РЕШЕНИЕ
№ 5039
Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЗДРАВКА ДИЕВА |
| Членове: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА ПЛАМЕН ТАНЕВ |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора СЛАВЕНА СВЕТЛОЗАРОВА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180700725 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК.
Обжалва се Решение № 960 от 04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2036/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на С. М. М. сумата от 3395 лева, обезщетение за неимуществени вреди в рамките на периода му на пребиваване в Затвора Пловдив от: 12.03.2018 г. до 15.11.2019г. вкл.; от 13.03.2020 г. до 21.04.2020 г. вкл., от 03.06.2022г. до 23.06.2022г. вкл., от 16.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; от 02.02.2023г. до 02.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.09.2024г. до окончателното й изплащане.
Касационният жалбоподател, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се иска неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба С. М. М., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Х., оспорва касационната жалба.
Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционният съд се е развило по иск, предявен от С. М. М., с [ЕГН], против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди на престой в Затвора гр. Пловдив за периода от 04.07.2017 г. до 15.07.2024 г., ведно с обективно съединен иск за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Въз основа на тях, в оспорваното в настоящото производство решение, административният съд е приел, че за части от исковия период е било налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Мотивирано е, че за посочените части от периода на М. не е била осигурена достатъчна жилищна площ, като изводите са основани на събраните по делото доказателства. Прието е, че жизненото пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл.43,ал.4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и ЕСПЧ в размер на 4 кв.м.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.
В решението е изведен правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Тъй като нито се сочат, нито се представят нови писмени доказателства, които да променят установеното, то и изводите на съда съвпадат с тези на първата инстанция. Що се отнася до възраженията в касационната жалба относно хигиената в затвора, наличието на санитарен възел, топла вода и прочее, то следва да се отбележи, че вреди в резултат на обстоятелства, свързани с горното, не е прието да са доказани в обжалваното решение и обезщетение за това не е присъждано, поради което и тези възражения са напълно нетносими към предмета на касационното производство.
Ето защо решението ще се остави в сила.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 960 от 04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2036/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на С. М. М. сумата от 3395 лева, обезщетение за неимуществени вреди в рамките на периода му на пребиваване в Затвора Пловдив от: 12.03.2018 г. до 15.11.2019г. вкл.; от 13.03.2020 г. до 21.04.2020 г. вкл., от 03.06.2022г. до 23.06.2022г. вкл., от 16.08.2022 г. до 18.08.2022 г.; от 02.02.2023г. до 02.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.09.2024г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |