№ 123
гр. Свиленград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200739 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000697 от
01.09.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Б. Д. Б. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 4 б, област
Хасково, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят Б. Д. Б. чрез процесуалния си представител – адвокат
А.Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – издаден в нарушение на процесуалния и на материалния
закони, жалбоподателят не бил извършил инкриминираното нарушение,
липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението,
1
описаната фактическа обстановка била неясна и непълна и наложеното
наказание било несправедливо. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Б. Д. Б., се явява.
За него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт
поради допуснати процесуални нарушения – мястото на нарушението в Акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) бил описан неясно
(били посочени две алтернативи), не били посочени личен адрес и ЕГН на
свидетеля по Акта и АУАН бил съставен в присъствието на само един
свидетел, който не бил очевидец. Сочи се, че не било доказано процесното
нарушение да е извършено от жалбоподателя. Представен е Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажира гласно доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.08.2021 година около 11.00 часа на пътя от село Мезек за връх
Шейновец, на територията на община Свиленград, област Хасково, се движат
две моторни превозни средства (МПС) - товарен автомобил марка „Нисан”,
модел „Навара” с държавен регистрационен номер СВ 82 98 МК –
собственост на Главна дирекция „Гранична полиция” (, числящ се към ГПУ –
2
Златоград при РДГП – Кюстендил) и управляван от жалбоподателя Б.,
движещ се в посока село Мезек и по нанадолнище и лек автомобил марка
„Нисан”, модел „Патфайндър” с държавен регистрационен номер СА 97 46
МТ, управляван от свидетеля Ат. Б. Хр., движещ се в посока към връх
Шейновец и по нанагорнище.
Свидетелят Х. навлизайки в десен завой и виждайки насрещно
движещия се товарен автомобил, управляван от жалбоподателя, започва да
управлява автомобила си в непосредствена близост до еластичната ограда
(мантинелата) като се движи с преплъзване и деформации по нея в разстояние
на няколко метра, причинени с предната дясна част на автомобила, който е с
налични деформации по преден десен калник и предна броня дясна част, като
в резултат на инерционните сили задната част на МПС на Х. се измества към
средата на пътя в лявата част.
В това време движещият се товарен автомобил, управляван от
жалбоподателя идва от прав участък и водачът му, виждайки навлизащото в
завоя МПС - лек автомобил марка „Нисан”, ограничава скоростта.
В този момент изместилата се в ляво по посоката на движението си задна
част на лекия автомобил и по – точно лява част от задната броня удря
предния ляв калник, леви врати и задния ляв калник на товарния автомобил и
двата автомобила преустановяват движението си, като лекият автомобил
преустановява движението си в момента на контакт между предна дясна гума
във вертикален стълб от еластична мантинела (видно от снимковия
материал).
Местопроизшествието не е запазено като местоположението на товарния
автомобил е нарушено поради освобождаване на пътя за движение от
преминаващите други МПС, а лекият автомобил остава на местото си, тъй
като е с повредена ходова част основно в дясно предно колело (, което налага
по-късно да бъде преместен с влекач на Пътна помощ).
На место по разпореждане на ОДЧ при РУ – Свиленград пристига
свидетелите Б. П. Р. (служител на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково).
На посочената дата и предвид констатираното според него нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Б. П. Р. – Младши автоконтрольор, ІІ степен
3
в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол
по ЗДвП), съставя в присъствието на лицето Г. Ив. П., против жалбоподателя
Б. и в негово присъствие АУАН със серия GA и с № 263796. В изготвения
АУАН актосъставителят излага подробно описание на извършеното според
него нарушение, свързано с неосигуряване на достатъчно странично
разстояние при разминаване с насрещно движещо се МПС, поради което е
настъпило и пътно-транспортно произшествие (ПТП), както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със
съдържанието на АУАН чрез прочитането му от страна на свидетеля Р., т.е.
предявен му е. Сочи, че няма възражения против констатациите на Акта,
което и е вписано в съответната графа. Връчен му е лично, като с подписа си
Б. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 01.08.2021 година.
Свидетелят Р. изготвя Протокол за ПТП с № 1748449 и снимков
материал, приложени в кориците на делото и приети като доказателства,
прави и схема на ПТП и посочва причинените щети по автомобилите.
Протоколът е предявен и подписан от двамата участници в ПТП. Представен
е и е приет като доказателство по делото, поради неоспорването му от страна
на АНО, и снимков материал, изготвен от жалбоподателя.
За случая е изготвена Докладна записка от свидетеля Р..
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000697 от 01.09.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 44,
ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Б. административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 08.09.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ
4
и надлежно оформена – датирана и подписана (в същия смисъл са и
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач). Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Р. заема длъжността в Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№
351000-5602 от 20.09.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е
назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Б. има налагани санкции с влезли в сила НП за различни
административни нарушения на ЗДвП, като не са му налагани принудителни
административни мерки.
По делото е изслушано и обяснението на жалбоподателя, който излага
фактическа версия на случилото се, идентична с възприетата от настоящия
Съдебен състав.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
5
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Допуснатото техническо
разместване при посочване на нарушената разпоредба не съставлява съществено
процесуално нарушение, което да е ограничило правото на наказаното лице да
разбере вмененото му нарушение, респ. да организира надлежно правото си на
защита срещу същото.
Действително е налице некоректно изписване в АУАН и в НП на класа и
номера на пътя, където е извършено нарушението, но в случая Съдът счита,
че мястото е точно и коректно посочено, а именно: пътя от село Мезек към
връх Шейновец, което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, т. 3
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Ето защо намира наведеното от адвокат Г. в
пледоарията му пред настоящия състав възражение в тази насока за
неоснователно.
Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на лицето Г.П., но този реквизит
следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена и адреса по местоработата му, е налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
6
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
01.08.2021 година актосъставителят Б. П. Р. е заемал длъжността Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
В тази насока е и изявлението на свидетеля Р., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 18.10.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят Б. П. Р. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР –
Хасково
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
7
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
– полицейски служители, са категорични, че именно Б. е бил водач на
процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като на него е съставен
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си в тази насока.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с тези, изложени от
процесуалния представител на жалбоподателя:
Съдът приема, че не е доказано извършването на нарушението от страна
на жалбоподателя, тъй като на базата на събраните по делото доказателства и
по – специално на описанието на причинените по двете ППС материални
щети и на базата на неоспорения по делото снимков материал, се извежда
извода, че не жалбоподателят Б. не е осигурил достатъчно странично
разстояние при разминаването на двете МПС, а че автомобилът управляван
от Х. е ударил автомобила, управляван от жалбоподателя в резултат на
инерционните сили в момента на удара и измествайки задната част на
автомобила към средата на пътя. Няма как по управлявания от Б. автомобил
да има нанесени щети, започвайки от предния лек калник, през левите врати и
до задния ляв калник ако той беше ударил автомобила на Х., респ. ако той не
беше осигурил достатъчно разстояние за разминаване. Налице са
незначителни видими щети по товарния автомобил видно от приложения
снимков материал, а именно: нарушено лаково покритие с отнемане на тънък
слой от боята. В случай на подобен удар и при обстоятелствата, посочени в
АУАН и в НП материални щети щеше да има и по предната броня на
автомобила, управляван от жалбоподателя, а такива няма констатирани.
Логично е в случая да се приеме, че автомобилът, управляван от свидетеля Х.
със задната си лява част неволно се е изместил в следствие на инерционните
сили в лявата част на платното като по този начин е настъпил удар (петно на
8
контакт) между двата автомобила, като този удар е резултат от изместилата се
в ляво в следствие на инерционните сили по посоката на движението си задна
част на лекия автомобил и именно тогава е настъпило петно на контакт между
двата автомобила. В следствие на което са настъпили леки деформации по
товарния автомобил – деформация по предния ляв калник, леви врати и
задния ляв калник.
За да стигне до този извод Съдът даде вяра на обясненията на
жалбоподателя, които кореспондират със събрания по делото писмен
материал, включително снимков такъв.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде присъдена на жалбоподателя с оглед
изхода на делото.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
9
обжалване на НП, издадени от органите на РУ - Свиленград е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР –
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. Вярно е, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,
който не е присъствувал при извършването или установяването на
нарушението, както и че не е посочено изрично това обстоятелство, което
съставлява нередовност на Акта по смисъла на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. Сама по
себе си тази нередовност е предпоставка за постановяване на
незаконосъобразно НП. Възможно е независимо от допуснатата нередовност
чрез събраните в хода на производството доказателства да се установи
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, при които обстоятелства нередовността на АУАН е без значение
предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Формално регламентираното производство по
ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано до степен, изключваща винаги
прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Т.е. дори в конкретния случай да
се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно, налице биха
били предпоставки за прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по
друг начин за да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е
от значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или
препятстват правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези
на жалбоподателя. Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел,
който не е присъствувал при извършването или установяването на
нарушението, както и непосочването изрично на това обстоятелство, Съдът
би приел, че по никакъв начин не засяга правата на някоя от страните, и
конкретно на жалбоподателя да разбере за какво нарушение се съставя Акта и
въз основа на какви данни. Ето защо тази нередовност не би могла да се
приеме за съществено процесуално нарушение, респ. наведеното в тази
насока възражение от адвокат Г. би било неоснователно.
10
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
посочване на санкционната норма в НП, наказващият орган я е изписал
некоректно, тъй като не е посочил конкретната хипотеза от чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП, но Съдът би приел, че фактическата обстановка по отношение на
нарушението е описана пълно и точно, че са посочени всички изискуеми от
закона обстоятелства, въз основа на които безспорно би се разбирала датата,
мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което Съдът не би
приел, че е налице процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя.
Съдът би приел, че като водач, управляващ МПС - товарен автомобил,
жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП,
които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретните техни задължения, така и относно движещите се ПС.
В кръга на тези задължения от императивен порядък е и установеното с чл.
44, ал. 1 от ЗДвП, съдържащо изрично предписание, според което при
разминаване с насрещно движещо се МПС водачът трябва да осигури
достатъчно странично разстояние. Съдът би приел, че санкционираното лице
е нарушило тази норма, тъй като при управление на товарния автомобил
същото е извършило „разминаване” по смисъла на чл. 44, ал. 1 от
ЗДвП. Легална дефиниция на маневрата „разминаване” се съдържа в
разпоредбата чл. 92, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно
която „разминаването е минаване покрай друг участник в движението, който
се движи в противоположна посока”. Така както е описано нарушението
разминаване между две насрещно движещи се ППС, Съдът би приел, че се
сочи от фактическа страна за повдигнато обвинение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
Съставомерен признак на административнонаказателната разпоредба
на чл. 179, ал. 2, вр.чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, по която е подведено под
отговорност санкицонираното лице, е наличието на причинено ПТП.
Последното съгласно легалната дефиниция на понятието по § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се
квалифицира едно събитие като ПТП, е необходимо да бъде установено
наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на ППС,
11
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в
процеса на движението на ППС. В случая обективният факт на настъпилото
ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП би бил установен с надлежни доказателствени средства - Протокол за
ПТП, от който биха били видни какви повреди (материални щети) са
възниквали при удара на двата автомобила и не би било необходимо те са се
опишат в самото НП. Т.е. Съдът би приел, че нарушението както в АУАН,
така и в НП е описано достатъчно ясно, посочени са всички признаци от
обективна страна. Съдът би приел, че още към момента на съставяне на
АУАН жалбоподателят е бил наясно за какво нарушение е санкциониран, тъй
като е подписал АУАН без възражения. Наясно би бил и с вида на
причинените щети, тъй като е подписал Протокола за ПТП. Действително
вида на щетите не е описан в АУАН и НП, но това нарушение не би било
съществено, тъй като знание за вида на щетите жалбоподателя е имал още
към момента на образуване на административнонаказателното производство
срещу него.
От субективна страна Съдът би приел, че жалбоподателят е извършил
нарушението при непредпазливост под формата на небрежност – той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от поведението
си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставляво маловажен случай. Поради това биха липсвали
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката
12
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по
пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този
минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание за
процесното нарушение, Съдът би намерил за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
За да достигне до тези изводи, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 18.10.2021 година свидетели –
Б. П. Р. и Ат. Б. Хр.. Съдът не би кредитирал обясненията на жалбоподателя,
тъй като биха били в противоречие с другите събрани по делото
доказателства, които се кредитират от Съда. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели свидетелските показания на Б.Р. и А.Х.,
които биха били безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0351-000697 от 01.09.2021 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Б. Д. Б. с ЕГН
********** от град ************, за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б. с ЕГН
13
********** от град ************, сумата от 300 лв., представляваща
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
739/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14