№ 158583
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20221110141934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 129, ал.3 ГПК и чл. 130 ГПК.
Производството е образувано въз основа на исковата молба на В. Д. Г., Р. Г. Г.
действаща и като ЕТ „Р.. Р. Г." против „Л.." АД с искане съдът да признае за нищожни,
евентуално унищожаеми сключените между тях договор за заем бизнес кредит клиентски №
6139 от 15.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите и обезпечен с вписана в Агенция по
вписванията първа по ред договорна ипотека №13409, акт 21, том 7, дело 6685/15.10.2018 г.
и договор за заем бизнес кредит клиентски № 6139 от 01.04.2019 г. с нотариална заверка на
подписите и обезпечен с вписана в Агенция по вписванията втора по ред договорна ипотека
№3891, акт 188, том 7, дело 1975/01.04.2019 г. В условията на евентуалност са предявени
искове за признаване нищожността на отделни договорни клаузи, подробно изброени в
исковата молба, на основание чл. 143 вр. чл. 145, ал. 2 и чл. 146 ЗЗП.
Ищците излагат твърдения, че на основание договор за заем бизнес кредит клиентски
№6139 от 15.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите в полза на „Л.." АД е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 09.08.2021 г. по
ч.гр.д.№4376/2021 г. по описа на РС град Русе срещу ЕТ „Р..-Р. Г.". Срещу заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не е подад.. възражение и същата е влязла в сила.
Образувано е изпълнително дело №1431/2021 г. по описа на ЧСИ И.. с рег. №.., в хода на
което принудителното изпълнение е насоч.. срещу ипотекирания като обезпечение по
договора за заем недвижим имот, собств..ст на В. Д. Г. и Р. Г. Г., представляващ апартамент
А, находящ се в гр. Русе, ул. „З...
Посочват, че въз основа на договор за заем бизнес кредит клиентски №6139 от
01.04.2019 г. с нотариална заверка на подписите и обезпечен с вписана в Агенция по
вписванията втора по ред договорна ипотека №3891, акт 188, том 7, дело 1975/01.04.2019 г.
са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
06.08.2021 г. по ч.гр.д. №4375/2021 г. по описа на РС Русе срещу ЕТ „Р..- Р. Г.". В срока по
чл. 414 ГПК е подад.. възражение, а изпълнението по заповедта е спряно. Образувано е по
реда на чл. 422 ГПК гр.д. №6184/2021 г. по описа на РС- Русе за установяване в
отношенията между страните на дължимостта на сумите, за които е полза на „Л.." АД е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №4375/2021 г. по описа на
РС - Русе.
С допълнителна молба с вх. №5070/28.02.2022 г. в изпълнение на дадени от съда
указания за обосноваване допустимостта на предявените искове е предявен и иск за
установяване в отношенията между страните, че ЕТ „Р.. Р. Г." не дължи сумите по
издадената заповед за незабавно изпълнение №2262/09.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 4376/2021 г. по
описа на РС - град Русе.
1
С определение на съда от 04.03.2022 г. по настоящото дело е спряно на основание чл.
389, ал. 1 ГПК изпълнение по изпълнително дело №1431/2021 г. по описа на ЧСИ И.. с рег.
№.. в частта за сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4376/2021 г. по описа на
РС град Русе като обезпечение на предявения от ЕТ „Р..-Р. Г." иск за установяване
недължимост на сумите по изпълнителен лист издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 4376/2021 г.
Производството е било спряно с определение от 30.04.2024г. до приключване на гр.д.
№ 6184/2021г. по описа на РС Русе.
С решение № 430/31.03.2023г. по гр.д. № 6184/2021г. по описа на РС Русе съдът е
отхвърлил предявените от "Л.." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Младост, бул. "Ц.., против ЕТ „Р.. Р. Г.", с ЕИК *********, пасивно субективно
и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване на солидарната
отговорност на ответните страни за паричните притезания, удостоверени в Заповед №
2254/06.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на Районен съд Русе, както следва:
3,594.98 евро главница по Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 6139 от 01.04.2019
г., 1,989.30 евро по чл. 2.3, (а) и (b) от договора възнаградителна лихва от Договора за заем
за периода от 02.08.2019 г. до 17.06.2021 г.; 1,573.02 евро по чл. 2.3, (с) и (d) от договора
неустойка за забава от Договора за периода от 02.10.2019г. до 12.03.2020 г.; 3,670.38 евро по
чл. 2.3, (с) и (d) от договора - неустойка за забава от Договора за периода от 14.07.2020 г. до
27.07.2021 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 06.08.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Решението на РС Русе е влязло в сила и съдът е възобновил производството с
определение от 18.08.2025г.
На следващо място заповед за изпълнение № 2262/09.08.2021г. издадена въз основа на
договор за кредит № 6139/15.10.2018г. е влязла в сила и не е подад.. възражение.
С разпореждане съдът е дал възможност на ищците да заявят дали поддържат
исковете за прогласяване на нищожността, респ. унищожаемостта на Договор за Заем Бизнес
кредит с Клиентски № 6139 от 01.04.2019 г. В случай че ги поддържат следва обосноват
правен интерес предвид обстоятелството че по отношение на този договор за кредит е
налице сила на пресъд.. нещо предвид влязлото в сила решение и да заявят дали поддържат
така предявените искове за нищожност, респ. унищожаемост на договора за кредит
№6139/15.10.2018г. предвид стабилитета на заповедта за изпълнение.
С молба с вх.№ 333310/13.10.2025г. ищците заявяват че поддържат исковете за
нищожност по отношение на договора за кредит 6139/15.10.2018г. и излагат подробни
съображения за нищожност на договора за кредит.
Съдът намира, че исковата молба следва да бъдат върната по отношение на исковете
за нищожност на договора за кредит с Клиентски № 6139 от 01.04.2019 г., респективно на
някои от неговите клаузи, тъй като страните не са заявили, че го поддържат и не са
обосновали правен интерес предвид постанов..то съдебно решение на РС Русе.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК Когато ищецът не отстрани в срока
нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е
известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на
исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се
представя.
Именно такъв е настоящият случай. Страната не е изпълнила нито една от двете
указания за обосноваване на правен интерес и за внасяне на такса.
Следва да се държи сметка, че задължение за повторно даване на същите указания
съдът няма нито по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, нито по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК. Съдът е
длъжен да даде указания на страната, за да й съдейства да упражни заковоно гарантираните
й процесуални права, но не е длъжен да дава едни и същи указания повече от веднъж.
Исковата молба следва да бъде върната по отношение на Р. Г. Г. действаща и като ЕТ
2
„Р.. Р. Г." против „Л.." АД в частта с която се иска прогласяването на нищожността на
договор за кредит № 6139/15.10.2018г.
Аргументите за това са следните:
Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия
процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /Определение №
956, постанов.. по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК при допуснато касационно обжалване по ч.т.д.
№ 886/2010 г. на І т.о. в което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства
и доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти, както и Решение №
781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. ІІІ г.о./. Преклудират се и възраженията срещу
основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в
заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е
недопустим /Определение № 480 по ч.гр. д. № 221/10 на ІVг.о. при допуснато касационно
обжалване/. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК
на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заяв.. с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г.
ІVг.о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални
способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за
оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени
доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването
й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да
се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да
заяви преди влизането й в сила (в който смисъл е постанов.. РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 21.01.2016 Г.
ПО Т. Д. № 1562/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
В определение РЕШЕНИЕ № 60172 ОТ 14.04.2022 Г. ПО Т. Д. № 942/2020 Г., Т. К., І Т.
О. НА ВКС се сочи, че С изтичането на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 от ГПК всяко възражение на длъжника, че
вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заяв.. с нов иск /Решение № 207
по гр. д. № 7030/2014 г. на ВКС, ГК, ІVг.о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439
от ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на
факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ.
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения,
твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Именно
защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в
заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или
осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за
оспорване на вземането е недопустим. В същия смисъл е постанов.. и ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
863 ОТ 24.10.2023 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1398/2023 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
Ето защо исковата молба на Р. Г. Г. действаща и като ЕТ „Р.. Р. Г." по отношение на
иска за прогласяване на нищожността на договор за кредит № 6139/15.10.2018г. следва да
бъде върната.
Следва да се държи сметка, че ищците са обикновени другари в настоящото
производство и искът на В. Д. Г., за прогласяване нищожността на договор за кредит №
6139/15.10.2018г. се явява допустим, тъй като спрямо него не е налице издадена заповед за
изпълнение, която да е стабилизирана и за него не е налице преклузия за установяването на
нищожността на договора за кредит.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал.3 ГПК исковата молба на В. Д. Г., Р. Г. Г. действаща
и като ЕТ „Р.. Р. Г." против „Л.." АД В ЧАСТТА в която ищците искат съдът да признае за
нищожен, евентуално унищожаем сключеният между тях договор за заем бизнес кредит
клиентски № 6139 от 01.04.2019 г. с нотариална заверка на подписите и обезпечен с вписана
в Агенция по вписванията втора по ред договорна ипотека №3891, акт 188, том 7, дело
1975/01.04.2019 г., и в условията на евентуалност са за признаване нищожността на отделни
договорни клаузи, подробно изброени в исковата молба, на основание чл. 143 вр. чл. 145, ал.
2 и чл. 146 ЗЗП.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба предявена от ЕТ „Р.. Р. Г." против
„Л.." АД В ЧАСТТА в която ищцата иска съдът да признае за нищожен, евентуално
унищожаем сключеният договор за заем бизнес кредит клиентски № 6139 от 15.10.2018 г. с
нотариална заверка на подписите и обезпечен с вписана в Агенция по вписванията първа по
ред договорна ипотека №13409, акт 21, том 7, дело 6685/15.10.2018 г., и в условията на
евентуалност са за признаване нищожността на отделни договорни клаузи, подробно
изброени в исковата молба, на основание чл. 143 вр. чл. 145, ал. 2 и чл. 146 ЗЗП.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщението.
След изтичане на срока за обжалване или след постъпване на жалба, делото да се
докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4