О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 08.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гр. дело № 9747
по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда е по реда на чл. 274 - 279 от ГПК във вр. на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба (наречена "въззивна") на З. „Б.В.И.Г." АД, чрез пълномощника му адв.Л.С. срещу
Определение № 119961 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 50048/2017 г. по описа на СРС,
І ГО, 173 състав, с което е оставена без
уважение Молбата вх.
№ 5050729/22.03.2019г. на СРС на ищеца З. „Б.В.И.Г." за изменение на постановеното по делото Решение № 52369 от 27.02.2019
г. в частта за разноските. В жалбата се се излагат доводи, че определението на СРС е необосновано, неправилно
постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно се поддържа, че по
делото пред СРС са представени писмени документи за извършените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство, обективирани
в депозиран списък по чл.80 от ГПК, поради което неправилно СРС с оглед изхода
на делото е отказал присъждането им.
Ответникът З. "Л.И." АД, оспорва жалбата по съображения
развити вдепозирания на12.07.2019 г. писмен отговор. По-конкретно поддържа, че
от представения по делото Договор за адвокатска защита не съдаржа уговорка
между страните относно дължимото адвокатско възнаграждение, поради което не
може да се направи извод досежно неговия размер, както и дали то е реално
платено и в какъв размер от упълномощителя.
Софийският
градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество,
е основателна, по следните съображения:
С
постановеното по гр.д.50048/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 173 състав Решение № 52369 от 27.02.2019 г. СРС
е уважил предявените от ищеца Б.В.И.Г." АД срещу ответника З. "Л.И." АД установтелни искове при
квалификацията на чл.422 от ГПК вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД
вр.чл.213 от КЗ (отм.) за сумата 6.88 лв. лихва зазабава върху главница от
164.19 лв., представляваща регресно вземане по щета № 470415161636598 във връзка
с ПТП от 02.08.2016 г. настъпило в гр.Кумовград за периода 17.03.2017 г. -
13.08.2017 г., и за сумата 3.56 лв.законна лихва за забава върху главницата зе
периода от 29.12.2016 г. до 16.03.2017 г. С решението ответното дружество З.
"Л.И." АД е осъдено да заплати на ищцовото Б.В.И.Г." АД сумата от 25 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 75 лв.
разноски в исковото производство.
С Молба молба вх.№ 5050729
от 22.03.2019 г. ищецът З. „Б.В.И.Г." е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като съдът присъди дължимото на
ищцовото дружество възнаграждение за един адвокат съобразнопредставените
писмени документи за плащането им в исковото и заповедното производство.
С
обжалваното Определение № 119961 от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 50048/2017 г. по
описа на СРС, І ГО, 173 състав първостепенният съд е оставилбез уважение Молбата вх. № 5050729/22.03.2019г. на СРС на ищеца З. „Б.В.И.Г." за изменение на постановеното по делото Решение № 52369 от 27.02.2019
г. в частта за разноските при мотивите, че в
полза на ищеца не следва да с присъждат разноски за адвокатски възнаграждения
както за заповедното, така и за исковотс производства, доколкото по делото
действително е представен договор за адвокатска защита, който обаче не
съдържа уговорка относно дължимото на адвоката възнаграждение. Договорът з
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за
доказване (ТР 6-2013-ОСГТК, т. 1). Без наличието на такава уговорка в този
договор би било невъзможн извършването на преценка дали и какво точно
възнаграждение е уговорено между страните съответстват ли претендираните в
процеса разноски на размера и установените условия за заплащането му. Приел е,
че в представения договор за правна помощ и съдействие следва да бъде включена
клауза относно размера и заплащането на дължимото на адвоката на страната
възнаграждение, което е абсолютно необходим елемент от фактическия състав, и обуславя
основателността
на претенцията за разноски на страната. Липсата му води до извод за
недоказаност на размера на същите, оттам и за неоснователност на претенцията за
присъждането им.
Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното определение за валидно,
процесуално допустимо, но неправилно, по следните съображения
Разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
т.1 на ОСГТК
на ВКС предвижда, че Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Съгласно т.2 страната следва да представи
списък за разноски по чл. 80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в
производството, за който е представено доказателство. В разглеждания случай по
делото е представен Договор за правно обслужване от 07.03.2017 г. между ищеца З. „Б.В.И.Г." и Адвокатско
дружество "Р. и С.", в който страните са договорили, че
възнаграждението и разноските ще се определят и изплащат в зависимост от
етапите на извършената правна работа...- т.2.4.вр.2.2. Настоящият въззивен състав
приема, че по делото ищцовата страна е представила писмени доказателства, че по
конкретното дело - за щета №
470415161636598 е заплатила
възнаграждение за един адвокат - съгласно фактура № ********** от от 20.07.2017
г. по делото за исковото производство е заплатено адв.възнаграждение в размер
на 360 лв.с ДДС, платежно нареждане от 21.07.2017 г. и банково извлечение от Р.Б.,
че сумата е платена. Такива доказателства за платено адв.възнаграждение по щета № 470415161636598 в размер на
360.00 лв.с ДДС са представени и в заповедното производство - фактура №
**********/16.03.2017 г. и банково извлечение от Р.Б. от 17.03.2017 г. са представени и по
заповедното производствопо по гр.д.№ 16696/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 27
състав. В срок ищцовата страна е представила пред СРС и списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
На основание
гореизложеното на ищцовото дружество следва да бъдата присъдени разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат за заповедното и исковото
производство от по 360.00 лв.
С оглед на
всичко изложено частната жалба следва да бъде уважена, като на жалбоподателят
бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски пред настоящата
инстанция в размер на 15.00 лв., платена по сметка на СГС държавна такса.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 119961 от 20.05.2019
г. по гр.д.№ 50048/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 173 състав, с което е оставена без уважение Молбата вх. №
5050729/22.03.2019г. на СРС на ищеца З. „Б.В.И.Г." за изменение на постановеното по делото Решение № 52369 от 27.02.2019
г. в частта за разноските И вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното по по гр.д.№
50048/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 173 състав Решение № 52369 от 27.02.2019 г. СРС в ЧАСТТА
за разноските като ОСЪЖДА З. "Л.И." АД ЕИК
******** да заплати З.
„Б.В.И.Г." АД с ЕИК ********
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 360.00
лв., представляваща сторени в исковото производство по гр.д.№ 50048/2017 г. по описа на СРС, І ГО,
173 състав разноски за възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 360.00 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по
гр.д.№ 16696/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 27 състав, разноски за възнаграждение за един
адвокат.
ОСЪЖДА З. "Л.И." АД ЕИК
******** да заплати З.
„Б.В.И.Г." АД с ЕИК ********
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски пред настоящата въззивна инстанция в
размер на 15.00 лв., представляващи
платена по сметка на СГС държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.1 2.