Н.о.х.д. №1077 / 2019 год. на ХРС
М О Т И В И:
Обвинението срещу подсъдимата Х.Ю.Ю. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че в периода от
месец април 2018г. - до месец юни 2019г. включително, в с.Долно Черковище,
общ.Стамболово, обл.Хасково, след като била осъдена с
Решение № 152/20.03.2018г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр.дело №
2330/2017г. по описа на PC - Хасково, влязло в законна сила на 06.04.2018г., да
издържа свои низходящи - децата си Е.М.Х., родена на ***г. и Е.М.Х., родена на ***г.,
като им заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ за
всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител М. ***,
съзнателно не изпълнила задължението в размер на повече от две месечни вноски,
а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски по 130 лв. /сто и тридесет лева/ за
всяко едно от децата, всичко на обща стойност 3 900 лв. /три хиляди и
деветстотин лева/ - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа
така повдигнатото обвинение. Фактическата обстановка и правните изводи
безспорно се установявали от приложените писмени доказателства и събраните
гласни такива. Според прокурора не били налице условията на чл.55 от НК и не следвало
да се приложи. На подсъдимата следвало да се наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, условно, с изпитателен срок от 3 години. Пледира
за присъда в този смисъл.
Подсъдимата
Х.Ю. не се явява и не взема становище по така повдигнатото й обвинение.
Защитникът
пледира за минимално наказание. Следвало да се отчете, че подсъдимата живеела и
работела извън страната и в този смисъл наказанието „пробация“
било неподходящо и нямало да може да се изпълнява. Условното осъждане щяло да
постигне целите на наказанието. При определяне на наказанието следвало да се
отчете лошото материално положение на подсъдимата, лошото отношение на бащата
на децата на подсъдимата и добрите характеристични данни и чистото съдебно
минало на Х.Ю..
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, възприе фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а
именно :
От лятото на 2004г. - до началото на
месец август 2017г., в с.Долно Черковище, общ. Стамболово, обл.
Хасково, подсъдимата Х.Ю.Ю. живеела на съпружески
начела със св. М.Х.С., т.е. без да сключват граждански брак.
В резултат на съвместното им съжителство,
се родили две деца - Е.М.Х., родена на *** г. и Е.М.Х., родена на *** г. Двете
деца били припознати от баща им - св. М.Х.С..
Фактическото съжителство между двамата
родители било прекратено в началото на месец август 2017г., когато Х.Ю. и
пълнолетната й дъщеря (с баща друг мъж), напуснали дома на св. М.Х.С. и се
преместили да живеят при св.Ю.Ю.М. и св. М.М.М. - родители на Х.Ю.,***.
В последствие Х.Ю. заминала за
Република Турция.
В началото на месец септември 2017г.
св. М.Х.С. инициирал образуване на гр. дело № 2330 по описа на PC - Хасково за
2017г. В посоченото гр. дело лицето Х.Ю.Ю. не взела
участие, а на същата бил назначен особен представител.
С Решение № 152/20.03.2018г. на Районен
съд - Хасково, постановено по гр. дело № 2330 по описа на PC - Хасково за
2017г., влязло в законна сила на 06.04.2018г., съдът предоставил упражняването
на родителските права върху родените от съвместното съжителството деца на
бащата - св. М.Х.С., а майката - Х.Ю.Ю. била осъдена
да издържа
своите низходящи деца - Е.М.Х.,
родена на *** г. и Е.М.Х., родена на *** г., като им заплаща месечна издръжка в
размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ за всяко едно от децата, чрез техния
баща и законен представител - св. М. ***.
След постановяване на горепосочения
съдебен акт, с който Х.Ю.Ю. била запозната, св.М.Х.С.
продължил да живее с двете си деца в с.Долно Черковище, общ. Стамболово, обл.Хасково.
От влизане в сила на Решение №
152/20.03.2018г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр. дело № 2330 по
описа на PC - Хасково за 2017г., а именно - от 06.04.2018г., св. М.Х.С. живеел
с и се грижел изцяло за двете деца - св. Е.М.Х. и св. Е.М.Х., а майката - Х.Ю.Ю. не изпълнявала своето задължение за заплащане на месечна
издръжка в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ за всяко едно от двете си
деца, съгласно цитираното по-горе Решение на PC-Хасково.
Подсъдимата Х.Ю.Ю.
била заплатила нито една месечна вноска за издръжка на двете си деца, въпреки
че била запозната с постановеното в съдебния акт. По тези съображения св. М.Х.С.
депозирал жалба в РП - гр. Хасково, в резултат на което било образувано и досъдебно
производство.
За периода от месец април 2018г. - до
месец юни 2019г. включително, в с. Долно Черковище, общ.Стамболово, обл.Хасково, подсъдимата Х.Ю.Ю.
не изпълнила задължението си за заплащане на издръжка спрямо своите низходящи,
а именно дъщерите си - Е.М.Х. и Е.М.Х., в размер на повече от две месечни
вноски за всяко едно от двете деца, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски, от
които всяка вноска в размер от по 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ за всяко
едно от двете деца, т.е. 15 /петнадесет/ месечни вноски от 260.00 лв. /двеста и
шестдесет лева/ за двете деца, всичко възлизащо на обща парична сума в размер
на 3 900 лв. /три хиляди и деветстотин лева/.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от разпитаните по делото свидетели и събраните писмени
доказателства.
Видно от приложената справка за съдимост
е, че Х.Ю. е неосъждана.
Няма криминални регистрации и е с добри
характеристични данни.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че подсъдимата Х.Ю.Ю. ЕГН ********** *** е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, като в
периода от месец април 2018г. - до месец юни 2019г. включително, в с.Долно
Черковище, общ.Стамболово, обл.Хасково, след като
била осъдена с Решение № 152/20.03.2018г. на Районен съд - Хасково, постановено
по гр.дело № 2330/2017г. по описа на PC - Хасково, влязло в законна сила на
06.04.2018г., да издържа свои низходящи - децата си Е.М.Х., родена на ***г. и Е.М.Х.,
родена на ***г., като им заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. /сто и
тридесет лева/ за всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител
М. ***, съзнателно не изпълнила задължението в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски по 130 лв. /сто и тридесет
лева/ за всяко едно от децата, всичко на обща стойност 3 900 лв. /три хиляди и
деветстотин лева/.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала обществено-опасния характер
на извършеното, предвиждала е престъпния резултат и е искала именно
настъпването на обществено опасните последици.
В
тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимата по следния начин:
Производството
по делото протече по общия ред. Ето защо наказанието следва да се определи по
общите правила. Съставът на чл.183 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 1 година или „пробация“. Съдът на първо
място се насочи към наказанието „лишаване от свобода“, защото подсъдимата е
извън страната и наказанието „пробация“ би било
безсмислено, тъй като не би могло да се изпълнява и така целите на наказанието
няма да бъдат постигнати. Съдът намира, че в конкретния случай не са налице и
предпоставките и на чл.55 от НК. Ето защо съдът определи продължителността на
лишаването от свобода по чл.54 ал.1 от НК като обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на криминални
регистрации. Като отегчаващи – обстоятелството, че подсъдимата не е заплатила
нито една издръжка на двете си дъщери от влизане на съдебното решение в сила.
Ето защо съдът счете, че е налице пълен превес на смекчаващите вината
обстоятелства и индивидуализира наказанието „лишаване от свобода“ на минимума –
а именно 3 месеца „лишаване от свобода“. Тъй като Х.Ю. не е осъждана
приложението на чл.66 ал.1 от НК е възможно, поради което съдът отложи
изпълнението на така наложеното наказание, с изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание най-пълно ще
се осъществят целите на индивидуалната и генералната превенции.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.