№ 17634
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110167875 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца „**** срещу ответника М. И. Х. обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 242,65 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ в гр. ***,
сумата от 3,82 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.01.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед – 18.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 32,05 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2018г. до 11.02.2021г. и сумата от 0,66 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от
03.03.2018г. до 11.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9718/2021г. на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се установи спрямо
ответника, че му дължи претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил, както и разноски за производството.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и реалната
1
доставка на такава до процесния имот. Поддържа, че се касае за хипотеза на непоръчана
доставка по смисъла на Директива 83/2011 на ЕС. Оспорва да е изпаднал в забава за плащане
на претендираните главници поради неизвършване на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на продавача. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 18.02.2018г. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
Третото лице-помагач „*** не е взело становище по същество на делото.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейния размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие вземания, основани на облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди на ответника, която се осъществява на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, без да е необходим писмен договор
между страните. Продажбеното правоотношение възниква по силата на факта на
притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот,
който е топлоснабден, като в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на
ползване се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153
ЗЕ поначало да определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно
решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на
ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с
доклада по делото, не установява при условията на пълно и главно доказване ответникът М.
И. Х. да е собственик, титуляр на вещно право на ползване или ползвател на имота, който е
сключил договор с топлопреносното предприятие за покупко-продажба на топлинна енергия
за битови нужди и като такъв да е страна по облигационно правоотношение с ищеца по
продажба на топлинна енергия. За посочените факти не са представени никакви
доказателства. Напротив, установено е от приетите писмени доказателства (Нотариален акт
за жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от жилищно-строителна
кооперация от 1969г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1986г. и Нотариален
2
акт за дарение на недвижим имот от 1991г.), че собственици на топлоснабдения имот са
други лица – **** (за 5/6 ид.ч.), която е починала след издаване на заповедта за изпълнение,
чийто наследник по закон не е ответникът, а трето лице, и *** (за 1/6 ид.ч.), като по делото
не са ангажирани доказателства същата да е починала (респ. за наследниците й по закон) или
да се е разпоредила с имота в полза на ответника М. И. Х..
С оглед изложеното по делото не установява конкретната пасивна материалноправна
легитимация на ответника да отговаря по предявените искове за цена на топлинна енергия,
такси за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащането им за исковия период.
Исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.
3 ГПК има ответникът, който е претендирал и е доказал извършване на разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 100 лв., заплатено в
брой съгласно отбелязването с характер на разписка върху представения договор за правна
защита и съдействие от 31.03.2021г. и за исковото производство в размер на 1000 лв.,
заплатено в брой съгласно отбелязването с характер на разписка върху представения договор
за правна защита и съдействие от 27.04.2023г. Ищецът е направил своевременно възражение
за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар за исковото
производство по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира възражението за основателно, като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител действия по делото, с оглед на което намира, че същото следва да бъде
намалено до сумата от 400 лв., която не е по-ниска от минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ. С оглед изложеното на ответника се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за заповедното производство в размер на 100 лв. и разноски за исковото
производство в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, срещу
М. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. И. Х., ЕГН ********** дължи на „****,
ЕИК ***, сумата от 242,65 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ в гр. ***, сумата от
3,82 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до
м.04.2020г., сумата от 32,05 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2018г. до 11.02.2021г. и сумата от 0,66 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за периода от
03.03.2018г. до 11.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9718/2021г. на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, срещу М. И. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 400 лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3