Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 18. 01. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на десети януари
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8971
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация- Плевен” ЕАД ***, в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответницата Н.Г.С. *** за сумата от 2 610, 99 лв., от които 1 945, 36 лв. главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2011
год. до 31. 07. 2017 год.
и сумата 665, 63
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 12. 2011
год. до 21. 09. 2017
год., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с определение, постановено по ч. гр. д. № 7529/ 2017 год.
по описа на Плевенския районен съд е било уважено
искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че в срока по чл. 414
от ГПК същата е депозирала
възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1
от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в ***, ул. „Георги Костадинов” № 5, ап. 21, с аб. № 2520. Твърди
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54
от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответницата
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007
год. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник
„Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди
се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете
страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел
VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата
за заплащане на дължимите от нея суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала
в забава за тази сума, като на основание чл. 31
ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответницата е
ползвала доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през периода от 01. 10. 2011 год. до 31. 07. 2017
год. и не е погасила
задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес ***, ***, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответницата,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата вземането
за сумата от 906, 35
лв., от които 783, 50
лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 08. 2014
год. до 31. 07. 2017 год.
и сумата 122, 85
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 10. 2014
год. до 21. 09. 2017
год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата
Н.Г.С. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Третото
лице „Техем сървисис” ЕООД гр. София не е взело становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Между страните няма спор, че ответницата Н.Г.С. е
потребител на топлинна енергия и че същата не е заплатила на ищцовото дружество
процесната сума от 906, 35
лв., включваща главница и лихва за забава. В тази насока е и
направеното с отговора на исковата молба признание на вземането. Предвид тези
обстоятелства претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 35, 48 лв.
съобразно признатата част от вземането. Отделно от това ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в хода на исковото производство
деловодни разноски. Предвид разпоредбата на
чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и с
оглед на обстоятелството, че спорът не се характеризира със значителна
фактическа и правна сложност съдът приема, че в полза на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, посочен в чл. 25 ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Следователно общият размер на
разноските в исковото производство, които следва да се присъдят на ищцовото
дружество, е 175, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н.Г.С. ***, ЕГН **********,
че същата дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В.В., сумата
от 906, 35 лв., от които 783, 50
лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 08.
2014 год. до 31. 07. 2017
год. и 122, 85 лв. представляващи лихва за забава за периода от 02. 10. 2014
год. до 21.
09. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 783, 50 лв., считано от 28. 09.
2017 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Г.С. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В.В., сумата от 35, 48 лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство съобразно уважената
част от вземането.
ОСЪЖДА Н.Г.С. ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В.В., сумата от 175, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Настоящото решение е
постановено при участието като трето лице на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: