Решение по дело №547/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. А., [държава], против Решение № УПП-291/07.06.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ - Б. К..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран, вкл. и не било изследвано законодателството на [държава]. Били обсъдени подробно обстановката в [държава], положението на различните етнически групи, заплахите, на които жалбоподателят е обект, но не били изложени конкретни правни изводи относно явната неоснователност на молбата. Не били налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Оспорва твърдението на органа, че изложеното като обстоятелства от негова страна е извън предмета на закона. Твърди, че иска да живее в България. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят М. А., редовно призован, чрез процесуалния си представител, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на органа за ново произнасяне.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /Б. К./, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор, като моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че причината за напускане на страната по произход на жалбоподателя е икономическа, като същият иска да замине в друга държава Италия или Франция. Изложените от жалбоподателя причини не попадали в предметния обхват на ЗУБ, а се касаело за лични причини. Посочено е също, че жалбоподателят самоволно е напуснал територията на транзитния център и е в неизвестност, както и, че семейството му живее безпроблемно и необезпокоявано в Алжир.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.06.2024 г. М. А. - [държава], е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран в Транзитен център – [населено място], като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. [държава], [държава], ЛНЧ **********, етническа принадлежност – ***, религия: ****, семейно положение – ***.

На 05.06.2024 г. е проведено интервю с г-н М. А. в условията на ускорено производство. Напуснал [държава] през месец 02.2024 г., със самолет, легално за Турция, като останал там в продължение на около 30 дни легално /имал виза/, 2 м. нелегално и 15 дни, където работил в цех за производство на пластмасови изделия. Преминал на територията на Република България, като се качили без знанието на шофьора под един камион. Когато слезли от камиона, ги задържали на главния път. Тръгнал за Италия или Франция, през Сърбия, но камионът всъщност тръгнал в посока Румъния. Уточнява, че иска да стигне до Европа, за да работи – бил готвач. Твърди, че не членува в политическа партия или организация, както и, че не е имал проблеми с властите в [държава]. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито сочи да е имал проблеми на етническа или религиозна основа. Сочи, че е получавал заплахи от друго семейство, като спрямо него било упражнено физическо насилие /белег/. Посочва, че напуснал [държава] заради ниското заплащане, а трудът бил тежък, както и поради семейни проблеми. Баща му се бил скарал с чичовците му за наследство, останал без кола и къща. Майка му не работила, винаги имало заплахи срещу баща му, като при скандала бил ударен по лицето /имал белег/. Сочи, че това се е случило преди 2 г., наранили го с нож, а преди 1 г. и няколко месеца им отнели жилището, в което живеели заедно с чичовците му. Майка му също била бита от другите жени. Обадил се на полицията, където питали чичовците му за проблема. Получил малко пари за лечение, но не върнали дома им. Жилището било на дядо му, който бил болен и забравял. Не напуснал тогава, защото нямал пари. В момента семейството му живеело под наем в апартамент. В [държава] работил като готвач, в хотел до 2020 г., а после в ресторанти – имал стаж 6 години и диплома за хотелиерство. Получавал по 5 евро на ден, но в края на месеца с допълнителните пари ставало по 6,5 евро на ден. Твърди, че за да живее добре в [държава], е необходимо да получава 1300 – 1500 евро на месец, тъй като всичко било скъпо – храна и дрехи, а искал да се труди честно. Имал по-голям брат, който работил във фурна, но сам не можел да издържа всички /майка му и баща му не работили/, тъй като една плащал наема, не можел и поради това да се ожени. АМАРИ давал всичко на семейството си, което получавал, не получавал финансова помощ от друго място. Учил до десети клан, но после са разбрал с родителите да помага и напуснал училище. Конкретизира, че причината, поради която е напуснал държавата [държава], тъй като не го допускали за белега му /считали го за престъпник/. Преди белега лесно работил, но след това му отказали 8-9 пъти. Сочи, че не би се завърнал в страната по произход. Подал молбата си, тъй като искал да работи в едно спокойно място, да не го заплашват и да бъде далеч от семейни вражди, искал свобода и хуманитарни грижи. В допълнение, имал сестра, която живеела във Франция от 2 години – [семейно положение], с гражданство.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Алжирска народно-демократична република от 30.05.2024 г. с Решение № УПП-291/07.06.2024 г. на Б. К. - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – [населено място], се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на . А..

Решението е връчено на адресата му на 10.06.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – [населено място], на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ /, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок е отхвърлил молбата на М. А. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност както в страната по произход - [държава], така и в страната, в която е пребивавал – Турция, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан.

Не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец заплахите, които молителят и неговото семейство същият твърди, че са получили от страна на неговите чичовци, тъй като те не попадат в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано или върху него да е оказвано насилие от неговите роднини, освен че са го наранили с нож и му е останал белег, което се е случили 2 години преди да напусне страната по произход. Дори и да се приеме, че в действителност спрямо лицето е било оказвано физическо и психическо насилие от неговите роднини, не се установява причинно-следствената връзка между това и влошаване начина му на живеене, вкл. и доколкото се касае за семейни проблеми между хора с различни морални ценности.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н М. А., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне [държава], а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, тъй като искал да остане да живее свободно и да работи, но целта му била да отиде в Италия или Франция, без конкретни намерения за завръщане в [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента не е налице въоръжен конфликт в страната по произход. Следва да се допълни, че не представляват такива спорадичните сблъсъци, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Този извод се формира въз основа на представената справка Алжирска народно-демократична република от 30.05.2024 г., видно от която също властите предприемат мерки за насърчаване на социално-икономическото развитие на страната по произход, вкл. в сътрудничество с хуманитарни организации и други държави. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми в Алжирска народно-демократична република, както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила, като не се представят доказателства за твърдяното в хода на интервюто гражданство на сестрата на жалбоподателя, за която същият сочи само пребиваване от 2 години във Франция съгласно приложението към регистрационния лист. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя М. А.. Последният е икономически мигрант, а не бежанец. Този извод се обуславя и от представената по делото справка Алжирска народно-демократична република от 30.05.2024 г., в която подробно са описани социално-икономическите проблеми в страната по произход и взетите решения за разрешаването им.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелствата – при провеждане на интервюто молителят изрично е заявил, че няма други причини за напускане на страната си по произход освен да отиде в Италия или Франция да работи, като впоследствие с поведението си /видно от докладната записка лицето е в неизвестност от 15.06.2024 г./ показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила, вкл. и като е ограничил участието си в проведеното съдебно производство, в което да изложи личната си бежанска история, да представи доказателства и да формира доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А., [държава], против Решение № УПП-291/07.06.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет - Б. К..

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.