ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1825
гр.Плевен, 4.12.2020 год.
Административен съд-гр.Плевен, V –ти
състав, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №679 по описа
на Административен съд-Плевен за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Административно дело №679/2020 год. е образувано
по жалба от М.А.Х. чрез адв.К.Д. *** с адрес на кантора
гр.Плевен, ул ***, против Заповед №3391з-208/29.07.2020 год. -2190/13.07.2020
год. на Началник група „ООР“, сектор „ОП“, Второ РУ-Плевен, с която на Х. е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене за срок от един месец“.
По жалбата е постановено Решение
№739/17.11.2020 год., с което е отменена
Заповед №3391з-208/29.07.2020 год. -2190/13.07.2020 год. на Началник група
„ООР“, сектор „ОП“, Второ РУ-Плевен, с която на Х. е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене за срок от един
месец“.
На 18.11.2020 год. е постъпила Молба с
вх.№6039 от Х. чрез упълномощения адвокат Д. ***, с която е поискал да бъде
допълнено решението, като съдът се произнесе по искането на адв.Д. за
присъждане на направените по производството разноски, тъй като с диспозитива на
решението съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските.
Молбата е изпратена на ответника за
становище, на основание чл.248, ал.2 от ГПК, но в указания от съда срок не е
постъпило такова.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Жалбоподателят е претендирал разноски за
държавни такси по производството и възнаграждение за един адвокат още с
жалбата, и повторно в хода на устните прения между страните на съдебното
заседание, на което делото е взето за решаване.
Съдът обаче, както в мотивите на
постановения съдебен акт, така и с диспозитива на същия, е пропуснал да се
произнесе по въпроса за претендираните разноски.
Жалбоподателят не е представил списък на
претендираните разноски. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение
на решението в частта му за разноските. В случая обаче искането за присъждане
на разноски е било заявено своевременно от страната, въпреки непредставянето от
жалбоподателя на списък с направените разноски. В този случай и съобразно т.8
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от
страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК,
след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те
да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им,
което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Молбата за допълване на постановеното
решение в частта за разноските е депозирана в регламентирания от чл.248, ал.1
от ГПК срок-в срока за обжалване на съдебното решение, от надлежна страна, за
която постановеният съдебен акт е благоприятен.
На всички тези основания молбата е
допустима за разглеждане.
По същество молбата е основателна.
Жалбоподателят е направил разноски за
държавна такса в размер на 10 лева, видно от квитанция на л.8 от делото.
Направил е разход за възнаграждение за един адвокат в размер на триста лева,
което е своевременно поискано, договорено и изцяло платено в брой, видно от
приложения на л.7 от делото договор за правна защита и съдействие- виж т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
На основание чл.143, ал.1 от АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 310 лева.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение №739/17.11.2020 год.по адм.дело №679/2020 год.,
както следва:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен,
гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3 да заплати в полза на М.А.Х. с ЕГН **********
направените по делото разноски общо в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Определението подлежи на оспорване с
частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен
съд-Плевен, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от определението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ:
/П/