№ 199
гр. С., 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500236 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е частично Решение № 398/19.05.2025г постановено по гр.д. №
1278/2025г. на Районен съд С., с което е изменена на основание чл. 150, вр. чл.
143, ал. 2 СК определения с Решение № 758 от 05.07.2019 г. по гр. д. №
2585/2019 г. по описа на РС - С. размер на месечната издръжка, която бащата
Я. П. Г. ЕГН: **********, с адрес гр. С., бул. „Х. Д.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **
се е задължил да заплаща на С. Н. А. ЕГН: **********, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете К. Я.ов Г., ЕГН:
**********, двамата със съдебен адрес гр. С., ул. „Н. К.“ № *, ет. *, офис *,
като я увеличава от 140,00 лв. на 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/
месечно, считано от 11.03.2025 г. до навършване на пълнолетие на детето или
до настъпване на друга законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
предявеният иск за разликата над уважения размер от 450,00 лв. до пълния
претендиран размер от 600,00 лв. месечно като неоснователен.
Подадена е въззивна жалба от ищцата, чрез представител по пълномощие, с
1
която решението се обжалва в неговата отхвърлителна част. Формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в
обжалваното решение, е неточна от гледна точка на фактическата хронология
и не кореспондира с доказателствения материал. При неправилно приети
факти, касаещи на страните средни месечни доходи , съдът не ги е преценил
правилно при формиране на крайните си изводи. Ръководил се е от собствени
предположения, а не от обективно установените и съществуващи факти.
Оставало непонятно защо съдът е разделил по равно общата издръжка , по
отношение на отглеждането на детето в общ размер на 900лв и после е
определил по равно за двамата родители. Като не е извършил задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства и не е възприел установените с
тях факти и не е приложил относимите материални норми районният съд е
постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. От друга страна
първоинстанционният съд не събра доказателства касаещи настоящият трудов
доход на дължащия издръжка, с мотива , че е запознат с Наредба N2 8121з-
4260/10.03.2025 г. е за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919/2017
г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, и че трудовото възнаграждение на
ответника е изменен от 01.01.2025 г. и разликата от представения с отговора за
получаваното трудовото възнаграждение в МВР е изплатена на 14.05.2025 г., и
което увеличение не е отразено в документа за получаван доход. Съдът може
да е запознат с конкретната Наредба, но не може да определи с колко процента
е увеличено трудовото възнаграждение на ответника, няма такава възможност.
Така в обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови ново, с което да се уважи претенцията.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа, че е неоснователна. Въпреки че в жалбата се конкретизира в коя
част се оспорва съдебният акт в същата са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност в неговата цялост/изобщо. Това е довело
до общо изложение на доводите, без да се конкретизира в какво се състои
оплакването срещу конкретната част на решението, респ. - защо се счита. че
съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил иска за размера па
месечната издръжка от уважения размер от 450 лв. до претевдирания такъв от
600 лв. От съдържанието на въззивнета жалба като пяло се оставя
впечатлението, че жалбоподателят не е доволен от определения от съда размер
2
на издръжката от 900 лв., която общо се дължи от двамата родители към
детето. Да, изразено е недоволство, че съдът е преценил за справедливо
родителите да поемат издръжката на сина си по равно /всеки по 450 лв,/, но
липсват аргументи и оплаквания защо това се счита за неправилно и точно
кои установени в хода на делото факти и обстоятелства не са били съобразени
от съда. Фактът, че съдът е допуснал със свидетелски показания да се
установяват нуждите на детето, е доста показателен, че съдът е уважил
доказателствените искания на страните. Първоинстанционният съд правилно
е взел под внимание възможностите на родителя, който я дължи, като са
събрани писмени доказателства за това, съответно и коментирани в съдебния
му акт. Пред първа инстанция са били представени писмени доказателства за
доходите от трудово възнаграждение на ответника.
В с.з въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който
поддържа жалбата.
Въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва
основателността на жалбата и иска да се потвърди решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
За уважаване на иска по чл. 150 от СК следва да е налице изменение на
3
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение
на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на
задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на малолетно дете,
поради което родителят дължи същата.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с
чисто обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на
изминалия период от първоначалното определяне на издръжката и неговата
възраст. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба и
събраните доказателства, са в рамките на нормалните за възрастта на детето
разходи. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да
бъде издържано с определените преди близо шест години средства. Отчетен е
факта, че детето е редовен ученик и са се увеличили нуждите му, както и
възможностите на дължащия издръжка родител.
При това положение е налице съществено и трайно изменение на
обстоятелствата, при които е определен досегашния размер на издръжката за
всяко от децата поотделно, респ. всеки от размерите на издръжката следва да
се увеличи.
Районният съд приел, че детето К. има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около
900,00 лева, от които около 300,00 лева за ежедневни лични разходи, социални
и културни развлечения (30 дни по 10,00 лв.), около 300,00 лева
средномесечно за храна и битови нужди, около 200,00 лева средномесечно за
облекло, обувки, книги и ученически пособия и около 100,00 лева
средномесечно за подходящи за възрастта витамини, мобилни услуги и
интернет и за заплащане на тренировките по волейбол.
Родителят, при когото детето живее, освен в пари, участва в издръжката и в
натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за
отглеждането и възпитанието на детето.
Не са събрани доказателства, които да обуславят необходимостта от по-голям
размер на дължима издръжка, свързана с нуждите на детето, различни от
обичайните. Съдът правилно е взел под внимание и възможностите на
родителя, който я дължи, като в конкретния случай са събрани доказателства,
че бащата работи и няма други деца, които се налага да издържа, но от около
4
година майката изпраща детето при другия родител без дрехи, което налага
същите да бъдат закупувани от бащата. В семейството на майката детето
разполага с един мобилен телефон, докато в семейството на бащата - детето
разполага с друго устройство, като съответно всеки от родителите заплаща за
ползваните от детето мобилни услуги.
Както беше посочено родителят, при когото детето живее, освен в пари,
участва в издръжката и в натура и като полага лични и непосредствени,
ежедневни физически грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Бащата на детето работи в системата на МВР, като живее в гр. С. и пътува
ежедневно да работното си място в гр. Ямбол, заплаща месечна вноска от по
208,25 лв. по Договор за кредит и не издържа други свои деца. Бащата на
детето също поддържа добър стандарт на живот като организира за сина си
почивки и екскурзии, посещения на кино, на басейн. Бащата, видно от
приетите писмени доказателства по делото, е закупувал в последните години
вещи за сина си - дрехи, обувки и др., а от 2024 г. доброволно е заплащал
месечна издръжка в по-голям размер от съдебно определената от 140 лв. С
оглед на тези обстоятелства съдът правилно е преценил, че двамата родители,
следва поравно да участват в издръжката на детето като финансовите им
възможности сочат, че на издръжка от общо 900,00 лв. месечно.
Не могат да се споделят оплакванията на въззивницата, че съдът се е
ръководил от собствени предположения, а не от обективно установените и
съществуващи факти. Напротив, в решението обосновано са обсъдени всички
събрани доказателства. Съдът е допуснал свидетелски показания да се
установяват нуждите на детето, като е уважил доказателствените искания на
страните. Първоинстанционният съд правилно е взел под внимание
възможностите на родителя, който я дължи, като са събрани писмени
доказателства за това, съответно и коментирани в съдебния му акт. Пред първа
инстанция са били представени писмени доказателства за доходите от трудово
възнаграждение на ответника, взети пред вида при отчитането на
възможностите на бащата.
В обобщение жалбата се явява неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
5
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 398/19.05.2025г постановено по гр.д. №
1278/2025г. на Районен съд С. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Н. А. ЕГН: ********** да заплати на Я. П. Г. ЕГН: **********,
с адрес гр. С., бул. „Х. Д.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 500 лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6