Номер 22029.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201400500395 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от М. В. П. с пост.адрес гр.Плевен и настоящ
гр.Враца,чрез процесуалния му представител адв.Л.В. от ВрАК,срещу решение на РС
гр.Враца от 20.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 691/2020г.,в частта,в която е отхвърлен
предявения от въззивника иск с правно основание чл.225 ал.1 вр.чл.344 ал.1 т.3 КТ за
разликата от уважения размер от 9359,30 лв.до пълния предявен размер от 11231,16 лв.за
периода 10.07.2020г.-10.08.2020г.,както и в частта относно разноските.Поддържа се във
въззивната жалба,че решението в обжалваната му част е неправилно – постановено при
неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.Иска се
отмяната му,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване
напредявената против въззиваемия претенция и в отхвърлената и част.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване
по смисъла на
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна.
Въззивна жалба против горното решение е подало и „Пътстройинженеринг“ АД
гр.Враца,в частта,в която са уважени предявение против дружеството искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ.Въззивният състав е приел така подадената въззивна жалба
за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане,а производството по нея –
прекратил.
1
За да се произнесе по основателността на първата въззивна жалба,настоящата инстанция
взе предвид:
Пред първоинстанционния съд въззивникът М. В. П. от гр.Враца,е предявил обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1-3 КТ против
„Пъстройинженеринг”АД гр.Враца,с искане да бъде признато уволнението му за незаконно
и в тази връзка да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №791/10.02.2020г. на
директора на ответника,с която на основание чл.328 ал.1 т.2,предложение второ КТ поради
„съкращаване в щата” е прекратено трудовото правоотношение между страните,да бъде
възстановен ищеца на заеманата от преди уволнението длъжност при ответника „началник
АБ и ТСИ”,ръководител персонал,база ***,и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 11231.16 лв./съгласно допуснато увеличение на
иска в съдебно заседание на 13.07.2020г./ за времето през което ищецът е останал без
работа за периода 10.02.2020г. до 10.08.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска-05.03.2020г. до окончателното и изплащане и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът редовно призован не е депозирал писмен отговор
и не е ангажира становище по исковите претенции,не се е явил и в съдебно заседание,също
редовно призован.Ангажирал е становище по исковите претенции за първото с.з.,с което ги
оспорва по основание и размер,но не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
С оглед на тези обстоятелства ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение на основание чл.238 ал.1 ГПК по отношение на исковите претенции
с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ.
Съдът приел,че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК и 239 ал.1 ГПК по
отношение на претенциите с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ ,и постановил по
отношение на тях неприсъствено решение,с което уважил изцяло претенциите,така както са
предявени.Както се изложи по-горе ответникът е обжалвал решението в тази му част,но
производството по възззивната жалба е прекратено поради недопустимост на същата –
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.Определението за прекратяване не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед признаване на уволнението за незаконно,първоинстанционният съд приел,че
ищецът има право на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето , през което е останал без
работа поради незаконното уволнение.Приел е,че този иск е основателен и доказан.При
формиране на този си извод първоинстанционният съд се е позовал на представено заверено
фотокопие от Трудова книжка на ищеца издадена на 07.03.2019г., от която на стр.12-13 е
видно,че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните не е вписано
друго такова.Позовал се е и на представена регистрационна карта на ищеца с дата на
регистрация 11.02.2020г.Размерът на дължимото обезщетение първоинстанционният съд
изчислил на база последното брутно трудово възнаграждение получено от ищеца за пълен
работен месец-м.10.2019г.,което от представената справка за осигурителен стаж и доход при
пенсиониране ,е видно,че възлиза на 1871,86 лв.,който размер не се оспорва от ответника,и
2
присъдил обезщетение по чл.225 ал.1 КТ само за вече изтеклия период до приключване на
устните състезания, и осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
за периода 10.02.2020г./датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до
10.07.2020г./приключване на устните състезания пред първата инстанция/ в размер на
9359,30 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска-
05.03.2020г. до окончателното и изплащане.В останалата част до пълния размер на
претендирано обезщетение от 11231,16 лв. исковата претенция отхвърлил като
неоснователна и недоказана.
Постановеното решение към момента на постановяването му и при така събраните
доказателства се явява правилно.С оглед допълнително събраните пред въззивната
инстанция доказателства,обаче,изтеклият период от приключване на устните състезания
пред първата инстанция до приключване на устните състезания пред втората инстанция и
разп.на чл.235 ал.2 ГПК,претенцията по чл.225 ал.1 КТ се явява основателна за целия исков
период.Съгласно чл.225 ал.1 ГПК обезщетение поради незаконно уволнение се дължи за
период от 6 месеца от датата на уволнението.От представените пред въззивната инстанция
доказателства ,се установява,че ищецът е останал без работа и не е работил по друго
трудово правоотношение и през периода,за който претенцията е отхвърлена – 10.07.2020г. –
10.08.2020г.,и,който период е шестия месец от прекратяване на трудовото
правоотношение.Предявеният иск се явява основателен за периода и сумата,за който е
отхвърлен от първата инстанция.Предявеният иск като основателен и доказан следва да се
уважи и за този период в размер на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца от
преди уволнението – това за м.10.2019г.в размер на 1871,86 лв.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява основателна.Като такава следва да се
уважи,като първоинстанционното решение в отхвърлителната му част бъде отменено,и
вместо него постановено друго,с което претенцията по чл.225 ал.1 КТ се уважи и за периода
и размера,предмет на въззивната жалба,като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително и още 50 лв.,представляващи разноски пред първата инстанция – адвокатско
възнаграждение.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на 500 лв.-адвокатско възнаграждение и 75
лв.-д.такса по сметка на ОС Враца.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 20.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 691/2020г.в
частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1
КТ за периода 10.07.2020г.-10.08.2020г.в размер на 1871,86 лв. и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
3
ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг”АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Враца да заплати на М. В. П. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 1871,86 лв. за
периода 10.07.2020г. до 10.08.2020г,ведно със законната лихва въру тази сума, считано от
предявяване на иска-05.03.2020г. до окончателното му изплащане и допълнителни разноски
за адвокатска защита за първата инстанция в размер на 50 лв.
В останалата му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Пътстройинженеринг”АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Враца да заплати на М. В. П. и 500 лв.разноски пред въззивната инстанция – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА„Пътстройинженеринг”АД гр.Враца да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Врачански окръжен съд държавна такса върху уважената част
на исковата претенция в размер на 75.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4