Решение по дело №740/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260367
Дата: 17 август 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100500740
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

               №               /             2020г.

 

                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV състав, в публично заседание  на 06.07.2020г. в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ :         КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                               ИВАНЕЛА ДИМИТРОВА -мл.съдия

 

секретар : ПЕТЯ П.

разгледа докладваното от председателя на състава 

в. гр. д. № 740 по описа за  2020г.

 

Производството е реда на чл.268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, МВР,чрез ст.юрисконсулт С.П., срещу решение № 412/ 28.01.2020г., постановено по гр.д.№ 11823/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което е ГДПБЗН е осъдена да заплати на ищеца К.Т.Д. сумата 1505.28лв.-, представляваща  неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.06.2016г.-31.03.2019г., получени след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 25.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178,ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР. Присъдени са такси и съдебни разноски, на основание  чл. 78, ал.6 чл.78, ал.1 ГПК.

Изложени са възражения за неправилност, поради незаконосъобразност и необоснованост на  съдебния акт. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил нормативната уредба по отношение на полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители според ЗМВР. Допуснато е смесване на  различни правни  категории- за положен извънреден труд, извън установеното за него време по график, съгласно  чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, и за преизчисляване на нощните часове в дневни според Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и КТ, с цел увеличено заплащане на нощния труд. Съдът не е обосновал правилни изводи за работното време на държавните служители по ЗМВР, съобразно спецификата на служебното правоотношение и предвидените в закона компенсаторни механизми- чл.178, ал.1, т.1, чл.189, ал.1, чл.234, ал.1, чл.234, ал.1 ЗМВР, и по- благоприятния режим на заплащане на извънредния труд, на основание чл.187, ал.1, ал.6 и ал.7 ЗМВР. При изчисляване на часовете нощен труд неправилно е прието заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд в неговата по-висока стойност, независимо от заключението на вещото лице , според което положеният нощен труд е заплатен.

Искането е за отмяна на решението като неправилно по изложените съображения и  за отхвърляне на предявения иск като неоснователен . В евентуалност, да се съобрази, че през периода  01.01.2018г.- 17.07.2018г., трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време , е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни , според нормата на чл.9г ог НРВПО / в редакцията на ДВ, бр.41 2017г./. Претендира присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предявен е осъдителен иск от К.Т.Д. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, за сумата 1430лв.- представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен нощен труд, след приравняването му към дневен с коефициент 1.143, общо 220.79 часа в  периода 01.06.2016г.- 31.03.2019г. , със законната лихва върху главницата от датата на предявяването му до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди и представените писмени доказателства потвърждават, че през процесния период е изпълнявал длъжността „младши експерт“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ / РДПБЗН/-****, част от структурата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ МВР, в служебно правоотношение по ЗМВР, при работа на 24- часови смени На основание чл.187, ал. 3 ЗМВР работното време се изчислява подневно, а за работените на 8-,12-,24-часови смени- сумирано на тримесечен период.Работата извън редовното време е компенсирана с възнаграждение за отработени до 70 часа за отчетния период- чл.187, ал. 3 и 5 ,т.2 от ЗМВР. Не му е заплатено възнаграждение за положеният нощен труд, над нормалната 7-часова продължителност при петдневна работна седмица по чл.140 от КТ, изчислено по броя часове след приравняването им  към дневни  с коефициент 1.143. Твърди, че  през периода 01.06.2016г.- 31.03.2019г., е положил общо 1544 часа нощен труд, който преизчислен  с коефициент  възлиза на 1764.79 часа. При база за изчисляване – основно трудово възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал. 6 ЗМВР, задължението на ответника е в размер на 1430лв.

Ответникът оспорва  претенцията за заплащане на извънреден труд, получен чрез преизчисляване на нощен труд в дневен с  коефициент 1.143, като неоснователна. Твърди, че нощният труд при работа на 8,12,24-часови смени, представлява редовно работно време, неделима част от цялото работно време на служителя. Превръщането на нощните часове в дневни е нормативно установено с цел увеличено заплащане на нощния труд. Счита, че ищецът не е полагал извънреден труд, който представлява действително отработени часове, за които следва да получи заплащане.

Развити са правни съображения за  приложима нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация- чл.187, ал.3, чл.179, ал.1 от  ЗМВР,  чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение , с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд , регламентирана в Кодекса на труда.

Посочва, че в периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г. са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите в предмета на разглеждания спор, съответно: 1/ Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., обн. ДВ, бр.59 от 29.07.2016г. / ; 2/ Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн.ДВ, бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Регламентирана  в чл.3, ал.3 от наредбите и чл. 187, ал.3 от ЗМВР продължителност на нощния труд е  8 часа за всеки 24-часов период, т.е в съотношение на нормална дневна продължителност на работното време по чл.187, ал.1 ЗМВР към нормалната продължителност на нощния труд по чл.187, ал.3 ЗМВР , равно на коефициент 1 , вместо приетото в КТ при  7-часова продължителност на нощния  труд, равно на коефициент 1.143. Затова счита, че твърденияeто на  ищеца за приложимост на НСОРЗ е несъстоятелен и искът неоснователен по изложените съображения.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Представена е кадрова справка за заемани длъжности от К.Т.Д.-  младши  експерт- командир на екип в сектор „ Специализирани оперативни дейности“ към Регионална дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна, при Главна Дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР.

Работата на служителите, включени в заповедите за определяне състава на дежурните смени, се организира в месечни графици, по вид работна смяна- 8, 12 или 24 часа, при спазване изискванията на чл.14, ал.2 и 3 от Наредба № Iз-1941/ 25.07.2011г.  за реда за осъществяване на ПБЗН на МВР. За отчитане на работното време се съставят  протоколи до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, а всички обстоятелства за полагане на труд по време на разположение и извън редовното работна време, се вписват в книга по образец - Приложение 4 от Наредбата. Представените на л.79-133 протоколи са отчет за отработеното време от ищеца между 22.00ч.- 6.00ч., времето на разположение и положен труд през официални празници, на смени съгласно месечните графици.

На основание чл.179, ал.2 във вр.ал.1 от ЗМВР със заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи са посочени условията и реда за изплащане на полагания труд през нощта, между 22.00ч.и 06.00ч., на официални празници и за времето на разположение, за изплащане на допълнително възнаграждение, както и възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час  или за част от него между 22.00- 6.00, е  в размер на 0.25лв., увеличен считано от 01.01.2020г. на 1.00лв.

Представени са писмени доказателства- платежни документи за получаваното трудово възнаграждение от ищеца, с всички начисления към основната заплата- суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и времето на разположение, за извънреден труд  по отчетените периоди.

Според  констатациите по т.1 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза ищецът е полагал труд на смени, които включват 24- часови дежурства. Начинът на отчитане на часовете по норматив, е посочен в таблица – приложение 1, за всеки месец от разглеждания период. Отработени са общо 5848 часа, при норматив- 5672 часа, при отработени 1544 часа нощен труд. След преобразуването им с коефициент 1.143 , възлизат на 1764.792 часа от общо отработени часове труд- 6068.79часа. Отчетени над норматив са 176 часа/ по график/  при общо 396.792 часа. За извънредните часове е изплатена сумата 1211.89лв. Неотчетени за процесния период са 220.792 часа, съгласно представените графици и протоколи- посочени за всеки месец в приложение 1 на  стойност 1505.28лв./ т.17-19, от заключението/. Срещу констатациите на експертизата, въз основа на които е изведено заключение за отработените часове нощен труд, за които се дължи възнаграждение, не са направени възражения от страните. В

В  резултат от трансформацията на часовете положен нощен труд ищецът има право на допълнително възнаграждение общо в размер на 1505.28лв., в който размер исковата претенция се поддържа.

По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения , материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,  извънреден труд, работа при специфични условия , и в чл. 179, ал.1 ЗМВР - за научна степен, за полагане на труд през нощта  от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните  възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова  заповед.  На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР / ДВ,бр. 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт,  който урежда реда за организацията и разпределянето  на работното време,  за неговото отчитане  и компенсирането на работата на държавните служители извън  редовното работно време , режимът на дежурство , времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона са издадени: :Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн.ДВ, бр.69 -2014г., в сила от19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд  между 22.00ч. и 6.00ч. -чл.31 ,ал.2. Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн.ДВ,бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ,бр.60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент.

От изложеното следва, че спрямо процесните отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-592/ 02.06.2015г., от 02.06.2016г. до 11.07.2016г., съответно чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. от 12.07.2016г. до 01.08.2016г./  действащ нормативен акт след отмяната на Наредба № 8121з-592 / 2015г. /, и  Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г. от 02.08.2016г. до 30.06.2019г.,  която с §4 от ЗР отменя Наредбата от 2014г. считано от 02.08.2016г. 

Според чл.3, ал. 3 от наредбите полагането на нощен труд в часовете между 22.00ч.-6.00ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период . Единствено с чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. е въведено правилото, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове нощен  труд  за съответния период да се преизчисляване с коефициенти полученото число да се сумира с броя отработени часове за отчетния период. С наредбите от 2015г. и 2016г. е предвиден ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00- 6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни.

В периода на разглежданите отношения този ред за преизчисляване е неприложим за времето от 02.06.2016г. до 11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време,за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Разглеждащият състав приема на основание чл. 46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи  е правно обосновано и допустимо да се прилагат аналогични разпоредби на  нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Кодекса на труда, по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ,ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална  закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение,  следва да се приложат субсидиарно правилата на общия закон- Кодекса на труда и съответните подзаконови нормативни актове..  

Съгласно чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/, при въведеното сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.  Според правилото на чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,  при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар , включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време , определено в трудовия договор.

В контекста на това съображение е установеното с цитираните актове на МВР изискване за отчитане на отработеното работното време между 22.00ч. и 6.00ч. с протокол / съобразно издадените заповеди на МВР/, въз основа на който се изчислява общият брой часове положен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи часовете положен нощен труд от служителя, в случаите на 8,12, 24-часови дежурства, съобразно изискванията на чл. 187, ал.1 ЗМВР , за нормална продължителност на работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл.187, ал.3 ЗМВР, т.е полаганият труд през нощта, в интервал 22.00ч.- 6.00ч., и не винаги в 8-часов период, поради  спецификата на служебните задължения и работа на ненормиран работен ден. .

Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното време през нощта, посочвайки единствено, че  нощен е трудът  в интервала между 22.00ч.-6.00, то следва да се приеме, че  установената в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в дневни/ , които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Заключението на ССЕ съдържа неоспорени от ответника констатации за работните часове по време на дежурства и положеният нощен труд в периода от 01.06.2016г.-31.03.2019г., който съпоставен с нормативно установеното време след преобразуване  показва разлика от 220.79 часа, за които се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1505.28лв., в какъвто размер искът е уважен, съобразно допуснатото изменение, на основание чл. 214 ГПК/, заедно със законната лихва от датата на предявяването му.

С изложените мотиви решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

На основание чл. 271 и чл.280, ал.3 от  ГПК съдът

 

               Р   Е    Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 412/ 28.01.2020г., постановено по гр.д.№ 11823/ 2019г. на Районен съд- ****.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

                                                                              2.