О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. Велико Търново, 13.08.2021 г.
Административен съд – Велико Търново, касационен състав, в закрито заседание на тринадесети август две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
……………………………………. |
и с участието |
|
на прокурора |
…………………………………….. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДАБКОВА |
|
|
по частно касационно наказателно-административен
характер дело № 10 203 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производство по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Касационното производство е образувано по жалба, подадена от името на ОД на МВР Велико Търново, действаща чрез упълномощения юрисконсулт.
Обжалва се Определение № 345/21.06.2021г., постановено по АНД № 1917/2020г. по описа на РС-Велико Търново. Със същото в производство по чл.248 от ГПК РС е оставил без уважение молбата на ОД на МВР В. Търново за изменение на постановеното по същото дело Решение № 213/20.04.2021г., в частта за присъдените разноски.
Частният жалбоподател твърди, че атакуваното Определение е необосновано и неправилно. Защото за производството пред АСВТ по КАНД № 10276/2020г. на К.К. не се следват разноски, т.к. делото не е решено в негова полза, а по жалба на ОД на МВР е отменено решение на РС и делото е върнато за ново разглеждане. По отношение размера на присъденото АВ РС изобщо не обсъдил направеното възражение за прекомерност. По тези съображения жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени посоченото опредление и да измени решението в частта за присъдените в тежест на ОДМВР разноски. Освен това, ПП претендира разноски за настоящото производство.
Настоящият съдебен състав като разгледа направеното искане и приложените дела прие за установено следното по фактите:
1.Срещу К.К. е издадено НП №2020-1739-25-019 от 09.07.2020г. на директора на ОДМВР В. Търново. Наложена му е глоба в размер на 300лв. за нарушение по чл.209а, ал.4, пр. 2-ро от Закона за здравето. По жалба на наказаното лице е образувано АХНД № 1113/2020г. по описа на РС В. Търново. В резултата РС е отменил НП и осъдил ОД на МВР да заплати разноски в размер на 300лв. Съгласно представения ДПЗС/ вж. л.26 от делото/ сумата за АВ е отразена като платена в брой, с което разноските са доказани. Същите са своевременно заявени в о.с.з., в което упълномощеният адвокат е присъствал.
2. По жалба на ОДМВР В. Търново производството е пренесено пред АСВТ. Образувано е КАНД № 10276/2020г. Касационната инстанция отменя постановеното Решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав, т.к. е делото е водено с участието на ненадлежна страна. По отношение на разноските пред АСВТ съставът посочва, че по този въпрос следва да се произнесе РС, като приложи чл.226, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. И в това производство ответникът по касация е представляван от адвокат, който е участвал в о.с.з. и е представен ДПЗС/л.20/ - заплатено в брой АВ в размер на 300лв.
3. При връщане на делото във ВТРС същото е образувано под нов номер – АНХД № 1917/2020г. Постановено е Решение № 213/20.04.2021г., с което НП е отменено, а на ОД на МВР Велико Търново са възложени разноски в общ размер на 1 200,00лв. За тази инстанция въззивникът е представляван от адвокат, а съгласно ДПЗС е заплатил 300лв. за АВ./л.8/
4. Така постановеното решение на РС е обжалвано с КЖ само в частта на постановените разноски. Образувано е дело пред АСВТ - КАНД № 10156/2021г. По същото е постановено Определение № 30/14.06.2021г. в з.з., с което производството по делото е прекратено и КЖ е изпратена по компетентност на ВТРС за произнасяне по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, квалифицирана като молба за изменение на съдебното решение в частта за присъдените разноски. Ответникът по касация не е представляван в това производство, не претендира разноски и няма доказателства за такива.
5. Предвид указанията на касационната инстанция РС постановява по реда на чл.248 от ГПК Определение № 345/21.06.2021г. по АНД № 1917/2020г., с което оставя „БЕЗ УВАЖЕНИЕ” молбата на директора на ОДМВР В. Търново за изменение на Решение № 213/20.04.2021г. в частта за разноските. Така постановеното Определение е предмет на настоящото произнасяне на касационната инстанция, ведно с решението в частта за присъдените разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Производство по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение 2-ро и ал.3 от ЗАНН/в редакцията преди изменението с ДВ бр. 109 от 22.12.2020г./, вр. с чл.236 и чл.144 от АПК, вр. с чл.248, ал.3, изречение 2-ро от ГПК.
Определението е съобщено на 25.06.2021г., а Жалбата е депозирана на 30.06.2021г., в предвидения 14-дневен срок. Същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
От доказателствата по делото се установи, че ПП на К.К. своевременно е претендирал разноски в три инстанции, доказани в размер общо на 900,00лв. Присъденият от РС размер от 1 200,00лв. настоящият състав намира за необоснован, т.к. не се подкрепя от представените доказателства за сторени разноски, посочени конкретно по-горе. В тази връзка оплакването в ЧЖ е основателно. Същите са сторени в размер на 900лв. и толкова са претендирани. Не е ясно, т.к. няма мотиви, въз основа на какво е присъден по-високия размер, който не е поискан.
Тук следва да посочим, че в тази сума от 900лв. се включва и АВ в размер на 300лв. за производството пред касационната инстанция по КАНД № № 10276/2020г. Противно на тезата застъпена от частния жалбоподател такива се следват на К. К.. Независимо, че тяхната жалба е уважена и решението е отменено и делото върнато за ново разглеждане. Дължими са съобразно правилото на чл.226, ал.3 от АПК. Първостепенният съд се произнася и по разноските, сторени пред касационната инстанция. В случая правилно са присъдени разноски за трите инстанции/900лв./, съобразно крайния изход на спора, което се основава на принципа, че отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл, цитирам: „… Губещата делото при последната инстанция страна трябва да плати всички разноски на противната страна, независимо дали тя е била спечелила делото при по-долна инстанция.“/вж. статията на професор П.Г. „Отговорност за разноските поделото“/. В случая актът на РС относно отмяната на НП е влязъл в сила, който факт не се оспорва.
Възражението за прекомерност на АВ в размер на 300лв. за инстанция съдът намери за неоснователно. Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300лв. представлява минимума на АВ. При това адвокатът не само е подготвил жалбата до РС, но и е осъществил представителство пред трите инстанции.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователна претенцията за присъждане в полза на ОДМВР В.Търново на ЮКВ за производството пред АСВТ по повод на претенцията за изменение на решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Въпросът за присъждане на разноски в производството по спора относно разноските понастоящем няма законодателна уредба и е противоречиво разрешаван в съдебната практика. Настоящият съдебен състав споделя виждането, че такива не се дължат поради следните аргументи:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, чрез изменение на съдебния акт, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен. Поради това не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ в производство по чл. 248 ГПК. Защото това е в противоречие на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Присъждането на разноски в това производство/чл.248, ал.3 от ГПК/ противоречи на същността на института на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски“. Чл. 81 ГПК обаче не следва да се прилага в производството по чл. 248 ГПК. Процесуално право на всяка от страните е да иска изменение и/или допълнение на акта, постановен на съответната инстанция в частта относно разноските без да носи отговорност за направените в стартираното по нейна молба производство разноски. „Страхът“ от кумулирането на нови задължения за разноски, в случай че молбата бъде оставена без уважение противоречи на целта на предоставената процесуална възможност за изменение на акта в частта относно разноските, без да бъде обжалван по същество и на практика води до ограничава правото на защита на страните.
По изложените съображения настоящата инстанция намери частната жалба за основателна, поради което се следва отмяна на обжалваното Определение № 345/21.06.2021г. на ВТРС и изменение на постановеното по същото дело № 1917/2020г. Решение № 213/20.04.2021г., в частта относно присъдените разноски, като в тежест на ОД на МВР Велико Търново бъдат присъдени само 900лв. Молбата на частния жалбоподател за присъждане на ЮКВ за това производство следва да бъде оставена без уважение както поради посочените по-горе мотиви по същество, така и поради липсата на конкретно заявен размер на същите или посочване на процесуалния ред за това. В тази част от производството съдът не действа служебно. Въз основа на диспозитивното начало страната следва конкретно да заяви претенцията си. Последващите преценки на съда относно размера са такива по същество.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 235 от АПК, във вр. чл. 248, ал.3 от ГПК, Великотърновският административен съд, в посочения касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 345/21.06.2021г., постановено по АНД № 1917/2020г. по описа на РС-Велико Търново, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 213/20.04.2021г., постановено по АНД № 1917/2020г. по описа на РС-Велико Търново, в частта за разноските като
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Велико Търново да заплати на К.К.К. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00лв./деветстотин лева/ за защитата срещу НП №2020-1739-25-019 от 09.07.2020г. на директора на ОДМВР В. Търново в двете производства пред ВТРС и пред касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на ОДМВР В. Търново за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :