Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,04.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 15581 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.26,ал.2 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че с
влязло в сила на 08.02.2007 г. решение е признат за нищожен договор за
покупко-продажба сключен на 20.05.2003 г. между В.Д.М.(нейн съпруг) - продавач
и В.В.М.(техен син) – купувач,обективиран в нот. акт № 149, том 1, рег. №
11470, нот.дело № 349/2003 г. на А.Ч.- нотариус, рег. № 310,с район на действие
СРС, с предмет поземлен имот с идентификатор 86134.1957.243, ведно с първи етаж
от къща. По време на производството купувачът е продал имота на ответницата,
която от своя страна го е прехвърлила на 01.10.2003г. на И.М.. Последният се
явява неоснователно актуален собственик на имота и това я възпрепятства да се
разпореди с него. Въз основа на изложеното предявява установителен иск срещу
ответницата за прогласяване като нищожна на описаната сделка в нот. акт от
27.05.2003 г. Претендира разноски.
Ответницата чрез особения
представител- адв. И.Т. счита, че липсва правен интерес от воденето на делото,
тъй като праводателката по тази сделка вече не е собственик на имота. Оспорва
иска по основание, поради факта, че ищцата не е била собственик на имота по
време на прехвърлянето му, както и че съдебното решение е вписано едва две
години след постановяването му.
Съдът като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
От приложените удостоверения за
наследници е видно, че В.Д.М.е починал на 12.12.2017 г. и е оставил за
наследници съпругата- ищцата по делото и син В.В.М.– неженен без деца починал
на 17.04.2018 г.
С
Нотариален акт № 149, том 1, рег. № 11470, нот.дело
№ 349/2003 г. на А.Ч.- нотариус, рег. № 310, В.Д.М.(съпруг на ищцата) на 20.05.2003 г. продава на В.В.М.(син
на ищцата.) процесния недвижим имот, а именно: Първи етаж, съставляващ
самостоятелен обект от вилна сграда, с идентификатор 68134.1975.243.1.1,
съгласно КК и КР, одобрени със Заповед
№РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
София, СО, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „******, като самостоятелният
обект (жилище) се намира в изградената вилна сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1975.243; Дворното място, върху което е изградена
вилната сграда, цялото с площ по кадастрална скица от 973 кв.м., а по
легитимационен документ от 1000 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор
68134.1975.243, с адрес на дворното място: гр. София, СО, район „Витоша“, ул.„******“
(бивша ул. ***-та /сто и четвърта/) N2 6 /шест/, с номер по предходен план:
Урегулиран поземлен имот IX-243 от квартал 12 по плана на Вилна зона
Киноцентъра - първа част.
С Нотариален акт № 115, том 3, рег.№ 4219,
нот.дело № 394/2003г. на нотариус С.Т., рег.№ 065, В.В.М.на 27.05.2003 г.продава на ответницата
К.Р.Д. процесния недвижим имот. Впоследствие с Нотариален акт № 176, том 3,
рег.№ 14243, нот.дело № 604/2003г. на нотариус Р.Д., рег.№ 274, К.Р.Д. на 01.10.2003 г. продава на ответника
И.З.М. същия недвижим имот.
Безспорно е по делото, че с Решение от
23.06.2005 г., по гр. дело № 2183/2004 г. по описа на СРС, 36 състав (влязло в
сила на 08.05.2007 г.) е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 149, том 1, рег. № 11470, нот.дело № 349/2003 г. на А.Ч.-
нотариус, рег. № 310, с район на действие СРС, с който е извършена продажбата
от бащата на сина на поземлен имот с идентификатор № 68134.1975.243 и е
признато за установено, че В.Д.М.е собственик на сочения недвижим имот. Това
решение е потвърдено с Решение № 329 от 08.02.2007 г., по гр.дело № 3480/2005
г. по описа на СГС, IV-Г с-в
Ответникът И.З.М. е починал на 09.08.2015 г.,
преди предявяване на исковете, поради което производството по делото спрямо
него е прекратено.
Съгласно Решението от 23.06.2005 г., по гр. дело №
2183/2004 г. по описа на СРС, 36 с-в, В.В.М.не е станал собственик на процесния
имот, или приобретателя по оспорваната сделка от 27.05.2003 г. не е придобил
правото на собственост върху имота и от своя страна не е могъл да прехвърли
това вещно право. При това положение процесния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 115, том 3, рег.№ 4219, нот.дело
№ 394/2003г. на нотариус С.Т., рег.№ 065, не е породил вещно- прехвърлителен
ефект тъй като с влязлото в сила решение е признато за установено, че В.Д.М.(бащата)
е собственик на процесния недвижим имот.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Съдебната практика е непротиворечива относно
това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно
транслативно действие. По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението
си да прехвърли правото на собственост, поради което сделката подлежи на
разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция.
В
изчерпателно изброените в чл.26 ЗЗД основания за нищожност продажбата на чужда
вещ не фигурира. Продажбата, с която В.В.М.се е разпоредил с имот, който не е негова
собственост, не е нищожна, напротив договорът за покупко-продажба е
действителен договор, но не е породил целения правен ефект – прехвърляне
правото на собственост. Поради това, предявения иск правно основание по чл.26, ал.2 ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Б.М. ЕГН ********** *** срещу К.Р.Д. *** Секция 031,ж.к.***** чрез особения представител
адв. И.П.Т. САК, с адрес *** партер иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот от 27.05.2003
г., обективиран в Нотариален акт № 115,
том 3, рег.№ 4219, нот.дело № 394/2003г. на нотариус С.Т., рег.№ 065, с район на
действие СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: