№ 8407
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20211110138486 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 167988/11.08.2022 г., уточнена с молба с вх. №
212689/10.10.2022 г., подадена от ответниците М. И. П. и Д. Я. П., чрез пълномощника си
адв. И. Г., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото
решение в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца И. В. И., чрез намаляване на
техния размер. В молбата се посочва, че с постановеното по делото решение № 8249 от
19.07.2022 г. частично са уважени исковите претенции на ищеца, но неправилно са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 2 200
лева. Изяснява се, че спекулативно исковете са раздробени, въпреки че се касае за едно
нарушено владение по чл. 109 ЗС, при неправилно разделяне и на ответниците, въпреки
фамилния съвкупен резултат на увреждащата дейност. Сочи се, че неправилно е
осъществено и разделяне на исковите претенции по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, което е довело до
погрешно определяне на материалния интерес по делото. Исковете по т. 3 и т. 4 са били
отхвърлени. Исковете по т. 1,2,5 и 6 действително са оценяеми, но не представляват отделни
искови претенции, а един иск. Намират за парадокс извода на съда относно наличието на
фактическа и правна сложност на делото, обоснована с трима ответници, тъй като същите са
носители на едно и също нарушение. С тези съображения се оправя искане за уважаване на
молбата и за намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
ищецът И. В. И. оспорва молбата за изменение на разноските като неоснователна. Счита, че
в конкретния случай предявените искове са съобразени с установените в правната теория и
съдебна практика определящи елементи на една искова претенция, а именно: основание,
петитум и страна. Намира, че по делото е налице усложнение, изразяващо се в
съединяването на искове. Ето защо, отправя искане молбата да бъде оставена без уважение.
При условията на евентуалност - в случай на изменение на разноските, моли в негова полза
да бъдат присъдени такИ. в по-висок размер от определените, които не съответстват на
уважената част от исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 11.08.2022 г, при получен препис от акта, чието изменение се иска
1
от молителя на 28.07.2022 г./, от легитимирана страна с правен интерес – ответници по
делото. По делото – в съдебното заседание от 29.04.2022 г. от ответниците М. П. и Д. П.,
чрез пълномощника им адв. Г., е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 242 от
делото) съгласно изискването на чл. 80, ал. 1, изр. 2 ГПК, което прави процесното искане
процесуално допустимо.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
Предмет на настоящото дело по същество са предявени обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С постановеното Решение № 8249 от 19.07.2022 г. по предявените исковете по чл. 109
ЗС от И. В. И. ответниците М. И. П., ЕГН ********** и Д. Я. П., ЕГН ********** са
осъдени да съборят изцяло и премахнат останалата, непремахната част от селскостопански
постройки, дворна тоалетна и съоръжения към тях, изградени в северната част на имот с
идентификатор 68134.1371.2090, извън реалната част от него, за която е предвиден имот с
проектен идентификатор 68134.1371.2111, отбелязани на схема-Приложение № 1 към
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А. Б. (л. 226 от делото),
неразделна част от решението, както тухлената стена, изградена на регулационната линия
между имот с идентификатор 68134.1371.2090 и имот с идентификатор 68134.1371.2088,
отбелязана на схема - Приложение № 1 към заключението, като исковете са отхвърлени в
частта, с която се иска М. И. П. и Д. Я. П. да бъдат осъдени да съборят и премахнат навес,
разположен в източната част на имот с идентификатор 68134.1371.2090 на около 3 м.
разстояние от границата с имот с идентификатор 68134.1371.2089, отразен на схема –
Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице А. Б..
По предявените исковете по чл. 109 ЗС от И. В. И. ответниците М. И. П. и Д. Я. П. са
осъдени да почистят североизточната част от имот с идентификатор 68134.1371.2090,
находяща се под изградените от тях постройки, дворна тоалетна, съоръжения и ограждения,
в рамките на които са отглеждали селскостопански животни, останките от които са
отбелязани на схема – Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице А. Б. (л. 226 от делото), представляваща неразделна част от
решението, от строителните отпадъци, урина, тор, фекалии и изпражнения на животни.
По предявените исковете по чл. 109 ЗС от И. В. И. ответниците М. И. П. и Д. Я. П. са
осъдени да се въздържат от строителство в северната част на имот с идентификатор
68134.1371.2090 на разстояние от 4,5 м. от имот с идентификатор 68134.1371.2088 на
незаконни строежи и съоръжения за отглеждане на домашни и/или селскостопански
животни в нарушение на установените строителни правила и норми, както и от
замърсяването на тази част от имота със строителни отпадъци и вехтории, с животински
фекалии, урина, тор, изпражнения на домашни и/или селскостопански животни и боклуци с
лоша миризма, като в останалата им част, с която се иска М. И. П. и Д. Я. П. да бъдат
осъдени да се въздържат от строителство на незаконни строежи, исковете са отхвърлени.
По предявените исковете по чл. 109 ЗС от И. В. И. ответниците М. И. П. и Д. Я. П. са
осъдени да се въздържат от отглеждане на домашни и/или селскостопански животни в
нарушение на правилата по Наредбата за придобИ.не, притежаване и отглеждане на
домашни животни на територията на Столична община, Закона за животновъдството,
Закона за ветеринарномедицинската дейност и останалите нормативни актове,
регламентиращи отглеждането на домашни и/или селскостопански животни в северната
част на имот с идентификатор 68134.1371.2090 на разстояние от 4,5 м. от имот с
идентификатор 68134.1371.2088, като исковете в останалата им част, с която се иска
ответниците да бъдат осъдени да се въздържат от отглеждане на домашни и/или
селскостопански животни в нарушение на правилата по Наредбата за придобИ.не,
притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община,
2
Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската дейност и останалите
нормативни актове, регламентиращи отглеждането на домашни и/или селскостопански
животни, извън северната част на имот с идентификатор 68134.1371.2090 на разстояние от
4,5 м. от имот с идентификатор 68134.1371.208, исковете са отхвърлени.
С решението М. И. П., ЕГН ********** и Д. Я. П., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на И. В. И., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, по 1000 лева всеки от
тях – обезщетение за неимуществени вреди, причинени поради изграждането и
поддържането на селскостопански постройки в североизточната част на имот с
идентификатор 68134.1371.2090 и отглеждането на прасета, кокошки и петли в тях в
рамките на периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2021 г., ведно със законната лихва от 01.07.2021
г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата над 1000 лева
до претендираните 3000 лева по отношение на всеки от ответниците поотделно.
С решението ответниците М. И. П. и Д. Я. П. са осъдени да заплатят на ищеца И. В. И.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1977,45 лева - съдебни разноски.
В мотивите на съдебния акт, в частта за разноските, съдът е посочил, че тежестта на
съдебните разноски, сторени от страните, следва да бъде определена по отделно по всеки от
исковете, тъй като не всички предявени от И. В. И. искови претенции са насочени
едновременно срещу всички ответници, като ищецът е поискал ангажиране отговорността
на третия ответник - Столична община единствено с исковете по чл. 109 ЗС по т. 1 от
исковата молба. Изрично в мотивите на съдебния акт е обсъдено релевираното от
ответниците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от ищеца
И. В. И. разноски за адвокатско възнаграждение, намирайки същото за неоснователно,
съпоставяйки минималния размер, дължим по исковете съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащ на сума в общ размер от
1 455,14 лева (855,14 лева по оценяемите искове и 600 лева за неоценяемите такИ.) с размера
на претендираното от 2 200 лева, приемайки, че в случая е налице и фактическа и правна
сложност на делото. Изрично е посочено, че същата се изразява в необходимостта по всеки
от предявените искове да бъдат съобразени различни фактически обстоятелства, събрания
по делото сравнително голям обем доказателствен материал, който също следва да бъде
анализиран и обсъден, за да бъде преценена основателността на всички искови претенции.
Допълнително фактическо и правно усложнение е фактът, че ответници по исковете са три
лица, чиято материална легитимация следва да бъде преценена поотделно.
Изясни се, че предмет на делото са обективно кумулативно и субективно пасивно
съединени искове по чл. 109 ЗС и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Касае се за предявени четири
самостоятелни обективно съединени искови претенции по чл. 109 ЗС и две (спрямо всеки
ответник) самостоятелни искови претенции по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с всяка от които се търси
отделна и различна правна защита, а именно: 1). ответниците М. И. П., Д. Я. П. и Столична
община да бъдат осъдени за своя сметка да съборят и премахнат собствените им незаконно
изградени постройки и строежи; 2). ответниците М. И. П. и Д. Я. П. да бъдат осъдени за
своя сметка да почистят частта от имот с идентификатор 68134.1371.2090, находяща се под
описаните в т. 1 постройки, съоръжения, ограждения и навеси, от строителните отпадъци,
урина, тор, фекалии и изпражнения на животните; 3). ответниците М. И. П. и Д. Я. П. да
бъдат осъдени да се въздържат от строителство в имот с идентификатор 68134.1371.2090 на
незаконни строежи и съоръжения за отглеждане на домашни и/или селскостопански
животни в нарушение на установените строителни правила и норми, както и от замърсяване
на имота със строителни отпадъци и вехтории, с животински фекалии, урина, тор и
изпражнения на домашни и/или селскостопански животни с лоша миризма и боклуци; 4).
ответниците М. И. П. и Д. Я. П. да бъдат осъдени да се въздържат от отглеждане на
домашни и/или селскостопански животни в нарушение на правилата по Наредбата за
придобИ.не, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична
3
община, Закона за животновъдството, Закона за ветеринарномедицинската дейност и
останалите нормативни актове; 5). ответниците М. И. П. и Д. Я. П. да бъдат осъдени
заплатят на ищеца сумата от по 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Доколкото се касае за различни искове, имащи различен предмет и искане, то съдът
намира, че за осъществената защита по всеки един от предявените искове, ищецът има право
на разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците в процесната молба по чл. 248 ГПК, че в
случая се касае за предявен един иск по чл. 109 ЗС, тъй като се касае за едно нарушено
владение по чл. 109 ЗС.
Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В случая, предмет на
всяка от исковите претенции по чл. 109 ЗС са различни действия, които макар да
възпрепятстват упражняването на едно право на собственост, имат различно съдържание и
предпоставят различно искане за защита, поради което представляват и самостоятелна
искова претенция.
По отношение на възражението на ответниците спрямо исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
следва да се отбележи, че се касае за отговорност за непозволено увреждане, насочена срещу
всеки от двамата ответници – при условията на разделна отговорност помежду им, поради
което се касае за две искови претенции.
В приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от 18.01.2022 г. (л. 212
от делото) между ищеца И. В. И. и пълномощника му адв. С. Х., е уговорено
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие по гр. дело № 38486/2021 г. по
описа на СРС, 51-ви състав, изразяваща се в процесуално представителство по делото, в
размер на сумата от общо 2 200 лева, като изрично е посочено, че същите се разпределят
между отделните искове, както следва: по 400 лева по исковете по чл. 109 ЗС и по 300 лева –
по исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Отбелязано е също, че възнаграждението е заплатено
изцяло и в брой, обстоятелство, неоспорено от насрещната страна. В тази част договорът
има характера на разписка, удостоверяваща реалното заплащане на сумата съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Както е посочено в мотивите на решението, исковете по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от исковата
молба са оценяеми, а по т. 3 и по т. 4 – неоценяеми. При определяне на минималния размер
на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция), размерът по предявените оценяеми искове възлиза на сумата от
855,14 лева – според общия материален интерес, предмет на същите (10 838 лева) и на
сумата от 600 лева – по неоценяемите искове или общ размер от 1 455,14 лева.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в Наредба № 1/09.07.2004 г. са
определени минималните размери на дължимите адвокатски възнаграждения, което не
изключва възможността на договарящите страни да уговорят възнаграждение над този
размер. В случая, при определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение на
ищцовата страна, следва да бъде съобразена и конкретната фактическа и правна сложност,
обусловена от едновременното кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване
на искове, от събирането на немалко и разнородни по характера си доказателства – писмени,
гласни – чрез свидетелски показания и обяснения на страни, изслушване на две експертизи
и конкретно извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, изразяващи се
едновременно в изготвяне на искова молба и уточнителна молба, както и в участие в
проведените три открити съдебни заседания (което последно обстоятелства прави
приложима и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата). Следва да се отбележи, че съдът е
4
съобразил броя на предявените искови претенции и при присъждане на разноските на
насрещната страна в процеса, като е определил такИ. за защита срещу всяка искова
претенция, съобразно отхвърлената и част.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че претендираното от ищеца И. В. И. и
присъдено с решението по делото адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, като
не е налице и соченото от ответниците М. И. П. и Д. Я. П. неоснователно раздробяване на
исковете, поради което искането им по чл. 248 ГПК за изменение на решението в тази част,
основана на тези възражения, се явява неоснователно и същото следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците М. И. П., ЕГН ********** и Д.
Я. П., ЕГН **********, обективирано в молба с вх. № 167988/11.08.2022 г., уточнена с
молба с вх. № 212689/10.10.2022 г., чрез пълномощника им адв. И. Г., за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, на Решение № 8249/19.07.2022 г., постановено по настоящото
гр. дело № 38486/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-
ви състав, в частта относно присъдените в полза на ищеца И. В. И., с ЕГН: **********
разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5