Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 25.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито
заседание на петнадесети април, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Йоана Петрова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4465 по описа на състава за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С.А.Д. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени
вреди, както и имуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове
на органите Прокуратурата на РБ, които били осъществени по повод повдигнатото
срещу него обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ
характер, по което бил оправдан. В исковата си молба, ищецът поддържа
твърдения, че на 16.05.2016г. той бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП №40/2015г. съгласно описа на ОСлО при СОП, по
което била образувана пр.пр. №3927/2013г. по описа на СОП. Обвинението било в извършване
на тежко умишлено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК за това,
че на 15.03.2013г. в с. Голяновци, обл. Софийска, общ. Констинброд, в съучастие
с трето лице - отвлякъл А.Ф.. След
повдигане на обвинението, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение
„подписка“, чиито последици ограничили правата му. След внасяне на изготвения
обвинителен акт в съда срещу ищеца било образувано НОХД № 588/2016г. по описа
на СОС, НО, 1 състав. Наказателното производство продължило в периода от 2016г.
до 2019г., през който ищецът взел лично участие в извършваните процесуални
действия от органите на досъдебното производство и от съдебните органи при
разглеждането на наказателното дело пред три съдебни инстанции. С Присъда №6 от
01.03.2018г. по НОХД №588/2016г. по описа на СОС, НО, 1 състав ищецът бил
признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. След протест от
страна на органите на Прокуратурата на РБ присъдата на първоинстанционния съд
била потвърдена с Решение №532/27.12.2018г. по ВНОХД №1062/2018г. по описа на
САС, НО, 4 състав. При внесен касационен протест – въззивното решение било
изцяло потвърдено с Решение №74/14.06.2019г. по н.д.№332/2019г. по описа на
ВКС, I НО и оправдателната присъда на ищеца влязла в сила на 14.06.2019г. Според
твърденията на ищеца, извършените процесуални действия, произтичащи от
повдигането и поддържането на обвинение в извършването на посоченото по- горе
тежко умишлено престъпление, предизвикали
негативни промени в начина на живот на ищеца – повлияли негативно върху личния
му и семеен живот, тъй като станали причина да се разведе със съпругата си.
Самите процесуални действия повлияли твърде отрицателно върху психиката на
ищеца, което довело до нарушения в съня, породило появата на здравословни
проблеми, накърнило доброто име на ищеца в обществото, предизвикало отчуждение
в приятелския кръг, в социалните и в служебните му контакти. В личен план,
описаните събития се отразили негативно върху взаимоотношенията между ищеца и непълнолетната
му дъщеря, тъй като повдигането на обвинение породили у ищеца чувство на срам,
вина и невъзможност да обясни причините за случващото се на дъщеря си. По
същото време и в резултат от провежданото срещу него наказателно производство, ищецът заплатил
на своя защитник адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 1 200 лева, които
окачествява като имуществени вреди, понесени в резултат от действията на
ответника.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 50 000
лева, за понесените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение,
изчислена за периода от 16.04.2019г.
/дата на влизане в законна сила на оправдателната присъда/ до деня на
окончателното плащане и да му заплати и обезщетение в размер на сумата от 1200 лева, за претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното
обезщетение, изчислена за периода от 16.04.2019г.
/дата на влизане в законна сила на оправдателната присъда/ до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му
заплати сумата на направените съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
Исковата претенция е оспорена от Прокуратурата на РБ. Представляван от
прокурор от структурното звено на прокуратурата – Софийска градска прокуратура
– ответникът заявява, че не оспорва посочените в исковата молба фактически
твърдения, относно образуването и развитието на наказателното производство, но
оспорва твърдението за настъпването на твърдения от ищеца вредоносен резултат,
а при условията на евентуалност, оспорва твърденията на ищеца за естеството и
обема на вредите. Въпреки че срещу ищеца било повдигнато обвинение в извършване
на тежко умишлено престъпление - наложената мярка за неотклонение „подписка“ се
характеризирала с най-ниска степен на репресивно въздействие. Ответникът
оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема
на твърдените вреди, както и за наличието на пряка причинно- следствена връзка
между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на Прокуратурата
на РБ. Оспорва като недоказани твърденията за влошаване на здравословното
състояние на ищеца и влошаване на семейните му отношения в хода на провеждане
на наказателното производство. Излага доводи срещу твърденията за допуснато
нарушение на принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Досъдебното
производство било проведено в кратък срок при липсата на допълнително оказана
процесуална принуда по отношение на обвиняемия. Съобразно представената справка
за съдимост пред искови период срещу ищеца били провеждани и други наказателни
производства, което обосновавало заключение за нисък интензитет на претърпените
негативни преживявания, както и на възникването на невъзможност за отграничаване
на заявените неимуществени вреди. Независимо от изложеното, ответникът
поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед
действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи в сторени съдебни разноски в наказателното производство, като
незоказана по размер и основание и прекомерна с оглед фактическата и правната
сложност на наказателното дело.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства- преписи от съдебни актове установяват, че наказателното
производство срещу ищеца е било образувано като ДП №40/2015г. съгласно описа на ОСлО при СОП, съответно на пр.пр. №3927/2013г. по описа на СОП, както и че на 16.05.2016г.,
ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем. Повдигнатото
обвинение е за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от НК - извършено на 15.03.2013г. в с. Голяновци, обл. Софийска.
След повдигане на обвинението, спрямо ищеца била взета мярка за
неотклонение „подписка“. Наказателното производство продължило в периода от
2016г. до 2019г., през който ищецът взел лично участие в извършваните
процесуални действия от органите на досъдебното производство и от съдебните
органи при разглеждането на наказателното дело пред три съдебни инстанции.
След внасяне на изготвения обвинителен акт срещу ищеца е било образувано
НОХД № 588/2016г. по описа на СОС, НО, 1 състав. С Присъда №6 от 01.03.2018г.
по НОХД №588/2016г. по описа на СОС, НО, 1 състав ищецът бил признат за
невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.
След протест от страна на органите на Прокуратурата на РБ присъдата на
първоинстанционния съд била потвърдена с Решение №532/27.12.2018г. по ВНОХД
№1062/2018г. по описа на САС, НО, 4 състав.
При внесен касационен протест – въззивното решение било изцяло потвърдено с
Решение №74/14.06.2019г. по н.д.№332/2019г. по описа на ВКС, I НО и оправдателната присъда на ищеца влязла в сила на 14.06.2019г.
Приета като
доказателство Справка за съдимост от 16.06.2020г., издадена от Софийски районен
съд установява, че С.А.Д. е осъждан за участие в организирана престъпна група,
създадена за извършване на престъпления по чл. 243 от НК и чл. 244 от НК.
Справката е издадена въз основа на съдебен акт на СпНС от 17.09.2013г. по НОХД
№ 816/2013г. по описа на ІІІ с-в СпНС.
Прието като
доказателство Решение № ІІІ-84-290/07.11.2014г. по описа на 84 с-в на СРС
установява, че с него - на основание чл. 50 от СК, по взаимно съгласие - е бил прекратен бракът,
сключен на 29.07.2001г. между С.А.Д. и
съпругата му В.К.Д.. Отношенията между страните, включително относно
упражняването на родителските права, отношенията между родителите и роденото от
брака дете и семейното жилище са уредени посредством постигнатото между
страните споразумение.
В дадените пред
съда показания, свидетелката А.С.Д. заявява, че има преки впечатления за факти
от живота на ищеца, тъй като той е неин баща. Свидетелката си спомня, че от
баща си узнала преди време за неприятностите му с правоохранителните органи.
Свидетелката не помни правоохранителни органи да са посещавали дома на ищеца
или тя да е ставала свидетел на процесуално- следствени действия. Тя станала
свидетел на това, че отношенията между родителите й се изострили във връзка с
неприятностите на баща й с правоохранителните органи, а после трайно се
влошили, след развода. Баща й бил много изнервен, когато участвал в процесуални
действия. Роднините й по майчина линия, най- вече баба й /майката на майка й/
променили отношението си към баща й /ищеца/, тъй като смятали, че той е
престъпник. Баща й споделял, че негови колеги и познати започнали да се държат
към него по различен начин по същата причина. Свидетелката счита, че неназовани
от нея съученици, започнали да се държат към нея по различен начин, понеже
считали, че баща й е престъпник и заявявали пред нея споменатата причина за
поведението си.
В дадените пред
съда показания, свидетелят А.Г.П.заявява, че познавал ищеца, тъй като бил негов
колега във фирма „Ролпласт“. Според впечатленията на свидетеля, повдигането на
обвинение за извършено престъпление повлияло негативно на социалните контакти
на ищеца, на самочувствието му и на отношението на колегите му към него.
Свидетелят чул, че ищеца имал проблеми с правосъдието и това била причината да
бъде предпазлив в ежедневните си контакти с него. Свидетелят счита, че всички
колеги били предпазливи, те „странели“ от С., независимо от усилията на С. да
поддържа нормални контакти с тях. Бригадирите правели забележка на С. заради
отсъствията му, наложили се поради участието му в процесуални действия. Никой
от колегите на свидетеля не разбрал за какво точно престъпление е повдигнатото
обвинение. Свидетелят чул, че поради тези неприятности с правоохранителните
органи- ищецът се развел с жена си. От около година, когато приключили
проблемите с правосъдието, С. бил по- жизнен и проявявал по- голяма социална
активност, но също бил сравнително по- добре приет от колегите си.
Приложеното на
стр. 75 от НОХД № 588/2016г. по описа на СОС, НО, 1 състав
Пълномощно с Договор за правна помощ № 03115, съдържа отбелязване, за договорено и платимо от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство и защита, в размер на сумата от 1200 лева.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ в качеството й на
процесуален субституент.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим
процесуален субституент на Държавата, като субект на особената деликтна
отговорност, регламентирана от чл.7 на КРБ.
По смисъла на
чл. 7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при
наличието на определени фактически основания. Сред тези основания е и
релевираното в исковата молба основание, свързано с повдигането на
незаконосъобразно обвинение в извършването на престъпление, за което лицето
бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Това е така, доколкото при
условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата е надлежно пасивно
легитимирана да отговаря за вредите, които са причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с
влязъл в сила съдебен акт.
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди
и обезщетение за имуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял, в
следствие повдигането на неоснователно обвинение в извършване на престъпление -
от органите на П.НА Р.Б.– които
обвинения фактически били отхвърлени с постановяването на оправдателната
присъда на наказателния съд.
Основателността
на предявената искова претенция и за двата типа вреди е предпоставена от установяването
на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които в
синтезиран вид са следните: противоправно поведение на държавния орган, който е
конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен
резултат и наличието на пряка
причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане на
неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер) и
настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат. Отговорността е
обективна, и следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно
поведение на съответното длъжностно лице на Прокуратурата на РБ (арг. от чл. 4
на ЗОДОВ).
За да се произнесе по основателността на процесните
искови претенции, съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти,
които бяха приети за установени, както и
от задължителните указания към съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по
ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Основната предпоставка за
отговорността на Държавата
е незаконосъобразност
на действията на органите на държавното обвинение. Право на обезщетение има лицето, признато за невиновно с влязла в сила присъда и/ или лицето, срещу което
наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не съставлява престъпление. В конкретния случай и по смисъла
на ЗОДОВ е налице противоправно поведение от страна на държавен орган – П.НА Р.Б., доколкото ищецът, в крайна сметка е бил
оправдан по повдигнатото обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление.
На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които ищецът е понесъл, в сферата на неимуществените вреди и на имуществените вреди, а
изводите за техния обем се налагат от събраните доказателства и ще бъдат
обсъдени в следващите мотиви на настоящото решение, тъй като именно обемът на
вредите е подлежащ на доказване факт, който е в доказателствена тежест на ищеца.
Третата предпоставка-
наличието на пряка причинно- следствена
връзка между релевирания вредоносен резултат и повдигането на обвинение
срещу ищеца, която е съществена част от повдигнатия правен спор, ще бъде
подробно обсъдена в следващите мотиви на настоящото съдебно решение, по
отношение на релевираните от ищеца твърдения за отделните, специфични източници
на вредите.
При внимателно
обсъждане на събраните доказателства, съдът възприе следните изводи:
По отношение на
неимуществените вреди;
Като обсъди
внимателно събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият
състав на съда намира предявения от иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за доказан по основание.
В резултат от
повдигнатото срещу него обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, ищецът е понесъл
неимуществени вреди.
Същевременно
обаче, ще трябва да се отбележи, че установените
чрез доказателства /т.е. доказаните/неимуществени вреди са значително по- малки по вид и обем, в
сравнение с онези, които се твърдят в исковата молба и са релевирани от ищеца като
основание за реализиране на деликтната отговорност.
Доказаните вредоносни последици без съмнение са свързани преди всичко с изпитаното притеснение, неудобство, основателен страх от възможността за
осъждане по повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ
характер.
Страхът на ищеца е бил основателен, доколкото тежестта на предвидената в
закона санкция, за извършване на споменатото престъпление е тежка и нейната
тежест не би могла да бъде пренебрегната. Страхът от прилагане на наказателна
санкция, който ищецът е търпял, трябва да се приеме за доказан, понеже постановяването
на осъдителна присъда е един от обективно възможните изходи от повдигането на
обвинение от органите на Прокуратурата на РБ. Ето защо, съдът приема, че
изпитването на страх от осъждане не следва да бъде доказвано по някакъв твърде
особен, специфичен начин и че страх
изпитва всяко лице. Конкретният обем на
негативните емоции, които ищецът е претърпял подлежи на доказване, а събраните в
рамките на съдебното дирене доказателства, никак не подкрепят твърдението на
ищеца, че той е изпитал толкова значителни притеснения, във връзка с конкретно
повдигнатото му обвинение, особено като
се има предвид, че срещу него вече е било образувано и друго наказателно
производство.
Честта и
достойнството на личността са елементи от субективното възприемане на личността.
В конкретния случай, въз основа събраните доказателства, не би могло да се
направи обосновано заключение, че в резултат от повдигането и поддържането на
обвинение в извършването на престъпление е засегнало субективната самооценка на
ищеца толкова дълбоко колкото той самият твърди, особено като се отчита факта, че срещу него
вече е било образувано и друго наказателно производство.
Доброто име на
личността в обществото представлява негативно повлияване на общественото мнение
относно дадена личност, нейните делови и/ или нравствени качества. Убедителни
доказателства в такава насока не бяха събрани.
Наказателният процес срещу ищеца в действителност е имал тригодишна продължителност, но
евентуално произтичащите от този особен факт вреди - няма как да бъдат
обсъждани в контекста на предявените искове, които са предмет на настоящото
дело. Това е така, доколкото законът урежда отделно, самостоятелно и специално основание
за реализиране на отговорността на Държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, след
процедура по реда на чл.60а от ЗСВ, каквато в конкретния случай има данни да е
била реализирана предпроцесуално.
По
въпроса за определяне размера на претендираното обезщетение настоящият съдебен
състав приема, че искът е частично доказан по размер.
Съгласно задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от
ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на състави на Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011
г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. №
1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая,
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които носят обективни характеристики за
реално причинените морални вреди. Такива обстоятелства са личността на
увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната
среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението,
продължителността на развитие на наказателното производство, наложените мерки
на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот;
разгласяване и публичност; причиняване на здравословни увреждания.
За адекватно
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението,
съдът отчете комплексно всички изложени по- горе обстоятелства относно
характера и обема на вредите, но и социално- икономическите условия в страната
вкл. размера на минималната работна заплата към момента на настъпването на
вредоносния резултат. Именно икономически критерий може
да бъде основа на обективен социален критерии (жизнения стандарт),
определящ и социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в
конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита тежестта
на повдигнатото обвинение, обема и
характера на конкретно доказаните вреди;
а не на последно място и обстоятелството, че по време на процесното наказателно производство, срещу ищеца са били
водени и други наказателни производства и по тази причина, източникът на
вредите не може да бъде ясно диференциран.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене
факти и съобразно посочените по- горе критерии , съдът намира, че ищеца е
легитимиран да получи от ответника обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в общ размер на
сумата от 3 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 50 000
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
имуществените вреди;
В хода на
делото се установи по категоричен начин, че ищецът е упълномощил свой защитник,
за да го защитава в рамките на наказателния процес. При това ищецът представи
доказателства за действително извършени разходи- като се отчита размера на
сумата, която твърди да е била заплатена за процесуална защита.
В тази връзка, доколкото се претендира обезщетение в размер на 1200 лева,
което несъмнено е сумата уговорените, но недоказани
като факт на извършено плащане разноски за процесуална защита в
наказателния процес - съдът намира, че предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
В обобщение и по всички изложени в мотивите на настоящото решение съображения
- съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, в размер на
сумата от 3 000 лева.
Претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер над присъдените 3 000 лева и до пълния претендиран размер от 50 000
лева, както и претенцията за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в размер на сумата от 1 200 лева следва да бъдат отхвърлени.
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена върху сумата на
присъденото обезщетение за периода, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - на 14.06.2019г. -
до деня на окончателното плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т. 11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС).
По отношение на разноските
Ищецът е представил списък по чл. 80
от ГПК.
С оглед изхода
на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените съдебни разноски за държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска, чиито размер възлиза на 10 лева.
Ответникът не е
претендирал съдебни разноски, поради което такива не следва да се присъждат,
при условията на чл. 78, ал. 11 от ГПК.
На процесуалния
представител на ищеца- адв. С.М. от САК, следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, за процесуално представителство пред Софийски
градски съд, в размер на сумата от 440 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.с адрес: гр. София, бул „*****, да заплати на С.А.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.М.,***, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ – сумата от 3000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са
настъпили в следствие на повдигането на обвинение в извършване на престъпление по чл. 142, ал.2,
т.2, вр. ал.1 от НК по което ищецът е признат за невиновен с Присъда №6 от
01.03.2018г. по НОХД № 588/2016г. по описа на СОС, НО, 1 състав, заедно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 14.06.2019г., до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в
частта - за горницата над присъдената сума от 3 000 лева и до пълния
претендиран размер 50 000 лева, както и претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 1 200 лева.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул *****, да заплати на С.А.Д., на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 2 (два)
лева, представляващи направени съдебни разноски и платена държавна такса,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул „***** да заплати на адвокат адв. С.М.,***, на
основание чл. 38 от Задв. вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ – сумата от 440 (четиристотин
и четиридесет) лева, представляващи
възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски градски съд,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: