№ 3603
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110106811 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „А. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Д. К. Т., чрез процесуален представител - адвокат Й. А. от АК Варна,
със съдебен адрес: ***, е сезирало РС Варна с искова молба с регистрационен вх. № 44
890/04.06.2024 г. против ответното дружество „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П. В. Д. и В. В. И..
Предявения иск е с правно основание чл. 86 ЗЗД,във вр. с чл.429 КЗ и цена на иска:
1778.96 лв.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 25.06.2022г., около 09:45 часа, в гр. Варна, бул. „***“ на около 100 м. преди спирка
***, фирменият лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, бил блъснат от лек автомобил
марка „***“, с рег. № ***, управляван от Б. Б.. ПТП-то настъпило при следните
обстоятелства: На 25.06.2022г., около 09:45 часа, в гр. Варна, управлявайки лек автомобил
марка „***“, с рег. № ***, водачът на лекия автомобил се движел по бул. „***“ посока
центъра на града. Движел се в лявата лента, като на около 100 м. преди спирка ***,
почувствал силен удар отзад вдясно. От удара автомобилът му се отклонил наляво,
преминал през разделителния остров и металните заграждения и се установил в насрещното
пътно платно.
За настъпилото ПТП водачите на двете МПС-та уведомили контролните органи,
които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на
произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП с № 1786761. В
протокола за ПТП, като виновен бил посочен водача на лек автомобил марка „***“, с рег. №
***. Лекият автомобил управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахователна компания „Л. И.“ АД, със срок на действие
31.08.2021г. - 30.08.2022г., която полица била действаща към датата на ПТП. На 04.07.2022г.
водачът на л.а. с рег. № *** уведомил застрахователя на виновния водач, като
застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис - заключение по щета № 0003-5000-22-001049. В описа като увредени детайли били
описани: преден капак, г. напр. връзка, облицовка задна броня, LED модул л. мигач, предна
дясна външна дръжка, облицовка дясно външно огледало, облицовка ляво външно огледало,
1
външна ламарина задна лява врата, облицовка пр. ляв праг, облицовка ляв праг, външна
ламарина предна лява врата, рамка радиатор, външ. л. ултр. зв. датч., пр.ляв дол. деформ.
елем., държан п.л., държач п.л. носач, пр.ляв деформ. елем., д. носач пр. калник, дъжач
парктрон. пр. д., горна част ключалка, температурен датчик, облицовка предна броня,
облицовка долна броня, бленда предна броня, решетка възд. предна броня, лява бленда
предна броня, дясна бленда предна броня, носач пр. дол. броня, носач пр. г. броня, пр. г.
успок. удар., преден въздухопровод, предна лява декоративна решетка, ляв фар, д. газ.,
амортисьор преден капак, предна дясна декоративна решетка, десен фар, преден л. LED
мигач, преден десен LED мигач, преден ляв калник, преден десен калник, блен пр. л. стр.
стена, нос. блен. ляв калник, дясна закрепваща лайсна преден калник, облицовка преден ляв
подкалник, облицовка преден десен подкалник, задна облицовка преден ляв подкалник,
задна облицовка преден десен подкалник, преден ляв спойлер броня, предна дясна врата,
външ. лам. пр. д. врата, ляв мигач външно огледало, външ. лам. зад. д. врата, бленда задна
броня, основа задна броня, заден десен панел, кондензатор, носач предна ос, подпора носач
предна ос, вътр. д. ултр. зв. датч., пр. л. диск. колел, алу., лява напречна кормилна щанга,
предна облицовка дол. под., воден радиатор, заден ляв опорен носач, кабелна линия PDS,
гума предна лява Бриджстоун 155/70/19, гума предна дясна Бриджстоун 155/70/19, гума
задна лява Бриджстоун 175/60/19, гума задна дясна Бриджстоун 175/60/19, Бриджстоун,
д.външно огледало, дол. облиц. л. външ. огл., фолио заден ляв праг, зад. д. диск. колел, алу.,
пр. д. диск. колел, алу., и зад. л. диск. колел, алу.
Във връзка с получените увреждания, ищецът твърди, че извършил проучване в
няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко
ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 68 500 лв.
На 14.11.2022г. ищецът завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на
сумата в размер на 1 000.00 лв., като частичен иск от общо 68 000.00 лв.
На 06.12.2022г. получил застрахователно обезщетение в размер на 20 105.45 лв. С
Решение № 3380/20.10.2023г., постановено по гр.д. № 20223110115007 по описа на
Варненски районен съд, 30-ти състав, съдът приел, че дължимото застрахователно
обезщетение е в размер на 36 054.78 лв. След приспадане на извънсъдебно платената сума в
размер на 20 105.45 лв., ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата в
размер на 15 949.33 лв. представляващ частичен иск от общо 68 500.00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -14.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалвал
Решение № 3380/20.10.2023г., постановено по гр.д. № 20223110115007 по описа на
Варненски районен съд, 30 състав, поради което било образувано въззивно гражданско дело
№ 232/2024г. по описа на ВОС, 2-ри състав. С Решение № 303/2024г. постановено по
въззивно гражданско дело № 232/2024г. по описа на ВОС, 2-ри състав, ответникът бил
осъден да заплати допълнително сумата в размер на 9 050.67 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - 14.11.2022г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът се позовава на нормата на чл. 45 от ЗЗД, като сочи, че виновният -
застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се
покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на
чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането (в сила от
01.01.2016г.), приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, подчертава
ищеца, че е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
него на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до
лихви за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл.429, ал.З от КЗ).
В случая се твърди, че ищецът на 04.07.2022г. уведомил застрахователя за събитието,
настъпило на 25.06.2022г., поради което следвало да се приеме, като датата, от която
ответникът е в забава. След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 20
105.45 лева, с която ответното дружество изпаднало в забава, твърди ищеца, че ответникът
следва да му заплати законната лихва за периода от 04.07.2022г. - датата на уведомяването до
06.12.2022г. (датата на която е платена сума в размер на 20 105.45 лева) в размер на 870.24
лева, както и законната лихва за сумата в размер на 25 000.00 лева, за периода от 04.07.2022г.
до 13.11.2022г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр. д. № 20223110115007, в
размер на 908.72 лева.
2
Във връзка с гореизложеното ищецът е обосновал правен интерес за завеждане на
настоящия иск.
Желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: ***, специална
сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
Отправеното до съда искане по см. на чл.127, ал.1 , т.5 ГПК е :
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да осъди ответника ЗК „Л.
И.“ АД, да заплати на ищеца „ А. К. „ ООД, ЕИК *** СУМАТА от общо 1 778.96 лева, от
които сумата в размер на 870.24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата от 20 105.45 лева., с която ответното дружество е изпаднало в
забава от 04.07.2022г. до 06.12.2022г., (датата на частичното плащане на обезщетение от 20
105.45 лева), както и сумата в размер на 908.72 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за сумата от 25 000.00 лева, с която ответното дружество е
изпаднало в забава за периода от 04.07.2022г. до 13.11.2022г. - ден преди депозиране на
исковата молба по гр.д. № 20223110115007 по описа на ВРС, 30 състав.
Отправено е и искане в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно - деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията и искането си, ищецът е обективирал доказателствени
искания. В зависимост от становището на ответника, сочи ищеца,че в с.з. ще ангажира и
други доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез процесуален представител -
юрисконсулт А. Г. е депозирало писмен отговор на искова молба, регистриран във ВРС с рег.
вх. № 57 363/15.07.2024 г.
С отговора на искова молба ответникът чрез надлежно упълномощен представител -
юрисконсулт Г. признава иска и моли съда да постанови Решение при признание на иска по
реда на чл.237 ГПК.Въпреки признанието на иска, ответникът е навел твърдения, че ищецът
е имал възможност да търси заплащане на законната лихва, което не бил сторил нито
извънсъдебно нито съдебно, а с настоящия иск целял ответното дружество да бъде
натоварено допълнително с разноски. Отправено е искане на осн. чл. 78, ал.2 ГПК
разноските по делото да се възложат в тежест на ищеца.
Отделно от горното ответникът в срока по чл.131 ГПК се е спрял на оспорвания които
касаят плащането на адвокатски хонорар по настоящото дело, като е отправено и в тази
връзка искане с правно осн. чл.176 ГПК.Твърди се, че ответникът не е дал повод за
завеждане на настоящото дело, както и че производството по делото не представлява
фактическа и правна сложност. В условията на евентуалност : ако съдът присъди разноски
на ищеца, ответникът възразява на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК и се позовава на Решение на СЕС
от 25.1.2024 г. по дело С 438/2022 г., като моли съда да присъди адвокатски хонорар под
минимума по Наредба № 1/2004 г.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, обективирано в протокол №
4964 от 20.09.2024 г. страните по делото редовно призовани , желаят съдът да постанови
Решение при призвание на иска.
В откритото съдебно заседание се е явил само процесуалният представител на ищеца
– адвокат Й.А. от АК Варна, като заявява пред съда ,че счита,че са налице предпоставките
визирани в нормата на чл.237 ГПК, поради което моли съда да се произнесе с Решение при
признание на иска. Представям списък с разноски, моли моля за уважаване на иска и
осъждане на ответника да заплати претендираната сума, ведно със сторените разноски.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА, съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от дата 20.09.2024 г.(л. 41-43)
съдът е намерил , че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответникът, чрез процесуалният си представител е признал иска. От своя страна, ищцовото
дружество,чрез процесуалният си представител е изразило желание да бъде постановено
Решение по реда на чл. 237 от ГПК, тъй като ответното дружество е признало иска .
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно признанието.
Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно да се укаже, че
то се основава на признанието на иска, а съгласно алинея 3 –та , съдът не може да
постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая а именно-
3
тогава, когато : 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2. е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са положителните
предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение
съобразно признанието на основанието и на размера на иска. Единствено и само за пълнота
на мотивите, съдът намира за необходимо да конкретизира, че не са налице отрицателните
абсолютни процесуални предпоставки изключващи произнасяне с Решение при условията на
чл.237 ГПК.
С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска, съдът уважава иска, така
както е предявен.
При този изход на спора, а и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал
причина за иницииране на исковото производство, съдът уважава и искането на ищеца за
присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски съгласно нормата на
чл.78, ал.1 ГПК . Исковото производство е заведено на дата 05.06.2024 год.(л.1,2 от делото),
в срока по чл.131 ГПК, на 15.07.2024 г. ответникът е признал иска, като дължимостта на
процесното парично вземане, имащо акцесорен характер е възникнала на дата 04.07.2022 г.,
а и е установена със СПН.
Ето защо, при тези обективни данни по делото, ВРС приема, че ответникът –е станал
причина за водене на исковото производство, поради което прилага нормата на чл. 78, ал.1
ГПК , като присъжда в полза на ищцовата страна реално сторените съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция. Видно от списъка за разноски приобщен на лист 38 –
ми по делото , ищцовата страна претендира точно два разхода : сумата от 71.16 лева за
внесена държавна такса и сумата от 570.00лв. за платен адвокатски хонорар с вкл.ДДС.
Разходите посочени в списъка по чл.80 ГПК са доказани и по основание и по размер, поради
което съдът ги присъжда в пълнота – общо 641.16 лева (шестстотин четиридесет и един лева
и шестнадесет стотинки). И на последно място, съдът отчита факта, че договорения и платен
адвокатски хонорар е съобразен с минималните размери на адвокатски хонорари съгласно
действащата Наредба № 1/2004 г., респективно възражението на ответното дружество с
правно основание чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно.На последно място, само за
пълнота на мотивите, съдът намира, че практиката по приложение на Решението на СЕС от
25.1.2024 г. по дело С - 438/2022 г. не следва да се прилага от националните съдилища
априори и по всяко едно исково производство, а да се съобразява с характера и вида на
търсената защита , времето през което са настъпили фактите на които ищеца се позовава,
търсейки искова защита .Ето защо и предвид факта, че застрахователното събитие е
настъпило далеч преди произнасянето на СЕС в началото на 2024 г. и че Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е единствения нормативен акт,
който съдът съобразява при извеждане на извод е ли е налице прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК, настоящият състав приема, че възражението на
ответното дружество за прекомерност на адвокатския хонорар е по правната си същност
бланкетно и неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество „А. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. К. Т., СУМАТА от общо 1 778.96 лева (хиляда седемстотин
седемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) , от които сумата в размер на
870.24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от
20 105.45 лева., с която ответното дружество е изпаднало в забава от 04.07.2022г. до
06.12.2022г., (датата на частичното плащане на обезщетение от 20 105.45 лева), както и
сумата в размер на 908.72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за сумата от 25 000.00 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за
периода от 04.07.2022г. до 13.11.2022г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. №
20223110115007 по описа за 2022 год. на ВРС, 30-ти състав, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД ,
вр.чл. 429 КЗ.
4
ОСЪЖДА ответното дружество „Л. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П. В. Д. и В. В. И., ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество „А. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. К. Т., СУМАТА от общо 641.16 лева (шестстотин четиридесет и един
лева и шестнадесет стотинки) - сторените от ищцовото дружество съдебно – деловодни
разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Съгласно чл.127, ал.4 ГПК присъденото парично вземане може да бъде заплатено от
ответника към ищеца по избрания от ищеца начин, а именно - по банков път, по следната
банкова сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа от страните с Въззивна жалба пред ОС Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5