина 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Брезник, ул. „Георги Бунджулов“, № 61, с ЕИК: *********, представлявано от
Управителя В. Д. К., да заплати на ЕТ „Зико НМЛ – Мария Зиновиева“ със седалище и
адрес на управление: гр. Брезник, ул. „Крум Савов“, № 9, с ЕИК: *********,
представляван от М. Л. З. сумата от 53.20 лв. направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник, в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
6