Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….12.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември през двехиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 6443 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на
ищеца Л.Д.Д. срещу решение по гр.д. № 75796/2017г. на СРС, 159 с-в, с
което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя срещу И.Н. И.иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответницата да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в
ползване на входа и антрето към мазето, собственост на ищеца, находящи се под жилището му, както и ида бъде осъдена да
постави преградна стена от продължението на стената, така, както е поставена на
първия етаж, отделяща двете самостоятелни жилища на първия етаж от едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****,
като неоснователен.
Въззивникът – ищец обжалва решението, с оплаквания за направилност и необоснованост. Поддържа, че следва да бъде
зачетен договора за доброволна делба от 1945г. относно отношенията между
собствениците на обекти към този момент,
тъй като страните в процеса са
правоприемници на съделителите. Поради изложеното се
сочи, че ответницата като правоприемник на съделител,
участвал в доброволната делба, е носител
на установеното по силата на делбата задължение да осигури собствен ход за
избитите с посочено пробиване на стената под стълбището им. Твърди, че СРС
неправилно е тълкувал в обжалвания акт материалния закон – ЗПИНМ и ППЗПИНМ.
Моли съда да отмени решението и да уважи иска,
с присъждане на разноски.
Въззиваемата – ответник не е депозирала писмен отговор. В хода на
устните състезания оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението по изложени
в писмени бележки съображения, с присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на
първоинстанционното решение и съгласно правомощията си на въззивна инстанция,
уредени в разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на ответницата да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в
ползване на входа и антрето към мазето, собственост на ищеца, находящи се под жилището му, както и да бъде осъдена да
постави преградна стена от продължението на стената, така, както е поставена на
първия етаж, отделяща двете самостоятелни жилища на първия етаж от едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че с извършената
в процесната сграда делба през 1945 г. е възникнала
хоризонтална етажна собственост, като тогава са възникнали общите части на
сградата, респ. входът и коридорът към сутеренния етаж представляват общи части
на ЕС. Приел е, че мазетата в сградата съгласно представените по делото
доказателства не са годни самостоятелни обекти на правото на собственост и
поради това следват собствеността на главната вещ – жилищата. С оглед
изложеното и в съответствие със задължителните указания, дадени в ТР №
96/16.11.1971г., първоинстанционният съд е приел, че
ищецът и ответницата като собственици на отделни обекти в сградата са
собственици и на съответните идеални части от общите части на сградата, каквито
са вратата и коридорът на зимничните помещения, находящи се на сутеренния етаж в сградата. С оглед
съсобствеността и върху разделителните стени между отделните избени помещения,
е приел за неоснователно и искането на ищеца за поставяне на преградна стена от
ответницата по продължението на стената.
По делото е безспорно установено, че ищецът и
ответницата се легитимират като собственици на отделни жилища в процесната едноетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. София, ул. *****– ищецът на
източното жилище /нот.
акт № 140/84г. на нотариус П./, а ответницата – на югозападното жилище /нот. акт № 3/1998г.
на нотариус Г./. Във всеки от нотариалните актове на страните съответното
жилище е описано –заедно с половината/1/2 ид.част/ от
мазето на сградата в частта му под жилището.
В процесната
сграда са обособени два жилищна дяла при
извършена през 1945г. доброволна делба, като впоследствие през 1982г. е
извършена съдебна делба между наследниците на съделителите
от 1945г.
Съгласно представената по делото записка за
вписване № 38/45г. на доброволна делба на наследствен недвижим имот, К.Д. получава 1/3 ид.ч. от
дворното място, както и едноетажната със сутерен жилищцна
постройка от общо в етажа три стаи и в сутерена три отделения, от които едното
е превърнато в кухня - всичко, съгласно утвърдения план, а именно: югоизточната
стая с размери 4x3, означено
в плана като кухня, зимника под същата стая с размери 3,8 х 2,80 м, превърнат
на кухня и означен в плана като пералня. Стълбищата за тия две помещения-стаята
и кухнята-изба, площадките и коридорчетата към тях, така че клозетът към
кухнята - стая в етажа се отделя на разноски на М.и К.Д.с една 15 см. тухлена
преградна стена, така, че клозетът с продължение на стената откъм К.Д. се придава
към съседните две стаи. Кухнята-пералня по плана в сутерена, непосредствено под
стаята на К.Д.Д., към която вече има създаден клозет,
също се прегражда така, че вътрешната стена на откъм вестибюла за съседните две
мазета се продължава право на отсрещната стена и изгражда догоре на разноски на
М.и К.Д.с тухлена преградна 15 см. стена, като клозетът остава в частта на К.Д.Д..
Съгласно делбата от 1945г., М.и К.Д.получават: 2/3 ид.ч.
от дворното място, както и в общ дял останалите помещения в етажа и сутерена и
в тавана, преградени и изолирани от дела на К.Д., а именно: стаите с размери
3,7х3м.; 3,5x4,15 м., вестибюла - 2,5x3,7 м., площадката с желязна конструкция и стълбището за
етажа, както двете мазета с размери по плана 3,5x2,80
м. и 3,95х3,30м., както и вестибюла към тях с
размери 3,30x3,50 м., както и терена под площадките и стълбите.
Посочено е, че същите имат право да открият собствен вход за избите, като
пробият съответно стените под стълбището си.
Съгласно приетия по делото протокол за
съдебна делба от 19.10.1982г. на СРС, 40 състав, е одобрена съдебна спогодба
между съделителите Д.К.Д. и Н.К.Д. досежно едноетажната жилищна сграда, находяща
се в гр.София, ул. „*****, като Д.К.Д. получава дял I, представляващ
югоизточното жилище от едноетажната жилищна сграда, със застроена площ от 33
кв.м., състоящо се от стая, кухня, входно антре, клозет - баня, заедно с
половината от мазето в частта му под жилището и половината от подпокривното пространство в частта му над същото жилище,
както и 1/2 идеална част от дворното място, цялото с пространство от 250 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 544 от кв.273 по плана на гр.София, при съседи: ул.
„Христо Смирненски" и имоти пл.№ 545, 548 и 543, а Н.К.Д. получава дял II,
представляващ югозападното жилище от едноетажната жилищна сграда, със застроена
площ от 33 кв.м., състоящо се от стая, кухня, входно антре, клозет - баня,
заедно с половината от мазето в частта му под жилището и половината от подпокривното пространство в частта му над същото жилище,
както и ½ идеална част от
дворното място, цялото с пространство от 250 кв.м., съставляващо имот пл. № 544
от кв.273 по плана на гр.София, при съседи: ул. „Христо Смирненски" и
имоти пл.№ 545,548 и 543.
По делото е приет архитектурен проект от 20.05.1926г., съгласно който сградата
е предвидена на етаж и сутерен, като размерите и описанието на помещенията в
посочената по-горе записка съответстват точно на тези по архитектурния проект.
По делото е безспорно установено от заключението на приетата СТЕ, че
сградата е изпълнена съгласно архитектурния проект от 1926г., като на място е
изпълнена преградна стена между жилищата по линията АБ на скицата към
заключението, съгласно делбата от 1982г.
По отношение на сутерена входът се осъществява от входа за югоизточното жилище в
сутерена, означен в Приложение № 1 към заключението със зелена стрелка с надпис букви ЮИ. Вещото лице дава
констатации, че друг вход за сутерена няма, тъй като не е изградена преградната
стена и не е изграден втория вход в сутерена съгласно делбата от 1945г.
Фактическият състав на търсената негаторна защита включва кумулативното наличие на две предпоставки:
ищецът да е собственик на процесния имот и ответникът сам или чрез трето
лице незаконосъобразно да е осъществил
въздействия, които са приключили, но от тях са настъпили трайни
последици, ограничаващи възможността на ищеца да упражнява спокойно и в пълнота правомощията, произтичащи от обема на правото му на собственост върху процесното помещение. Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на правото
на собственост срещу всякакви трайни неправомерни вредни последици, съществуващи и към момента на приключване на устните състезания, причинени от пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото
на собственост, което може и да не накърнява владението, но смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според
нейното предназначение /ТР № 31/84г. на ВС/.
С оглед изложеното по-горе, са правилни изводите в обжалвания акт, че процесният сутеренен етаж представлява обща част на ЕС по
смисъла на чл. 38 ЗС.
Всеки от обособените два дяла в т.нар. хоризонтална етажна собственост
включва съответното жилище и прилежащите
му ½ ид. част от дворното място, от подпокривното пространство и от сутеренния етаж, опасан в
нотариалните актове на страните като мазето на сградата. Дори да се приеме, че
с делбата от 1982г. са разпределени отделните две мазета към съответното жилище
като прилежащи към главната веща, това не налага различен извод относно статута
на входа и коридора към сутерена като обща част на ЕС. Следва да се отбележи,
че в протокола за делба от 1945г. се сочи, че управлението на общите части на имота и по закона е право на мнозинството – р.
ІІ от същия.
По арг. от чл. 38, ал.1 ЗС, при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общо се явява
всичко, което по естеството си или по своето предназначение служи за общо
ползване - земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици,
комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански
и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера
и всичко друго, което по естеството
си или по
предназначение служи за общо ползване.
С оглед изложеното, ответницата има право да ползва
входа и антрето на сутерена, в качеството й на етажен собственик в сградата,
респ. ползването на посочените общи части не представлява неоснователни
действия по смисъла на чл. 109 ЗС.
Не се налага различен извод и по отношение искането за
осъждането на ответницата да постави преградна стена, съобразно делбата от
1945г., в качеството й на правоприемник на съделител
по нея. На първо място, пробиването на съответните стени под стълбището, както
и прекарване на клон за общия канал, е
уговорено в делбата от 1945г. като право, а не като задължение на съделителите. С оглед изложеното, ответницата въобще няма
качеството на частен правоприемник на задължение на съделител
по делбата от 1945г.
На следващо място, в последващата
делба от 1982г. вече са обособени двата жилищни дяла, ведно със съответните
прилежащи части от сутерена, подпокривното пространстно и дворното място така, както са придобити
впоследствие със същото описание съответно от ищеца и ответницата. По
изложените съображения, за възникналата
по този начин етажна собственост са неприложими ЗПИНМ и ППЗПИНМ и оплакванията
в тази връзка в жалбата са ирелевантни. За начина на
ползване на входа и коридора на сутеренния етаж в процесната
сграда са пролижими разпоредбите на чл. 37 и сл.
ЕС.
По изложените съображения предявеният негаторен иск е неоснователен и недоказан.
С оглед съвпадение на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата
– ответник следва да бъдат присъдени претендираните и
доказани разноски за въззивната инстанция в размер на
420 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д. № 75796/2017г. на СРС, 159 с-в.
ОСЪЖДА Л.Д.Д., ЕГН ********** да
заплати на И.Н. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 420
лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1 - месечен
срок от съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.