№ 1613
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110112018 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „****” ЕООД, ЕИК:****,
седалище: гр. ****, бул.**** № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощник, против
Д. П. В., ЕГН:********** и П. В. П.,ЕГН:********** и двете с постоянен
адрес гр. Варна, ул. **** № 23 обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
установяване на вземания по издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК №4859/28.08.2024г. по ч.гр.д. № 9546/2024г. по описа на ВРС,
дължими от ответниците в условията на солидарна отговорност, в следните
размери: сума в общ размер 1539.08 лева (хиляда петстотин и тридесет и
девет лева и 0.08 ст.), от които: Главница в размер на 921.59 лева /деветстотин
двадесет и един лева и 59ст./ дължима по Договор потребителски кредит
№****/ 25.11.2019г.; Договорно възнаграждение в размер на 502.43 лева
/петстотин и два лева и 0.43ст./, дължимо за периода от 03.06.2022 г. до
03.06.2022г - датата на предсрочна изискуемост.; законна лихва в размер от
115,06лв. /сто и петнадесет лева и 0,06ст./ за периода 03.06.2022г - дата на
предсрочна изискуемост до 29.07.2024г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението (30.07.2024г.) до изплащане на вземането.
Ищцовото дружество предявява и осъдителни искове, за осъждане Д. П.
В. с ЕГН:********** и П. В. П. с ЕГН:********** да заплатят солидарно
задължението, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
1
потребителски кредит № **** в общ размер на 896.19 лева /осемстотин
деветдесет и шест лева и 0.19 ст./, от които: неплатено възнаграждение за
закупена и използвана допълнителна услуга **** в размер на 241.64 лв
/двеста четиридесет и един лева и 0.64ст./; неплатено възнаграждение за
закупена допълнителна услуга **** в размер на 519.97 лв ./петстотин и
деветнадесет лева и 0.97ст/; законна лихва върху вземането за възнаграждение
по закупена допълнителна услуга **** за периода 03.06.2022г. до 29.07.2024гв
размер на 19.52 лв /деветнадесет лева и 0.52 ст/; закона лихва върху вземането
за възнаграждение по закупена допълнителна услуга **** за периода
03.06.2022г. до 29.07.2024г. в размер на 115.06 лв /сто и петнадесет лева лева и
6 стотинки/.
В исковата молба се твърди, че на25.11.2019г. Д. П. В. и П. В. П. подават
до „****” ЕООД Искане за отпускане на потребителски кредит **** Стандарт.
Последните са получили разяснения, които са им дали възможност да
преценят доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и
финансовото им състояние. Същите са декларирали, че са запознати с Общите
условия на „****” ЕООД, които са неразделна част от Искане за отпускане на
потребителски кредит. Получили са и преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр.
Твърди се, че ответниците декларират възможност и желание за
закупуване да изберат да закупят една или повече допълнителни услуги към
договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент
избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на
сключване на договора възниква задължение да заплатят дължимото за
избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С
оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните
са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „****“ и „****“. Твърди се, че след като „****” ЕООД одобрява
отпускането на заем в размер идентичен с исканите параметри, на 25.11.2019г.
„****“ ЕООД е сключило с двамата ответници за потребителски кредит №
****, а на основание чл. 10.1 отОУ на ДПК във връзка с чл.121 - чл.127 ЗЗД,
П. В. П. , в качеството си на съдлъжник /СД/ по настоящия ДПК, се задължава
да отговаря за задължението на Д. П. В. при условията на сключения с първия
ответник ДПК. Твърди се, че ответниците са получили одобрение да закупят и
поисканите от тях допълнителни услуги „****“ и „****“. Получили са отново
2
и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит с Допълнителна преддоговорна информация, на които
са положили имената и подписите си. Кредитополучателите, от своя страна
поемат задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски
кредит със закупени допълнителни услуги „****“ и „****“ към него, а
именно: да върнат уговорената като общо задължение сума, посочена в т. VI
на ДПК в срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на
181.58 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
Договорът за кредит е подписани при Общи условия /по-нататък
наричани за краткост „ОУ“. ОУ са неразделна част от договора, предадени са
на клиента и съдлъжника при подписването им и те са декларирали, че са
запознати със съдържанието им и ги приемат, нямат забележки към тях и се
задължават да ги спазват /Буква „А“ от Декларации/, за което и са ги
подписали. Твърди се, че договор №**** е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 2500.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на
месечната вноска по кредита: 119,08 лева; Дата на погасяване на вноска по
време на изплащането на заема: 10-то число на месеца; Годишен процент на
разходите (ГПР %) 49.05; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на
ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита:4285,30 лв.
Твърди се, че параметрите по поискани и закупени допълнителна услуга
са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „****“:
750.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „****“:
1500.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 62.50
лева. Твърди се, че общото задължение по кредита и по и закупени
допълнителни услуга е както следва: Общо задължение по договора: 6535.30
лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 181.58 лева; Дата на
погасяване: 10-ти ден от месеца.
Твърди се, че първоначално е изготвен погасителен план с определени
36 вноски, всяка по 181.58 лв. с падежна дата - всяко 10-то число на месеца.
Впоследствие погасителният план се е увеличил със седем вноски.
Увеличаването броя на вноските се дължи на факта, че по ДПК
№****ответниците четири пъти са поискали безплатно отлагане и намаляване
на вноски, поради което са направени промени на погасителния план. Твърди
се, че тази възможност ответниците са получили съгласно сключеното
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и ОУ към
договора. Поради тази причина в погасителния план вноските нарастват до 43.
Промяната на погасителния план е от дата 24.04.2020г: Твърди се, че на
3
дата 23.04.2020 г. Д. П. В. подава Заявление за промяна на погасителен план
по ДПК №****, с което желаят да намалят четири вноски, които се явява
2,3,4,5-тата вноска по погасителния план към договора. Поради намалението е
подписан Анекс №1 на 24.04.2020г., с който се намалят горепосочените
погасителни вноски. Неразделна част от този Анекс №1 е нов погасителен
план с 39 погасителни вноски, по който клиентът и СД трябва да погасяват
своето задължение и в края на същия да погасят и намалените вноски.
Промяната на погасителния план е от дата 24.04.2020г. На дата
23.04.2020 г. Д. П. В. подава Заявление за промяна на погасителен план по
ДПК №****, с което желаят да намалят две вноски, които се явяват 6,7-тата
вноска по погасителния план към договора. Поради намаляването е подписан
Анекс №2 на 24.04.2020г., с който се намалят горепосочените погасителни
вноски. Неразделна част от този Анекс №2 е нов погасителен план с 40
погасителни вноски, по който клиентът и СД трябва да погасяват своето
задължение и в края на същия да погасят и намалените вноски. Промяната на
погасителния план е от дата 25.09.2020г.:На дата 23.09.2020 г. Д. П. В. подава
Заявление за промяна на погасителен план по ДПК №****, с което желаят да
отложат една вноска, които се явяват 10-тата вноска по погасителния план към
договора. Поради намаляването е подписан Анекс №3 на 25.09.2020г., с който
се отлагат горепосочените погасителни вноски. Неразделна част от този Анекс
№3 е нов погасителен план с 41 погасителни вноски, по който клиентът и СД
трябва да погасяват своето задължение и в края на същия да погасят и
отложената вноска. Промяната на погасителния план е от дата 26.10.2020г.:На
дата 20.10.2020 г. Д. П. В. подава Заявление за промяна на погасителен план
по ДПК №****, с което желаят да отложат две вноски, които се явяват 11,12-
тата вноска по погасителния план към договора. Поради намаляването е
подписан Анекс №4 на 26.10.2020г., с който се отлагат горепосочените
погасителни вноски. Неразделна част от този Анекс №4 е нов погасителен
план с 43 погасителни вноски, по който клиентът и СД трябва да погасяват
своето задължение и в края на същия да погасят и отложената вноска.
Твърди се, че общият размер на задължението остава непроменен след
отлагането и намаляването на вноски. Твърди се, че ответниците не са
изпълнили задължението, което са поели по договора. Преустановили са
плащанията на погасителните вноски, изпаднали са в забава, като
понастоящем задължението по договора все още не е изпълнено, а общата
сума на направените плащания по ДПК ****, е в размер на 5248.80 лв.
Плащанията са както следва: Общата сума на направените плащания по ДПК
4
**** (по кредита и по споразумението е в общ размер) е в размер на 5248,80
лв. С нея е погасена сума в размер на 4289.09лв. Съгласно задължението по
погасителен план (В общата сума на получените плащанията са включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителен план -337.71 лв. Поради плащане на вноските със забава са били
начислени лихви в размер на 337.71 лева, които към момента са заплатени
изцяло. Заплатени са и Разходи за събиране при забава, възникнали като
задължение на 25.01.2020 г. в размер на 60.00 лв. На следващо място,
заплатена е и законова лихва в размер на 562.00 лева.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че клиента и съдлъжника не са
изпълнявали поетите договорни задължения, след изпадането им в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към
ДПК, на 03,06,2022 г. е обявена предсрочната изискуемост на Договора.
Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „****” ЕООД, за
което клиента и съдлъжника са уведомени чрез Уведомителни писма на
посочените от тях адреси в договора, като съответно ги е получил Панайот
Панайтов - баща на Д. П. В. и дядо на П. В. П..
Твърди се, че след прекратяването на договора размерът на
задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на
клиента и съдлъжника да заплатят всички дължими суми по процесния
договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен
план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
обединено в една последна погасителна вноска (в случая 31-та), чийто падеж е
датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 03.06.2022 г.
Твърди се, че предвид направените плащания и обявената предсрочна
изискуемост на вземането, неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на съдлъжниците по делото е в размер на 502.43 лева, дължимо за
периода от 03.06.2022 г. до 03.06.2022г. - дата на предсрочната изискуемост.
Това е сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно
възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Твърди се, че не се претендира договорно възнаграждение за периода след
03.06.2022 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/.
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че съдлъжниците не са
били уведомени редовно за прекратяването на договора, респективно за
обявяване на предсрочната изискуемост, моли съда да приеме, че същите са
редовно уведомени с получаването на препис от исковата молба.
В условията на евентуалност, ако настоящият съдебен състав приеме, че
5
предсрочната изискуемост по ДПК № ****, не е надлежно обявена на
ответниците, молят за решение, с което да приеме за установено, че
ответниците дължат сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по
арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден.
В предоставения им срок по чл. 131 ГПК, ответниците Д. П. В. и П. В. П.
депозират отговор на исковата молба, като изразяват становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Релевират се доводи
за нищожност на процесния договор за кредит. Приемат, че в договора
съществуват неравноправни клаузи съгласно ЗПК. Молят исковете да бъдат
отхвърлени.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. П. В. е обективирала
искане за приемане за съвместно разглеждане в рамките на образуваното
производство на предявения от нея против „**** ****“ ЕООД, насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 2748,80 лв., която е изплатена от нея на
ищеца по един нищожен договор и представляваща неоснователно
обогатяване, а именно това е сумата надвнесена над главницата от 2500 лв.
На основание чл. 211, ал. 1 ГПК, съдът приема насрещния иск за
съвместно разглеждане в производството.
В депозирания отговор на насрещния иск, „**** ****“ ЕООД оспорва
същия като недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията за нищожност
на клаузите на договора и на целия договор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Искане за отпускане на потребителски кредит ****
Стандарт от 25.11.2019г. със Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Договор за потребителски кредит No **** от
25.11.2019г. със Стандартен европейски формуляр и Допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
6
кредити; Общи условия на **** БЪЛГАРИЯ ЕООД към Договор за
потребителски кредит; Преводно нареждане документ от от 25.11.2019г.
(заверено копие по реда на чл.183 от ГПК); Погасителен план към Договор за
потребителски кредит No ****; Анекс №1 към Договор за потребителски
кредит No **** с коригиран погасителен план; Анекс №2 към Договор за
потребителски кредит No **** с коригиран погасителен план; Анекс №3 към
Договор за потребителски кредит No **** с коригиран погасителен план;
Анекс №4 към Договор за потребителски кредит No **** с коригиран
погасителен план; Уведомително писмо - 2 броя; Обратна разписка - 2 броя;
Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит No ****, от което
е виден броя и датата на погасителните вноски съгласно погасителния план
към договора; Удостоверение за актуално състояние за удостоверяване
дейността и основните обстоятелства за дружеството „****" ЕООД и
свидетелстващо за статута му на кредитна институция; ПРИЕМА И
ПРИЛАГА изисканото и приложено ч.гр.д. № 9546/2024 г. по описа на ВРС, 49
състав.
Съдът приема за безспорно между страните, че между ответника Д. П.
В., ЕГН:**********, като кредитополучател и ищеца "**** ****" ЕООД е
възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит №****/25.11.2019г. В договора като съдлъжник фигурира отв. П. В. П.,
ЕГН:**********.
Установява се от представения с исковата молба договор за
потребителски кредит и приложенията към него, че по процесния договор на
ответника е предоставен паричен заем в размер от 2500 лв., с фиксиран ГЛП
по заема – 41,00%, при посочен ГПР от 49,05% и обща дължима сума –
4285.30 лв. Не е спорно, че кредитът е усвоен от ответника. Сключено е между
страните и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане и за намаляване на определен брой
погасителни вноски, за смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. За тези услуги кредитополучателят дължала
допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 2250 лв., което се
заплащало, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по
кредита, като общата вноска била в размер на 181,58 лв. и включвала 119.08
лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 62.50лв. вноска
по закупена допълнителна/и услуга/и.
Ответникът не оспорва твърденията в насрещния иск, че длъжникът по
7
кредита е заплатила сума в общ размер на 5248.80 лв.
В хода на производството бе допуснато изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза. В заключението си, което съдът изцяло кредитира, вещото лице
приема, че ГПР по процесния договор към датата на отпускане на кредита, с
включване на възнагражденията за допълнителни услуги, а именно:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „****" - 750,00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „****" - 1500,00 лева,
представляват 61,755% от общото задължение по договора - 6536,88 лв.
Вещото лице, след предоставена от ответното дружество справка установява,
че от страна на ответниците са извършени плащания общо в размер 5 248,80
лв., от които със сумата 4 289,09 лв са извършените погашения на месечни
вноски (главница, лихва, пакет доп.услуги). В тази сума са включени
1578,41лв. главница, сумата от 1222,29лв.-договорна лихва и платените по
пакета допълнителни услуги в размер от 1488,39 лева. Със сумата от 337,71лв.
е погасена лихва за забава върху целите дължими вноски, вкл. и за пакета
допълнителни услуги. Със сумата от 562 лева са погасени законна лихва след
прекратяване на договора.
За основателността на всеки от предявените обективно кумулативно
съединени искове дружеството – ищец следва да установи валидно договорно
основание - договор за потребителски кредит №****/25.11.2019г., обвързващо
страните в производството. Посоченото следва да се разгледа съвместно със
заявеното в отговора на исковата молба възражение за недействителност на
процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т.
9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно
свързани с клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуги. В тежест за
заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на
кредитора. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги към договорната лихва дължима по
8
кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че
самият кредитор, изначално разсрочва вземането за заплащане на
възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги. Именно
предвид гореизложеното, съдът счита, че вземането за допълнителни услуги
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 22
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но
от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за
закупения пакет от допълнителни услуги. Всичко това поставя потребителя в
подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма
информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
9
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е
особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена
общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено
дължимото възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив – при
прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на
общия разход по кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между
посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително
дължимата величина в края на заемния период. Несъответното в случая е че
заемната сума по договора за кредит възлиза на 2500 лева, а сумата, която е
следвало да върне кредитополучателя е почти три по-голяма – 6535,30 лева. С
оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Тоест няма да се уважат, като неоснователни,
претенциите за сумите за възнаградителна лихва, обезщетение за забава и
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. От съдържанието
на приобщения договор по кредита, главницата възлиза на сумата в размер на
2500 лева, като видно от твърденията на самия ищец, неоспорени от
ответника, от последния по договора е останала непогасена главница в размер
на 921.59лева. Доколкото обаче от направеното признание от ищеца,
ответницата е погасила по договора за кредит сумата от общо 5248,80 лева и
доколкото на основание чл. 23 от ЗПК по недействителен договор се дължи
само чистата стойност на кредита, тоест само главницата, която в случая е
2500 лева, то и искът за главница следва да бъде отхвърлен, тъй като сумата е
издължена от ответницата. Не се дължат и претендираните суми по
предявените акцесорни установителни искове за заплащане на договорно
възнаграждение и лихва за забава. На основание чл. 23 от ЗПК следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и предявеният в осъдителен иск по чл. 79 от
10
ЗЗД за заплащане на възнаграждение за заплащане на допълнителен пакет
услуги по договора в общ размер размер на 896,19 лева. Възнаграждението за
допълнителен пакет услуги не се дължи и поради факта, че клаузата която го
урежда е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Съгласно
посочената разпоредба неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая уговореното
възнаграждение за закупен пакет услуги е 2250 лева при заемна сума от 2500
лева.
По насрещния иск
След като ответниците са заплатили общо сумата от 5248.80 лева по
договора при дължима такава от 2500 лева по развитите по-горе аргументи,
съдът намира за основателен предявения насрещен иск и сумата от общо
2748.80 лева, платена от ищците по насрещния иск, над сумата от 2500 лева –
главница, се явяват платени без основание и подлежат на връщане. Като
законна последица от уважаване на претенцията, ще се присъди законната
лихва върху уважения размер от датата на подаване на насрещния иск в съда –
12.11.2024г. г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответниците по главния
и ищци по насрещния иск. По предявените от ищцовото дружество
установителни искове – за главница, договорна лихва и лихва за забава, както
и осъдителен иск за заплащане на пакет за допълнителен услуги на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Л. Б. се дължи адвокатско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 500 лева. Възнаграждение в размер на 600 лева,
предвид общо претендираната сума по предявените насрещни искове, следва
да се определи на адв. Б. и за процесуалното представителство по тях.
В полза на ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ще се
присъдят сторените от нея разноски за държавна такса по предявените
насрещни искове в размер на 109.96 лева и възнаграждение на вещо лице в
размер от 800лв.
В полза на адв. Л. Б. следва да се присъди и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 за оказана правна помощ на длъжниците/ответници/
в заповедното производство, чийто размер, предвид депозирането единствено
на бланково възражение, съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове на "**** ****" ЕООД,
ЕИК ****, против против Д. П. В., ЕГН:********** и П. В. П.,
ЕГН:********** и двете с постоянен адрес гр. Варна, ул. **** № 23 с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземания
по издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
№4859/28.08.2024г. по ч.гр.д. № 9546/2024г. по описа на ВРС, дължими от
ответниците в условията на солидарна отговорност, в следните размери: сума
в общ размер 1539.08 лева (хиляда петстотин и тридесет и девет лева и 0.08
ст.), от които: Главница в размер на 921.59 лева /деветстотин двадесет и един
лева и 59ст./ дължима по Договор за потребителски кредит
№****/25.11.2019г.; Договорно възнаграждение в размер на 502.43 лева
/петстотин и два лева и 0.43ст./, дължимо за периода от 03.06.2022 г. до
03.06.2022г - датата на предсрочна изискуемост.; законна лихва в размер от
115,06лв. /сто и петнадесет лева и 0,06ст./ за периода 03.06.2022г - дата на
предсрочна изискуемост до 29.07.2024г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението (30.07.2024г.) до изплащане на вземането, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск на "**** ****" ЕООД, ЕИК
****, за осъждане Д. П. В. с ЕГН:********** и П. В. П. с ЕГН:********** да
заплатят солидарно задължението, възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит №****/25.11.2019г. в общ размер на 896.19
лева /осемстотин деветдесет и шест лева и 0.19 ст./, от които: неплатено
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга **** в размер
на 241.64 лв /двеста четиридесет и един лева и 0.64ст./; неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга **** в размер на 519.97 лв
./петстостин и деветнадесет лева и 0.97ст/; законна лихва върху вземането за
възнаграждение по закупена допълнителна услуга **** за периода
03.06.2022г. до 29.07.2024гв размер на 19.52 лв /деветнадесет лева и 0.52 ст/;
закона лихва върху вземането за възнаграждение по закупена допълнителна
услуга **** за периода 03.06.2022г. до 29.07.2024г. в размер на 115.06 лв /сто и
петнадесет лева лева и 6 стотинки/, като неоснователен.
ОСЪЖДА "**** ****" ЕООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. В. с
12
ЕГН:********** и П. В. П. с ЕГН:********** сумата от общо 2748,80 лева,
недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит
№****/25.11.2019г., ведно със законата лихва върху вземането, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 12.11.2024г., до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА "**** ****" ЕООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. В. с
ЕГН:********** и П. В. П. с ЕГН:********** сторените разноски в
настоящото производство, а именно: държавна такса по предявените
насрещни искове в размер на 109.96 лева и възнаграждение на вещо лице в
размер от 800лв.
ОСЪЖДА "**** ****" ЕООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Л. К. Б. от САК, с адрес гр. ****, ул. "****" № 5Б,
ет. 3, офис 311 сумата от общо 1100 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на Д. П. В. с
ЕГН:********** и П. В. П. с ЕГН:********** по настоящото дело, както и
сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за
оказана правна помощ на Д. П. В. с ЕГН:********** и П. В. П. с
ЕГН:********** в заповедното производство по ч. гр. дело 9546/2024 г. по
описа на РС Варна.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13