Решение по дело №472/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.435 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана от Г. А. А., в качеството й на длъжник-физическо лице по изп.д. № *0988 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, жалба. С жалбата се иска да бъдат отменени определените й с поканата за доброволно изпълнение задължения, касаещи разноските по изпълнителното дело и допълнително начислените суми над сумите, описани в приложените към изпълнителното дело изпълнителни листове, издадени от РС, Г. по ч.гр.д.№809/2013г.,ч.гр.д.№810/2013г. и ч.гр.д.№831/2013г. Жалбодателката изтъква,че не е съгласна с така определените във връчената й на 17.06.2013 г. призовка за доброволно изпълнение задължения и разноски в изпълнителното дело, защото посочените в нея задължения надхвърляли задълженията в цитираните изпълнителни листове; защото за търсените в изпълнителното производство разноски не било посочено за какво са били направени; и защото таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ неправилно били изчислена предварително, а не както следвало след събиране на дължимите суми. Жалбодателката претендира присъждане на разноски в наст¯ящото производство.

Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело „ОББ” , Г., е депозирал по реда на чл.436, ал.3 от ГПК своите възражения, в които изтъква, че жалбата е недопустима.

Ответниците по жалбата, длъжници по изпълнителното дело – Ю. С. К., ”Е.” Е., Г., „Ю. К.” Е., Г. и „И.-Г. К.”, Г., въпреки дадената им възможност по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, не са депозирали свои възражения.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812 с район на действие Кърджалийски окръжен съд, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК е изложил мотиви, в които изтъква съображения за процесуалната недопустимост на депозираната жалба.

Окръжният съд в кръга на своите правомощия по повод депозираната жалба и извършената проверка, установи следното

На 14.06.2013 г. по молба на взискателя „ОББ” , Г., ведно с приложени към нея изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. № 832/2013 г., по ч.гр.д. №809/2013 г., по ч.гр.д. №831/2013 г. и по ч.гр.д. № 810/2013 г., е образувано изпълнително дело № *0988 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 против длъжниците „Ю. К.” Е., Г., ”Е.” Е., Г., „И.-Г. К.”, Г., Ю. С. К. и Г. А. К.. Изпълнителното дело има за предмет удовлетворяване на парично вземане.

Изхождайки от контекста на предявената жалба, следва да се приеме, че предмет на обжалване в това производство са действията на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, изразяващи се във връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжник по образуваното изпълнително дело, и в частност относно посочените в нея задължения и разноски. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на жалбодателя –длъжник на 17.06.2013 г. Жалбата стояща в основата на настоящото съдебно производство е депозирана при ЧСИ с рег.№ 812 на 01.07.2013 г. с вх.№ 433.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище. Стоящата в основата на настоящото производство жалба, е недопустима като просрочена. И това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, едноседмичният срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, течащ в казуса от 17.06.2013 г./дата на връчване на ПДИ/ е изтекъл в момента на приключване на работното време на 24.06.2013 г., т.е. много преди да бъде депозирана процесната жалба с вх.№ 433/01.07.2013 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812.

И само за изчерпателност на изложението и независимо от вече изложеното, жалбата се явява недопустима и на друго основание. Съобразно разпоредбата на чл. 435 , ал.2 и ал.3 от ГПК, длъжникът може да обжалва само изрично посочените в тези разпоредби, извършени от съответния съдебен изпълнител, действия, а именно : постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, както и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. От прочита на тези разпоредби се налага изводът, че законодателят лимитативно е изброил действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника в едно изпълнително производство и разширително тълкуване е недопустимо. И отново за изчерпателност следва да се посочи, че не попада в обхвата на цитираната разпоредба депозираната жалба и в частта й досежно оспорване размера на посочените в ПДИ разноски. И това е така, защото актът подлежащ на обжалване от длъжника, както е посочено в цитираната разпоредба е постановлението на съдебния изпълнител за разноски, а не е призовката за доброволно изпълнение. В аспекта на изложеното е и константната съдебна практика, обективирана в определение № 3/04.01.2010 г., пост. по ч.гр.д. № 1213/09 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

Изложеното обуславя недопустимостта на предявената жалба, респ. оставянето й без разглеждане и прекратяването на образуваното по повод на нея производство.

Ето защо ╬кръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от Г. А. А. /К. от Г., У.Д. А. № 1,вх.”А”, А., в качеството й на длъжник, жалба против действията на ЧСИ с рег. № 812 на КЧСИ, предприето по изп.д. № *0988 и изразяващо се във връчване на призовка за доброволно изпълнение.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 282/2013 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.