№ 551
гр. Русе, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520200542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 7624/09.03.2022г., издадено от
Началник отдел „Контрол по РПМ“ към агенция „Пътна инфраструктура“,
против ХР. К. ХР., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от Закон за пътищата /ЗП/ във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ,
е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв., на осн. чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП.
Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от ХР.
К. ХР., чрез адв.О.Б. - упълномощен. Съдът счита, че жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения 14-дневен срок. С нея жалбоподателят
атакува издаденото срещу него наказателно постановление като твърди, че е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща
представител. Депозира писмено становище по делото, с което поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 14.02.2022г., около 13.00 часа, на път І-2, км.11, на 500м. преди
разклона за гр.Кубрат /посока от гр.Русе – към гр. Разград/, адм. служители
на отдел „Контрол по РПМ“ към агенция „Пътна инфраструктура“ извършили
проверка на ППС /съчленено с 5 оси – МПС с две оси и полуремарке с 3 оси/
модел/марка „Рено Т“, с рег. №Р 1994 КР /полуремарке с рег.№Р 2624 ЕЕ/,
1
собственост на ю.л.“Гора Инвест“АД – Русе. При проверката на водача и
ППС, било установено с техническо средство /ел. везна CAPTELS ORA 10
№785 и ролетка 1303/18 – 5м./, че измереното натоварване на задвижващата
втора единична ос на ППС е 13,980т., при максимално допустимо 11,5т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ, както и това, че при измереното
разстояние между осите /1,32м./, сумата от натоварването на ос на тройната
ос на полуремаркето е 25,640т., при максимално допустимо натоварване от
24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“от горепосочената Наредба. След
установяване на горните обстоятелства св.М.К. преценил, че жалб.Х. е
извършил нарушение по нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за
пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ и му съставил АУАН бл.№
0008449/14.02.2022г. Въз основа на АУАН Началник отдел „Контрол по
РПМ“ към агенция „Пътна инфраструктура“ издал обжалваното
наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение наложил на
жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв., на осн. чл.53, ал.1, т.2
от ЗП.
По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е
разпитан актос. М.К.. В показанията си пред съда, същият пресъздава
констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено
нарушението описано в АУАН и НП. Допуснати са до разпит и св.св.В.Н. и
Й.Г., които свидетелстват за релевантни на предмета на делото факти и
обстоятелства.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото
производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение, да се
квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от
ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
2
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Отнася се за особена компетентност
на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните
случаи при административни нарушения по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за
пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ /респ. на осн. чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП/ следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН, както и тези по
чл.93, т.9 и чл.14 от НК.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се
направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение
съставлява „маловажен случай“ следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността
на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които
следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на
събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера
на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката
остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен
случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената
опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви
и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите
данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Безспорно жалбоподателят Х. формално е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за пътищата
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ /респ. на осн. чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП/, но административният орган не е прецезирал всички факти и
обстоятелства, касаещи настоящото производство.
Несъмнено се касае за специфичен случай, а не на обичайно
установените от този вид. В случая следва се имат в предвид следните
обстоятелства :
3
Нарушението от този вид било установено за първи път, като в случая е
налице и хипотезата на чл.14 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, т.к. жалб.Х.
безспорно не е знаел, а и е нямало как фактически да узнае, че натоварения на
управляваното от него ППС дървесен материал надвишава максимално –
допустимите стойности между 1,5 и 2 тона на осите /респ. за МПС и
полуремарке/, поради което състава на адм. нарушение следва да изключва
умисъла относно извършване на това нарушение от жалбоподателя. Според
показанията на св.св. В.Н. и Й.Г. става ясно, че има създадена организация
във фирма „Гора инвест“АД за начина, по който да бъдат измервани
количествата кубатура на дървесния материал, които се натоварват на
товарните автомобили и на полуремаркетата към тях, която дървесина
съгласно Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии на министъра на земеделието и храните и министъра на
вътрешните работи, се преобразува от кубичните метри в килограми. По тази
създадена организация и до момента на констатиране на нарушението, което
е предмет на настоящото производство, „Гора Инвест“АД не са били
санкционирани за предишни нарушения от АПИ /респ. не е бил санкциониран
и жалб.Х./. В случая е безспорно установено, че на жалб.Х. му се предава за
превоз с ППС измереното количество дървесен материал, който се описва в
издаден от служител на ДЛЗ превозен билет, в който се описва количествена
стойност в куб. м. и касаещи теглото на дървесния материал. По делото е
установено също, че процесния превозен билет не се издава от
представители/работници на „Гора Инвест“АД, а се издават от длъжностно
лице от Държавното ловно стопанство /видно и от представеното и прието
като писмено доказателство по делото заверено копие на превозен билет/. В
конкретния случай физическото лице – водач на ППС /което превозва
натоварения на управляваното от него ППС дървесен материал/, не участва по
какъвто и да е начин в натоварването, претеглянето и/или преобразуването на
куб.м. в килограми на дървесния материал, като не му е вменено като
задължение да знае/узнава и/или проверява лично за евентуално допусната
грешка в изчисленията за кубатурата и теглото на дървесния материал - както
от служителите на „Гора Инвест“АД, така и от служителя на ДЛС.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
множеството други случаи по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закон за пътищата във
вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ /респ. на осн. чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП/, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да
налагат адм. наказание, като в случая наложената санкция дори минимален
размер е прекалено завишена и не може да изиграе превантивна функция, а се
явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината
обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на
НП.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направените и изцяло
платени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
По гореизложените мотиви и на осн. чл.63, ал.2 и ал.4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7624/09.03.2022г., издадено
от Началник отдел „Контрол по РПМ“ към агенция „Пътна инфраструктура“,
против ХР. К. ХР., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от Закон за пътищата /ЗП/ във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ,
4
е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв., на осн. чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ХР. К. ХР., с ЕГН-**********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати сумата от 500 лв. на ХР. К. ХР., с
ЕГН-**********, направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2
от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.7, ал.2,т.2 ; чл.18, ал.2 и чл.14 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5